Съдебните разноски са нова преграда пред правото на информация

Последните години статистиката показва добра успеваемост на жалбите срещу откази на администрацията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в съда. Оказва се, че съдебните решения се изпълняват, а правителството се стреми да покаже желание за повече откритост.   Не на същото мнение обаче са юрисконсултите и адвокатите на общините и някои институции. Те са открили нова форма за натиск спрямо търсещите информация, този път – икономическа.   Все по-често в съдебните зали отеква искането им: "Моля да ни се присъдят разноските по делото". Не се свенят да искат пари нито от граждани, нито от НПО и журналисти, които упражняват правото си на информация по професия. Така например бе поискано съдът да осъди журналист на "Дарик" за юрисконсултско възнаграждение по дело, в което се оспорва отказ от информация, свързана с държавната субсидия за финансиране на политическите партии. Национално движение "Екогласност" беше осъдено да плати разноски за защита на държавата по дело, в което се поставя въпросът за подмяната на ядреното гориво на АЕЦ "Козлодуй".   Гражданинът Вилям Попов е осъден да плати разноските по дело срещу отказ на Министерството на отбраната да даде информация, свързана с броя на закритите поделения, въоръжение и техника, негодни или с отпаднала необходимост по видове и родове и др.   Изброените случаи са само примери, обемът на проблема е далеч по-внушителен.   Притеснителното е, че става въпрос за тенденция, тъй като до момента такива случаи бяха изключение. Сега обаче зачестяват.   Най-абсурден, може би, е случаят, в който архитект Калина Павлова от Варна е осъдена   да плати разноските за защита по ... производство по глоба за неизпълнение на съдебно решение   Заявителката е спечелила дело по ЗДОИ срещу кмета на Община Варна, като съдът е задължил последния да спази закона.   Жалбата, че това не е свършено и инициативата да бъде наложена глоба за неизпълнение на съдебно решение е отхвърлена, като тричленен състав на Административния съд във Варна "натоварва" госпожа Павлова с разноските.   Все пак става въпрос за т. нар. административно-наказателно производство, в което държавата в лицето на компетентните съдилища трябва да установи дали дадено съдебно решение е изпълнено или не. Ако не е изпълнено, се налага глоба по АПК. Ако е изпълнено, глоба не се налага. Откъде-накъде гражданинът трябва да носи финансовите тежести за гарантиране изпълнението на съдебните решения, не става ясно. Случаят е прецедент.   Ето и предисторията. По искане на омбудсмана за обявяване на противоконституционна на нормата на чл.143 от приетия през 2006 г. АПК Конституционният съд се произнася с Решение № 5 от 2007 по к.д. № 11 от 2006.   Атакуваната норма предвижда тези, които обжалват административни актове, да заплащат разноските на ответната страна (органи на държавата и общините), ако жалбата им не е уважена.   Конституционният съд отхвърля жалбата. Две години по-късно Върховният административен съд "бетонира" практиката, според която държавните институции могат да се "обогатяват" за сметка на жалбоподателите, с Решение № 3 от 2010 по тълкувателно дело № 5 от 2009. Според това решение жалбоподателите могат да бъдат осъдени без проблеми да платят и юрисконсултско възнаграждение, нищо, че такова никога не се заплаща на явилия се по делото юрисконсулт от учреждението, в което работи.   Тоест, за разлика от обикновения случай, тук няма да се възстановяват похарчени средства, а   държавата ще се обогатява за сметка на засегнатите от административните актове   Най-сериозният проблем е, че в тези решения на Конституционния съд и ВАС не се прави разлика между отделните категории жалбоподатели.   А не е ли резонно да се прави разлика между фирми, защитаващи интереси за милиони левове или евра и граждани, които защитават свои основни права? Когато пък става въпрос за правото на достъп до обществена информация, то самото му название подсказва, че не говорим само за индивидуално право.   Макар да се упражнява индивидуално, то е от обществено значение и затова в ЗДОИ се употребява терминът "обществена информация". Иначе какво излиза – хем заплащаме на държавата данъци, хем граждани и журналисти, дръзнали да искат повече прозрачност на публичните институции, биват допълнително "таксувани" за обръщането към съд. Сума, която дори не покрива някакви направени от държавата разноски.   На международна конференция през ноември 2011 в Полша се оказа, че в никоя от представените държави не съществува подобна практика. Навсякъде юрисконсултската работа се заплаща само веднъж – от държавния бюджет.   Новата санкция или новата форма на цензура пред упражняването на правото на достъп до съд, ако този израз е по-подходящ, заплашва да се превърне в сериозна пречка за упражняване на правата на гражданите в България, без за това да има оправдание или аналог в системите както на запад, така и на изток от нас.     *Авторът е ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информация". Статията е публикувана в информационния бюлетин на ПДИ.

Прочети цялата новина

Свързани новини: