ИЗВИНЕТЕ, ЖИВ СЪМ

Пламен Асенов

Заглавието, разбира се, означава – извинете, че толкова време отсъствах от собствения си блог, но вече съм жив и се връщам в него и неговите околности. Или нещо такова трябва да означава.

Дълго време не можех да пиша по, така да се каже, технически причини. Наложи ми се да се сдобия с три чисто нови байпаса, начинание, което се оказа далеч по-сложно, отколкото си представях. А възстановяването от операцията пък се оказа далеч по-дълго от нагласите ми. И затова бързам да ви дам един съвет – когато ви каже някой доктор, че дадена хирургическа операция е съвсем рутинна, не бързайте да му вярвате. Не и преди с най-втренчения възможен поглед да го попитате за кого всъщност е рутинна въпросната операция – за самия доктор или за горкия пациент. Защото моят опит пресен сочи, че това са два съвършено независими един от друг феномена на рутината…..

Но, както и да е, сега няма да влизам в подробности за отминалите и продължаващите си приключения, защото смятам да ги опиша тук в поредица, която може да се превърне и в цяла книга. Не си правете илюзии, че ще бъде скучна книга, само защото всички други книги на медицинска тема, които са ви попадали досега, са ви досадили до смърт. Няма да е от този вид.

Накрая искам да благодаря на всички познати и непознати мои читатели, които във въпросния нелек за мен период ме подкрепиха и продължават да ме подкрепят по един или друг начин. Имам нужда от това. Не знам дали си давате сметка, но вероятно всеки има нужда от това.

Не знам дали си давате сметка, но ми се струва, че второто най-ценно нещо на този свят – след онзи първи дъх на живота – е усещането за човешка съпричастност.

Прочети цялата новина

Свързани новини: