Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Изследователи от Universidad Politécnica de Madrid (UPM) са патентовали гипсови плоскости, които намаляват енергийната консумация на сградите с 40%. Плоскостите, комбинирани с пасивни стратегии като използване на слънчевата светлина и естествена вентилация, могат да допринесат за намаляване на енергийната криза, особено в Испания, която внася 80% от енергийните си суровини.

Разработката е на Факултета по строителство и архитектура на Мадридския политехнически университет и включва използване на материали с променлива фаза (PCM). Така само в 1,5 см. дебелина може да се съхрани пет пъти повече енергия в сравнение със стандартните гипсови плоскости със същата дебелина. В резултат на това вътрешната температура на сграда, оборудвана с такива плоскости, може да се запази в границите на комфорта (20-30ºC) без необходимост от допълнителни климатични системи. Времето за изплащане на тези плоскости е между една и две години.

Материалите с променлива фаза са субстанции, които съхраняват или освобождават енергия чрез латентна топлина. През деня енергийният излишък (който се акумулира за сметка на слънчевото огряване, различните електрически уреди и потребители) води до втечняването им, като предотвратява прегряване. През нощта, когато външните температури спадат, тези материали се втвърдяват и освобождават съхранената енергия, като предотвратяват преохлаждане.

Материалите с променлива фаза имат множество приложения – медицински, ботанически, спортни. Приложението им в различни строителни материали като бетон, керамика, стъкло и др. е обект на експерименти от началото на 80-те години на миналия век.

Слоят от материал с променлива фаза се поставя на вътрешната страна на плоскостите, при което се постига 90-95% съхранение на топлина, за разлика от 10-15%, когато е поставен на външната страна на изолационната плоскост.

За да няма проблеми с механичните свойства на плоскостите при течната фаза на добавките, са интегрирани микрокапсули с парафин, произведени от BASF. Добавени са и две други добавки – фибри и флуидизатори за постигане на оптимални механични и физични свойсва.

Изследователския екип е тествал различни съотношения между компонентите на плоскостите – гипс, материал с променлива фаза, фибри и флуидизатор – за да установи как се променят различните физични свойства на продукта – плътност, порьозност, време за реакция; механичните свойства – твърдост, здравина, гъвкавост и естетическите им свойства. Те избират максимално количество от материала с променлива фаза – 45%, при което 1,5 сантиметрова плоскост от този вид има изолационните качества на 15 сантиметрова тухлена зидария и 5 пъти повече от традиционна гипсова плоскост.

По материали от: sciencedaily

Това е едно четиво за това, как глупостта, пошлостта и примитивизмът в политиката и обслужващата я „журналистика“ нямат лятна ваканция…

Бойко Борисов не послуша своя стар таен ментор Георги Първанов, който лицемерно призова на пресконференция на 5 март 2010 г. да бъдат отворени „икономическите досиета“ на прехода, но така и не го направи. Сега, от собствен опит, Първанов ехидно посъветва Борисов да не лицемерничи с оповестяване на приказките от заседанията на Министерския съвет.

Премиерът Бойко Борисов обаче призова Синята коалиция да подкрепи ГЕРБ за позицията им за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно от най-новата „разсекретена“ стенограмата от заседанието на Министерски съвет.

„Най-вече – колегите от Синята коалиция. Нали това уж беше тяхна кауза, че са успели да спрат „Белене”? Сега ме оставиха, Станишев пак всеки ден се занимава с мене и с ГЕРБ, те все едно не са живи!
Просто апелирам към тях: покажете, че сте живи, че има някаква съпротива, че БСП ви е някакъв противник в определен момент. Трима, триста – няма значение СДС си е СДС, Костов си е Костов – да излязат и да кажат: Ние стоим зад ГЕРБ”, възкликнал Борисов.

В помощ на Борисов при издирването на враговете по темата за АЕЦ „Белене“, припомням някои факти и коментари:
АЕЦ „Белене“ умря, да живее Аецка Цачева

Иво Инджев ⋅ март 31, 2012

⋅
Официозната ТВ7 избра в съботното си сутрешно коментарно предаване не друг(а), а парламентарната шефка Цецка Цачева да обяснява колко е правилно да бъде спрян проектът АЕЦ „Белене”. Тя беше най-яростния, откровен и краен пропагандантор на ГЕРБ за ползата от осъществяването на тази руско-мафиотско далавера на българска земя. В този смисъл поставената на чело на парламента госпожа е толкова „представителна” днес като лице на „съпротивата” срещу АЕЦ „Белене”, колкото беше и Вежди Рашидов за България и българите като основен говорител в същото предаване на 3 март, националния празник на България ( от участието му и неспирните комплименти на водещия тогава научихме колко безспорен, прекрасен, заслужил министър на културата е Рашидов).
Водещият Емил Кошлуков спести на гостенката си припомнянето на досегашната й позиция. Но това не е честно, лишава я от нейния особен чар и колорит. Ето защо скромно ще компенсирам тази несправедливост и ще се върна назад в рубриката „усмивки от старите ленти”, за да сравним какви ги говореше и вършеше Цецка Цачева по същата тема, но с обратен знак:
(Ае)цка Цачева

Иво Инджев ⋅ септември 27, 2009 г.

Цецка Цачева съобщи от екрана на БНТ в „късните новини” ( на 26 септември, в 22.30 ч.), че съдбата на АЕЦ Белене ще се решава в НС, на което тя е председател. Тя дори назова 29 септември като конкретна дата.
За някой това може да е „късна новина”, но за мен е изпреварваща. Истинска. Дори и да е сбъркала септември с ноември- самият факт, че под нейно председателство щял да се решава въпросът, по който тя се произнася ( интересно с какъв мандат?) е новина .
Министър-председателят Бойко Борисов беше цитиран многократно да казва, че е обещал властта в България да реши какво да прави по отношение на гигантския проект до ноември.
„С руския премиер Владимир Путин се разбрахме до ноември да бъдем готови с финансовите разчети за АЕЦ Белене. До ноември ще направим разчет и ще излезем и ще кажем на народа дали това е изгодно или не. Това каза българският министър-председател Бойко Борисов пред БНТ” ( на 2 септември 2009 г.).
Този цитат за разговорите между Борисов и Путин в Полша на 1 септември обиколи многократно българското медийно пространство като един спутник в орбита около земята (ни). И се запомни.
Но ето, че г-жа Цачева е посетила Плевен, открила е приемна, срещнала се е с местни тъжители и буквално е обещала да се осъществи колосалният за българските мащаби руски проект ( какво тук значат някакви си липсващи милиарди). Заяви го без колебание и притеснение, че на въпросните обсъждания в НС може и да се стигне до друго решение.
В репортажа от мястото на събитието БНТ ни показа пледоария на Цачева в защита на строежа. Аргументите й се свеждаха до откриването на работни места и подобни ползи. Не пролича да има съмнения за вреди от дългосрочен, стратегически характер.Прозвуча като обещание. Интересно, от чие име?
Само часове преди това в друго телевизионно интервю един от водещите икономически експерти на ГЕРБ Стоян Мавродиев за пореден път потвърди, че решението за АЕЦ Белене ще бъде взето така, както е обещал Борисов на Путин. Не по-рано от ноември…и не от парламента… и не от Цецка Цачева.
Предполага се, че Цецка Цачева е една от десните ръце на Борисов във властта, след като беше избрана от него да бъде избрана на високия пост. Дали тази дясна ръка знае обаче какво прави, когато на практика опровергава ( включително с леви аргументи) своя благодетел?”
Цецка Цачева е фамозна с умението си до последния момент да защитава загубени каузи. Тя се „прослави” с плонжа пред злополучната и неспасяема номинация на Бойко Борисов за евродепутат ( а се оказа, както разбрах по-късно и го написах в книгата „Течна дружба”, че е посочена за външен министър от шефа на „Лукойл” Валентин Златев). На 16 януари 2010 г. , два дни преди Желева окончателно да бъде оттеглена под натиска на задаващото се нейно второ и окончателно проваляне на поправителния й изпит пред евродепутатите, Цачева зави:
„Никога не съм се съмнявала, че Румяна Желева ще е новият еврокомисар на България, хулите срещу нея са несериозни”. Каза го пак в Плевен в собствен екзотичен коментар на писмото на председателя на ЕК Жозе Барозу по случая с Румяна Желева, в която той настояваше България, т.е. Борисов, да оттегли тази номинация от ръба на пропастта за нея, престижа на България и лично на премиера.
И ето че сега Цачева се появи да обяснява колко правилно е спирането на проекта край онзи гьол с препоръката обаче площадката, построена вече, да бъде „вплетена” в нещо, което да носи работни места. Какво е това нещо тя си призна, че не знае. Обяснението й за взетото вече правилно решение със спирането на проекта, за който така вдъхновено лобираше, се сведе до парадигмата да наругае ( не че не го заслужават!) предишните управляващи.
„Тройната коалиция казваше: „Белене,Белене, Белене, но няма договор”, възкликна възмутено тя, че другарите преди нея не са свършили работата по увековечаване на втората атомна, която така и не се състоя, въпреки нейните пророкувания.
Единственият аргумент, с който Цачева си позволи да обоснове незащитимостта на икономическата целесъобразност на неродената ядрена централа, беше „Ние , докато мечтаем от 30 години АЕЦ Белене ще ни светне, а през цялото това време ние не знаем цената”.
Мъка, мъка…Включително за водещия Кошлуков, който ожали гостенката със следната констатация:
„Твърда жена сте, но не се ли уморявате…”
На което тя, в характерния за нея семпъл стил, ни заплаши, че не е уморена, а е натрупала опит. „Що е време, все е пред нас”, закани ни се тя като кандидат за политическо безсмъртие. И защо не? АЕЦ „Белене” умря, да живее Аецка!”

Но това не е всичко по отношение на двойните стандарти на тази власт. Същата Цецка Цачева, толкова заслужила за утвърждаване на герберизацията на нацията, пори вълните на морето от медийна боза.

От многобройните възможности избирам да илюстрирам особено представителният ( за всяка власт от доста години) слугински „репортаж“ на в. „Стандарт“:

„Цецка Цачева разпуска с плуване

Шефката на парламента прави компания на премиера Бойко Борисов в резиденция „Евксиноград“

Варна.

Шефката на парламента Цецка Цачева прави компания на премиера Бойко Борисов в правителствената резиденция „Евксиноград“, научи „Стандарт“( това едновременно са го „научили“ и разпространили под индиго още много други медийни лакеи- бел. авт.). Тя разпуска на плажа и най-вече с плуване. Така бързо пори вълните, че и гардът на НСО, който я охранява в морето, трудно я стига, разказват свидетели на отличните умения на Цачева в гмуркането.
В „Евксиноград“ почива и вицепремиерът Цветан Цветанов със съпругата си и трите си дъщери. За кратко в райския дворец бе и министърът на еврофондовете Томислав Дончев, а към 10 август се очаква да пристигне и колегата му от кабинета, който оглавява Министерството на туризма и енергетиката Делян Добрев.”

За да съм справедлив, трябва да призная, че бойкоборисовщината в подлизурковщината на медиите все още не е достигнала върховете на аналогичните напъни по отношение на неговия авер Георги Първанов от времето, когато той командореше еднолично държавата и нейните сервилни „журналисти“. Припомнете си само летния би(сер) на репортерката Кънчева от в. „24 часа“, която също е описала как една друга другарка пори вълните на Евксиноград и ще се съгласите, че в жанра на падението има (все още) недостижими върхове:

„Кой е по-добър на джета – президентът или Зорка
16.08.2010

Диана Кънчeва

Ако си около нашия държавен глава, не ти мърда спортуването поне по 4 часа на ден. Така минава тази година почивката на семейство Първанови в “Евксиноград”. Сутрин е времето за плуване и фитнес, а следобед – за футбол и волейбол.
Тази година са се отдали на новото си хоби – джета.
Първанов и преди е яздил водни мотори, но сега се запалила и първата ни дама. Дори двамата се надбягват в залива и тя имала амбицията да го изпревари.
Съзнавам, че дългите години в политиката ме отделиха от семейството и затова гледам да компенсирам през почивката, признава Първанов. В “Евксиноград” са и синовете му заедно със снахата Цвети и приятелката на по-малкия.
Семейството рядко напуска резиденцията, но в петък вечер било изкушено от морските дарове на мидения ресторант край Каварна. Тъй като президентът е в отпуск, на масата с тях седнал и кметът Цонко Цонев. На първия етаж под тях по същото време хапвал морски дарове и военният министър Аню Ангелов. “ВИП гостите не са рядко явление при нас”, казаха от персонала в заведението. Ден по-рано при тях вечерял вицепремиерът Цветан Цветанов, който почива в Албена.
Лазурният залив на Евксиноград. Мараня и тих ветрец единствено смущават вековните дървета и ВИП обитателите. Спокойствието се стеле над малките кокетни вили и постройки и с нищо не издава, че зад стените понякога се върши важна държавна работа.
В мързеливия следобед само два джета се надбягват в залива. Гардовете от НСО обаче са учудващо спокойни. Защото на джетовете е самият обект, който охраняват – президентът.
Кой обаче е вторият ездач? Може би служител от НСО, шампион по водни спортове или просто приятел?
Нищо подобно. Това е самата първа дама Зорка Първанова!
Първото ни семейство тези дни активно почива в резиденция “Евксиноград” и се е отдало на новото си хоби – джетовете. Георги Първанов е яздил и в предишни години, но гордост за всички Първанови е Зорка. За кратко тя овладяла тънкостите на водния мотор и дори има амбицията да надбяга съпруга си във водата.
Важното е, че заливът е тих и няма опасност за други хора, оценява удобствата на резиденцията държавният глава.
Всяка година в началото на август той се оттегля със семейството си на почивка в Слънчевото бунгало на резиденцията. След дълги преговори във времето недоверието е стопено и човек на „24 часа“ е допуснат да се увери, че президентът не трупа отпуски, а активно почива.
Всъщност силно казано почива. Това важи в пълния смисъл на думата само за останалите членове на семейството му.
Денят му започва с чаша кафе и преглед на пресата и кореспонденцията. Един от секторите на бунгалото е оборудван в летен кабинет и там държавният глава провежда срещите си. Комуникациите също са на ниво.
Тази година обаче сем. Първанови има нов член – снахата Цвети. Седмица преди почивката големият син на президента – Владимир сключи брак със студентката по медицина Цветанка Гълъбова.
В “Евксиноград” е и Лили – приятелката на по-малкия син Ивайло. Децата са настанени в отделно бунгало, но цялото семейство прекарва деня заедно.
След закуската денят започва със спорт. Сутрин обикновено е времето за плуване и фитнес. Следобеда пък са турнирите по футбол и волейбол. Всички са фенове на спорта и никой не кръшка на отбора си. В играта се включват и гардовете, но президентът държи децата му да са в неговия отбор, защото имало „възпитателно начало“. Иска срещу него да се играе мъжки, дори твърдо, да няма компромиси заради ролята му в държавата. Защото спортът има други правила.
Понякога вечер си правят турнири по шах със синовете. Владо и Иво били много нахъсани на дъската, случвало се е да играят „на вързано“ за символични облози.
„Съзнавам, че дългите години, посветени на политиката, ме отделиха от семейството ми и затова гледам да компенсирам през почивката“, признава държавният глава.
По всичко личи, че се чувства безкрайно приятно в шумната компания на младежите, че са много привързани едни към други и че двете момичета също са се вписали в ценностите и традициите на семейството.
За добро или лошо, покрай сватбата децата на президента и приятелките им застанаха под прожекторите.
„Длъжен съм да благодаря на медиите, които отразиха позитивно събитието, дори онези, които не ни долюбват, бяха много мили към младите, те го заслужават“, откровен е Георги Първанов. И признава, че не е имало никакъв инструктаж за медийно поведение на младите, макар сватбата да бе първата им официална публична изява.
Ако бяхме тръгнали да ги инструктираме, по-скоро щяхме да объркаме нещата, те бяха много истински втози момент, оценява ситуацията президентът, който вече има нов статут – на свекър.
Има обаче и молба към медиите – да спрем с интереса към младото семейство. „Децата ми държат да не са публични фигури и аз самият ги подкрепям в това отношение. Апелирам и да не се подхранват фалшиви новини“, настоява той.
Иначе Цвети им била представена без много обяснения от сина им.
Една вечер Владо я довел вкъщи и без много церемонии казал: Това е моята приятелка.
Със съпругата ми бяхме смутени, но зарадвани, спомня си днес щастливият татко и преценява, че Владо и Цвети си паснали много бързо, защото са от „една кръвна група“.
На 1 септември президентът и съпругата му също имат романтична годишнина. На тази дата преди 31 г. е била тяхната сватба. Тази година обаче за първи път ще са в ролята на свекър и свекърва.
„Тази дата винаги ни изпълва с позитивни емоции и носталгия“, признава Първанов. Със Зорка се познават от 1977 г., от първия ден в университета, и днес твърди, че чувствата им не са загаснали. И това е една от тайните на дългия им брак. Другото е компромиси и взаимно преодоляване на препятствия, споделя опит държавният глава. Но признава, че докато той се е отдал на политиката, съпругата му е поела тежестта за семейството и децата.
Пише книга за лидерството
„Отпускът е добро време човек да си подреди мислите. Сигурно мнозина смятат, че работата на президента е да прави непрекъснато протоколни срещи. Има го и това, върша си работата отговорно и съвестно. Но не по-малко важно е и генерирането на идеи“, разбрал е с годините Първанов.
Затова за него август е времето на голямото четене, на любими книги и на такива, които е пропуснал през годината. Едновременно с четенето си нахвърля идеи и за новата политическа година.
Покрай държавните дела, спорта и четенето му остава време и да поработи върху новата си книга – за лидерството.
„Това е една тема, която в България не е достатъчно развита като изследвания и като предмет на преподаване. А това е наука, по която има стотици хиляди изследвания в Европа и по света. Ще дам своя принос чрез един поглед на идеята за лидерството в българската история и днес. Защото в прехода съм видял много ярки примери на лидерство, които не трябва да бъдат забравени“, обяснява интереса си по темата държавният глава, който по професия е историк.
Политиката има нужда от свежа кръв
Hаскоро президентът се определи като „плеймейкър“ на отбора, който ще реализира гражданския му проект. Намерил ли е вече своя голмайстор?
„Голмайстори има много. Но аз не смятам да бъда в авангарда, а по-скоро ще търся укрепване на основата на едно ново движение, което да позволи реализацията на хора с доказани способности, които по една или друга причина са непълно реализирани или са се дистанцирали от политиката“, обяснява президентът.
Но бърза да отхвърли съмненията, че ще рециклира стари муцуни в политиката. „Нека да има и стари, старостта не е порок, въпросът е да не бъдат компрометирани“, веднага намира аргументи опитният политик.
Той е убеден, че за тези 20 години партиите у нас реализират апарата си и точно това не позволява в парламента да влязат най-кадърните, които са реално полезни на управлението.
„Иска ми се да обединя усилията на хора и отляво, от центъра, а защо не и отдясно, които да дадат друг облик на политиката. И да дадем шанс на младите хора, които вече са се доказали – политиката има нужда от свежа кръв.“, заканва се той.
С Буш се чували често за медиците
Като се е отдал на писане, дали няма да ни разкрие скоро в книга и задкулисния живот на „Дондуков“ 2?
„Рано или късно ще се опитам да обобщя контактите си с интересни личности през годините, които са оставили у мен много ярки спомени“, не крие историкът Първанов.
През последната година той започна да открехва по малко вратата на своята политическа кухня. Преди време разказа, че през 2001 г. лично е канил Стефан Данаилов за президент и след като Ламбо не приел, сам се нагърбил с кандидатурата за президент. И спечели.
Преди месец пък разкри, че Сергей Станишев му предложил да е премиер през 2005 г., когато течаха преговорите в тройната коалиция.”
Не е само това, има други, по-глобални неща, загадъчен е държавният глава. И за да предизвика любопитството, разказва как се обадил на американския президент Джордж Буш, когато талибани отвлякоха двама наши шофьори в Ирак. Разговорът бил с молба за помощ. Буш обаче бил достатъчно откровен, за да му каже дипломатично, че ще направят, каквото е по силите им, но да не разчитаме много, защото и те си имат доста такива случаи на главата.
Този разговор се провел точно в пика на случая със задържаните български медици в Либия. Изненадващо няколко седмици по-късно самият Буш телефонирал на Първанов, за да му каже, че и американската страна работи за освобождаването. Дори нещо повече, американският президент разказал на Първанов, че поръчал на всеки две седмици лично да му докладват развитието на случая с медиците ни. И действително, след нашия разговор имаше по-голяма активност в американската позиция, казва Първанов с благодарност към колегата си за отношението.
Всъщност всички лидери тогава се активизираха. В кулоарите на европейските срещи Тони Блеър всеки път го е спирал, за да пита какво става с медиците ни. От разговорите Първанов разбирал, че е запознат с детайлите и следи всичко по случая.
„Вече не е чак такава тайна, но преломът в търсенето на решения на казуса дойде по инициатива на британската страна – от един бивш разузнавач, който много добре познаваше арабските страни и Либия. Той сам си предложи услугите и създаде новия мост в отношенията с Триполи. Срещали сме се много пъти с него, включително и в България, той пътуваше със специални мисии до Либия. Точно той изигра много важна роля в решаването на случая. И рано или късно този човек трябва да получи своята оценка от държавата, може би чрез съответния орден“, убеден е президентът.”

Може цитатът да е малко дълъг, но си заслужава да се види как се пробутва „величието“ на нищожество, което небрежно си приказва с „колегата“ Джордж Буш.

Да обобщя за финал: премиерът Борисов се възмущава от липсата на подкрепа в борбата му срещу надвисналия референдум, но неговата Аецка Цачева пори вълните на лицемерната гербаджийница толкова стръвно, че горките гардове от НСО не могат ( компромат!) да й насмогнат в спасителните си намерения.

А защо Борисов не мобилизира нейната (почти) ядрена енергия срещу референдума за проекта, който тя така вдъхновено пропагандираше? Само трябва да й каже този път на чия страна да застане.

С друга спасителна идея не мога да помогна на тази шизофренична компания, освен да й препоръчам да поканят Зорка да охранява Цецка и да си порят заедно вълните на Евксиноград.

Share on Facebook

Любослава Русева Дано следите поредицата на Би Би Си „Чудният свят на Албер Кан“, защото в противен случай „за народа загуба велика“, както казваше Иванчо Йотата… Когато Иван Вазов пише своите „Чичовци“ (1884 г.) като „галерия от типове и нрави български в турско време“, странният френски милионер-филантроп Албер Кан тъкмо прохожда в спекулациите с акции на компании в Африка. До 1898 г. Кан вече е натрупал огромно богатство, но освен да си построи вила – нещо като аналог да се видиш с пари и веднага да ги инвестираш в четири апартамента, богаташът основава ...

Поредна тежка седмица. Струва ни се, че всички решиха да напълнят саковете само с по една плажна кърпа, слънцезащитен крем и куп книги. Така де, не намираме нищо лошо в това. Продажбите се увеличават, предпочитанията откъм жанрове - също. Ами... лято е.

"Книга за теб" - най-продавани книги 23 - 29 юли
1. Кръчмата на Калахан. Спайдър Робинсън. Дамян Яков
2. Без токчета. Франческа Ланчини. Скалино
3. Пътят на кралете. Брандън Сандерсън. Артлайн Студиос
4. Промоция: Игрите на глада. Сюзан Колинс. Екслибрис
5. Състезанието на моя живот. Херман Майер. Mbooks

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 23 - 29 юли
1. Петдесет нюанса сиво. Е.Л.Джеймс. БАРД
2. Принц с часовников механизъм, Кн. 2 от Адски устройства. Касандра Клеър. Ибис
3. Теодор Буун: Заподозрян. Джон Гришам. Обсидиан
4. Любов. Елиф Шафак. Егмонт България
5. От самоуважението до егоизма. Хорхе Букай. Хермес

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 25 - 31 юли
1. Няма връщане назад. Александра Маринина. Хермес
2. Непреодолимо желание. Сергей Устинов. Ентусиаст
3. Щедрото дърво. Шел Стилвърстийн. Точица
4. Бумеранг. Майкъл Луис. Изток-Запад
5. Операция Озирис. Анди Макдермът. Ергон

        Веселина Седларска

         Ако имах право да изпратя няколко телеграми до оня свят, едната непременно щеше да е до Калчо Иванов. И на нея щеше да пише: „Ти беше прав точка удави ни точка”.

        Такава жега е, че реката започна да тече през ден. Лекар обяснява по телевизията как да се пазим от горещините. Говори за морето, там водата ставала като бульон, в който се развиват вируси, бактерии, а прекаляването със слънцето също помагало за развитието на инфекциите. По тази причина съветва зрителите: „ Да не стоят като каспичански селяни по 12 часа…”

        Каспичан не беше ли град? А даващият съвети не беше ли лекар? Защо тогава говори като касапин? Ааа, да, щом го има оня „якият касапин”, значи другите лекари са обикновени касапи.

        По времето, когато докторите все още не бяха касапи, а футболистите не бяха доктори, ми се обади редакторът Калчо Иванов. Говоря ви за началото на 90-те години на миналия век. Тогава сутрин, обед и вечер се правеха митинги. Вееха се много сини знамена, „Подкрепа” сваляше директори, по площадите се пееше на поразия, непрекъснато пращах дописки за някакъв митинг. И сред целия този демократичен вреж и кипеж ми се обади Калчо с поръчка да отразя концерт.

        Концерт, моля ви се, когато учебниците по история се пишеха пред очите ми по площадите. За каква музика толкова става дума? – попитах. „Не знам – вика Калчо, – трудно ми е да я определя, жанрът няма име, ако много се вдъхновиш, докато я слушаш, може и да измислиш. Знам само името на певицата, Тони Дачева.” Ти какво, подиграваш ли ми се – попитах го, – в момента по площадите се пише бъдещето на България, а ти ме караш да ходя на някакъв концерт на някаква Тони, която пеела нещо си, което даже си нямало име… Калчо Иванов беше умен и талантлив, но каза нещо, което тогава ми се стори много глупаво. Каза: „Ти пък сигурна ли си, че бъдещето се пише по митингите, може да се пише точно на тия концерти…”

Може да го е казал просто ей така. Но по-вероятно е да беше преценил. Защото също тъй каза: „Тази музика я чух в една кръчма и по лицата на хората разбрах, че ще ни удави.” Тогава не го разбрах. Тогава наистина вярвах, че бъдещето ни се пише по митингите и ги описвах много старателно.Броях непреброимото, организаторите винаги твърдяха, че присъстващите са два пъти повече, отколкото ние сме съобщили. Мина много време, докато един колега ме научи как да се разправям със сърдити организатори на митинги, които крещят срещу ми: Как така две хиляди, бяхме поне четири хиляди, как ги преброи? Започнах да отговарям по следния начин: Амиии, броя краката и деля на две.

Във времето, докато се случваше всичко това, онези концерти ставаха все повече, все по-многобройни, музиката вече си имаше име, а Тони Дачева остана единствената изпълнителка на такава музика с две имена. Когато тази музика превзе дискотеките, когато монополизира баловете на абитуриентите, когато гръмна по всички заведения, когато превзе тишината на курортите, беше странно, беше неприятно, беше заклеймено като проява на лош вкус. После се оказа още по-лошо – чалгата не било само музика. Тогава чалгата си нямаше име. Сега има много имена. Чалгата е блаженството на невежеството. Чалга е това, че всеки вътре в себе си знае пътя към рая, но приема улеснението на по-краткия и по-сладък път към джендема. Чалгата люлее, унася, приспива. „Колко е хубава тази светеща фрегата на витрината!” Това е кич, детето ми. „Като е кич, защо ми харесва?” Защото е лесно.

Съветите на оня лекар по телевизията приключват. Като една каспичанска селянка тръгвам по улицата без шапка и попадам в тропиците на град Сливен. Вървя сред палми. Шейсет каци с унили листа са кацнали тази нощ по още по-унилите улици на този град. Планината гледа изумена странния растителен вид, хората още по-изумени. Това ли ни липсваше? Хората ги броят, някой бил казал, че са сто. По една палма на всеки хайдутин. Не са сто, шейсет са. А-ха, по една на всяка мутра значи. Най-мутрите имат запазена маса на ларгото в Сливен. Там не може да сяда никой, освен те – голи до кръста и с шорти в съответствие с касапските съвети за жегата, ритнали джапанките встрани, вирнали крак на масата. А може би не съм права за палмите? Те се връзват чудесно с масата на мутрите. Лас Палмас. Палма кийч. Като е кич, защо не ми харесва? Чалга е всичко, което не е на мястото си.

Чалгата е повече от това, което си мислим за нея. „Все още няма име, но ще ни удави.” Калчо се оказа пророк. Не лозунгите от онези митинги оставиха трайния отпечатък върху живота ни. И не случайно. Имаше сериозни причини приватизацията да е базата, а чалгата идеологията на прехода. Илюстрирам ги с един монолог от книгата на Айн Ранд „Изворът: „Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички, и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове – ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.

        Има и друг начин. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Съвсем лесно е. Кажи им да се присмиват на всичко. ..Ако унищожиш всичко свято в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно. Опустоши човешката душа и ще получиш празно пространство, което да запълниш.”

        Прекрасно обяснение, но твърде дълго за телеграма. Затова само: „Беше прав. Удавиха ни.”

В. „Преса”

Историята на днешните македонци има корени в древен Египет, а Кирил и Методий са посветили живота си на борба срещу българската държава. Така звучи новата македонска история. Правителството в Скопие отдели повече от 300 милиона евро, за да бетонира вярата в античния произход на своите граждани.

държавата има угода хората да са еднакви - по-лесно се управляват, по-лесно се манипулират, изпълняват разпоредби без въпроси и съпротива. хора по шаблон. не, това не е таен заговор на Бойко Борисов, нито на Тодор Живков. това са механизми на обществото извън конкретните личности. явлението не е от вчера. не ...

Министерството на културата обяви конкурс за подпомагане на дейността на читалищата, като субсидията по този проект е в размера на 1 600 000 лева. В тази сесия имат право да участват всички читалища, вписани в публичния регистър към министъра на културата и регистрирани съгласно изискванията на Закона за народните читалища.

Читалищата ще могат да кандидатстват с проекти за извършване на ремонтни или художествено-творчески дейности, с цел защита на културното наследство. Пари ще бъдат отпускани и за обогатяване на библиотечния фонд, поддържане на колекции с културни ценности и честване на юбилеи.

С приоритет при разпределянето на парите ще бъдат читалища, пострадали от природните бедствия през 2012, в които е наложително извършването на спешни ремонтни дейности.

Проектите трябва да бъдат изготвени по проектен фиш (по образец), който трябва да бъде подписан както от председателя на кандидатстващата институция, така и от кмета на общината, на чиято територия се намира тя. Готовите фишове трябва бъдат подадени в деловодството на Министерството на културата, придружени от копие от удостоверение за актуалното състояние на читалището. Крайният срок е 15 септември 2012 г.

Необходимите формуляри и всички правила за кандидатстване могат да бъдат намерени на страницата на Министерството на културата.

Британски учени изобретиха преносимо устройство, което може да открива движение зад непрозрачни стени чрез анализ на Wi-Fi сигнал. Изследователите признават, че тяхната разработка на практика позволява да бъде шпиониран всеки, който се намира в обхвата на безжична Wi-Fi мрежа. Устройството е с то...

Двайсетина бразилци са подали молби за българско гражданство, след като Дилма Русеф стана президент на Бразилия. Подобно на нейния баща, техните баби и дядовци също са избягали от България през 20-те години на миналия век. Успехът на Русеф обаче ги накарал да преоткрият българските си корени.

Антивирусната компания McAfee анонсира инструмента McAfee Social Protection, предназначен за работа със социалната мрежа Facebook. Както съобщава разработчикът, новото приложение ще бъде достъпно за потребителите във вид ...

Лондонската компания CuteCircuit и шотландският производител на уиски Ballantine’s решиха да създадат необичайна концепция - интерактивна тениска. Представеният прототип носи наименованието TshirtOS. Тениската може да изобразява различни текстове, снимки, съобщения и актуални статуси от социалните м...

Една публикация от началото на седмицата ме наведе на тъжни мисли. Темата е банално битова – борбата с гратисчиите в обществения транспорт. Мислите обаче не са нито банални, нито битови и ме мъчат отдавна. Те са мислите за това как членовете на едно общество не се чувстват такива. Те са мислите за синдрома на поругания асансьор.

Случвало ми се е, а сигурно се е случвало и на вас да попаднете в асансьора на някоя голяма панелна сграда и да видите изгорените и стопени бутони. По шперплатовите стени на съоръжението са изписани еротични сведения за съседи, съседки и техните роднини, или пък са изразени пристрастия към един или друг футболен отбор. Могат да се видят нарисувани свастики, а понякога дори и сувастики (свастика завъртяна обратно на часовниковата стрелка), но едва ли стенописецът прави разлика между значенията на свастиката и сувастиката, просто е неграмотен и пише руни с правописни грешки. Крушката в асансьора е блиндирана. Или с решетка от яка арматура, или зад дебела плоча ПДЧ, разпробита неравноделно с бормашина, за да се процежда все пак някаква светлина и при това крушката да не бъде открадната или потрошена. Обичам думата „разпробивам”, а какво е ПДЧ имам само смътна представа, така че може и да не съм се изразил съвсем коректно.

Кой гори със запалка бутоните на асансьора, кой троши крушките и кой рисува свастики и понякога сувастики? Някой враг? Някой квартален Монтеки, който иска да обругае блока на Капулети? Това би казала Логиката като в онзи виц. Психологията обаче (като във все същия виц) казва друго. Вандалите, които се гаврят с бедния асансьор, рушат го и го карат да изглежда зле, са неговите собственици. Това е израз на един уникален инстинкт за самоненавист и самоунищожение, познат още от онзи древен прабългарски обичай на Тангра да се принасят в жертва най-умните и най-талантливите, та чак до т. нар. „народен съд”, който прави същото, само че не принася умните и талантливите в жертва на Тангра, а ги принася в жертва на светлото бъдеще, в което ще господства най-прогресивната класа на света. Хилядолетна селекция, довела до индивида, който гори със запалка собствения си асансьор в собствения си дом. Селекция, довела дотам, щото един от най-почитаните стихове на един от най-почитаните поети да гласи: „не сме народ, а мърша”. Едва ли в света има друга литература, която да се похвали с такова поетическо заключение.

Аз обаче не обвинявам хората, които горят собствените си асансьори, и не мисля, че сме „мърша”, както е казал големият либерал и народен поет Петко Славейков. Ние просто сме жертва на жестока тоталитарна пропаганда, изпепелила две поколения българи. Пропаганда като онази, която кара македонците да вярват, че са потомци на Александър Велики и че държавата им се е простирала от Битоля до Афганистан. У нас тази пропаганда е постигнала две неща. Първо, насадила е у хората убеждението, че държавата е техен враг, и, второ, унищожила е инстинктите им на собственици. А терминът за човек без инстинкт на собственик, с извинение, е „лумпен”. Да приемаш държавата за враг, значи да впрегнеш всички свои сили и цялата си интелигентност, за да воюваш с нея, да се мъчиш да я надхитриш и излъжеш. А всъщност държавата би трябвало да е висша форма на организация, която защитава интересите на обществото от името на членовете му и за тяхна сметка. Държавата трябва да зачита собствеността на гражданите, да я защитава и да поощрява нейното придобиване и отговорно управление. Дали нашата държава защитава интересите на членовете на обществото и дали ги мотивира да бъдат отговорни собственици? Отговорът на ето този въпрос ще обясни защо хората се возят гратис и защо горят асансьорите си.

В момента държавата ни е такава, че ако човек реши да изпълни всичко, което тя изисква от него и да й плати всичко, за което тя го преследва, ще трябва не просто да фалира, а и да изтлее физически. Прилича на виц случая, когато данъчните дошли в някаква фирма и казали: „Признавайте какво не ви е наред. Щом още съществувате, значи криете данъци”. Рекетът се е превърнал в държавна политика, която, за съжаление, се провежда от хора, които не са чели Лафонтеновата басня за кокошката със златните яйца (както, впрочем, не са чели и почти никакви други текстове). Искат да ти забранят да се разпореждаш със собствеността си и дори да ти забранят да паркираш пред дома си, ако не си им платил всичко, което те са решили, че им дължиш. Събират ти такси включително и за това, че си им платил такси. Гордеем се, че сме „данъчен рай”, защото данъкът ни бил 10%. Но попитайте когото и да е счетоводител в частна фирма и той ще ви каже, че под една или друга форма фирмите дължат около 70% от всичко, което са изкарали. Как тогава хората да си дупчат билетчета и как да не горят асансьорите си!

Жалко е, много е жалко, че държавата продължава да бъде враг на гражданите и ги принуждава да се борят с нея. Знаете ли какво значи истинска солидарност в рамките на едно общество? Истинската солидарност е доброволно да си плащаш разумните данъци, които знаеш за какво отиват. Толкова е просто. Всеки би го правил с удоволствие. Но когато усетиш заговор срещу себе си, когато корупцията прекрачи всякакви граници на приличие, когато малка група личности без домашно възпитание и чувство за мярка постави под въпрос твоето икономическо и дори физическо оцеляване, тогава мисля, че никой не може да бъде обвиняван, че се опълчва. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

За в. “Труд“.

Tweet

Share on Facebook

Любослава Русева

Властите в Боливия обявиха, че на 21 декември ще настъпи краят на капитализма. Правителството на страната реши от тази дата Coca-Cola и McDonald’s да прекратят работата си в страната. Денят не е избран случайно – на 21 декември 2012 г. настъпва краят на календара на маите, пише руският „Комерсант“.

На 21 декември президентът Росен Плевнелиев очакваше в България да пристигне кралицата на Великобритания Елизабет Втора.

Само няколко месеца преди това, по време на олимпийските игри в Лондон, той я покани да ни посети, а тя отвърна с „Може би“.

На езика на дипломацията такъв уклончив отговор се тълкува според утвърдените и строги международни правила. „Тоест по всякакъв начин“, обясниха на Н.Пр. Плевнелиев от служба „Протокол“.

Съветниците на държавния глава вече бяха подготвили и Националната стратегия по посрещането и интегрирането на английската кралица. От файла на документа NationalStrategyIntegrateBabata.pdf, поместен в сайта на институцията, стана известна и програмата на височайшето посещение:

8 часа. Чай с бабчето.

9 часа. Развеждане на дъртофела по Ларгото, за да си купи плетени на една кука покривки.

12 часа. Старата е уморена и я водим на кльопане.

13 часа. Свободна програма, докато бабишкерът хърка.

16 часа. Будим дъртата и й връчваме орден „Стара планина“.

17 часа. Даваме на бабичката чай и си бием камшика.

Това, с извинение, са извадки от черновата.

В официалното съобщение пише друго:

„Негово Превъзходителство Президентът на България, Държавен Глава, Главнокомандващ Българската армия, Член на НАТО, Инженер, Магистър в специалност „Изчислителна техника“ и Научен Сътрудник в Института по Микропроцесори, днес ще посрещне на аерогарата е., к. на в.

На 21 декември в България вече са останали десет души. Всички други са емигрирали заради огромното покачване на цените, което предвещава края на българския преход. Правителството обаче продължава да заседава, за да набележи спешни мерки по актуализиране програмата за развитие с оглед европейските норми срещу корупцията и противодействие организираната престъпност съобразно изискванията за подпомагане насърчаването на мярка 123.

Един от министрите тържествено докладва:

„Днес преборихме спекулата! Всички жертви на спекулата току-що излетяха от Терминал 2!“

Гръмва бутилка шампанско. Настава неистова веселба. Миро Найденов дори разказва вица:

„Лондон, наводнение, Темза излиза от коритото си. Аристократичен английски дом. Икономът отваря притеснено вратата на кабинета и обявява: “Сър, Темза прелива”. Сър Джон чете вестник и нехае. “Сър, Темза е пред дома ви!”. Отново никаква реакция. На третия път икономът отваря вратата и тържествено обявява: “Сър, Темза!”

Всички се смеят. Пак гръмва шампанско – този път донесено от Н.Пр. Плевнелиев.

„Увеличихме ти субсидията, ще носиш!“ – хили се компанията. Н.Пр. Плевнелиев пуска дежурната си усмивка и връчва ордени „Стара планина“ на развеселените министри.

Толкова е хубаво в този ден, че никой не забелязва как пристигат извънземни и поразяват всички заведения на „Мак Доналдс“. Светят единствено прозорците на „Дондуков“ 1.

„Сър, извънземните дойдоха!“ – докладва портиерът на Министерски съвет.

След малко притичват и гвардейците пред „Дондуков“ 2: „Господа, извънземните са вече на Ларгото!“

21 декември е. Предстои Апокалипсисът, предсказан от маите. Планетата е на секунда от гибелно унищожение, всички са паднали на колене.

Само на едно място – в България, един премиер подрънква на китара, докато един президент плахо държи перцето в лявата му ръка.

„Сър, аз съм на летището, където Ви очаква една достолепна дама! Представя се за английската кралица и не знам какво да я правя?“ – обажда се по червения телефон чистачката на служба „Протокол“.

Никой не отговаря, но в черната кутия на планетата, разправят, бил записан следният разговор:

-      Болят ме ставите!

-      И мен. Баба ми разправяше, че ще ни болят до края на света, ако не ги налагаме с компрес от маточина и лавандула!

Записът е цитиран от руския „Комерсант“.

Сп. „Тема”

Името на компанията Sol Republic започна да се споменава все по-често, тъй като именно те са производителите на слушалките, които използва олимпийският шампион Майкъл Фелпс, когато е извън водата. Дори след Олимпиадата обаче едва ли ще забравим името на тези, които създадоха и пуснаха на пазара първ...

Организаторът на фестивала Kidwell-e се зарече, че събитието ще се проведе отново, въпреки отменянето му тази година поради нисък интерес. "Следващата година отново сме тук. Понесохме удар, но не сме нокаутирани", сподели пред ВВС въпреки разочарованисто си Джулиън Рък – основател и управляващ директор на събитието.

Изложението трябваше да се проведе в Кидуели, Западен Уелс, на 29-ти и 30-ти юли и беше рекламирано като първия фестивал в Обединеното кралство, отдаващ почит на електронната книга. Очакваше се между 20 000 и 30 000 души да минат през фестивалните площи, но събитието бе закрито в неделя по обед, след като не успя да привлече достатъчно посетители.

Някои от ключовите цели на Kidwell-e са популяризиране на електронната книга, отличаване на дебютиращи и утвърдени писатели, които са възприели самоиздаването в електронен формат, насърчаване на грамотността и обучението чрез електронни книги сред децата.

Триумфални заглавия за още по-триумфален „подвиг“ на властта обикалят българските медии, които вадят пред скоби върнат от Алжир дълг от цели 14 милиона ( и 3000 000) долара. Понеже това е целият дълг- изтъкват ни математически верният факт за 100 процента успех…

Нямаше да се занимавам отново с темата, върху която своевременно съм обърнал внимание- маркирано е например по повод статия на „Дневник“ със заглавие:

“България опрости $54 млн. от дълга на Сирия
От Дневник
Дамаск има задължения в размер на 75 млн. долара, от които ще плати 17 млн. Долара. … “

В коментар към статията друг е посочил:

clearly

15:58
26 апр, 2010
До 126 .Още вчера само Иво Инджев писа в блога си за това опрощение от $54 million от дългът и никоя друга медия.Едва днес като се разнесе из форумите за това и другите медии подеха ,че дългът бил опростен от Бойко.Питам аз на база на какво опростиха тия $54 million??Ето я новината от чужда медия :
,, Sun Apr 25, 1:34 pm ET

DAMASCUS, Syria – The Syrian state news agency says Syria and Bulgaria have signed a deal to write off most of Damascus’ outstanding debt to the European nation.

The SANA news agency says Prime Minister Naji al-Otari inked the agreement with his Bulgarian counterpart, Boiko Borisov, on Sunday.

Syrian Finance Minister Mohammad al-Hussein told reporters that Bulgaria agreed to write off $54 million of Damascus’ debt. He said the two sides will study ways to repay the remaining $17 million.

Al-Hussein said that with Sunday’s agreement, Damascus has settled all of its foreign debt, the bulk of which dated back to the 1980s.
http://news.yahoo.com/s/ap/20100425/ap_on_bi_ge/ml_syria_bulgaria
Оно време и комунягите опорстиха по тоя начин дългът на Ирак към страната ни в размер на 1 милиард долара и станахме най-големият донор на Ирак. “

Коментаторът визира следната моя статия ( препечатана тогава в сайта Actualno.com, който по онова време се осмеляваше да ме цитира- и дори илюстрира текста ми със снимка от представянето на моя книга, на която се вижда голямо струпване на чакащи за автографи- нещо, което след разните мой притеснителни въпроси вече не може да случи и в тази медия).

Дъл(ъ)г от Сирия
26.04.2010 11:00

Сирийската официална информационна агенция САНА, позовавайки се на премиера Наджи ал Отари, съобщи, че България е опростила по-голямата част от дълга на Дамаск към София.

Съобщението беше цитирано от Асошиейтед прес, от което светът разбра, че българските медии съобщават обратното (че сме имали нещо като “голям шлем” като сме отбили 17 милиона от сирийския дълг).

Ще поеме ли този път някой вината за това подвеждане? Или българските медии вече са претръпнали от многократната им употреба на принципа от вица „е-и и не питай”?

Споразумението, според САНА, е парафирано от двамата премиери: Наджи ал Отари и Бойко Борисов, министър-председател на България, който е на официално посещение в страната.

Сирийският министър на финансите Мохамед ал-Хюсеин каза пред журналисти, че България се е съгласила да опрости 54 млн. долара от дълга на Дамаск.

Той заяви, че двете страни ще проучат възможността за изплащане на останалите 17 млн. долара.

Ал-Хюсеин заяви, че с подписването на споразумението в неделя Дамаск е уредил по-голямата част от външния си дълг, който датира от 80-те години.

По-рано днес български медии съобщиха, че България ще получи 24% от дължимите от Сирия суми по дълга, без да уточняват, че на практика София се отказва от 54 млн. долара.

“Благодаря на сирийския премиер, че това споразумение стана възможно. А също и че процентно от всички държави, на които Сирия дължи пари, получаваме най-много“, заяви след парафирането на документите Борисов ( пише кореспонденция от мястото на събитието, поместена днес, 25 април 2010 г. в сайта на в. “Стандарт”)

Към момента целият размер на дълга към България възлиза на 75 млн. долара, уточнява съобщението на Министерския свет на България, без да споменава, че подписаното днес споразумение окончателно урежда дълга на Сирия.

Почти нямам коментар, защо направо няма нужда. Не става дума за доларите и размера на сумата (която по-скоро не заслужава да бъде одумвана) – нито дори за това кой кого е “надхитрил”.

Не знам дали и от кого са подведени българските медии, безропотно гълтащи информационната каша. Но тя поставя българската журналистика в ролята на гъската, захранвана насила с цел да се угои и да бъде сервирана на трапезата на началника.

Останалото е…Останалото е Бойко Борисов.

ivo.bg
автор: Иво Инджев

Повече по същата тема пише днес подробно сайтът Кафене.нет, който обръща внимание на „малкия пропуск“ в говоренето за върнатия алжирски дълг, че от ГЕРБ се правят на ударени за безобразието с многомилионния подарък на „богата“ България за „бедната“ Сирия с онзи 54 милионен опростен дълг.

Привлече обаче вниманието ми една реплика на финансовия министър Симеон Дянков, който о(т)писва дълга на Куба от 300 милиона към България като труден за договаряне ( в наша полза), защото кубинското правителство не е демократично.

По този повод съм провокиран да се поинтересувам: колко демократичен трябва да е в очите на Бойко Борисов режимът на Башар Асад, щом като се оказа толкова лесно, без санкция от никоя институция в поверената му държава, не само да „договори“ лично отписването на огромен финансов актив като потенциални взимания от България, но и да се прави в днешно време, че няма такъв факт.

Питам, защото отново няма кой да пита, когато ни се хвалят с едни 14 милиона, които ни се полагат, но все така не ни се „полага“ отговор на въпроса за раздаваните с лекота български милиони в многократно по-голям размер.

Share on Facebook

Родителите, които искат да адаптират децата си към съвременния технологичен свят още от най-ранна възраст, трябва да прочетат това. Наскоро на пазара за приложения за iPad се появи услуга на име Maily, която позволява на деца от 4-годишна възраст да изпращат електронни съобщения до своите близки. Им...

NASA обявиха, че са намалили броя на участници в конкурса си, чиято цел е да се проектира и построи първият частен космически кораб управляван от човек. Сега право на участие имат само три компании - Sierra Nevada Corporation, Space Exploration Technologies и Boeing Company. Състезанието, което с...

… но дори и недовършените къщи имат цветя

„Вече две седмици е така“, обяснява ми мъжът от съседната маса в кафенето на входа на селото. Няколко човека седят на една маса, не говорят много, а закаченият на стената високоговорител също мълчи. „Винаги някой като умре, спираме музиката за ден, но вече две седмици е така. И сигурно още месец все ще е така“.

До село Юруково се стига по два пътя – или откъм Велинград, или откъм Банско. И от двете страни настилката е по-малко от дупките. „Казаха, че ще оправят пътя“, обяснява кметицата Емине Еланска. Икономист е, няма какво друго да работи, станала кмет. В това време й звъни телефонът и тя научава, че областният управител ще дойде след два часа в селото, за да връчи на семейството на загиналия при терористичния акт в Бургас Мустафа Кьосов документите за държавната помощ от 10 хил. лв. Не го научава от областния управител, а от кореспондентите на националните медии, защото той е решил първо тях да информира. След малко дворчето пред кметството вече е пълно с репортерки и оператори. Влизат в сградата и наобикалят прошарен мъж, който седи на стол, навел се е и държи главата си в ръце. Тъстът на Мустафа. Човекът плаче, масовката не го забелязва. „Ей тук ще мине областният, ти тук го снимай, аз ще застана ей тука“. И областният Костадин Хаджигаев идва обграден от сътруднички и сътрудници.

„Знам, че е много трудничко, но просто… Приятелю, няма как да ги таковаме…“, започва представителят на държавата. Човекът продължава да седи свит на стола. И докато си мисля, че не може да стане по-зле, областният управител допълва „На мен ми е по-тежко от тебе“. След това се обръща към камерите и започва да обяснява колко неловко се чувства, защото „не съм привърженик на медийни изяви, не съм привърженик да се показвам“. Човекът продължава да седи на стола. След това репортерите и операторите напускат кметството заедно с управителя, а една журналистка го настига с думите „Държавата си свърши работа, спокойно!“ В това време кметицата и ходжата на селото са наоколо, любезно изпращат пратеника на правителството, но не успяват да скрият потреса в погледите си.

След няколко минути селото отново е тихо.

През няколко къщи живее чичото на загиналия в атентата. Не е разбрал за суетнята в кметството. И той се казва Мустафа Кьосов. „На мойто име е сложен“, обяснява ми Мустафа, докато жена му сипва айрян по чашите. „Ние си го правим, ей къде е кравата. Ако не е тя, не знам…“ Заедно със сина си са седнали пред входа на къщата от часове. Нямат работа, нямат и пари. Когато не мълчат, темата е само една: „А бе, на мене просто ми е интересно как може да внесе взирвта? Просто не ми е ясно взривта кой дава да я внасят. И тоя вътрешния министър колко държи, как може да внесе взрив бе?“

Пред повечето къщи има навеси, под които нанизаният тютюн вече съхне. Пред някои къщи обаче низането на прясно набраните листа продължава. Докато жена и малкият й син вършат тази работа на тротоара пред къщата, мъжът ми обяснява за „СКАТ-овете“. Тук наричат така всички, които обвиняват българските мюсюлмани във връзки с радикални движения. „И ние сме мюсюлмани, ама те не са мюсюлмани, къде го правят това нещо. Те са безверници!“

В кафенето без музика мъжът разпалено разказва как журналисти идват в последните две седмици и ги питат дали имат връзки с терористи: „Дошла при мен и ми подава микрофона и пита – какво правите тука? Ми кво, седим тука на масата. Намери ми работа и няма да седя тук“.

След малко друг мъж ме пита „Нали помниш какво е казал Левски. Всички как равни да живеем…“ В Юруково това не ми прозвуча патетично. Спомних си, че малко по-рано забелязах училището, което се казва „Васил Левски“. Пред него двете знамена – българското и на Европейския съюз, са спуснати в памет на Мустафа.

Зад първия ред сгради се показва минарето. Почти в средата на пътеката към джамията виждам казан, пълен с компоти, но огънят все още не е запален. Встрани от казана лежи капак – пътен знак, който забранява движението на автобуси и камиони. Наблизо не се вижда човек. Очевидно никой не допуска, че някой може да посегне на зимнината на съселянин. А отсреща има недовършена къща, на която й личи, че скоро няма и да бъде довършена. Цялата обаче е в цветя. Докато броя саксиите, собственичката се оказва до мен. „Ами свършиха ни парите, не можахме да я довършим. И така и така скоро няма да е готова, поне да е красива и реших да сложа цветя навсякъде“. През още една къща е другото кафене на селото. И там не свири музика. Чува се само примирение.

Репортажът е написан специално за Vesti.bg

До строителите и архитектите на бъдещите молове – знаете ли как се чувстват татковците с бебета, които искат или не, трябва да нахълтат в женската тоалетна?! Take care!

До строителите и архитектите на бъдещите молове – знаете ли как се чувстват татковците с бебета, които искат или не, трябва да нахълтат в женската тоалетна?! Take care!

Подобни публикации

• 21.02.2011 -- Две WC анкети (0)
• 24.10.2010 -- WC публикация (11)
• 28.09.2010 -- Цената на… нуждата! (19)
• 13.04.2007 -- Затвориха и кино "Роял" (3)
• 19.05.2012 -- Против закона за детето – протест на 20 май! (5)
• 08.03.2012 -- Шопинг-зоните на Кьолн (4)
• 22.01.2012 -- Какъв родител съм? Какви са моите родители? (2)
• 11.07.2011 -- Прощъпулникът (2)
• 12.04.2011 -- Един реален вторник… (13)
• 11.04.2011 -- Clark Richard – “Red Robin” (3)
• 19.03.2011 -- Седалката на Вики – Kiddy Infinity Pro Design Edition (9)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера “Съевата дупка” (1)
• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (43)
• 09.12.2010 -- “Ръката на надеждата” (16)
• 19.11.2010 -- Какъв цвят ще са очите на детето ви? (14)
• 11.11.2010 -- Издаване на задграничен паспорт на бебе (34)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (27)
• 01.11.2010 -- Пред гумаджийницата (13)
• 27.10.2010 -- За майките-пушачки (15)
• 07.09.2010 -- Sales!!! (5)

В последните две години Google сложиха край на десетки свои продукти и услуги. Процесът се ускори още повече със стартирането на социалната мрежа Google+, чиято идея е да обедини в едно всички неща, които сме свикнали да правим през различните услуги на компанията. Наскоро Google добавиха към дългия...

Признавам, че имам слабост към ангелските истории. Присъствието на едно от тези същества в заглавието или анотацията на дадена книга неизменно ме изкушава и тласка към покупка. Напоследък обаче книжният пазар едновременно се облагодетелства и пострада от разцвета на ангелската тематика. Наред с вампирите и върколаците, ангелите наводниха каталозите на много родни издателства с къде сполучливи, къде безвкусни интерпретации. За щастие „Дневникът на един ангел хранител” освен разкошна корица (дело на Иво Рафаилов) предлага и оригинален поглед над тези интригуващи създания.

Замисляли ли сте се някога как бихте изглеждали в собствените си очи, ако имахте възможността да наблюдавате живота си отстрани? След смъртта си, главната героиня Марго Делакроа e нагърбена със задачата да бъде ангел хранител… на самата себе си. Прекръстена на Рут, тя трябва да изживее наново живота си, този път като невидим покровител на предишното си Аз. Рут е не само съветник, но и защитник срещу силите на злото, витаещи в книгата н аравна нога с хиляди други ангели в най-различни форми и размери. Това, че знае предварително какви грешки ще допусне Марго, обаче ни най-малко не улеснява задачата ѝ.

Изборът на авторката Каролин Джес-Кук да подложи Марго на всевъзможни житейски мъчения още от самото ѝ раждане или ще ви отблъсне, или ще ви привлече към историята - просто няма начин да останете безразлични към това. Не знам дали съществува друго човешко същество с толкова невъзможно лош късмет – от чудовищни сиропиталища, през разкъсващи семейни драми, та чак до стълкновения с демонични сили, мотото на този роман е „От трън, та на глог”. Самата Марго е персонаж, постоянно изпитващ читателското търпение с действията спрямо себе си и близките си. Най-вдъхновяващият аспект на книгата обаче е именно безусловната обич на ангела хранител към това вбесяващо, но уязвимо човешко същество. Лоялността на Рут към повереницата ѝ е движещата сила, чрез която героините израстват и се сдобиват със смелост и мъдрост пред лицето на препятствията.

На края на книгата, в бонус интервю, авторката споменава, че ако види някого от персонажите си на улицата, веднага ще го разпознае. Не бих подложила на съмнение думите ѝ. Романът е написан с осезаема любов към всеки един обитател на света между кориците. Може би това усещане се дължи на личната трагедия, подтикнала Кук да изостави предишния си материал и да започне наново именно с тази творба за разкаянието и особената сила на човешкия дух.

„Дневникът един ангел хранител” е интересна, красива книга, която препоръчвам на читателите с уклон към необикновените драматични истории. А защо не и на онези, които искат да споделят един различен поглед към вечния мит за небесните пазители, кацнали на рамото ни…

Битката между Samsung и Apple продължава с пълна сила. Вчера директорът от корейската компания Джъстин Денисън приложи нови доказателства за това, че Apple нямат право да ги съдят за нарушаване на патентно право. Доказателствата са свързани с две особености на iPhone - заоблените му краища и правоъг...

Хакери разбиха сайта на "Ройтерс" и публикуваха неверни новини, предадоха световните информационни агенции. Сред публикациите им е и "интервю" с лидер на сирийските бунтовници, който съобщава, че те се изтеглят от Алепо. Новината за атаката е потвърдена официално от "Ройтерс". Фалшивите пуб...

Социална ангажираност (Social engagement), има ли такова чудо?  Измерима ли е социалната ангажираност във Facebook, Twitter или Google+? Според данните на Socialbakers да, има, и е реална метрика. От доста време насам тече дискусия дали резултатите в социалните медии са измерими. Дали може да се измери социалната ангажираност на феновете на дадена марка във Facebook, Twitter или Google+.  Инфографиката, която поместваме, дава положителен отговор на този въпрос. Да, социалната ангажираност е измерима и е реална метрика, която може да е полезна на компаниите да достигнат до своите фенове.

Не само това, в социалните медии, във Facebook и Twitter имA ROI и той е измерим.

А в случай че не сте чули и разбрали, средните нива на ангажираност за съобщения в социалните медии варират от 0,01 до 1%. Не, не е само при вас, и големите марки се борят за взаимодействие и ангажираност и хич не им е лесно. Ако разгледаме тези големи играчи с огромни бюджети, опит и ресурси, ще можем да си направим и изводите за нас самите. За това как да поддържаме, а дори и да увеличим нивата на ангажираност в нашите общности. Ценно, нали? Нали точно затова сме всички ние в социалните мрежи? 

От Socialbakers също така дават и много добри съвети как да се измерва и да се увеличи взаимодействието на брандовете с техните фенове. Дадени са и описания на някои от най-важните метрики.

A eто и самата инфографика, създадена от Marketing Pilgrim на база резултати от Socialbakers:

Подобни статии:

1. Дали брандовете нарастват по бързо в Google+, отколкото в Twitter
2. Как да измерим социалната ефективност на нашия сайт

Смартфоните позволяват лесно да бъдат правени и качвани снимки в мрежата. Броят на мобилните устройства расте, а с увеличаването им и снимките, които се качват, също.

В същото време смартфоните дават възможност да се инсталират най-различни приложения за по-лесно качване и редактиране на снимките, които правим. Тези приложения за смартфони са наистина добри и много от тях дават само базови функции за допълнителна обработка на снимките, преди те да бъдат качени в социалните мрежи или в облака.

И въпреки това лудостта на потребителите, дължаща се на възможността за лесно снимане и споделяне от мобилен телефон, е в разгара си. А социалните мрежи правят тази лудост още по-прихващаща. Очакванията, разбира се, са, че ще нараства броят на споделяните снимки.

Ето и една инфографика на Storymark, която дава представа за тази лудост, наречена споделяне на снимки. Дава ясна представа за обема и начина на споделяне, както и някои от най-популярните приложения за снимки, ползвани от смартфони.

Снимка: StoryMark, Samsung

Подобни статии:

1. Facebook обяви по-бързо и лесно качване и споделяне на снимки в реално време
2. Видяхте ли по-красивите големи снимки във Facebook?

До сега не бях нощувал в толкова висока сграда. Това ми е изгледа. Имам прозорец до земята, до който се искат здрави нерви за да се доближи човек.

Транспортният космически кораб на японското космическо агентство JAXA достави на борда на МКС аквариум с рибки. Рибките - (Oryzias latipes) ще живеят в японският експериментален модул Кибо и са предназначени за сериозни научни експерименти.

Заглавието е шега, на която много си се смях, но всъщност не съм далече от истината за малки галети или рустик тарталети, както искаш ги наричай. Историята на тези сладости започва с един подарък и една съвсем спонтанна разходка из Женския пазар.

Мой колега (да, той е луд на тема Корея) скоро се завърна от екскурзия в Прованс. Преди да тръгне му заявих да не се връща без подарък от там. Явно ме е взел твърде на сериозно, тъй като наистина ми носеше подарък. И то какъв! Не беше нищо клиширано. Не беше магнитче за хладилник с Лазурния бряг на него, нито пък картичка с лавандулови полета. Не беше пликче с изсушени провансалски подправки, нито пък книга с френски рецепти. Не беше и вино, въпреки, че много се надявах на това.  Донесе ми захар.

Нерафинирана тръстикова захар. С прекрасен, благ вкус и още по-благ аромат. Не знам дали му е коствало много докато избере подарък за мен, но знам, че добре ме е преценил. Благодаря от сърце!

Втората част от историята, а именно разходката на Женския пазар се случи непринудено в един съботен предиобед. Омаяна от великолепието на лятото не издържах и си купих всякакви дребни червени плодове, които се предлагат сега. И идеята за десерт вече се формулираше в главата ми. Но нека да е нещо семпличко.

Макар и технологичното време да е малко дълго, заради тестото, рустик тарталетите си остават един от най-семплите десерти, който може да се приготви с налични плодове или дори в солен вариант с налични зеленчуци и сирена. Не се изискват форми, дори точни грамажи за пълнежа. Изпълнението е според ситуацията в свободен стил.

Мини галети с шамфъстък и червени плодове

Тестото, което използвах за тези галети е сладко, заради самите плодове в тях, които имат изразена киселина. Нерафинираната захар, с която само поръсих галетите преди печенето е за аромат. Шамфъстъкът е в тестото и въпреки малкото количество се усеща приятно и ненатрапчиво. За финал – още малко захар на пудра.

Посочените дози са за 8 галети с диаметър 10 см.

За тестото:

• 300 г брашно
• щипка сол
• 150 г масло, със стайна температура (но не твърде меко), нарязано на кубчета
• 100 г пудра захар
• 50 г суров шамфъстък
• 1/8 чаена лъжица смлян кардамон
• 1 супена лъжица ванилова есенция
• 1 яйце

Брашното се смесва със солта и се пресява. Добавя се маслото и се разтрива с пръсти с брашното докато се получат трохи.

Шамфъстъкът се смесва с пудрата захар и кардамона. Изсипват се в кухненски робот и се завъртат докато шамфъстъка се смели добре. Тази смес се добавя към брашнената и отново се разтрива с пръсти. Накрая се добавят ваниловата есенция и яйцето. С бързи движения на пръстите се оформя меко тесто. Тестото не се меси.

Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за минимум 2 часа.

След като тестото се охлади се разделя на осем равни части (приблизително по 80 грама всяка). Оформят се топки, които се притискат леко и се подреждат в подходящ равен съд, покрит със стреч фолио. Отгоре също се покриват с фолио и се оставят за още 1 час в хладилника.

За пълнежа

• по 150 г ягоди, малини, къпини и черни боровинки (общо 600 г плодове)
• 2-3 супени лъжици кафява захар
• пудра захар за поръсване

Плодовете се измиват и подсушават внимателно с кухненска хартия. Почистват се от дръжки и листа. По-големите ягоди се нарязват на две или четири. Всички плодове се смесват.

Сглобяване:

Фурната се нагрява на 200°C. Подготвя се голяма тава, която се покрива с хартия за печене.

Охладените топки тесто се разточват върху леко набрашнена повърхност с дебелина 2-3 мм. В средата на всяка се слага по около 80 грама (3 супени лъжици) от смесените плодове.

Краищата на тестото се загъват навътре. (Загъването става лесно, без да се къса тестото като се използва широка шпатула.)

Галетите се пренасят в тавата върху хартията за печене, отново с помощта на шпатула.

Поръсват се с кафява захар.

Тестото може да се намаже с разбит жълтък с малко вода за повече цвят и блясък.

Галетите се пекат в предварително нагрятата фурна за 25 минути или докато тестото се зачерви, а пълнежа е започнал да ври.

След като се извадят от фурната се оставят в тавата за 10-15 минути и тогава се пренасят в подходящ съд. Поръсват се обилно с пудра захар.

П.П. Подарената нерафинирана захар е толкова приятна, че не мога да се спра да бъркам с лъжицата в буркана и да примижвам очи всеки път като я вкуся. Отивам за още. Пък дано намеря.

Мини галетини с шамфъстък и червени плодове е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Стартът на първият руски биомедицински спътник 'Бион-М' с животни на борда е отложен за 2013г поради неготовност на космическият апарат.

Събота е, а повечето от нас сигурно са на моренцето и си пекат … гърбовете. Е, с малко завист или не искаме да ви споделим една прекрасна реклама, която е изработена от Publicia, Бразилия. Самата реклама наистина печели с положително и емоционално послание, което няма как да не накара всеки един от нас да се усмихне, та дори той да не е на море или планина. 

Кампанията на Publicis, Бразилия, има за цел да популяризира напитка, която те кара да се почувстваш страхотно. Свежата и охлаждаща течност те прави специален и показва, че дори най-големите „загубеняци“ могат да бъдат супер готини пичове, ако пият от напитката на зеления мустак. Спотът е пресен, пресен и се появи само преди броени дни в YouTube и съответно AdsOfTheWorld. А сега, за да не ви занимаваме с повече празни приказки и разяснения, ви предлагаме да изгледате видеото с индийска музичка и да сложите голямата усмивка.

http://www.youtube.com/watch?v=RjgWUaZhWPI

Снимка: Green Mustash

Подобни статии:

1. Неделно с Coca-Cola
2. Грандиозно аниме събитие в Интерпред на 28 юли (събота)

Днес попаднах на пореднатата статия, в която някой обрича QR кодовете на вечна и заслужена забрава. Прочетох я с интерес, воден от особеното любопитство какво толкова може да подразни някого, за да отрече нещо, от което все пак може да се извлече някаква полза. Аргументът… При толкова много технологии QR кодовете продължавали да са най-трудните за ползване. И особено малко хора ги знаели… Но първо един пример за ползване на QR кодовете.

Покрай Олимпийските игри в Лондон много компании впрегнаха сили, за да покажат на какво са способни. McDonald’s е една от тях. На всички свои продукти, които продават в Олимпийското градче, са сложили QR кодове. Те водят към изключително удобния за умни телефони сайт. Вътре има конфигуратор за меню. Избираш си какво си ял, а той изчислява колко калории си натрупал, колко мазнини и протеини. Можеш да видиш и промоциите им и всички неща, които предлагат. А ако се чудиш кой е най-близкият ресторант, мобилният сайт ще ти помогне и в това.

Сега си представи, че за да влезеш на този сайт, не можеш да сканираш QR кода, а трябва да въведеш адреса в браузъра. Добре, може и да е съкратен, например mcdnlds.com/meal. Колко грешки ще допуснеш? А и ако го видиш, каква е вероятността да го въведеш в браузъра? Малка. Даже може да не го забележиш. Но QR кода ще го видиш. Всъщност, всички тези презумпции са подобни на направените от автора на горната статия в ZDNet.

В статията имаше аргумент и за това, че малко хора знаели какво са QR кодовете. Едва 6% от американците са ги опитвали. А колко от американците имат смартфони? И колко от тези американци знаят, че със смартфоните могат да правят и още нещо, освен да слушат музика и да пишат съобщения?

За мен QR кодовете са интересна технология с голям потенциал, ако се насочат към правилните хора. Има още доста време, докато NFC технологията стане нещо съвсем обикновено и много хора свикнат с нея. Със сигурност могат да се изредят много примери за неуспешно приложение на QR кодовете, но ще има и много добри примери. От нас зависи коя страна ще вземем.  Между другото, според USAToday QR кодове ще се появят в голяма част от McDonald’s ресторантите по света.

Подобни статии:

1. Да продаваш мобилно с QR кодове като John Lewis
2. QR кодове събират пари за добри каузи

От ЕКА са съобщили , че в 23:54 наше време ( на 2 август 2012) , от космодрума Куру е стартирала тежка ракета носител Ариана-5 със спътниците Intelsat 20 и Hylas-2. Стартът е бил проведен от стартова площадка VA208 и за Ariane-5 това е 4 ти старт от началото на годината.

16 българи - моряци и корабен персонал, бедстват на борда на кораба Ocean Star Pasific, закотвен в порт Мазатлан в Мексико. Сред сънародниците ни има и три жени. Българите са оставени в това положение вече близо два месеца.