Не науката, а неуките командват у нас политическия парад

Макар да имаме усещането, че в българската академична общност ( ако приеме, че има такава) и до днес преобладават мутиралите нагласи на комунистическия мироглед, което се долавя в публичните изяви най-вече на „титулованите“ дежурни „интелектуалци“, винаги готови да пригласят на ехото от комунизма чрез подписки и пропагандни кампании, краткият 20 годишен период на демократизация на страната ни все пак дава и други плодове.

Споменал съм това в книгата си „Течна дружба“ и съм илюстрирал факта с критичната гледна точка към митовете и заблудите за отношенията ни с Русия през вековете, която застъпва (относително) младият учен от НБУ Момчил Дойчев или историкът Янко Гочев ( изтикан впрочем от академичното поприще).

Учителят Гочев публикува през 2008 г. три тома по темата, озаглавени „Руската империя срещу България“( тритомникът му се „радва“ на добре познатото ми дружно премълчаване от „заинтересованите“ да мълчат пред лицето на истината, когато не могат да я оборят). Това е уникален, смея да твърдя , научно обоснован труд без паралел със своя принос към подробния прочит на голяма част от истинската история на руската вековна политика към България и българите- особено за практически неизвестния за 99 на сто от българите и руснаците военен сблъсък от 1916 г., който наричам Руско-българска освободителна (за България) война. Доказателството, че тази пълномащабна и победна за българската армия отбранителна война, предизвикана от непредизвиканата от България руска агресия в Добруджа, е наистина неизвестна на публиката, е фактът, че и до днес от руска и българска страна политици и „общественици“ плещят безнаказано лъжата, че безоблачните ни братски отношения с Русия никога не били помрачени от „братоубийство“- толкова много сме се обичали с братушките…

Днес публикувам текст на един от тези академично подготвени автори от ново поколение по актуален политически повод. Запознайте с гледната точка на доцент Дойчев от НБУ с отговор на въпроса защо няма основание за свикване на референдум за АЕЦ „Белене“ по начина, по който БСП организира това чисто партийно „мероприятие“ ( а ГЕРБ пък нелепо бърза да се съгласи с неговата легитимност, изтъквайки като единствен контрааргумент само финансовата несъстоятелност на подобно искане). ( ivo.bg)

Партийците първо да попитат как се задава въпроса за референдум

Доц. д-р Момчил Дойчев, НБУ

Политическото ограмотяване на българския народ е важна културна, а не само политическа, или още по-малко партийна задача. Демократичното управление изисква знаещи и компетентни не само избраници, но и избиратели. Масова политическа неграмотност на народа не може да доведе нито до демократичен, нито до компетентен избор на политици и политики. В противен случай постоянно ще се питаме защо е успешна поредната политическа манипулация и измама с доверието на хората от страна на избраните от тях партийци.
Подготвяният от известно време от активисти на една политическа партия на  „всенароден референдум” за построяване на най-малко спорния и засега финансово невъзможен за осъществяване (поради липса на стратегически инвеститор) проект наречен АЕЦ „Белене” се нуждае именно от компетентна и политическа, а не партизански мотивирана санкция.
Оставяме настрана въпроса защо БСП и либерални партии като ДПС и НДСВ, които заедно управляваха осем години от 2001 г. до 2009 г. не започнаха строителство на АЕЦ „Белене”. Всъщност този мегаломански комунистически проект бе замразен още от Тодор Живков и тоталитарния режим поради икономическата си несъстоятелност дори при тогава съществуваща „икономика на разхищението” и „хроничния дефицит”. Оказва се, че Тодор Живков е бил много по-патриот и много по-умен от сегашните си „демократични” наследници…
Но въпросът ми тук е друг: По какъв начин се задава въпрос за референдум?
Референдумът е вид допитване до народа, който по принцип се задава от правителството или местната власт по важен за националната или местната общност проблем. Обикновено референдум се провежда при изпълнението на три необходими условия:
1. Съществуване на национален (местен) консенсус по важността на този проблем.
2. Пълна яснота, т.е. информираност за същината на този проблем за огромното мнозинство от гражданите.
3. Обществен консенсус относно финансовите средства, които хората от националната или местната общност трябва да предоставят за да се реализира при положителен вот това, за което се осъществява допитването.
Освен това референдумът няма задължителна сила. Националното или местното правителство се допитват за мнението на хората по даден проект, но в крайна сметка те носят политическата и финансова отговорност (именно защото са избрани от хората за това) за реализацията на волята на народа, но ръководейки се от общия (националния или местния), а не от интереса на определена заинтересована (икономически или политически) лобираща група.
По принцип референдумите в развитите демократични страни се провеждат рядко и то предимно по местни въпроси. Например, когато бях за последен път в Швейцария, общината в Нюшател подготвяше референдум за това дали хората са съгласни с техните (общински) пари да бъде изградена поредната магистрала с няколко тунела през планината Юра по посока на Франция.
И така стигаме до въпроса „Как се задава въпроса за референдум?”
Всички, които са правили анкети, интервюта или друг вид допитвания знаят, че въпросите които задават на хората (особено, когато това не са експерти по даден проблем) трябва да бъдат прости (но не глупави!), кратки, ясни и да не бъдат подвеждащи и внушаващи определен желан отговор.
Освен това социолозите и журналистите знаят, че когато задават въпрос, той не трябва да има в себе си друг скрит въпрос. Защото това е форма на скрита манипулация и затруднява отговора на респондентите.
Глупаво е, например, да се питат хората дали искат цените на всички стоки да бъдат намалени, дали са против войната, или дали искат да ги управляват компетентни и некорумпирани политици.
Защото отговорът е предварително ясен.
По същия начин е глупаво, но и манипулативно да ги питат дали искат да развиваме ядрената си  енергетика. Естествено е, че мнозинството от хората (с изключение на противниците на ядрената енергетика и природозащитниците) няма да имат нищо против това.
Когато обаче към този въпрос добавим „чрез” го свързваме със съвсем друг въпрос – за изграждане на АЕЦ „Белене”. По този начин манипулативно свързваме отговора на глупавия (и с ясен отговор въпрос) с въпрос, по който няма яснота и  консенсус. И се получава манипулацията – който не ще да изграждаме АЕЦ „Белене” е против развитие на ядрената ни енергетика!
Следователно във въпроса за референдум се съдържат не един, а два въпроса, които са подвеждащи и внушаващи определен желан отговор. Което е недопустимо и некоректно  от теоретично-социологическа (макар и целесъобразно от партийна!) гледна точка.
По отношение на първото условие за провеждане на референдум – важността на проблема за мнозинството от хората е ясно, че няма национален консенсус за неговата важност. В обществото има както достатъчно привърженици, така и достатъчно противници на изграждането на втора ядрена централа, която специалистите определят, че ще струва най-малко 20 милиарда лева, а тези пари ги няма в бюджета за следващите поне 10 години.
По отношение на второто необходимо условие е ясно едно – няма абсолютно никаква яснота по отношение на параметрите на този проект. Когато преди време (докато БСП беше на власт) питаха един от нейните лидери (смятан от свои компетентни съпартийци за лице на енергийната мафия) относно финансовите параметри на друг мегаломански руски проект в България, той каза, че това било фирмена тайна.  Сякаш живеем още в условията на тоталитарна диктатура и неговата партия може безнаказано да прави каквото си иска с народните пари и имоти!
Не е изпълнено, както вече стана ясно и третото необходимо условие – наличието на финансови средства за изграждане на втора ядрена централа.  Такива не са осигурени от предишното правителство, което очевидно е имало рационални основания да не започне изграждане на тази централа, вероятно поради непосилните условия, които руската страна е поставила на България.
Следователно можем да обобщим, че провеждането на референдум в България на този етап  е:
1. Практически нецелесъобразно
2. Финансово разточително
3. Партийно мотивирано
А така зададеният въпрос е просто социологически некоректен.
С много по-голямо основание бихме могли да зададем следния въпрос за провеждане на „всенароден референдум”:
„Съгласни ли сте да ви бъдат намалени заплатите и пенсиите с 25% през следващите 5 години, за да може БСП да изгради ядрена централа „Белене” и така да остане несменяемо на власт през следващите 50 години?”
Ето този въпрос би бил много повече практически целесъобразен, финансово обоснован и социологически коректен. И демаскиращ партийната мотивировка на така поставения от БСП въпрос за провеждане на „всенароден референдум”.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: