AYP епизод 4: Маникатов, Анчови, натовареност

Тази неделя, 22 юли, в Епизод 4 на “Гневни млади хора” с Поли, уволнената от ВСС съдия Мирослава Тодорова бе специален гост. Съдия Тодорова избра независимият ефир на "Гневни"-те, за да говори за проблемите на съдебната система и политическия натиск върху съда. Мирослава Тодорова за първи път обясни и някой "любопитни" подробности за делото "Анчови". * * * Полина Паунова: Поне в нещо сме първите. Така, вие сте била първа през 2000 година с изчитане на мотиви, заедно с присъда, поне според 24 часа, вие сте първия съдия, който е направил това в един ден. Присъдата е срещу застреляния по-късно бос на ВИС Георги Илиев, който пък, съвсем по нашенски бил едно кроше на настоящия евродепутат Слави Бинев в БИАД. Тогава, вие сте го оправдали по едното обвинение, за хулиганство, а сте го осъдили на плати... Как, обаче, се случва така, че от първия съдия, който пише мотиви в един ден с присъдата вие забавяте мотиви с над 4 години? Мирослава Тодорова: Сега, първо за делото Георги Илев, Слави Бинев, не съм чела мотивите за един ден, но мисля, че за четири дни, не мога да си спомня дали сме били състав или еднолично съм решила делото, в зависимост от наказуемостта се определя броя на съдиите, оттеглих се и приех, че най-добре за възпитателното въздействие на процеса е да прочета присъдата с мотивите, защото съдбата на този процес вече беше твърде сложна, имаше множество публикации и двете страни се опитваха да докажат, че имат възможности за въздействие върху съда. Беше въпрос на чест за правосъдието да се каже, защо съм взела това решение, като мотивите, действително, това е разписано и в закона, че председателя на състава следи за възпитателната функция на процеса, за мотивите следваше да убедят хората и страните, в независимостта на българското правосъдие в това, че нито Слави Бинев, нито Георги Илиев имат каквито и да е възможности за въздействие върху моето вътрешно убеждение. (...) за такъв период от време, който ми позволяваше, тъй като нямах други дела да напиша мотивите по това дело. Делото, от фактическа страна, не беше сложно, общо взето беше стресиращо гледането от гледна точка на ситуацията, в която беше поставено и затова, че беше отменяно и връщано от Върховния съд. Този случай е напълно несравним  с делата, заради които съм дисциплинарно уволнена от период, в който съм била преподавател в националния институт по правосъдието. Факт е, че действително подцених и възможността да се справя с натоварването, но и най-вече да нося отговорност за процеси, който са извън моята фактическа власт. Защото, не отговарям нито за обявявяването на делата, тоест, те всички се оставят на едно място, но след това трябва да бъдат обявени, междувременно работих на друго място и се оказа, че трябва да търся томове с години. Обаче, никой не е потърсил отговорност нито администравния ръководител, който ме е лишил от кабинет, нито е казано, че дейността ми в НИП е била неполезна или пък вредна. Аз дори имам награда през 2006 година от предишния ВСС за дейността си, като постоянен преподавател. Полина Паунова: Добре, един от най-популярните случаи, за които ви обвиняват е делото Маникатов. От това интервю, което вече цитирах на вътрешния министър Цветанов на 5 май пред ТВ7, той казва, че Маникатов е на свобода заради вас, защо забавихте мотивите там, въобще да дадете малко повече подробности за това дело. Мирослава Тодорова: Това дело е част от предмета на второто дисциплинарно производство. За него, обаче, инспектората не е искал уволнението ми, а забележка, като до известна степен са отчели обстоятелствата, при които съм работила 2008 година, това е годината, въпреки, че съм работила в съда, 3 месеца също не съм имала кабинет. Делата, които съм приключила са голямо количество, 250 на мой доклад, около 250 заседания за 220 работни дни, други 200 дела, но така. Написала съм всички останали дела и по-късно съм написала делото на Маникатов с ясното съзнание и с юридическата увереност, че от това няма да настъпят вреди за никого, защото господин Маникатов и втория подсъдим по делото изтърпяват наказания по други присъди за продължителен период от време. Господин Маникатов беше обвинен по моето дело в това, че е извършил престъпление от затвора. Няма по-тежка обстоятелствена част на обвинение, защото това означава, че ако се окаже вярно, дари затвора не спира някого да извърши престъпление. В този смисъл, нито прокуратурата, нито МВР е сигнализирало, че въпреки това тежко обвинение, въпреки това, че Маникатов е бил осъждан на 9 години лишаване от свобода отново за разпространяване на наркотици, неговият режим е бил изменен до такъв, който му е позволявал да работи извън затвора. Нещо повече. Господин Маникатов се оказва, че докато е бил от мен, преди да приключи делото с присъда е бил отвлечен, той е един от пострадалите по така наречения процес Наглите. Той бил отвлечен, не от софийския централен затвор, а от...пред домът му. Полина Паунова: А как е пред дома си, при положение, че изтърпява присъда? Мирослава Тодорова: Този въпрос със сигурност не е от моята компетентност. Действително, също така заслужава обществена тревога и показва до голяма степен лицемерие. Полина Паунова: Чакайте малко, извинявам се. Значи, някой е в затвора и той си ходи вкъщи да пие кафе с жена си примерно или? Мирослава Тодорова: Доколкото ми е известно от официалните документи, които съм събрала по делото от частен характер, господин Маникатов е бил с такъв режим на изтърпяване на наказанието, който му е позволявал да работи на външен обект. Неговата съпруга го е взимала с лек автомобил от затвора, до обекта и обратно.  В деня на отвличането са минали да вземат детето им от училище и са го завели вкъщи. Точно в този момент, господин Маникатов е отвлечен. На съда, който го съди в момента, тоест на мен, тези обстоятелства не са ми известни. Нещо повече. Тъкмо това, че господин Маникатов е бил осъждан вече на 9 години лишаване от свобода и е обвинен за организирана престъпна група, ръководена от затвора е давало сигурност на прокурора по делото ми да смята, че господин Маникатов със сигурност не излиза от затвора и не е поискал да му бъде взета мярка за неотклонение, защото мярка за неотклонение се взима, само когато един гражданин свободно и необезпокоявано право на предвижване. Господин Маникатов е бил в затвора, тоест държавата нищо повече не може да му направи, за да го възпре. Полина Паунова: Аха, аз се обърках още повече. Мирослава Тодорова: Господин Маникатов не е излязал от затвора, заради забавянето на мотивите,  защото се оказва, че междувременно, въпреки липсата на работни места и това, че само около 25 процента от затворниците имат достъп до работа в затвора, е изработил 1406 дни, което се приспада от наказанието му, за което, обаче, също не съм била уведомена. Полина Паунова: А вие трябва да имате тази информация? Мирослава Тодорова: Със сигурност, да. Полина Паунова: А защо я нямате? Питам ви за това, защото тук или може да се търси ваша грешка, тоест, вие не сте я потърсила необходимата информация или може да се търси умишлено скриване, тоест, кое от двете е? Мирослава Тодорова: Не знам кое от двете е, защото нали разбирате, че ако трябва... Съда е арбитър по делото и това, какво се случа със статута на подсъдимия, което не е свързано с обстоятелствата по делото,  трябва да ми бъде (...) от представителя на прокуратурата, а пък евентуално той да бъде уведомен от Главна дирекция по изпълнение на наказанията, ако има промяна. Защото, в момента, в който господин Цветанов каза, че господин Маникатов е излязал от затвора и че това буди обществено притеснение,  прокуратурата в същия момент поиска господин Маникатов да бъде задържан. Полина Паунова: Сега, ясно. Имаме въпроси. Боян Юруков ви пита - Каква степен на отговорност и публичност е възможна във системата и също така, може ли и нужен ли е граждански контрол над отделни дела целия процес. Мирослава Тодорова: Граждански контрол и съга съществува в допустимите от закона форми. Във съда участват граждани като съдебни заседатели. Това е гаранция, че никога правосъдието не може да се еманципира от възгледите на гражданите, те са нашия коректив за житейска справедливост. Също така, медиите, съдебните репортери са гарант за това, че дейността не се извършва на тъмно. Процесите са публични. Вярно, че в тази посока има няколко притеснителни отклонения, да бъдат закривани съдебни заседания без основание, но факта, че и усилията в посака на завишаване гаранциите за публичност пак идват от съдебната система. На общо събрание на съдиите на софийски градски съд, трябва да припомня, че в софийски градски съд се гледат най-тежките наказателни дела, включително срещу подсъдими, които имат имунитет и са част от изпълнителната власт и висшите представители на изпълнителната власт, взехме решение, че изпълзването на СРС  в доседебното производство не е основание заседанията да бъдат закрити и че само изключителни обстоятества, касаещи държавния интерес и неприкосновеността на личния живот, интимните данни, могат да бъдат основание заседанията да бъдат закрити и да не се допускат медиите. Разбира се, че дейността на съда трябва да бъде публична, защото това е основна гаранция, както и че честно ще стигнем до истината, така че никой няма, ничии права няма да бъдат накърнени.  Освен това, смятам, че всичките активности на съюза на съдиите от години са тъкмо в тази посока. Увеличаване на отчетността, борбата за изработване на норма за натовареност не касае само достойнството на съдията, който има право да бъде оставен да работи така, че да не се притеснява, че ще сбърка делото, но това е гаранция най-вече за гражданите. Защото, всички съдии са поставени при едни и същи условия. Така се елиминира един от основните механизми за поддържане на страх и дари на стрес. В крайна сметка, човешката грешка също би могла да нанесе големи вреди. Полина Паунова: Да изясним нещата около вашето уволнение. Другият случай, за който ви обвинява вътрешния министър е делото на семейство Анчови, чиито деца са изнасилени пред тях. Във вестник Телеграф имаше една доста обширна статия, в която бяха цитирани родителите на тези деца. Може ли да кажете, какво точно се случи с това дело и поне от това, което казва Цветанов е, че вие сте оправдала тези хора. Може ли да дадете вашата версия. Мирослава Тодорова: Дори и в началото господин Цветанов да е поддържал тази версия, тя след това беше променена и това дело не е включено в обвинението ми. Истината е, че аз съм била съдия по това дело и бяхме стигнали до присъда. Производството пред органите на разследването и прокуратурата е продължило около 11 години. Когато делого влезе в съда, според обвинителния акт обвиняемите бяха обикновени граждани, които са извършили тези тежки посегатлества. Никакво съмнение нямам, че родителите, до ден днешен, не могат да се съвземат. След като провдедохме цялото съдебно следствие и събрахме всички доказателства на обвинението, дойде реда на доказателствата на защитата. Поначало това е тяхно гарантирано право от закона. Тогава, единия от защитниците на подсъдимите, поиска да бъдат събрани доказателства за това, че неговия подзащитен в момента на извършване на деянието мисля, че бил дежурен в полицията. Това доказателствено искане не беше направено преднамерено, не изглеждаше като да идеята на защитника делото да бъде прекратено, но аз познавам закона, закона беше такъв, че ако някой от подсъдимите към момента на извършване на деянието е бил полицай, делото трябва да бъде гледанано от военен съд. Към момента на внасяне на обвинителния акт в съда, никой от подсъдимите вече не беше полицай. Попитах МВР, вярно ли е, че този гражданин, подсъдим към настоящия момент, е бил полицай преди 11 години и три месеца не получих отговор, като изпратих две напомнителни писма. Междувременно продължихме събирането на доказателствата, след три месеца получих отговор, че, да, вярно, той бил полицай. Това наложи делото да бъде прекратено и изпратено на военния съд. Военният съд, доколкото разбрах от проверката на ВСС е повдигнал препирня кой да гледа делото и върховния съде е казал, че действително военният съд е компетентен. След което, военния съд, след изказването на господин Цветанов, който беше решил, че аз все още съм съдията, може би, постанови оправдателна присъда. Това дело, действително, също е пример за съсредоточаване на проблеми във съдебната власт. 11 години досъдебно производство не е разумен срок, незамисимо от това, какви обстоятелства се разследват. Но нещо друго, тези подсъдими са оправдани, което означава, че ако тази присъда влезе в сила, ще означава, че имаме бавно и некомпетентно разследване от 11 години, тежко престъпление, което е останало неразкрито и подсъдими, които години наред, може би 15,  ходят пред органи на съдебната власт и имат мярки за неотклонение. Но, прави впечатление друго, че в момента в който ВСС установи, че, официално,  с голямо старание бяха проверили всички мои действия, че нямам вина за забавянето на процеса, всички тутакси загубиха интерес към това дело. Полина Паунова: А може ли, като на човек, който не разбира то вашана материя, да ми обясните следното - тъй като вие непрекъснато правите вметката, за това дело съм наказана, за това не. Доколкото знам, вие сте наказана два пъти. Първият път е с намаляване на заплатата, а втория път с уволнение. Въпроса ми е следния, как така веднъж сте наказана за забавяне на дела, след което отново сте наказана за забавяне на същите дела. Мирослава Тодорова: Те не са същите, но за същия период. Полина Паунова: Добре, колко дела сте забавили в крайна сметка. Мирослава Тодорова: Първото дисциплинарно производство образувано срещу мен е по искане на инспектората за извършената проверка на наказателна колегия, в която са установини всички мои забавяния извън едномесечния срок. Към момента на съдебното производство пред ВАС, установих, че с изключение на два акта, а вече и за тях има произнасяне, всички дела, за които съм наказана са влезли в сила. Тоест, актовете, които съм постановила са приети за правилни и са влезли в сила. След това, започна дейността за претърсване на архива за дела преди проверката, който после не са били търсени, защото вече са били приключили... Полина Паунова: А защо се търсят след това. Мирослава Тодорова: Заявеното намерение е грижа за правосъдието. Сигнали от граждани по тези дела няма. Полина Паунова: Тоест, някой специално е отишъл и е изнамерил тези дела, които колко на брой са. Мирослава Тодорова: Две от стария период от време и Маникатов. Полина Паунова: Тоест, някой специално е търсил тези дела, за да се грижи за правосъдието през това време, правилно ли ви разбирам. Тези три дела, добре. Мирослава Тодорова: Не е било необходимо много да ги търси, защото аз съм ги посочвала като обяснение по номера, така че, просто е трябвало да бъдат извадени. Никога не съм криела забавяния. Полина Паунова: А вие, всъщност, защо не написахте мотивите, като знаехте, че сте уязвима. Човек най-лесно се гони по устава. Мирослава Тодорова: Аз непрекъснато пиша мотиви. Миналата година съм написала 270 дела. От края на май имам 400 тома, междувременно заседавам и пиша други дела. Полина Паунова: Другите съдии не са ли с тази натовареност. Мирослава Тодорова: Значи, за миналата година съм получила 309 дела, други са получили около 100. Аз съм решила 280. Полина Паунова: С тази система за случайно разпределение на делата вие получивате триста и няколко, а други получават сто и няколко. Има ли начин, ние като журналисти, да получим информация, на какъв принцип се разпределят. Мирослава Тодорова: Иска се експертно познаване на системата. Аз съм съдия и е важно да ви разкажа фактите обективно. Това, дали имам 309 дела, а някой има 150  също не дава пълната информация, защото едно дело може да бъде 200 тома, друго може да изисква работа, която се изчерпва с... за два часа. Така че, това, което е важно да се направи изисква капацитет, тоест, професионално познаване на правото и администриране на потока на делата, да се квалифицират делата по сложност и въз основа на това да се изготви норма на допустима натовареност. Колко да се иска от един съдия. Какво количество работа да свърши, така че той да не се увреди, да има време да се усъвършенства, което е гаранция за правосъдието. Мисля, че всички експерти, които проследяват развитието на съдебната система изпитват недоумение, че не сме решили още този въпрос. Това е фундаментален проблем. Полина Паунова: Казахте, грижа за правосъдието, че затова са търсили тези три дела, ако приемеме, че ВСС са принципни, защото, може да имат, така, грижовни намерения, това означава ли, че сега трябва да чакаме масови уволнения на ваши колеги магистрати със забавени дела. Мирослава Тодорова: В никой случай не би трябвало да очакваме, защото ще бъде несправедливо и ненужно. Както ВСС беше казал за магистратите по казусите Приморско, всяка система трябва да мисли за ефективното си управление и да не причини вреди по-големи от ползите, които преследва. При магистратите от Приморско се прие, че наказанията им ще бъдат тези, които ВСС определи, защото системата е инвестирала много усилия в тях и те са много добри професионалсти. Колегите, които са забавили дела, означава че са първо, дългогодишни професионалсти и ако системата не установи, че те са действали немарливо или не са решавали делата тъкмо, за да обслужват престъпността, тоест има някакъв корупционен мотив, то тогава, не може системата да си позволи да ги накаже, без преди това да е заявила, че е направила всичко възможно те да могат да свършат тази работа. Да поясня. ВСС е кадрови орган, неговата работа се изчерпва в две основни направления - да защитава независимостта и да премахва всички пречки пред съдиите и прокурорите, за да могат те да решават делата срочно и качествено. Друга работа нямат. Нашият ВСС, което доведе и до безпрецедентната криза на доверие в него, според нас, тежко не изпълни и двете си основни правомощия. Това означава 5 години, системно неизпълнение на служебни задължения. не можеш да преминеш към дейността наказване на съдиите, преди да си се опитал да им помогнеш,  по какъвто и да било начин. Пак казвам... Полина Паунова: Те нито веднъж не са разговаряли с вас, те не са ви попитали, дали вие издържате на това натоварване, ваши колеги издържат ли. Мирослава Тодорова: Те не са ме питали, но аз съм им казвала. Полина Паунова: Е, те какво са ви казвали тогава. Мирослава Тодорова: Имам предвид, ние им казваме, като неколкократно сме писали, дари сме правили изследване за стреса в съдебната система, защото синдрома на изхабяването на съдията е нещо много опсано.

Прочети цялата новина

Свързани новини: