Цветанов и ситуацията „Люн“

Вече няма значение дали и кога министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов ще напусне правителството. Толкова е късно, че и запазването, и отстраняването му носят еднакво огромен риск. От сега нататък ще боли. Докато в бизнеса понякога се срещат т.нар. win-win ситуации, в които и двете страни печелят, това е lose-lose ситуация, в която всички губят. Близкият до премиера наблюдател Христо Стоичков описва тази ситуация с думата „люн“.

Странно е защо всички чакат Европейската комисия да публикува доклада, за да забележат това, което е всеки ден пред очите им. Не е необходим доклад, за да знаем, че мафията върти огромни обороти и влияе върху бизнеса и политиката. Не е необходим доклад, за да виждаме напъните на вътрешния министър, които променят заглавията в медиите, но не променят средата. Не е необходим доклад, за да внимаваме и да не пропускаме датата за застраховка на автомобила си, защото иначе…

Този петък отново в Народното събрание ще има парламентарен контрол. Но този път няма да видите министъра на вътрешните работи да чете решението на Габровския окръжен съд, което оправдава тримата лекари от Горна Оряховица по делото за престъпна небрежност, довела до смърт на дете. Същите лекари бяха обвинени от Цветан Цветанов, че са убили и друго новородено бебе, тогава министърът изчете в парламента стенограмата от техни подслушани телефонни разговори, но обвинение все още не е внесено. Вживелият се едновременно в ролите на полицай, прокурор и съдия отдавна забрави какво всъщност е – а той е политическо лице. И с лекота зачерква едно след друго цели съсловия. Опитайте се да намерите лекар, съдия или журналист, който да харесва Цветанов. Та той систематично ги нарича престъпници. Опитайте се да откриете човек, който има проблем с жилището и да харесва Цветанов. Знаете ли какво ще чуете като отговор – поредица от ругатни, сред които ще различите само числото 6. А ако сте жертва на престъпление, с какво ще запомните г-н министъра? С това, че трябва да му се извините. Този човек вече не може да спечели избори дори и за председател на някоя от етажните си собствености.

За всичко, което Цветан Цветанов свърши или не свърши, напълно естествено отговорността носи министър-председателят Бойко Борисов. И точно затова той вече много добре осъзнава, че е закъснял. Далеч съм от наивността да ги разглеждам като нещо различно, но все пак има една огромна разлика между двамата – Борисов иска да се харесва на хората, иска да печели доверие и избори. За Цветанов печеленето на избори е само технология. И понеже тази технология е в ръцете му, затова премиерът с право се страхува от резки действия спрямо своя заместник, вътрешен министър и първи човек в партията. От тук нататък Бойко Борисов може единствено да калкулира кое ще му нанесе малко по-малко щети – отстраняването или запазването на Цветан Цветанов, но не може да се надява на ползи.

Първият вариант ще върне малко нормалност в образа на управлението, защото който и да е следващ вътрешен министър, той няма да има време да се самозабрави колкото своя предшественик. Отстраняването на Цветанов може да върне някакво доверие в действията на МВР, защото няма друг човек, който така да се е оплел в лични войни и скандали. Дори и пораженческото съждение „няма как да е по-лошо“, в този случай изглежда разумно. Една година преди изборите (ако са редовни, разбира се) Бойко Борисов и ГЕРБ имат спешна нужда от сигнал за връщане към нормалността и за ограничаване на милиционерщината.

Партия ГЕРБ ли споменах? Да, точно фактът, че организацията е Цветанов и Цветанов е организацията, вероятно въздържа Борисов от действие. Територията на Цветанов се разпростира от голяма част от парламентарната група, от още няколко депутати и партийки, играещи ролята на патерици, през регионални структури и кметове, през няколко министерства, до ключови позиции в съдебната власт и в медиите. Рискът за премиера е да изгуби дистанционното си за контрол върху изредените области, но пък не може да не вижда вече очевадното: Вътрешният министър прилича на объркан човек с ядрено копче под ръка. Днес атакува президента, утре арестува депутат, междувременно отчита поне 100% изпълнени реформи и излъчва убеденост, че всички срещу него са от мафията. Почвата под краката вече е изгубена. Първият политически урок за Бойко Борисов е, че концентрацията на власт по милиционерски работи само краткосрочно. А вторият е, че и той вече е сред политиците, които търпят публични поражения.

Публикувано в „Труд“ под заглавие „Борисов в цугцванг с Цветанов„

P.S. текстът е писан преди терористичния акт в Бургас

Прочети цялата новина

Свързани новини: