Франкфурт и Кьолн

 

Миналия октомври бяхме в Германия и се разходихме от Франкфурт до Кьолн и обратно. Обещахме, че ще разкажем за престоя ни там накратко, но все не оставаше време. Но по-добре да спазиш обещанието си късно, отколкото да не го спазиш въобще…

Пътуването от София

Пътувахме с Lufthansa и останахме много доволни от това. Естествено, има и по-евтини варианти за придвижване, но когато си натрупал точки покрай бизнес пътуванията (програмата се нарича Miles & More), а освен това си с малко бебе и ти трябва много багаж, сметката в крайна сметка излиза. Има и още една врътка, за която ни светна Ива (много благодарим!). Ако си доплатите 25 EUR към цената на полета, можете да използвате цялата мрежа на немските железници, за да достигнете до която си искате точка на Германия – изключително удобна опция.

Ние също не изпуснахме възможността първият влак в живота на Вики да е влакът-стрела (а и самите ние не се бяхме качвали на такъв) и от летището във Франкфурт за по-малко от час достигнахме до Кьолн с Inter-city Express (ICE). За сравнение, това е да вземете София-Видин за 1 час (други два примера: София-Асеновград, София-границата с Гърция)… Кога ли ще се случи с БДЖ?

Кьолн

Едно от най-бруталните неща на Кьолн е, че излизайки от входа на Централна гара, моментално се озовавате пред най-голямата забележителност на града – Кьолнската катедрала, за която вече писахме подробно. Какво можете да видите оттук нататък?

Имате няколко варианта:

Вариант 1: На изток. Можете да тръгнете на изток и практически веднага да прекосите р. Рейн по прословутия ж.п. мост над реката. Ако изберете този вариант и сте с любимия си човек, непременно си вземете и катинарче. Така ще можете да “заключите любовта си” за металната ограда на моста, а ключето от катинара да хвърлите в реката, както са направили хиляди влюбени:

Ние също допринесохме за увеличаването на теглото на моста с няколко грама (открийте катинарчето сами):

След като преминете моста, пред вас ще се появи висок небостъргач, известен като Триъгълника. Срещу няколко евро можете да се качите на върха на сградата и да се насладите на чудесната гледка, но за това има и друг вариант. Ние качването на небостъргачи си го оставихме за Франкфурт, но за това – малко по-надолу… И понеже забележителностите от тази страна на реката не са чак толкова много, може да ви хрумне да се върнете по моста Deutzer Brücke, под който видяхме корабче с огромен шах и мини-голф на палубата:

Имахме възможност да видим и подвижната статуя на сивия автобус пред една от болниците:

Тази статуя се мести из германските градове на всеки няколко месеца и символизира сивите автобуси, с които над 200 000 души с недъзи или умствени увреждания са извозени и убити в газове камери, оставени са да умрат от глад или са отровени с лекарства. Повече информация – тук. В днешно време обаче отношението към инвалидите е съвсем различно. Практически можете да обиколите Кьолн надлъж и нашир с инвалидна количка и без придружител. Удобно бе и за хора като нас – с бебешка!

А сега да оставим за малко този бряг на р. Рейн и да се върнем там, откъдето започнахме – Кьолнската катедрала. Край на вариант 1.

Вариант 2: На запад. Всъщност югозапад! От Кьолнската катедрала в непосредствена близост ще попаднете на няколко музея: Римско-немски, Музей на приложните изкуства и музея Лудвиг. В крайна сметка, в един момент ще трябва да завиете повече на юг, отколкото на запад и да се озовете на търговската улица (виж вариант 4).

Вариант 3: На север. На север следва да се подготвите за дълга разходка по кея на р. Рейн и да се разходите чак до следващия мост (Zoobrücke). Малко преди моста има миниатюрен парк с интересни скулптури – Kulturpark:

Преминава се за 10-тина минути, след което се озовавате на входа на Кьолнската зоологическа градина с прилежащите ѝ аквариум, магазин за сандвичи и продавач на балони.

Ние я пропуснахме, тъй като за пълното й разглеждане ще ви трябват поне половин ден и 15 EUR/възрастен. Непосредствено до нея е ботаническата градина с безплатен вход, за която писахме подробно:

Още нещо, за което не ни остана време, но не ни пречи да ви посъветваме: Ако се озовете в този район по залез слънце, непременно се възползвайте от въжените кабинки над р. Рейн – казват, че гледката била най-красива именно по това време на денонощието… След толкова ходене най-вероятно ще сте уморени, така че тук е моментът да ви кажем, че общественият транспорт на Кьолн е добре структуриран и лесно можете да стигнете от всяка до всяка точка. Машини за билети има на всяка спирка, както и вътре в самите влакчета, но за тях трябва да имате подготвени монети.

Вариант 4: На юг. Може би най-атрактивната посока от Катедралата е именно юг. Дали ще вървите по реката, където ще видите десетки улични артисти, китни кафенета и пристана на корабчетата за разходка (с които можете да направите кратка обикола, както и да отидете до Бон, Кобленц, Линц, Рюдесхайм, Мьозел, Майнц и още няколко съседни населени места) или пък ще седнете в някое от заведенията и ще се наслаждавате на чаша “Кьолш” (типичната кьолнска бира) с пържени картофки и вурстчета, оставяме на вас…

Може би тук е мястото да кажем няколко думи за бирата Кьолш, приготвена по строги немски правила – има сламен цвят, мек и лек вкус, но и високо съдържание на въглероден диоксид. Поради този факт бирата има качество да успокоява стомаха, подобно на нашата газирана вода. Произвежда се от няколко пивоварни – Gilden, Sester, Sion, Küppers, Kurfürsten, Richmodis, Severins, които пък са купувани от по-големи такива, продавани на трети и т. н. Освен вкусът, общото е и чашките, в които се сервират – 200 мл “мензури”, наричани “щанге”. За по-големи компании се носят по този начин:

И понеже двестаграмките влизат “като в къртичина”, както се изразява един мой познат, много е готин и начинът, по който отбелязват примерно пет изпити бири:

Предполагаме, че носенето на гумичка за триене на молив е строго забранено в немските кръчми Иначе вървейки по кея видяхме най-уникалното изобретение EVER: подвижен вело-бар – плащаш, сядаш, въртиш педалите и пиеш бира на корем с весела компания! Очакваме ентусиазирани наши читатели с инвеститорски дух да въведат подобна атракция в големите градове още това лято – ние ще се включим!

Достатъчно за бирата в Кьолн… Продължавайки на юг, ще стигнете до другия край на вече споменатия мост Deutzer Hängebrücke. Там е и огромният хотел Maritim, в който се настанихме именно заради сравнително добрите отзиви и добрата локация… Мебелировката в стаите е поостаряла, но пък за сметка на това фоайето с размер на средно голям мол, рецепцията и общите части на хотела с мрамор, позлатени външни асансьори, саксии и кошчета за боклук накараха Биляна да се чувства като във филма “Хубава жена”:

Само на пет минути оттук по кея е Музеят на шоколада (за който разказахме подробно), както и още няколко музея, за които не остана време (като например Музеят на спорта).

Да преминете през сградата на хотела е и най-лесният и приятен начин да се придвижите от кея до началото на търговската улица, простираща се между станциите Heumarkt и Neumarkt – вече писахме подробно и за това. Това, с което приключихме разказа си за пазаруването в Кьолн, бе, че шопингът продължава до късно вечер:

Трафикът и хората дори се увеличават късно вечер, а типичното “капанче” в Кьолн изглежда така (някакси успяхме да съберем всичко в една снимка):

Какво имаме предвид:

• бирата идва веднага;
• радиаторна печка отоплява улицата – не е много енергийно ефективно, но е по-добре от нищо – октомври е хладен в Германия;
• одеялце за всеки посетител – поради същата причина;
• свещичка, която да ви сгрее душата – незнайно защо, електронна, а не восъчна;
• пепелник – навън може да се пуши;
• меню с ценоразпис на всичко пред входа – явно ги задължават.

Страшно ни впечатли и как народът се редеше на опашка за бира в едното заведение, докато другото стоеше съвсем празно:

Колкото до следващата снимка, Петър просто искаше да снима огромната опашка от чакащи пред баровете таксита… Честно!

Но дори и да сте решили просто да се разходите през нощта, Кьолн си остава уникално красив, интересен и учудващо романтичен:

Лягаме си уморени… Колко дни мислите ни трябваха, за да видим всичко това? Пет дни, седмица, месец? Истината е – точно 48 часа! Но съветът ни е: за да се насладите истински на Кьолн, ще са ви необходими минимум 4-5 дни.

Ставаме рано. Отзивчив турски таксиджия ни откарва от хотел “Maritim” до гарата. Разстоянието е около километър. “Йеди еуро, комшу” (7 EUR) и след минути сме във влака…

Питаме Вики (леле, колко мъничка е била само!):

- Как прави влакчето?

- Фиуууу….

Някои неща се променят с времето! Само час път, десетина детски песнички и отново сме във…

Франкфурт

Имаме по-малко от половин ден, планът ни е стриктен, затова и слизаме на точно определената станция (Konstablerwache). Знаехме, че Франкфурт е по-скоро бизнес-център, но не сме и предполагали, че ще е такова мъртвило в неделя сутрин – само един заспал на пейката просяк и няколко заблудени като нас туристи…

Спускаме се към Музея на холокоста – нямаме време да влезем, но стената с 12 000 имена на убити евреи говори достатъчно…

Продължаваме надолу и стигаме до брега на р. Майн. Може би сме спали в часовете по география, но не знаехме, че Рейн е близо 10 пъти по-пълноводна от Майн. Но и Майн впечатлява с 527-те си километра дължина:Скоро към нас приближават лебеди – българските царевични пръчици (реклама: “Зайо Байо”) определено им харесват!

Градът постепенно се пробужда и около нас се напълва с хора. Част от тях идват с трамвай, чиято спирка е до кея. Естествено, всичко, което може да остане зелено е зелено!

Продължаваме към прочутия площад Рьомер. И изненада – строително-ремонтни работи:

Все пак, не сме дошли съвсем напразно – по-голямата част от площад “Рьомерберг” е отворена за туристи.

Трикорпусната сграда по-долу е от Средновековието, нарича се “Рьомер” и е една от най-важните забележителности на града. Някога трите къщи са били собственост на местните занаятчии.

През 1405 г. тези къщи били купени от градския съвет на Франкфурт, като една от къщите била избрана за кметство. На това място са били короновани кралете на Германия, затова и в кметството имало стая, наречена “Зала на кралете”. През Втората световна война голяма част от “Рьомер” и околните сгради са били разрушени от бомбардировките, но благодарение на запазените подробни архивни документи, днес е напълно възстановена и ако имате късмет, може дори да влезете вътре.

Ние обаче продължаваме към вече оживеното “стъргало” на Франкфурт:

Отбиваме се за кратка почивка и един последен “прос’т!” (на немски “Наздраве” е “Prosit!”):

Биляна си поръчва спагети:

- Спагети?!! – учудва се Петър – Все едно да отидеш в Италия, да седнеш в пицария и да удариш една свинска вратна пържола…

Биляна и до днес се кълне, че това били най-вкусните спагети в живота й… (Петър: “Май ще взема да си поръчам свинска вратна пържола в някоя италианска пицария!”). Подгонваме гълъбите по площада и 80-сантиметровата тогава Вики застава на фона на 200-метровите небостъргачи в “ситито”:

Предварително сме си набелязали Main Tower. Плащаме си входа (по 5 EUR за Петър и Биляна; Вики и всички деца до 6 г. влизат безплатно) и след щателна проверка тип “летище малко след сигнал за бомба” ни пускат да се качим в асансьора…

Асансьорът качва 56-те етажа за 45 секунди. Ако предпочетете стълбите, очакват ви само 1090 стъпала

Скоро пред нас се разкрива красивата гледка на Франкфурт. Огромните небостъргачи сега са леко под нас. Виждаме и ж.п. гарата, към която трябва да се устремим скоро (в долната лява част на снимката):

От другата страна пък имаме страхотна гледка към р. Майн и вече изминатата от нас централна част на стария град (в дясната част на снимката):

Вики се радва, че се наслаждава на всичко това от два метра по-високо:

Няма как – времето за полета ни наближава и се отправяме към ж.п. гарата. Тя обаче не ни очарова – тъмни балкански, а и азиатски субекти ни гледат подозрително, докато се разминаваме; дюнерджийниците и секс-шоповете са повече от книжарниците и хранителните магазини, а в самата гара са ви необходими поне 10 минути и 50 цента, за да откриете единствената тоалетна, където се чудиш кое е по-отвратително – опашката от чакащи или вонята, която се носи отвътре…

Въобще Германия се е променила значително (или поне това е впечатлението ни): когато Петър беше в Берлин през 2000 г., обстановката беше буквално стерилна – нямаше кьораво есенно листо по улиците, нямаше графити, нямаше неправилно паркирали автомобили, камо ли пък в зелените площи, които винаги бяха с перфектно подстригана трева… за разлика от 2011 г.:

Нещо друго, което впечатляваше тогава – вестниците просто си стояха на улиците и хората чинно пускаха стотинка, взимаха си вестника и си продължаваха по пътя. Днес вестниците са здраво заключени в метални кутии, облепени, изподрани, с графити… започваме да разбираме възрастните немци, които не са щастливи от факта, че Германия е част от ЕС…

А дали е така и в столицата Берлин, ще знаем съвсем скоро. На Петър му предстои пътуване по повод международното изложение за потребителска електроника IFA 2012…

На Биляна и Вики нищо не им предстои по това време, така че приемат предложения за Тайланд, Коста Рика, Япония, Малдивите, Бразилия и кварталните кафенета в София. До скоро!

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: