AYP епизод 6: Терористичният акт

*** За терористичния акт *** Асен Генов: Веднага започвам с въпрос от нашия зрител атанас Чобанов, който пита: „Може ли представител на организираната престъпност в лицето на ТИМ да гарантира сигурност и стабилност на летище Сарафово и като че ли тази тема е табу в медиите? Николай Радулов: Изглежда обезпокояващо това, че сигурността на летището е поверена на частна организация, но същност отговорникът за това са съответните специални служби и МВР. Независимо кой е арендаторът специалните служби са длъжни да въведат съответния допуск и режим и да проверят дали сигурността на летището отговаря на необходимите стандарти. Това, дали ТИМ е арендаторът или не, е един второстепенен въпрос, който по-скоро е свързан с общото ниво на сигурност на Сарафово и по Черноморието. От тази гледна точка можем да говорим много какво е влиянието на ТИМ по Черноморието, но това, както видяхме и в европейския доклад очевидно нарушава общото ниво на сигурност. Там в доклада има една реплика, че има срастване и някакво неясно разбирателство между властта и групировките, свързани в криминалния сектор или в сивия сектор, които владеят Черноморието, което довежда до едно общо по-ниско ниво на сигурност. Има връзка, макар, че не е пряка. МВР, ГДБОП, ДАНС, Гранична полиция са тези, които трябва ад събират предварителна информация, да подготвят работата, свързана с антитероризма и да реагират – профилактично и след извършване на такива престъпления. Асен Генов: Имам ъвпрос от зрител, който пита какво точно означава „пробив в националната сигурност“? Николай Радулов: Пробив в националната сигурност означава това, че има доктрина, има стратегия. В доктрината и стратегията като че ли всичко е наред. Тя, на теоретично ниво, гарантира национална и гражданска сигурност. Но реалността е такава, че гражданите, очевидно, се убеждават в това, че това не е точно така. Пробив в сигурността изглежда така – когато твърдим, че няма организирана престъпност, ние, гражданите, да сме свидетели на това, че тя съществува. Когато твърдим, че няма поръчкови убийства, т.е. официалните власти, когато твърдят такива неща, ние сме свидетели, че има такива. Ето това е пробив в сигурността, това е пробив в гражданската сигурност. Виждате, че и до днес, когато става дума за този терористичен акт, всичко е на теоретично ниво се твърди, че е перфектно, службите са си свършили прекрасно работата, няма никакви проблеми, а атентата се е случил – ето това е пробив в сигурността. Пробив в сигурността се прави, когато има система за сигурност. Ако тя е като рибарска мрежа за китове, една дупка повече или по-малко не променя общата визия. Петя Владимирова: Пробив в сигурността е заложен, независимо от съществуващата и написана стратегия, градената тактика, каквато ни се представя. Пробив в сигурността за мен означава тази изключителлно видима, неистова тяга, нагон на всяка власт да покаже пред обществото една хубава картина на всичко, което прави. И в същото време изоставяне на действителността и на фактите на заден план, ако може те да останат неназовани. Това е политиката на двете реалности. Политиката на пропагандата и на говоренето, която създава паралелната реалност на привидностите. При такава политика, заложена като лого, тя е като принцип, властта се интересува от това как изглежда в очите на хората. Когато това е изведено в ранг на най-висша цел, тогава ние можем да говорим не само за пробив в сигурността , а за пробив във всичко, което се върши на дело. Асен Генов: В България медиите играят основна роля при реализирането на тази пропаганда. Отново въпрос, от журналиста Руслан Йорданов, който казва така: „Българската журналистика преписва от израелски и руските медии. Публиката научава по този начин доста често смайващи неща.“ Атанас Чобанов коментира също: „Българските медии се държат изключително неадекватно при отразяването на разследването, чакат да капне някоя и друга дезинформация от МВР, препечатват публикации от чуждия печат, позовават се на жълти и клюкарски сайтове и т.н.“ Как работите медиите в тази среда и вярно ли е това, че изтича дезинформация от службите? Пета Владимирова: Ако изтича дезинформация понякога, в професионално работещите служби това може да е тактика. При нас, медиите, това не е дезинформация. Обективната последица е дезинформираща. Говори се на посоки, казват се неща... пак се връщам към политиката на говоренето – нали трябва да се създаде видимост, че се прави нещо много важно, че се работи, че ние сме адекватни на ситуацията, че знаем какво и как. По тази причина, няколко часа след атентата, се каза лицето-камикадзе. Медиите са поставени в положението да възпроизвеждат това, което е казал министъра. Не можем да обвиним медиите в това, че са отразили това, което е казал министъра – навсякъде по света е така. Той е министър на вътрешните работи, независимо от това какво мисля аз за начина, по който той си изпълнява функциите, но аз съм длъжна да възпроизведа думите му. Но онези колеги, онези медии, най-вече електронните, които контактуват в оня момент, на живо, когато се съобщава нещо, за което могат да се зададат поне пет въпроса, то тези колеги и медии трябва да си застанат на мястото и не могат да оставят пет минути един министър да говори за каквото си пожелае, след като са задали въпрос. Има моменти, в които въздухът започва да трепери от висащи въпроси, публиката ги очаква. Асен Генов: Въпросът е дали лесно работят медиите и достатъчна ли е тази информация, която постъпва от службите? И нека г-н Радулов да каже дали тази информация е качествена? Петя Владимирова: В нормалните, правови държави, когато се случи примерно терористичен акт, политиците, премиерите могат да кажат всичко, но службите за сигурност, онези, които работят имат своя здравословен суверенитет да работят обективно, съобразно фактите, да стигат до заключения, които те предават на премиера. МП Бенямин Нетаняху може да каже всичко – еди коя си държава или групировка стои зад атентата, но ние не знаем дали израелските служби за сигурност са му предали това. Той е политик и може да говори съобразно политическия интерес. Службите, обаче, на нормалните държави работят суверенно, а не чакат да изпреварят какво им се иска на политиците. Това е голямата разлика между нашата държава и онези държава. Ние нямаме служби за сигурност в този смисъл. Те работят нещо, но, недай си Боже, да установят нещо, което няма да му хареса на министър-председателя или пък, не дай Боже, на министъра на вътрешните работи. Дано не съм много крайно, но такова мнение имам аз. Николай Радулов: Всичко, което се случи покрай този атентат, не е нещо неочаквано. Първо, самият атентат не е нещо неочаквано, защото след взрива в Домодедово миналата година, всички експерти бяха наясно, че само известен период от време ни дели от това нещо да се случи и при нас. Очевидно, след атентата там, обстановката тук не беше такава, за да очакваме в този момент атентат. Няколко пъти от тогава до сега се подават сигнали и то от компетентни служби, че има заплаха и то за чужди граждани, разбира се за този момент. Как са реагирали на тези сигнали нашите специални служби? Според управляващите сектор „Сигурност“ – перфектно и казват, че са предотвратили някакви обстоятелства – може би подготовка, опит за логистична дейност тук в полза на терористични организации. Познавайки манталитета на управляващите сектор „Сигурност“, ако това наистина се беше случило, вестниците от тогава до сега щяха да бъдат пълни с интервюта с няколкото сигнални личности, които обичат надълго и нашироко да дават посиките, насоките и т.н. Нарастване на престъпността имаше в последните 7-8 години, но постепенно. Тези три години (от началото на упарвление на ГЕРБ – бел.ред.), за които се твърдеше, че нарастването е преустановено, реално се случи точно обратното - престъпността се увеличаваше. Данните за това как изглежда престъпността са много положителни, защото хората загубиха доверие в органите за обществен ред и сигурност и спряха да подават жалби. В следствие на това, през 2010 г. имаме заявени 164 хиляди престъпления, по които, според данните на МВР, са разкрити около 50%. Миналата година имаме около 142 хиляди регистрирани престъпления. Т.е. регистрираните престъпления намаляват, но определено нараства латентната, нерегистрирана престъпност. Защо това е така – поради ниското доверие на хората. Тази нерегистрирана престъпност варира защото няма точни данни, дори самото министерство не води такава статистика, но те варират между 50 и 80% нерегистрирани престъпления. От тази гледна точка, при това нагнетяване на атмосферата, ръководния състав на сектор „Сигурност“ е уверен и това се сразбра след няколко случая на убийства и тежки престъпления, че хората, когато има убийство и не се реагира или има отвличане и не се реагира, започват да се вълнуват, напрежението се казва и те дори са готови да излязат на улицата. Вследствие на което се прави един много елементарен ход – има престъпление и веднага някой бива арестуван, понякога и по трима души. Опитът ни, обаче, досега показва, че при такива прибързани арести се арестуват абсолютно случайни хора, които нямат нищо общо с конкретното престъпление. Петя Владимирова: Това е точно така. Николай Радулов: Както, например, случаят в Борисовата градина, както случаят с палежите на коли и т.н. Арестите са, за да стопират и да освободят гражданското недоволство в някаква друга посока и нищо друго. Това, което виждаме в терористичния акт, е същото. Веднага беше идентифициран извършителя. Че не изглежда като хашид, не изглежда – специалистите го казаха, че не изглежда като терорист, който ще се самовзриви – също е така. Специалистите по движенията, по мимиките казаха, че няма такъв терорист, който преди да отиде да се самовзриви, ще се разхожда така и ще се шляе. Освен това се шляе в една зона, която, за разлика от паркинга, например, е на по-високо ниво на достъп и на сигурност. По принцип трябва ад е така, но адли е било така, аз не зная. Има 10-15 много тежки престъпления, включая поръчкови убийства като това на Боби Цанков, в средата на 10 камери се оказва, че точно тези камери, точно в този момент не са работили или са работили, но са били насочени някъде другаде. Ето това винаги ме е учудвало. При атентата на летището, бързо бе подадена информация ,за да се успокоят хората и да разберат как всички работят и най-вече министъра на вътрешните работи. Асен Генов: Адекватно ли се държат информационно и информиращо службите в случаи като този с атентата? Николай Радулов: Не, те не се държат адекватно информационно и информиращо, но се държат, така, че да си направят алиби за това как много са работили и защо не са свършили работа в продължение на 6 месеца, когато имаше конкретни данни за готвени атентати срещу израелски граждани. Израелските граждани тази година са на Слънчев бряг от 1 април и ще си отидат на 15-20 октомври. Т.е., те увеличават все повече своето пребиваване в България и би трябвало мерките да се засилят. Заплахата срещу тях не е само в България. Аз питам, миналата година след атентата в Домодедово, дали се взеха някакви мерки? Знаете ли, че имаме 300 хиляди руски граждани, които живеят по Черномерието и към 1.5 милиона идват на почивка и минават през летищата. Нима те не са равно застрашени от терористични актове, кой е казал, че тези терористични актове ще се концентрират само на територията на Русия? Никаква гаранция няма. Още повече, че руските граждани са по-уязвими, отколкото израелските. Защото почти всички от израелските граждани са служили военна служба, те са свикнали да са внимателни, т.е. при тях има едно чувство, вкоренено, на самозащита и самосъхранение, което ще им помогне да се измъкнат. Асен Генов: Прибързано е подадена информация, с цел да бъде удовлетворена потребността в обществото за отговора на въпроса кой е извършил терористичния акт – т.нар. „камикадзе“, правилната дума е шахид. Кого би обслужила такава дезинформация, за кого би работила такав прибързана информация – невярна, лъжлива и т.н.? Николай Радулов: За спокойствието на управляващите сектор „Сигурност“, не за спокойствието на работещите, тъй като те поначало не би трябвало да са в контакт с медиите, защото трбява да работят спокойно. Има една теза, че подадената информация е подадена нарочно толкова крива, за да може, ако има реален извършител, който е жив и здрав, да се успокои и да го заловят. Такива тънкости на управленските игри са твърде далече от сегашното ръководство на МВР. Мисля, че нивото в България на управление на сектор „Сигурност“ не е такова, че да ес занимава с такива тънки неща. По-скоро тук това е „грубата шаячна правда“ с много думи да онемощиш всички журналисти, за да не питат нищо. Петя Владимирова: Да, но с тези много думи кълбото става много по-голямо и в крайна сметка службите така се излагат... Николай Радулов: Да, излагат се, но това не е за първи път – хората ще го забравят след две седмици. Петя Владимирова: ...защото се множат въпросите, те стават многопосочни и ... Николай Радулов: Те стават многопосочни не само в този случай. Защото тук имаме 6 жертви. Колко случаи имаше при наводнението, което също е кризисен проблем, колко убийства последната една година?! Нещата изглуждат по един и същи начин. Има некомпетентност и определено тя е на управленско ниво. Защото аз съм сигурен, че в специалните служби, които и да са те, в МВР и в ДАНС, има компетентни хора, които могат да се справят. Но, когато ти кажат, че няма поръчкови убийства, имаш ли ти личната смелост да заведеш дело за поръчково убийство? Ако ти кажат, че няма терористична дейност, ти луд ли си да се изправиш срещу официалната доктрина, че няма такава? Петя Владимирова: Аз в началото казах, но вие (Николай Радулов – бел.ред.) бяхте малко скептичен за това, че в нормалните държави специалните служби имат суверенитет да бъдат абсолютно, хладно, желязно обективни и ако трябва да опонират на политическата власт. Николай Радулов: Как нашите служби ще опонират? Напротив, те всячески ходят след властта и викат: „Да, да. Всичко е изпълнимо.“ Петя Владимирова: Това твърдях и аз и не може да се говори за пробив в системата за сигурност... Асен Генов: Въпрос към вас, г-н Радулов от наш зрител. Ще повлияе ли на българската позиция този атентат при евентуално нападение над Иран? Николай Радулов: Мисля, че този път, не знам поради каква причина – уплашиха ли се хората от ръководството на държавата и външния министър, но са много предпазливи при поемане на официална позиция. Това този път е правилното. Не трябва да се закрепяме механически, идеята набързо да се присъединим към някой, налива вода в чужда мелница. Видяхте, че още станал-нестанал атентата и израелските медии вече разкриха извършителя и кой го финансира. Не трябва да се връзваме на тези неща, защото ще изпаднем в много сериозни и страшни външно-политически проблеми, а и вътрешни проблеми със сигурността. Тези проблеми, които ги имаме, не са случайно. Една от причините България да бъде избрана, е ниското ниво на сигурност. Но другата причина е, че ние сме пълноправен член на НАТО и наши военни формирования участват в Афганистан и навсякъде другаде. Значи ние вече не сме толкова неутрални, колкото министър-председателят твърди и няма как дюнера да ни защити при това положение. Асен Генов: Г-жо Владимирова, вие като журналист, как смятате – може ли да търсим вина в поведението на външния министър Николай Младенов с директната си намеса в политикат в Близкия Изток? Според вас, може ли да свържем по този начин атентата – външната политика на България спрямо Близкия Изток – дали това е някаква проява на самонадеяност от страна на външния министър или негово желание да влезе в медиите и в историята? Петя Владимирова: По-скоро е някакво изхвърляне. С уговорката, че не съм толкова тесен специалист по външна политика, но не съм склонна да направя връзка,като в същото време твърдя, че периодичните прояви на външния министър търпят укори от страна на специалистите по Близкия Изток. Не бих свързала терористичния акт с това толкова пряко. Асен Генов: Любопитен е въпросът с намерената шофьорска книжка. Самият министър Цветанов изнесе информация, че преди 5 или 7 години тя е била известна, лицето от тази фалшива книжка, е било известно на службите. Това съвпада с времето, в което вие г-н Радулов, сте работили в системата на МВР. Николай Радулов: Аз такава книжка не съм виждал. Смешното с тази книжка е, че първо, се твърди, че с нея лицата са се разхождали из България и... Асен Генов: Как може да влезе чужденец с такава шофьорска книжка в България? Николай Радулов: Няма как да влезе човек с такъв документ. Директно не са казали, че е влязал някой с тази книжка в България, но през цялото време се опитват да ни наведат на тази мисъл, че той с тази книжка се е разхождал. Тази книжка, обаче, е също като доларовите банкноти, на които отзад пише: „Фалшиви, за игра на монополи.“ Тя е така направена, че няма нищо общо с оригиналните книжки от този щат, за който се твърди. От хора, които в момента са в този щат и писаха в различни сайтове, аксесоарите й не отговарят на оригиналната. Т.е., това не е фалшив документ, а измислен. Както в подлезите на Москва се продават книжки на специалните служби ГРУ, КГБ и т.н. Това е един документ, който е направен като за шега и никой сериозен човек, който се занимава с пропускателен режим, не би го пуснал. Дали с тази книжка са се опитали да наемат автомобил, аз се съмнявам, защото с чужда шофьорска книжка няма да може – ще ти трябва и паспорт. Тази книжка е един акцент, който да задоволи журналистическото любопитство и да покаже ка един, два или три часа след атентата ние вече имаме гореща следа и ще пуснем кучетата по нея. Петя Владимирова: Това, че преди 5 години същата книжка е била видяна в Пловдив го е казал на закритото заседание на народното събрание министър Цветанов. Това го научихме от депутати, които са присъствали на заседанието. Те, обаче не изясниха, тъй като не са разбрали, и самия министър не е изяснил, дали той е пребивавал в Пловдив. Как нашите служби са установили тази книжка тогава. Как, впрочем, се появи тази книжка? Николай Радулов: Това е неизвестно. Тя е намерена сред парчетата от т.нар.... Петя Владимирова: Цялата тази неизясненост, както каза г-н Радулов, ето книжка фалшива – вижте как звучи само, да кажем измислена. Но, ако преди 5 години тя е видяна, тя е установена, че ефалшива, аз мога да си помисля че е била иззета, например. Иззета, че е нередовен документ и сега се появява. Николай Радулов: Това е част от един куп такива еднакво изглеждащи книжки, но това е смешно. Това, че тя е видяна преди 7 години или преди 5 години, е камък в градината на Румен Петков. Ето вие сте го пуснали и сега няма какво да ни говорите. Това са толкова елементарни хватки, че не вярвам някой от гледащите ни да ес хванат на такава глупост. Освен това, истинността на това, което казва вътрешния министър, винаги е много спорна. Той каза толкова много неща, за които се потвърди след това, че не са верни, че аз не виждам дали има кледит на доверие и някой да му вярва на това, което говори. Както в случая със съдия Тодорова. Вчера излезе решението на военния съда, оневинени са тези, за които той обясняваше колко е лоша тя и как той не може да гледа роднините на потърпевшите в очите. Оказа се, че не е работено компетентно от разследващите и е нямало как съдия Тодорова, колкото и да е искала, да бърза и да го реши това дело. Асен Генов: Тя беше гост при нас миналата седмица и много подробно обясни точно този случай със семейство Анчови. Тя обясни, че всъщност проблема се дължи на това, че МВР е забавило информация към съда години наред. Петя Владимирова: МВР въобще е забавило първо информацията към Прокуратурата. Аз питам как прокурора е внесъл обвинителен акт, като не знае подсъдимите в какво качество са били? Николай Радулов: Въпросът е, че се връщаме към едни много тежки и неприятни години – 20-30 назад, когато някой обезателно трябва да бъде обявен за нещо виновен. Същото се случва и със съдия Тодорова, защото веднага след като излезе информацията за падането на тази присъда, във в. Уикенд, ако не се лъжа, има една огромна статия как съдия Тодорова е свързана с организираната престъпност. Виждате как се опитва да се налага една... върху едната лъжа се гради друга. Когато едната лъжа падне, идва трета и т.н. Единствената цел е да се компрометира даден човек с измислици. Асен Генов: Предлагам да приключим темата да атентата... Николай Радулов: Мога да кажа още няколко думи, които според мен са важни, за КСНС при президента. Събра се цвета на сектор „Сигурност“ и дълго обсъждаха какво не е наред. Освен, че се стигна до заключение, че всичко е на най-високо ниво и е перфектно, имаше няколко заключения и решения, които трябва да се изпълнят. Едното заключение е, че средата за сигурност е динамична и ще трябва да се преразгледат анализите и да се разбере има ли връзка между това, което е било анализирано преди половин година, когато се е писала концепцията за противодействие на тероризма и това, което се случва сега. Това е една страшна глупост, защото хората, които се занимават с тероризъм, ежедневно трябва да се занимават с анализ, защото оперативната обстановка е динамична и тя се мени всеки ден, във всеки един от елементите й. Другото велико заключение беше, че трябва да се задейства най-после Центъра за ситуационно управление по време на кризи. Този център, който остана от Емел Етем, за което я плюха по всички вестници, но там беше започнало изграждането му и както започна, там си и остана. На практика такъв Център няма, има зала с няколко компютъра. Трябват много други неща, за да се направи реален Център за управление по време на кризи. Но аз задавам един прост въпрос: Да какво ни е този Център, когато подхода за управление при кризи – ние винаги сме изненадани при кризи – от най-ниското до най-високо естество, дори и кризата със снега е проблем всяка годинав София. Кризи като наводнения, като тероризма, се преодоляват по следния начин: никой не ги е предвидил, след това, обаче, вкупом се изсипва целия Министерски съвет на мястото на кризата, за да си направи антикризисен ПР, не за нещо друго. Асен Генов: Върху БТР. Николай Радулов: Да. Защото няма как най-висшите управленци на държавата да се занимават с един проблем, от който не разбират. Няма как да разбират, защото никой не разбира от всичко, освен ад пречат на професионалистите, друго не могат да направят и си правят кризисен ПР – как са отишли и са си жертвали собственото време и т.н. Никой не зададе от журналистите въпроса – „Вие сте сега в Бургас, а ако във Видин стане поръчково убийство или се взриви нещо на КПП-то, кой управлява държавата? Тя на автопилот ли е оставена?“ Няма ги в ситуационния център. Другото нещо, което констатира този съвет (КСНС – бел.ред.) е, че Съвет за сигурност към МС трябва да подготви процедури за работа при такива случаи. Тук не са необходими процедури, а са необходими сценарии и то не от този съвет, защото този орган е съвещателен. Трябва да се направи ситуационен център, това не е лесно, защото няма комуникационна среда, няма онлайн връзка – т.е., те да седят в ситуационния център и да виждат какво става на летище Бургас и оттам да управляват. Защото, не дай си Боже, стане нещо на другия край на България, няма как да се занимават с управление и ликвидиране на кризата. Този Център задължително трябва да има сценарии за действие при различни случаи. Тези сценарии, обаче, трябва да са проиграни, а не да се мисли какво да правим сега, когато вече се е случило. Тези неща ги няма, а се препоръчва да се направи, тази препоръка според мен ще си остане на хартия само, както се е случило с висчки планове досега.

Прочети цялата новина

Свързани новини: