По отношение на дефинициите

Държа да го отбележа, защото явно има нужда да се каже.
Ако не можете да дефинирате нещо в макс 5 изречения… най-вероятно не разбирате за какво говорите.

Или да цитирам Айнщайн:

If you can’t explain it simply, you don’t understand it well enough.

Поради естеството на интересите ми, често се случва да се впусна в дискусии… добре де, спорове с хора, които често защитават тези, които са… емоционални. Например темата за равноправието на гей хората роди прелюбопитната ситуация в един блог, където първо ми изредиха куп основания срещу гей браковете – “искат специални правва, унищожаване на морала, против природата е” бяха топ трите, които ми направиха впечатление.

След като поисках да ми се дадат поне няколко примера за специалните права (и не, правото да не те уволнят, заради това с кого предпочиташ да формираш връзки НЕ Е специално право, защото хетеросексуалните ВЕЧЕ го имаме), да ми се обясни какво се има предвид под придодно, при положение, че хомосексуалността я има както от зората на времето в човешкия вид, така и в животинското царство и да ми се обясни как аджеба правото на брак ще унищожи морала… или поне да ми се дефинира морал… крайният ефект беше забавен.

Естествено, нямаше примери за допълнителни права, не стана ясно и как точно гей хората ще унищожат морала… защото излече, че човекът не може да дефинира морал в под ПЕТ СТРАНИЦИ.
След което обяви, че блогът му не е форум и тресна кепениците на дискусията. И реално аз излезнах гаднярката, задето го карам да ми защитава тезата си. О, да, излезнах и теносгръда, защото не мога да приема друга позиция освен моята… нищо, че реално позицията му не подлежи на защита. Независимо, че аз не съм длъжна да уважавам позиция, просто на база на това, че тя съществува.

Извинете, но просто е смешно. Ако не можеш да си защитиш тезата рационално… и по-основно, ако твоята теза не е построена на рационални аргументи, на неща, които си мислил и си изяснил сам по себе си, които можеш да защитиш, има огромен шанс просто да не знаеш за какво говориш и идеите ти да са не просто на емоционална основа, а на погрешна основа. Което е далеч по-опасно, защото първото плюс второто води до фанатизъм.

Един от най-трудните ми уроци по време на порастването ми беше осъзнаването, че рационалността няма нищо общо с възрастта. Беше ми трудно да водя сериозни дискусии с по-възрастни от мен хора, заради автоматичното омаловажаване на позицията ми с “някой ти го е налял в главата” и “малка си, не разбираш”, независимо, че изводите и позициите ми са били неща, които аз съм стигала сама с мислене.

Човекът, за който говоря в първата част на текста реално много ми е симпатичен. Харесвам текстовете му, абонирана съм към фийда му, смея се на коментарите му често, защото е забавен, човекът уж е и на акъл и на възраст. И въпреки това… му куца рационалността. И не е само за него.

Сякаш има теми, в които се приема за напълно ОК да се говори без някакви реални аргументи или без дори разбиране на темата. И нещо по-лошо – ако искаш и настояваш някой да си защити позицията, ако се опитваш да докажеш, че тезата, която защитава всъщност е погрешна, а доводите му, реално са оборени и неверни, защото знаеш и виждаш, че тези идеи вредят и са буквално опасни за живота на хората, които засягат, то ти си проблемен, ти се заяждащият се, ти си създаващия ситуация. Което е… изумително, поне за мен.

Има хора, мъже и жени, които могат да ти извадят душата с памук. Има хора, които могат да ти кажат и докажат, че грешиш по толкова елегантен начин, че на егото ти му няма нищо и не се чувстваш зле или предизвикан или крив. Евалата на тези хора, наистина, но те са единици. Безумно е да се приемат критики само от хора, само в ситуации, които не те карат да се чувстваш зле, затова че някой противоречи на идеите ти. И аз ама никак не съм от тях. Не мога да дундуркам крехки егота или да мисля хиляда пъти как да преструктурирам изказването си, за да не ми се засегне някой, че съм несъгласна с него и аргументите му. И сериозно, ако споря с вас и не съм съгласна с вас и аргументите ви, не означава, че съм против вас, а против АРГУМЕНТИТЕ ви.

Така че… повече запознаване с дефинициите, повече рационална мисъл и повечко мислене КАК нашите идеи, представи и вярвания засягат хората, за които се отнасят тези вярвания и идеи… и по-малко сърдене, когато някой иска да си защитиш тезата с аргументи, доводи и доказателства.
Иначе просто си махни опцията да те коментират, защото просто няма смисъл.  Разбираемо е да не позволяваш на тролове да те тормозят и да не искаш да си среда на промотиране на език на омразата от един или друг вид, но да отхвърляш и всяка критика, защото не можеш да си защитиш тезата е проблем.

П.П. Естествено, че не винаги спазвам собствените си съвети, въпросът е, че правя всичко възможно.

Filed under: бръмчащи мисли Tagged: аргументи, рационална мисъл, спорове

Прочети цялата новина

Свързани новини: