Антисемитите в България злорадстват, българските медии мижат пред тях

Не ме интересува, че другаде има повече или по-изявени метастази на антисемитизма, отколкото тук. Интересуваме ме фактът, че те съществуват в България, но това като че ли изобщо не вълнува медиите у нас- за призваните да се размърдат дрямката за това явление институции нямам представа. Те са точно толкова тайнствени, колкото бяха и при комунизма. Защо обаче никой в публичното пространство не коментира наличието на грозната радост от убийството на евреи на територията на страната, която толкова се гордее със спасяването на българските евреи?

От опит много добре си давах сметка каква омраза ще предизвикам срещу себе си, когато поех предизвикателството да направя сравнение между съвпадащата гледна точка на руския комунистически вестник „Правда“ и на български журналист (чието име не желая да популяризирам допълнително) в злорадата им обща версия, според която израелците сами си били организирали атентата в Бургас. Не ме учуди, че както много пъти досега, когато съм поставял пръст в раната, бях залят с лични обиди- от „педофил и гнида“, до най-често срещаната: „чифут“. Със заканите за разправа с моя милост и с децата ми „до трето поколение“ от размечтали се да ме „срещнат лично“ фанатици, също съм свикнал. Не очаквам те да трогнат някоя спяща държавна клетка, призвана да извършва превенция срещу подобни гръмко заявени намерения.

Но няма да се откажа да питам: защо да съм единственият, който се опитва толкова самотно да постави този въпрос на вниманието на обществото? Нали сме толкова горди да се рекламираме по света като острова на спасението на евреите посред неспасяаемата за тях ситуация на масовото им изтребление на континента през Втората световна война!

Не си заслужава труда да отговарям на „контрааргументите“ срещу написаното от мен за паралела между позицията на „Правда“ и тукашните антисемити, злорадстващи за нещастието на израелските граждани, които били жертва на…израелската държава, организирала атентата. Защото такива „контрааргументи“ просто няма. Мишената сам аз, с което издават безсилието си да отрекат написаното от мен.

Генерал да съм бил от ДС или генерален секретар на ЦК на БКП пак нямаше да съм „заслужил“ през годините толкова „внимание“ в очернянето от същите тези антисемити. А и, представете си, нямам еврейска кръв, макар и такава да ми впръскват насилствено със задна дата. Какво ли щеше да е, ако бях евреин?

Много пъти съм казвал и ще се повторя съзнателно, пък дано стигне до съзнанието на повече мислещи хора: ако на страната на черните не бяха застанали белите, те и до днес щяха да са роби в Америка. Ако лично пострадалите от комунизма бяха самотни в битката си за справедливост, нямаше да постигнат и малкото което им беше „позволено“ като реабилитация- унизително малко, наистина, но повече, отколкото биха извоювали без симпатиите на съчувстващите им българи.

За да приключа с личния елемент в текста, нека приема, че съм най-представителното ченге и комунист в България, какъвто искат да ме изкарат, позовавайки се най-вече на очевидно най-достоверния за моите лични преследвачи източник: доносите за мен, писани от самата ДС под формата на разказ, какво съм бил казал. За илюстрация на този абсурд ще посоча любимата им напоследък „находка“, която стигна и до тиражната преса на гербаджийската пропаганда с огромно заглавие за моята „близост“ с…Петър Младенов.

Този „извод“ в тиражната гербаджийска преса правят като „сензация“ (преписвайки изцяло от моя самоназначил се „биограф“ , но гнусливо, без да го цитират) по доноса на същия този антисемит с близките до в. „Правда“ възгледи, който фотокопирал доклад на кадрови агент на ДС, взет от моето досие и не само изцяло му се „доверил“, но и творчески го интерпретирал, макар истината да е много проста: бях поканен на шоуто с формалното разтурване на БКП чрез преименуване в БСП през януари 1990 г. Толкова лично от тогавашния бос на партията, бидейки на космическо разстояние като индивид и „поданик“ на НРБ от подобен титан на комунизма, бях поканен не само аз- присъстваха по същия начин на конгреса и много други персонално оценени за „вип персони“ в оформящата се в зародиш по онова време картина на някакво политическо противопоставяне.

Категорично не се сравнявам с никоя от тях ( макар за разлика от днешните „смелчаци“, които ме нападат за миналото ми преди 10 ноември 1989 г. да имам „антипартийни изяви“, каквито и на сън не са минавали през страхливите глави на повечето от тях- и тъкмо по тази причина бях разпознат като човек с евентуални претенции да гради политическа кариера на базата на този , както се оказа за други, политически капитал), но за илюстрация ще спомена Петър Дертлиев и други отломки от репресираните стари политически дейци.

Толкова за документираните опити миналото ми да бъде изопачено за целите на борбата с настоящата ми публицистична дейност.

Но дори и да бях най-изтъкнатият злодей от времето на комунизма, това в никакъв случай не прави невярна тезата, на която не ми отговарят предизвиканите от мен антисемити: те се радват на еврейското нещастие точно както руският комунистически орган „Правда“. И откъм хастара да се пръснат от яд, този факт е документиран и не ми пука, че изливат отровата си върху мен в безсилието си да отрекат това. Не че съм граф Монте Кристо, който свиквал с години с малки дози отрова, за да я изпие в решителен миг и да се освободи от несправедливо наложения му затвор, но с времето човек престава да обръща внимание на горчилката ( главната редакторка на в. „24“ Венелина Гочева, защитавайки президента Първанов от мен в специално предаване на Би Ти Ви след моето прогонване, ме призова да изпия „горчивата чаша до дъно“- може би с надежда да пукна от нея?!).

Пия я. Но призовавам на пиршеството огризките от съвест в българските медии- не заради мен, на това не разчитам отдавна.

Наздраве!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: