Намалява ли енергийната ефективност проблема с парниковите емисии и върховота консумация

Енергийната ефективност е ключов компонент в политиката за борба с промените в климата и се промотира като евтин начин за намаляване на парниковите емисии и върховата консумация. Тя е също така ключов елемент в т.нар. “soft energy path”, формулиран от Amory Lovins през 1976 в прочутата му статия в сп. Foreign Affairs като решение за проблемите с енергийните доставки и намаляващите ресурси, след което е приета като решение срещу климатичните промени.

Концепцията за енергийната ефективност е толкова мощна и интуитивно привлекателна, че тя беше безусловно приета като основно средство в проектите за устойчивост на природозащитните неправителствени организации, зелените партии и много правителства. Но т.нар. Jevon’s Paradox постулира, че повечето спестявания, или дори всички спестявания за сметка на енергийна ефективност, се губят в дългосрочен план. Това е причина за яростен дебат от 80-те години насам.

Най-разпространетото обяснение на провала да се намали енергийната консумация е това, че не се полагат достатъчно усилия, ето защо решението следва да бъде увеличаване на регулациите и по-голяма строгост, паралелно с по-голяма подкрепа на програмите за ефективност. Но един исторически преглед показва, че въпреки значителните и устойчиви подобрения в енергийната ефективност в района на Мелбърн, енергийната консумация продължава да расте.

Изследването върху отоплителния сезон в Мелбърн за период от 50 години назад дава възможност да се илюстрира противоречието между краткосрочния и дългосрочния ефект в домакинствата и да се открои дългосрочното нарастване на общата консумация на енергия в дългосрочен план. Отоплението през зимата в Мелбърн е подходящ обект за едно такова изследване, защото това е най-големият пиков енергиен товар в Австралия за всички енергийни източници – търсенето на газ е обикновено между 10,000 и 15,000 MW (газ) – така че всеки план за декарбонизация трябва ефективно да се съобрази с него.

Изследването извежда два основни извода:

Първият е, че сградите и отоплителните уреди в Мелбърн са значително по-енергийно ефективни в сравнение с тези преди 50 години – наблюдават се значителни подобрения в рамките на един продължителен период, но това което е се наблюдава е тенденцията да се „изхарчат“ дивидентите на ефективността – строят се по-големи домове, отопляват се по-големи площи за по-продължителен период от време, по-малко хора обитават отделните жилища и т.н.

Забележително е, че използваната енергия на човек на площ е почти същата като през 60-те години и този показател не се променя съществено през последните 50 години, въпреки че модерните домове са почти 10 пъти енергийно по-ефективни днес. Така че дивидентите от енергийната ефективност са се трансформирали в по-голям комфорт, за който нашите дядовци и баби само са могли да мечтаят, което не е лошо нещо, но ако целта е намаляване на парниковите емисии, тя просто не е постигната. Това, което има ефект за намаляване на емисиите в случая с Мелбърн, е преминаването на отопление с природен газ, който има по-малък въглероден отпечатък в сравнение с другите горива за отопление.

Трудно е да се пренебрегне изводът, че поведението е точно толкова важен фактор, колкото техническата ефективност, и че комфорта и стандарта са взаимнообвързани с процеса на подобряване на характеристиките на уредите и сградите. Но това е нещо, което правителствата не могат да регулират – тук става въпрос за общността и за социалните ценности. На теория, с регулаторно ограничаване на емисиите, енергийната ефективност ще доведе до намаляването им, но при нерегулирано нарастване на емисиите тя по-скоро е част от проблема, отколкото негово решение. Така че е крайно време разговорът да премине от темата за техническата ефективност на темата за адекватността.

Вторият основен извод е, че отоплението в Мелбърн продължава да разчита на конвенционална едромащабна енергийна мрежа – газ или електричество. Въпреки многото приказки за възобновяеми енергийни източници, умни мрежи и електрически автомобили, вързани към енергопреносната мрежа, които така пленяват широката публика, при внимателно вглеждане в детайлите се установява, че те продължават да имат само допълваща роля. Причината за това е проста – при зимните студове и в ледените сутрини хората продължават да се нуждаят от надеждно и достъпно отопление и това изисква едромащабно снабдяване. Отоплителният сезон в Мелбърн продължава 4-5 месеца, така че през това време е необходима доставка на енергия в големи количества.

Тук изследването посочва незрелостта на енергийния и климатичния дебат в Австралия – много хора предполагат че т.нар. “soft energy path” на Amory Lovins – енергийна ефективност, вятър, слънце и разпределена енергийна дребномащабна енергийна инфраструктура са крайната точка на политиката за климата.  Но колкото и привлекателен да е този път – какво беше постигнато през последните 36 години? Въртим се в кръг, тревогите ни са преференциалните тарифи за покривните фотоволтаици и умните мрежи, но това наистина са въпроси от втора и трета величина. Голямата картина е основния товар на мрежата и това налага на обществото да потърси нови перспективи в дебатирането на енергийните политики.

По материали от: theenergycollective

Прочети цялата новина

Свързани новини: