AYP епизод 7: За златодобива в Челопеч и Крумовград

*** За златодобива в Челопеч и Крумовград *** Асен Генов: Да минем сега към основната тема – Челопеч, Крумовград, златодобива. Може би е добре да направиш няколко уводни думи – каква точно е ситуацията в момента, какво се случва там? Руслан Йорданов: Проблемът там е стар, от няколко години и се задълбочава. Проблемът е, че рудникът, който е най-голямата златна мина у нас и една от най-големите в Европа, действа от началото на 20-и век действа, златната жила върви всъщност под селото и приближава все повече самото село. Става въпрос, че взривовете от по 8-9 тона по 3-4 пъти в денонощие, като понякога са и през нощта, рушат къщите. На практика има напукани поне 20-30 напукани къщи, напукването става все по-сериозно и това приближава вече долу под земята на самото село. Реално, тези напукани къщи трябва да се бутнат – те не могат да се ремонтират – има паднали стени, паднали покриви, хора е щяло да загинат, когат оса падали стени и покриви. Това е единият проблем. Другият са шахтите. Една от шахтите е точно до последните къщи в селото, която отвежда отровни газове, близките градини и овошки увяхват. Това са отрови, които хората дишат. Друг проблем е в съседния град Златица, където „Дънди“ товари там концентрата, който отива към Бургас, казва се на кораби и отива в Намибия. Първо, камионите трошат пътищата на Златица и второ, при разтоварването се вдига голям прах. Има инициативен комитет от около 150 човека, които протестират и настояват да се спре това замърсяване. Какъв е проблемът в Челопеч? Първо, много голяма зависимост на Общинския съвет от мината. Там 9 от 11 общински съветници работят в дружеството или техни съпрузи, преки роднини или преки техни роднини работят в институции, които се финансират от „Дънди прешъс метълс“. Бащата на кмета на Челопеч Антони Кесяков има варница и тази варница продава вар на „Дънди“, с която затрупват хвоста в хвостохранилището, за да сляга арсена, който е адски много и силно отровен. Асен Генов: Може би трябва да обясниш на нашите зрители какво е хвост. Руслан Йорданов: Рудата, като се изкопае, се руши, смиля се и се преработва, в случая, с флутация. От едната част ес получава концентрат, който е меден, златен, сребърен и пиритен и всъщност отпадъка е хвоста. Има едно огромно хвостохранилище, което мисля е над 10-15 милиона тона отпадък има в него и което се намира на 2 км от Челопеч. Това хвостохранилище също замърсява, защото вятъра разнася прахове. Отделно хвостохранилището има изпускания редовно в река Тополница и трови селата по поречието – Поибрене, Българене. Асен Генов: Имаме въпроси, коментират нашите зрители в чата, че под самото село всичко е в галерии и на практика е втори град под селото. Така ли е? Руслан Йорданов: Да, така е. Мината е открита 20-те, 30-те години на 20-и век. Асен Генов: Аз прочетох, че става дума за изкопни работи там, които датират буквално от повече от 50 години. Било е прекъснато по някое време, ако ис запознат с историята, да разкажеш малко повече как в най-новата история, след 10 ноември 1989 г., се възстановява работата в тази мина? Руслан Йорданов: В един момент цената на златото пада доста. Да кажем, на 10 ноември 1989 г., като отправна точка, златото е 400 долара за една тройунция. По-късно, през 1999 г. цената слиза до 270 долара, а сега е над 1 600 долара. Т.е., при ниската цена на златото почва да се счита в един момент, че не е рентабилен златодобива. Правителството на Иван Костов приватизира мината за 6 млн.долара. това, разбира се е престъпление, защото това е една от най-големите златни мини в Европа. Медодобивния комбинат, който е в съседство в Пирдоп го продава за 36 млн.долара. Асен Генов: Аз се опитах тези дни да изчисля само на база данните в медиите за какъв краен резултат при 100% експлоатация на двата рудника при Челопеч и Крумовград, данните, в медиите са за около 1 млн.тона руда, от която между 3-5 грама на тон е злато. Знаеш ли при 100% експлоатация, за какви количества злато говорим, че могат да бъдат добити там? Руслан Йорданов: Важно е да се уточни, че рудата в Челопеч е с изключително голямо съдържание на арсен. През 1990 година българското правителство взема решение, с което забранява тя да се обработва на територията на България и затова се изнася в Намибия. „Дънди“ изнася годишно от Челопеч 60 хиляди тона концентрат с 55% златно съдържание. Отделно сребърен и меден. Годишно 2 млн. руда изкопават, но колко е самия добив на краен продукт, това вероятно трябва данните от Медодобивния комбинат в Южна Африка да се вземат. Асен Генов: Т.е., ако спекулираме с числата, изнесени в медиите, става дума за поне, по мои изчисления, хиляди килограми злато на стойност десетки милиарди долара. Руслан Йорданов: Когато през 2007 г. писах за първи път за Крумовград, имаше официални данни, че 92 тона злато има в Челопеч. Асен Генов: 92 тона злато. Руслан Йорданов: Да. Отделно има много редки метали, за които въобще не се плаща концесионна такса... те се изнасят. Асен Генов: Това е едно от опасенията, аз съм чел, че покрай златото се изнасят много други ценни метали. Имаш ли конкретна информация какъв процент от стойността на добитите ценни материали остава за България по договор. Спекулира се много по медиите и в Интернет – обсъждат се числа между 0.75% и 1.5%? Руслан Йорданов: През 1999 година в договора, който Иван Костов подписва, концесионната такса е 1.5% годишно. Асен Генов: Това е от стойността на добитите материали – 1.5%? Руслан Йорданов: Да, от добива. През 2004 г., тогавашния министър Лидия Шулева намалява двойно концесионната такса на 0.75%. Асен Генов: Как така намалява?! Министърът не би ли трябвало да се грижи да увеличи двойно таксата? Руслан Йорданов: Аргументът е, че конюнктурата на световния пазар се била влошила, но това е лъжа, защото цената се вдига през този период – от 270 на 430 долара. Шулева облекчава и договора – там фирмата концесионер има едни задължения за 5-годишни планове за рекултивация на терените например, които отпадат от договора. По-късно, през 2005-2006 г. правителството на Сергей Станишев връща отново таксата на 1.5%. Между другото, в правителството на Тройната коалиция имаше големи спорове. То обеща, че ще променят закона и ще вдигнат концесионните такси, но това не се случи. Всъщност, голямото облагодетелстване на „Дънди“ дойде с плоския данък. Преди това, при стария данък печалба, те плащаха много повече. Сега плащат само 10% корпоративен данък и концесионна такса от 1.5%. това е много ниско за такъв род дейност. В Румъния, например, е 38%. Навсякъде по белите държави под 40-45% няма. Асен Генов: Не е ли рисковано журналист да употребява този израз „белите държави“? Руслан Йорданов: Така е, езикът ни подвежда. Асен Генов: Да се върнем на хората в Челопеч и рушащите се къщи. Тяхното недоволствие е насочено срещу добива или срещу ръководството на фирмата – „Челопеч майнинг“, те какво очакват? Очакват помощ от фирмата или не са доволни по принцип от това, което се случва там – отравянето на региона и т.н.? Руслан Йорданов: Домовете на хората се повреждат все повече и повече. Другото, което е много интересно е, че само 3о-ина жени, които са по-смелите, се опълчват на „Дънди“. Другите ги е страх, защото почти от всяко семейство има човек, който работи в мината. Те направиха една жалба 2007-2008 година и поискаха експертиза. Тогава, по искане на общината, дойде един конструктор, който направи експертизата. Неговото заключение бе, че взривовете на „Дънди“ са виновни. После „Дънди“ наеха специална фирма, която направи друга експертиза и „доказа“, че терена, слагвянето на почвата, напукването на къщите не е вследствие от взривовете. Асен Генов: Това е според другата експертиза? Руслан Йорданов: Това е според експертизата на една гръцка фирма, наета от „Дънди“. Сега хората са с вързани ръце – по съдебен ред не могат да търсят компенсации, ходят и преследват шефовете на „Дънди“ с молби, оплакват се на медиите – това правят. Асен Генов: А, хората, които протестират, ти каза, че са едва 30-ина жени, възможно ли е начина, по който протестират и се ангажират в защита на интереса си, да е зависим от това, че те все пак най-вероятно работят и са свързани по някакъв начин с „Челопеч майнинг“? Руслан Йорданов: Там почти няма семейство, което да няма член, който да не работи в мината или да не е пенсионер, който е работил преди в мината. „Челопеч майнинг“ оказват натиск върху семействата... Асен Генов: В какво се изразява този натиск? Руслан Йорданов: Когато първия път са се подписал в подписката, тогава са били около 120-130 човека, след което по-голяма част от тях са си оттеглили подписите и са останали около 30-ина човека. Натискът се изразява със заплахи за уволнение. Споменах, че има отровени села по реката – в Поибрене е най-тежко засегнатото от изпусканите от хвостохранилището отпадни води в река Тополница. Там растат заболяванията – анемии при децата, бронхопневмонии на бебета и т.н. Ужасни неща – в почвата има около 6 пъти повече арсен от допустимото, според лабораторни изследвания. Това се е криело дълги години, докато една медицинска сестра й прави впечатление, че рязко скача заболяваемостта при децата. Тогава тя сама взима проби, носи го по лаборатории, вдига шум и ес стига до там, че започват проверки, почват изследвания и установяват, че има огромни замърсявания. Даже има построен и алтернативен водопровод, защото водата не може да се ползва. Какво прави „дънди“ с тези села? Дарява средства – 20-30 хиляди лева на селата, на съседната община Чавдар и селата в нея. Даряват се средства и на самите кметове лично. Затова не се чува много за проблемите. Друго скандално нещо е, че през 2007-2008, има документи за това, при редовните изпускания на тези отпадни води над нормата, РИОСВ-София ги глобява. Глобата е, примерно 3 хиляди лева, която те („Дънди“ – бел.ред.) с удоволствие плащат и продължават да замърсяват. Асен Генов: Узаконяват престъплението? Руслан Йорданов: Да. Асен Генов: Няма да сбъркам, ако кажа, че сме свидетели на българския вариант на Ерин Брокович? Руслан Йорданов: Да, така е. Между другото, всички предприятия там в Пирдоп, Челопеч, Златица, община Чавдар, въобще цялото Средногорие е жестоко изтровено. То е сигурно на първите места в Европа по заболяваемост от рак. Има 12-13 огромни хвостохранилища, има затворени мини, които продължават да замърсяват. В официалните документи този регион еколозите го наричат „гореща точка“. Асен Генов: Наистина ли региона, в който се развива всичко това, е в Натура 2000? Спомена за река Тополница, аз знам, че когато прелее хвоста в хранилището, се излива и отива в яз. Качулка, който се ползва за напояване, за водопой, риболов, деца е къпят там... Руслан Йорданов: Така е, яз. Качулка е много замърсен. Силно замърсен е и язовир Тополница, от който се полива Пазарджишкото и Пловдивското поле. Това са поражения, които могат да засегнат и съседни държави като Турция и Гърция в един момент. Асен Генов: За да се изясни въпросът, примерно със замърсяванията, защото по данни пак от медиите, МОСВ отказва да направи отново ОВОС, тъй като такъв е правен преди време, когато предприятието е започвало да функционира? Не е ли логично държавата или общинските служби да имат интерес да направят  експертиза, например на вибрациите, на степента на замърсяване, на този отдушник, от който излизат тези вредни газове, които унищожават растителността в района, вместо да ги поръчва извършителят – този, който ги прави тези неща? Какво трябва да се случи, за да се разбере истината дали трусовете вредят, дали има отрова и т.н.? Руслан Йорданов: В България научната общност е доста корумпирана и може да ви издадат експертиза за всичко. Щом са издали експертиза, че взривовете изобщо не са повлияли на рушенето на къщите... Аз присъствах по времето на един взрив – беше като при земетресение. Асен Генов: Ти си присъствал? Руслан Йорданов: Да, докато бях там да правя разследване, се случи един взрив. Такива взривове на хората им се случват по 3-4 пъти на денонощието. Асен Генов: Тези вибрации се усещат? Руслан Йорданов: Да, усещат се много добре. Бумтенето също се усеща. Относно отказа на МОСВ да откаже да направи отново ОВОС, те („Дънди Прешъс Металс“ – бел.ред.) искаха да увеличат добива на руда на 2 млн.т. годишно и затова направиха ОВОС, който падна в съда, но това не им попречи да си увеличат производството. Асен Генов: Да обсъдим и ситуацията в Крумовград. Руслан Йорданов: Там е голяма драма в момента. Хората там оказват една съпротива, водят едно опълчение, което властта с всички средства се опитва да смачка. Хората в Крумовград направиха една подписка срещу златодобива, събраха 5 670 подписа, което е повече от половината гласували на последните избори. Първо, съветниците от ГЕРБ обвиниха хората, които правеха подписката, че изпълняват поръчки на ДПС, на конкуренти, на незнам още кой. Второ, шестимата общински съветници от ГЕРБ внесоха сигнал в прокуратурата. Изпратиха го до областния управител, който го препрати към прокуратурата, защото подписката била фалшифицирана, че имало оказан натиск. Вследствие на това, от 2 месеца полицията почна да привиква всички, които са подписали подписката, да им звъни по домовете, да ги спира на улицата и да им казва – ела за малко в Районното. Имайте предвид, че в района населението е 80% български турци, хора, които още не са забравили Възродителния процес и тръпки ги побиват като ги викат в РПУ. Има възрастни хора, които плачат – въобще едно много некоректно и грубо отношение от страна на властите към тази подписка. Питат хората – „Ти сам ли се подписа? Не те ли накара кмета?“ Такива въпроси... Асен Генов: Там, за разлика от други места, кмета  епротив? Руслан Йорданов: Да, там кмета обжалва концесията. Себихан Ахмед е кмета на Крумовград, една много корава жена. Тя обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) концесията. Между другото, нейната жалба не бе допусната с много странни аргументи. Съдът прие, че общината не е страна по концесията и затова не може да обжалва, че няма правен интерес. Общината има две хижи там, има земи там, където е находището. Асен Генов: Кой тогава би имал правен интерес да обжалва? Руслан Йорданов: Според решението на 5-членният състав на ВАС, единствено Прокуратурата може да обжалва. Асен Генов: Нито местните хора, които живеят там, в чиито частни имоти отново ще бъдат построени хвостохранилища, подпочвените води евентуално ще повлияят върху тяхната питейна вода, те нямат право да обжалват и нямат интерес? Руслан Йорданов: Да, там хвостохранилището е проектирано на 150 метра от река Крумовица. Има страхотни притеснения в хората, защото правителството направи една „шашма“, всъщност. До миналата пролет беше в сила Наредба №7 за санитарно-хигиенните зони, в която пише, че в радиус от 2 км от жилищни сгради не може да има открит рудодобив. Под закрилата на тази Наредба попадаха 17 махали в Крумовградско – те бяха на по-малко от 2 км и „Дънди Прешъс Металс“ нямаше как да почнат. Правителството отмени тази Наредба и я замести с това, че трябва задължително да се направи здравна експертиза от Районната здравна инспекция (РЗИ). Въпреки това, „Дънди“ нямат и тази здравна експертиза в момента, затова и не трябваше министерството да им дава екологичното разрешение. В момента има дело за ОВОС-а, което ще ес реши в съда. Реално „дънди“ не притежава документ и не е изследвано това как ще се отрази на хората, не е ясна и здравната картина в момента в самия град. Ако рудодобивът тръгне и се появят замърсявания и хората започнат да се разболяват, те не могат да докажат, че преди това тези болести не ги е имало, без това здравно изследване, което ад даде моментната здравна картина. Асен Генов: Имаме въпрос от чата. Става дума за това, че таксата за България е била първоначално 1.5%, впоследствие намалена на половина – на 0.75%, а непрекъснато се дават за пример европейски страни, където тази такса е между 30% и 50%. Въпросът е дали сме сигурни за тези проценти, дали става дума за едно и също нещо. Руслан Йорданов: Става дума за данъчна политика. Там, където данък печалба е висок, там концесионната такса е по-ниска. Но там, където е нисък данък печалба, както при нас е 10%, концесионната такса трябва да е по-голяма... т.е. уедняквяват се, балансират се нещата. Асен Генов: Т.е., когато имаше прогресивно облагане в България, таксата е била 1.5%, а при въвеждане на 10% плосък данък... Руслан Йорданов: Не, не. Концесионната такса е една и съща от 2005 и 2006 година. По принцип говорим как е в другите страни. Асен Генов: Как стигаме до 30-50%, това е въпросът? Руслан Йорданов: Казвам, че в другите страни, където плоския данък е по-висок, там концесионната такса е по-ниска, за да се достигне това ниво. Асен Генов: А, у нас е? Руслан Йорданов: У нас е 10% плосък данък и концесионна такса 1.5%. има предварителен технически доклад за Крумовград, в който пише, че очакваната концесионна такса е 2.3%. Да кажа само две думи за големите проблеми кои са и които притесняват хората. Едното пак е високото съдържание на арсен. Според експертизите на фирмата, арсена е в такова състояние, че той не може да бъде освободен в околната среда, че е неразтворим. Но има други експертизи, които оспорват това. Другото, това е полупустинен район, а все пак рудодобива и особено флутационната фабрика, ще изисква много вода, което може да намали ресурсите за поливане и на питейна вода. Това може да доведе до битки между селата, защото и сега лятото доста махали и села са на режим на водата. Асен Генов: Пак ни питат в чата – този процент 1.5 е от какво? Руслан Йорданов: Този процент е от себестойността на добитите метали, изчислена по индексите на Лондонската борса на металите. Асен Генов: В моя профил във Фейсбук получих информация, някой ми беше написал, че тази година април месец е имало сериозен проблем с „Дънди“ в Африка, в Намибия. Правителството там е искало те да намалят добива, докато се изчистят екологичните проблеми. В следствие на това, с 15% падат акциите на компанията. Можем ли да говорим, че става дума за компания, която, като цяло, неглижира екологичните въпроси, или това е само в държави, в които няма сериозен контрол и управляващите нехаят за правата и здарвето на хората? Руслан Йорданов: Да, така е. Това е възможно само в такива държави. Там, в Намибия, проблема е следния с нашия концентрат от Челопеч, който се преработва там – 60 хил.т. концентрат годишно. Има оплаквания от работници за заболявания като рак на кожата, ослепяване, много тежки трудови аварии от арсена и от серния диоксид, който отделят. Тези, които се оплакват, ги освобождават от работа и не им плащат нито лечението, нито някакви обезщетения, нищо. В един момент град Сомет се вдигна на бунт срещу фирмата. Правителството беше предизвикано, дойдоха трима минстри в града на посещение.... Асен Генов: Това е едно малко градче, аз го потърсих на картата, от няколко хиляди души. Руслан Йорданов: Да, наколко хиляди души, като 800 от тях работят в комбината. Направиха пълно екологично изследване и установиха, че има огромно замърсяване със серен диоксид и с арсен. Тогава правителството намали повече от двойно – от 17 на 8 хил.т. месечно разрешението да преработват български концентрат. Те вложиха доста пари и в момента правителството им разреши да преработват 75% от предишния добив. Там те вероятно ще инвестират още много пари за постигане на екологични стандарти, защото този концентрат много малко държави по света приемат да се преработва на тяхна територия – това са Китай, Канада, Намибия и още една държава от Латинска Америка. Асен Генов: Аз чета в чата в момента – хората продължават да оспорват механизма на формиране на тези проценти. Даже ни казват на шега, че на някой счетоводител биха му побеляли косите, ако слуша тези разсъждения. Моята теза е следната: Говорим за хиляди килограми, за тонове злато. Говорим за стойност, която се измерва вероятно в стотици милиони или милиарди долара. Лично аз не вярвам, че от 100% себестойност е нормално което и да било правителство, то да сключи договор в рамките на 1-2% да прибира, а останалите около 98% да излизат извън страната. Това нещо чисто политически, чисто обществено как би го коментирал? Руслан Йорданов: Сергей Станишев обещаваше да вдигне концесионната такса, и Трайчо Трайков обещаваше, сега и Делян Добрев обеща – надявам се да се вдигне тази такса един ден. Иначе, според мен, тук става въпрос за корупция на много виско ниво и затова не се вдига таксата. Асен Генов: Може би става дума за проценти и комисионни, които... Руслан Йорданов: ... да, корупция на най-високото възможно ниво да го кажем. Тома Белев: Не е важно дали са 1, 2 или 5 процента, важното е 1, 2 или 5 от какво и как ги контролираш. Занимавал съм се с размера на концесионните плащания на всички природни ресурси. Основният проблем е, че ти правиш този процент 1, 2 или 5 по данни, които ти подава самият концесионер. Примерно, при инертните материали... Асен Генов: Те казват, че има 2-3 грама на тон, а те могат да извадят два пъти повече? Тома Белев: При инертните материали е много елементарно . В края на годината собственикът твърди, например, аз съм добил 100 хиляди кубични метра инертни материали, продал съм ги за по 3 лева, ето ти 300 хил.лв., от тях 5% - на държавата. Но, дали са 100 хиляди, дали са 50 хиляди или 200 хиляди, дали са по 3 лв. или по 3.50 лв., държавата не контролира. Асен Генов: Как така не контролира – отказва се или няма механизъм? Тома Белев: Държавата не контролира, тя не отива да провери за колко е продадено. Тя не контролира концентрата, който излиза. Те казват, че в концентрата има 30% злато, то може да е 60%, може да е 90%, може да е 100%... Асен Генов: Той се изнася извън България, обработва се там... Пей сърце... Тома Белев: Пей сърце. Не  евъпросът в процента, въпроса е, че няма система за контрол и както се отдават дългосрочно тези права, няма как да се изгради система за контрол. Вероятно става въпрос за над 1 500 територии, от които се взимат природни ресурси – не можеш да сложиш толкова експерти да го контролират постоянно, да броят, да изчисляват кубатури, съдържания... Затова винаги съм бил на мнение, че след като няма как да го контролираш, по-добре да не го даваме. По същия начин е концесията в Банско – спорили колко да е концесионното възнаграждение. Какво спорим колко е концесионното възнаграждение? Било неясно в договора и накрая фирмата казва – за мен е толкова, а държавата казва – щом за теб е толкова, значи е толкова. За 200 хиляди лева годишно, колкото се плаща за ски зоната в Банско, ти наемаш един неголям магазин в София. Асен Генов: А, там в Банско, какъв по-точно е проблемът? Около какво е спорът? Тома Белев: Спорът е точно върху какво е таксата. Държавата твърди, че върху едно трябва да се изчислява таксата, концесионера казва – в договора пише нещо друго. Те, обаче не отиват на съд, за да изчистят спора, а продължават да си спорят. Ето сега същото е и за площта – в 160 хектара ли е или в 100 хектара. По това спорят вече втора година. Асен Генов: Говорим за съоръженията за ски. Тома Белев: Да, колко е площта, която се ползва. Втора година вече ползват колко е площта и не отиват в съда да изчистят проблема колко е площта. Това всъщност дава една възможност на концесионера да прави каквото си иска. Ние нямаме нито една концесия в България, това го твърдя отговорно, независимо за какво е концесията, в която собственика в лицето на обществото, защото това са публични ресурси, да е наясно какво губи. Нито една концесия – не за златото в Челопеч, не в Трън или Кюстендил, не в Крумовград, не за инертните материали – за нищо. Включително и за прословутите плажове, където име т.нар. „псевдо концесии“, пак не е ясно какво се получава и как трябва да се изчисляват приходите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: