Разоръженият неутралитет на немите ни медии пред красяците на антисемитите

Руски оперен певец се отказа от участието си в програмата на оперен фестивал в германския град Байройт заради нацистки татуировки на гърдите му. Това се случи преди началото на празниците, посветени на творбите на Рихард Вагнер, популярен преди време като любимец на лидера на Третия райх, писа „Ройтерс“, цитиран в сайта на в. „Дневник“.

Ето още малко подробности около това това на пръв поглед маргинално събитие, което обаче е поучително не за друго, а заради ролята на медиите, които трудно биха могли да бъдат заподозрени в дефицит на демократично мислене и търпимост към „ексцентричните“ прояви на антисемитизъм.

Евгени Никитин е трябвало да изпълнява ролята на летящия холандец в операта на Вагнер със същото име, но снимки в германски вестник и телевизия го показали гол до кръста, като на кадрите се виждало, че на гърдите му има татуировки, които приличат на символи, използвани от нацистите.

Едната приличала на свастика, която изглежда била покрита от нова татуировка, виждаща се на по-скорошни негови снимки.

„Направих си тези татуировки, когато бях млад. Беше голяма грешка в моя живот, която не ми се иска да бях допускал“, казва Никитин в изявление, публикувано на сайта на фестивала.

„Не бях запознат със степента на раздразнение и болка, които тези знаци и символи биха могли да причинят особено в Байройт и в контекста на историята на фестивала“, допълва още той.

Никитин е напуснал, след като управата на фестивала се е изправила срещу него с медийните репортажи, показващи неговите татуировки.

„Неговото решение да върне ролята на Холандеца по тези причини е в съответсвие с постоянния отказ на управата на фестивала да се свързва с каквато и да е форма на националсоциалистическо мислене“, заявява мениджмънтът на събитието на неговия сайт.

Макар Вагнер, който е автор на няколко антисемитски текстове, да умира половин век преди Адолф Хитлер да дойде на власт, нацисткият диктатор е негов голям почитател и се позовава на писанията на композитора в собствените си теории за чистата раса и унищожаването на евреите, пише още агенцията.

Винифред Вагнер, доведената дъщеря на композитора, която оглавява фестивала по време на нацисткото управление, е близка приятелка и почитателка на Хитлер до смъртта си през 1980 г. Хитлер от време на време бил гост на събитието.

Творби на Вагнер се играят на фестивала пред разпродадени зали от средата на 50-те години, като най-върлите ентусиасти често дори до 10 години за билети за фестивалната опера в Байройт.

Годишното оперно събитие е едно от кулминациите в германския културен живот, като става причина както за скандали, така и за развлечение от висок клас.

Канцлерът Ангела Меркел го посещава редовно, като това е един от малкото поводи в годината, когато съпругът й Йоахим Зауер я придружава на публични места.

Цитирам доста подробно тази информация заради релефно ясната позиция по въпроса на организаторите на един фестивал, над който тегне съмнението за пристрастие към най-мрачната традиция на Европа- антисемитизма и свързвания с нея холокост. Тъкмо Вагнеровият фестивал проявява такава нетърпимост!

У нас, за разлика от други страни на пострадалата от антисемитизма Европа, не е забранено да се отрича холокоста и да се демонстрират пронацистки настроения пред публиката.Тук сме „спокойни“, лежейки на старата слава на спасители на собствените евреи. По същия начин бяхме спокойни до преди по-малко от седмица, че не сме обект на тероризма с ислямски фундаменталистки корени, спонсориран (най-вероятно в конкретния случай) от една държава с апетит да става ядрена военна сила, чиято разрушителна мощ декларативно си поставя за цел да изтрие Израел от лицето на земята. Същата тази държава е превърнала в част от своята доктрина на противопоставянето отричането на холокоста като „еврейска измислица“.

Това за еврейската измислица и за евреите, които стоели зад унищожаването на небостъргачите в Ню Йорк ( една осъвременена версия на старата налудничава истерия срещу евреите, които пиели кръвта на християнски дечица), е широко разпространена мания на хора с блеснали антисемитски погледи и в България. Да, в същата наша България, в която толкова официозно и помпозно се гордеем да бъдем различни в това отношение през Втората световна война.

Впрочем ние сме били различни по онова време и по друг начин, който също толкова изпъква на общия фон като факта, че сме били злощастен съюзник на Германия. В това свое (съмнително) качество България не само е единствената, спасила евреите на своя територия, но и уникален сателит, отказал да изпрати войски срещу руснаците, а след това отказал да убие макар и един съветски гражданин от онези окупатори, нахлули с близо полови милионна армия на наша територия. Като съюзник на Германия тогавашна България запазва до последния миг на съветската вероломна окупация дипломатически отношения със СССР и е първата държава, на която Москва намира за нужно официално и гръмко да обяви война на 5 септември 1944г. ( въпреки всичко изброено по-горе). След като България е направила всичко възможно да не предизвика Сталин, най-накрая той губи търпение и нарежда българският неутралитет да бъде прегазен. Втората и последна след нас държава, на която Кремъл обявява война, чак през 1945 г., е Япония, окупирала гигантски простори от Азия. Каква „чест“ за нас да водим в тази класация, нали!

Защо обаче не сме толкова горди с постижението (1)да не убием нито един съветски войник, (2) да не изпратим нито един българин срещу СССР и (3) да поддържаме дипломатически отношения с Москва до последния миг на смазаната ни от червената армия независимост? Тези три компонента, извън спасителната операция за евреите от България, ни правят коренно различни от всички останали държави и народи в нашето положение през войната.

Отговорът е еднозначен: освен, че огромната част от българите просто не знаят всичко това и не са поканени на разговор от медиите ( да не говорим за оскъдните трактовки в учебниците), но преди всичко заради обстоятелството, че истината не е изгодна на руската пета колона в България. Тя е достатъчно силна, за да налага унизителен мораториум върху нашата национална памет в угода на чужда държава, на която й харесва българите да са раболепно благодарни, че ги е окупирала и им е разгонила фамилията, за което със златни букви й изразяват признателност в центъра на столицата си.

Нищо подобно няма да чуете и прочетете от страна на българските антисемити, които злорадо надигнаха глава при избиването на евреи на българска земя край Бургас. Да беше само онзи със сайта, който сам фройдистки нарича „диагноза“, с катран да го намажеш и да го наречеш хубавец за това, че се гаври с жертвите на атентата, като с „израелски комарджии“, които били взривени от Мосад…Само че, както вече демонстрирах с позицията на руския комунистически в. „Правда“, руските другари мислят по същия начин. А и само те ли? Какво да кажем за мастития академик Андрей Пантев, голям фен на руската роля в нашата история, депутат от червената парламентарна група в българския парламент, който също подмята, че не бил сигурен кой точно бил взривил двете кули в Ню Йорк?

У нас това е възможно не само и не предимно поради липсата на някаква бдителност на някакви служби, призвани да бранят конституцията от внушаване на омраза по етнически и религиозен признак. Просто медиите ни предпочитат да не се конфронтират с агресивни центрове на влияние, каквото е руското лоби и гравитиращият около тях краен национализъм, чието острие е насочено срещу всичко западно ( разбирай- еврейско по своя древен произход!), но в явна услуга на кремълската доктрина за сблъсък със западната цивилизация, която била изначално враждебна на тяхната, на уникалната евразийска месианска култура, призвана да обедини славяни, православни и други подопечни на поствизантийската руска имперска претенция за водачества на половината свят.

Най-сигурното потвърждение на разобличаващата ми теза в това отношение е начинът, по който ми отговарят: ти си ченге, педофил, чифут, американска подлога и т.н. – гейзер на дивашка лична омраза, стигаща до заплахи с „пожелания“ по адрес на децата ми ( които престанах да публикувам- явно няма смисъл, само ги окуражавам да продължават на принципа на садиста, удовлетворен от писъците на жертвата си) . Защото не могат нито дума да противопоставят на истината, че има пълно съвпадение на руско-съветската антисемитска традиция за самоцелна конфронтация със Запада, схващан примитивно като „еврейско творение“ или дори „еврейска жертва“.

В българските медии няма такъв разговор. Той отсътва на принципа „мен пък какво ме засяга-нека си крещят в интернет“( където е пълно със списъци на явно подлежащи на репресии- при подходящ случай-известни български евреи, реални и измислени, сред които е и моя милост).

Ами крещим си. Пък вие си налягайте удобно парцалите с вашия „неутралитет“. Само че пред агресията, видно е от историята ни , неутралитетът не помага за спасяването на кожата пред агресията-нито пред кафявата, нито пред червената.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: