Колко е лесно да изгубиш изборите

Няма правителство, което да е повторило мандата си в най-новата т.нар. демократична история на България. Това го знаете, знаят го и управляващите. Но не им личи да знаят защо се случва така. Стотици умни мъже и жени са се опитвали да анализират причините – несправедливост, приватизация, реформи, социална цена, корупция. Всичко това сигурно е вярно, но има една твърде елементарна и твърде човешка причина. Тя не се мери в проценти, не я хващат социологически изследвания, не присъства в партийните документи. И въпреки това хората я чувстват, дори и да не могат да я формулират. Масово управляващите се отнасят към избирателите с недоверие и пренебрежение. Огледайте са във вашия кръг от близки, роднини, колеги. Не искате да бъдете с тези, които ви имат за глупак. Не може и политик да очаква да го преизберете, ако се отнася към вас като към глупак.

Примерите само от последните седмици са достатъчни. Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване, които ограничават правото на разпореждане с частна собственост, ако не си платил здравните си вноски. Т.е. вече няма да можете да сключвате сделки за купуване или продаване на кола или апартамент без… бележка за платени вноски за здравно осигуряване. Достатъчно хора, които са специалисти по темата, вече се изказаха – дали това не противоречи на Конституцията, дали едно право не се превръща в задължение и т.н. Същественото за мен обаче е отношението, което управляващите демонстрират към избирателите с това действие. Вие сте крадци, вие сте мошеници, вие не можете да правите избор за себе си и затова ние ще ви подредим.

Още по-скоро пък парламентът реши да шофирате целогодишно с включени светлини, след като малко по-рано беше увеличил максималната скорост за движение по магистралите до 140 км/ч. И всички опити гражданите да бъдат убедени, че това е в техен интерес, за тяхната сигурност, за тяхното удобство, звучат лицемерно. Мнозинството от хората може и да са глупави, кой знае. Но никога не са толкова глупави, че да не усетят, когато някой се опитва да ги прави на идиоти. И че в края на това уравнение целта става от видима по-видима – потребителите да харчат повече пари за гориво, за да може производителят и продавачът на гориво да продават повече и повече.

Лошото отношение, колкото и елементарно да звучи като израз, е в основата на омразата, която политиците успяват да генерират срещу себе си. И затова им е толкова необяснимо защо народът не ги е преизбрал. Всъщност, на пръв поглед наистина е необяснимо защо българите не преизбират управляващите си. Чисто прагматично погледнато всяко правителство заслужаваше отново да получи доверието на избирателите. Иван Костов насочи трайно България към Запада и промени икономиката от социалистическа в пазарна. Не го преизбраха. Царя продължи посоката, инвестициите се увеличиха, България влезе в НАТО. И него не преизбраха. По времето на Сергей Станишев страната стана член на Европейския съюз, икономиката и доходите растяха. Никой не искаше и да чуе за преизбиране. Затова Бойко Борисов дори и да остави хиляди километри магистрали, това изобщо, ама изобщо не му гарантира преизбиране.

Хайде още малко история: Костов реши да пише „Календар на успехите“ – достатъчно нескромно дори и само като заглавие. После обяви, че няма да се връща при хората, а ще ги чака там някъде много напред. Царя каза в прав текст, че българите трябва да си сменят чипа и дори не се опита да позамаже с обяснения какво всъщност е имал предвид. При Станишев пък дори думите нямаха толкова голямо значение, той не се и опитваше да крие пренебрежението си, попита публично кой нормален човек се интересува от досиета, а представителите на опозицията посрещна с думите „Здравейте, смешници!“ Настоящият премиер започна с разсъждения за човешкия мат’рял в България, а управлението му доказва всекидневно, че отношението остава непроменено.

Границата между показването на уважение към хората и популизма е почти незабележима. Но и демонстрираната омраза, и прекалената фамилиарност водят до загуба на изборите. Затова ако някой изобщо допуска, че може изобщо да спечели доверието на избирателите, най-добре е да се върне към базовите човешки отношения. Избирателят не е компютър, който изчислява безпристрастно и математически успехи срещу неуспехи. И всяко следващо действие като това за здравните осигуровки или за запалените фарове, безвъзвратно отдалечава управляващи от управлявани.

- текстът е публикуван в „Труд“

снимка: БГНЕС

Прочети цялата новина

Свързани новини: