Не горете асансьора – той е ваш

Една публикация от началото на седмицата ме наведе на тъжни мисли. Темата е банално битова – борбата с гратисчиите в обществения транспорт. Мислите обаче не са нито банални, нито битови и ме мъчат отдавна. Те са мислите за това как членовете на едно общество не се чувстват такива. Те са мислите за синдрома на поругания асансьор.

Случвало ми се е, а сигурно се е случвало и на вас да попаднете в асансьора на някоя голяма панелна сграда и да видите изгорените и стопени бутони. По шперплатовите стени на съоръжението са изписани еротични сведения за съседи, съседки и техните роднини, или пък са изразени пристрастия към един или друг футболен отбор. Могат да се видят нарисувани свастики, а понякога дори и сувастики (свастика завъртяна обратно на часовниковата стрелка), но едва ли стенописецът прави разлика между значенията на свастиката и сувастиката, просто е неграмотен и пише руни с правописни грешки. Крушката в асансьора е блиндирана. Или с решетка от яка арматура, или зад дебела плоча ПДЧ, разпробита неравноделно с бормашина, за да се процежда все пак някаква светлина и при това крушката да не бъде открадната или потрошена. Обичам думата „разпробивам”, а какво е ПДЧ имам само смътна представа, така че може и да не съм се изразил съвсем коректно.

Кой гори със запалка бутоните на асансьора, кой троши крушките и кой рисува свастики и понякога сувастики? Някой враг? Някой квартален Монтеки, който иска да обругае блока на Капулети? Това би казала Логиката като в онзи виц. Психологията обаче (като във все същия виц) казва друго. Вандалите, които се гаврят с бедния асансьор, рушат го и го карат да изглежда зле, са неговите собственици. Това е израз на един уникален инстинкт за самоненавист и самоунищожение, познат още от онзи древен прабългарски обичай на Тангра да се принасят в жертва най-умните и най-талантливите, та чак до т. нар. „народен съд”, който прави същото, само че не принася умните и талантливите в жертва на Тангра, а ги принася в жертва на светлото бъдеще, в което ще господства най-прогресивната класа на света. Хилядолетна селекция, довела до индивида, който гори със запалка собствения си асансьор в собствения си дом. Селекция, довела дотам, щото един от най-почитаните стихове на един от най-почитаните поети да гласи: „не сме народ, а мърша”. Едва ли в света има друга литература, която да се похвали с такова поетическо заключение.

Аз обаче не обвинявам хората, които горят собствените си асансьори, и не мисля, че сме „мърша”, както е казал големият либерал и народен поет Петко Славейков. Ние просто сме жертва на жестока тоталитарна пропаганда, изпепелила две поколения българи. Пропаганда като онази, която кара македонците да вярват, че са потомци на Александър Велики и че държавата им се е простирала от Битоля до Афганистан. У нас тази пропаганда е постигнала две неща. Първо, насадила е у хората убеждението, че държавата е техен враг, и, второ, унищожила е инстинктите им на собственици. А терминът за човек без инстинкт на собственик, с извинение, е „лумпен”. Да приемаш държавата за враг, значи да впрегнеш всички свои сили и цялата си интелигентност, за да воюваш с нея, да се мъчиш да я надхитриш и излъжеш. А всъщност държавата би трябвало да е висша форма на организация, която защитава интересите на обществото от името на членовете му и за тяхна сметка. Държавата трябва да зачита собствеността на гражданите, да я защитава и да поощрява нейното придобиване и отговорно управление. Дали нашата държава защитава интересите на членовете на обществото и дали ги мотивира да бъдат отговорни собственици? Отговорът на ето този въпрос ще обясни защо хората се возят гратис и защо горят асансьорите си.

В момента държавата ни е такава, че ако човек реши да изпълни всичко, което тя изисква от него и да й плати всичко, за което тя го преследва, ще трябва не просто да фалира, а и да изтлее физически. Прилича на виц случая, когато данъчните дошли в някаква фирма и казали: „Признавайте какво не ви е наред. Щом още съществувате, значи криете данъци”. Рекетът се е превърнал в държавна политика, която, за съжаление, се провежда от хора, които не са чели Лафонтеновата басня за кокошката със златните яйца (както, впрочем, не са чели и почти никакви други текстове). Искат да ти забранят да се разпореждаш със собствеността си и дори да ти забранят да паркираш пред дома си, ако не си им платил всичко, което те са решили, че им дължиш. Събират ти такси включително и за това, че си им платил такси. Гордеем се, че сме „данъчен рай”, защото данъкът ни бил 10%. Но попитайте когото и да е счетоводител в частна фирма и той ще ви каже, че под една или друга форма фирмите дължат около 70% от всичко, което са изкарали. Как тогава хората да си дупчат билетчета и как да не горят асансьорите си!

Жалко е, много е жалко, че държавата продължава да бъде враг на гражданите и ги принуждава да се борят с нея. Знаете ли какво значи истинска солидарност в рамките на едно общество? Истинската солидарност е доброволно да си плащаш разумните данъци, които знаеш за какво отиват. Толкова е просто. Всеки би го правил с удоволствие. Но когато усетиш заговор срещу себе си, когато корупцията прекрачи всякакви граници на приличие, когато малка група личности без домашно възпитание и чувство за мярка постави под въпрос твоето икономическо и дори физическо оцеляване, тогава мисля, че никой не може да бъде обвиняван, че се опълчва. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“.

Tweet

Прочети цялата новина

Свързани новини: