Из делниците на един луд (30 юли – 3 август)

Тони Филипов, д-р

 Понеделник, 30 юли

„Над 50 на сто одобряват кабинета “Борисов”, чете „Новинар” данните от последното хвърляне на боб на НЦИОМ както дявол Евангелие. Разбира се, че не е вярно. Толкова са го одобрявали, ама 2009 г. Сега го одобряват една трета, а 56% не го одобряват.

Но, според НЦИОМ, тази една трета прави кабинета рекордьор по одобрение в края на третата година. А Борисов бил най-одобряваният премиер в последните 15 г. Що само 15? Вероятно Виденов го бие. Той през 1997 г. беше страшно одобряван. Ама наистина страшно…

Изследователите, които са на ведомост към Тетка Цачева, твърдят, че нараснало одобрението и към НС, което, да прощават, ама никогаш не може да бъде…

„Учен изобрети устройство за целуване през Интернет”, съобщава „Труд”. Сингапурски професор по роботика създал устройство “Kissenger” – съкратено от Kiss Messenger. Устройството приличало на глава със силиконови устни, която се свързва с компютъра през USB порт. Целуваш устните, а сензорите предават импулсите.

Според нас пред туй устройство има широко поле за приложение. След като се предават импулси, има ли значение къде ще се сложи накрайникът? Не, нали?

Кисинджър в действие.

Какъв е проблемът да се направи „Blowenger”, „Fuckenger”. А в светлината на изследването на НЦИОМ и интерпретирането му в заглавието на „Новинар” (и в много други вестници) мисля, че може да се направи и Asskissenger, което на практика си е почти Kissenger, но вместо глава се слага… Така де, сещате се.

Пак в „Новинар” чета: „Ню Йорк печели от гейове”. В NY, шестият щат, който разреши хомобраковете, за тая година  изкарали 259 млн. лв. от легализирането на 8 200 еднополови брака. Което, ако е верно, де, прави по $31 600.

Левове да са, пак си са сериозни пари… Всъщност, точно колкото каза Делян Добрев, че трябвало да даде всеки от 800-те хиляди, подписали се под искането на референдум за АЕЦ „Белене”.

Че рано или късно ще ги узаконим и ние, немайте съмнение. Видяхте колко посланици подкрепиха гейпарада! По-добре да е рано, та да станем балкански център, да идват македонци, румънци, сърби, турци да се венчават… Ако на година не събираме поне за 1000 мегавата, Асан ми кажете. Сърбите се очертават като такъв лидер в смяната на пола. “Ню Йорк таймс” писа, че само през 2011 г. над 100 души от цял свят си сменили пола в Сърбия. И тънко вземали – $10 000, докато в САЩ искали $50 000. Обаче пък там, в Сан Франсиско например, част от разходите се поемали от общината… Ние бяхме преди сърбите. Още през 1892 г. д-р Калоян Персенски обърна един Андрей на Адриана. То, разправят, си било чисто кастриране, но все от някъде трябва да се почне… Затова поне нишата с гей браковете да заемем.

Вторник, 31 юли

„Труд” пита какво ли се крие зад местенето на митницата в Русе. Всъщност, не толкова пита, колкото отговаря: да се създаде хаос в годината преди избори и да се облекчи пълненето на една партийна каса, а покрай другото, да намажат и частниците, които ще приютят митниците в Русе, или ще купят сградата им на пъпа на София.

Логично звучи. Хората казват, че едно местене е равно да два пожара и три наводнения. Маса работи изчезват, други потъват вдън земя… Като цяло документацията става „временно недостъпна”, но дълго временно, да не кажа постоянно временно… Ако в митниците става това, което подозирам, местенето е единственото спасение. Господата, нема що да се убеждаваме, са аматьори, барат грубо и за прикриването на следите са нужни неортодоксални средства: пожар, наводнение, преместване, силно земетресение, да не дава Господ!

Експерти от Центъра за градска мобилност намислили пътниците в столичния градски транспорт да се качват от първата врата, каквато била практиката в Берлин. Така шофьорите и ватманите щели да следят за билети и карти.

Според въпросните експерти, нововъведението щяло да е приложимо, когато се пусне и втория метродиаметър и намалее потокът от хора в конвенционалния транспорт.

Точно така ще стане, да…

Представете си  как някоя пенсия се затутка да слиза, та половин час. Па с единия крак напред опита, па с другия, па дръж ми чантата, дръж ми бастуна, па къде ми е билетът… А той, винаги е в последния джоб. Оня ден в супера едно бейби търси едни два лева 17 минути, засякох й. Или пък някоя млада майка, не стига, че се качила, ами бута и количката да вкара…

Освен това, както добре знаете, в смисъл, че сте го изпитали с всичките си костици, всеки опитен шофьор първо тръгне лекичко, после натисне рязко спирачката и товарът се уплътни в предната част на автобуса. Българинът, ако го оставиш, ще се шири на един квадрат. Наистина, понякога се използва и рязкото тръгване, за да се уплътни, но то не е така ефективно, щото хората го очакват и се държат.

За да проработи тая идея, трябва да се комбинира с предложението на бившия зам.-кмет Велизар Стоилов да се назначат тъпкачи. Видял го беше това в метрото в Токио. С двама сумисти може да се приложи качване от която и да е врата. За слизането да не говорим. Но иначе нема да стане.

Кметът на Охрид Александър Петревски се бъзика с правителството в Скопие, че изхарчило милиони евро, за да нацвъка центъра на столицата с паметници: „Изключително горди сме, че не позволихме центърът на Охрид да бъде заразен от лудостта, която превзе Скопие”. 

Ама тия верно тотално са се обезумили. Трябва да пращаме децата там на екскурзия за да видят цялата история на България, па и на региона, в паметници – македонскиот цар Самуил, македонските просветители братята Св. Кирил и Методиj, „Споменик на Гоце Делчев”, „Споменик на Даме Груев”…

Ама много са смешни. И триумфална арка са направили, „Порта Македония”. Минала е край Триумфалната арка, ама нейсе…

Триумфалната арка („Порта Македония”) в Скопие. Отстрани има надпис: „Минавайте един по един”…

Дето викаше Селин, „безумието на едни не носи щастие на останалите и всеки човек на този свят гледа накриво манията на съседа си”. Едно приятелче от Скопския университет вика, че те пък се подсмихвали на фиксациите на Борисов върху пътното строителство. „Кой, вика, ке оди по тия патища, бе?” Той, ако и да научен работник, говори малко пиджин (Pidgin Bulgarian), като повечето македонци, което си е български, със сръбски, албански и малко западни примеси.

Тия, ако не ги спрем овреме, след десетина години ще обявят и Борисов за техен. Което пък може и да е за добро, щото точно тогава ние ще се чудим какво да го правим – него и историческото му наследство.

Сряда, 1 август

Културският министър (не съм го измислил аз) отстранил осем от деветте кандидати по обществената поръчка за “Българския Лувър”. И останала само една фирма. Предполагам, че няма да ви се наложи чак да се напъвате, та да познаете коя. Те са няколко, на които Борисов се доверява да строят. Дали им се доверява безкористно, не се наемаме да твърдим. Но, както знаете, ние сме един от най-мнителните и винаги подозираме, че така, както уж нема нищо, все има нещо… Щото аргументите за отстраняване на конкуренцията са меко казано съмнителни – не били описали багерите и фадромите с които ще строят, сроковете били посочени в дни, а не в месеци… Това научил „Труд”. Пък на нас ни докладваха, че някои оферти били върнати заради граматически грешки – липсвал пълен член. А, както знаете, пълният член показва кой извършва действието, в случая обществената поръчка. Та като крайно печели Симеон Пешов и „Главболгарстрой” с оферта за близо 24 млн. лв., която била с 490 хил. лв. по-ниска от прогнозната. Но това не бива да ви учудва. Щото и спортната зала („Красавицата”), която пак Пешов построи, излезе по-евтина. Е, и доста по-малка от предвиденото, де…

Пък в интервю за „Труд” шефът на Камарата на строителите Иван Бойков вика: „Навсякъде има отворени вратички и е въпрос на творчество от страна на онези, които възлагат поръчките, да минат през тях. Например прилага се цял списък с конкретна техника, която изпълнителят трябва да декларира, че притежава. Което е абсурдно…”

Е, чак пък абсурдно… Абсурдно щеше да е, ако се изисква кандидатът да притежава багер с еди-кой-си номер на двигателя или на регистрационната табела.

Това не трябваше да го казвам. Дали не дадох нова идея?!

Всъщност, едва ли някой може да им даде нова идея. Бойков вика, че се пускали поръчки направо по нечие CV: „Много често се залагат изисквания за конкретни специалисти с определен трудов стаж, да речем 10 или 15 г., и то по конкретни обекти…”

Само дето не пишат името на специалиста…

И изобщо пълна измама. За един търг по трансгранично сътрудничество с Румъния някаква фирма дала 150 г. гаранция за пътя, който ще строи. За да си представите силата на абсурда, това означава например първата българска жп-линия (Русе-Варна), построена от братя Бъркли през 1864-1866 г., още да е в гаранция. А?

„Парламентът дава 175 бона за тоалетна хартия”, пише „Новинар”. Ама като прочетеш, разбираш, че то не е само за ТХ, а за 97 хигиенни артикула: салфетки, кърпички, сапун, веро, метли, четки… За ТХ са само 68 000 лв.

Що лъжете, бе! За да си помислим, че депутатите само ядат и… Затова, нали? Па ние и без това си го мислим. Достатъчно е да се видят коментарите под дописката, все в този смисъл. А един написал, че в НС никога не стигала хартията. Защото се планирала на глава, но в НС задниците винаги били повече от главите и затова…

Колко ли хапва премиерът, че така се е нагуцал, при това активно спортуване…

Пак в „Труд” продължават дискусията дали Бойко да влезе в историята. Проф. Искра Баева вика: «Не трябва да си мъртъв, за да влезеш в историята”.

Не трябва, но помага. При равни други условия се води предимство. Не толкова да влезеш, колкото за мястото, което ще заемеш. „От всички герои на една епоха, казваше Захари Стоянов, само тия биват същински герои, които се затрупват под развалините на онова здание, което са се мъчили с години да разрушат”.  Ако Стамболов беше заловен и обесен, докато е бягал преоблечен като ханъма след Старозагорското въстание, днес историята щеше да го е турила до дясното коляно на Левски.  И в по-ново време така. Ако например Костов, Господ здраве да му дава, беше умрял през 2000 г., днес щеше да е в историята като най-успешният премиер на прехода. Ако съдбата беше спряла безумните напъни на Пешето Стоянов да оглавява СДС и да се кандидатира за депутат, сигурно би останал в аналите като успешен президент. Еле па на фона на Гоце… Проблемите на героите почват на слизане от високото…

Някои хора си мислят, че Цецо е прост. В смисъл преувеличават тази му черта. Но според нас той има и гениални хрумвания. Например как реагира на събраните от БСП къде 800 хил. подписа за референдум за АЕЦ „Белене”? Поиска да се свали охраната и да се извади площадката от списъка на стратегическите обекти. Щото, вика, „бъдещата АЕЦ няма реално производство на материални блага или услуги, посочени като стратегически в Постановление № 181 на МС от 2009 г.” То, ако така стриктно почнем да гледаме… И Цецо не произвежда материални блага, нито някакви услуги за населението, нито пък го има в Постановлението, но го охраняват по 10 гавази. Които са го виждали как се разхожда с тая малка армия, много се учудват с кого е във война. Щото, нали, той Октопода го победи… Пък други казват, че имало някакви залози – 3 за Трактора към 2 за Бойко… Но това са глупости. Не може противоречията между тях да са стигнали чак до там…

А Трактора пуснал нов вестник „Свободен народ”, орган на едноименна партия. Директор е лидерът на партията Теодор Дечев, заместник на Трактора по линия на ССИ. (Дечев беше заместник на Бъки и, ако някой трябва да се държи отговорен, че мавзолеят не падна отведнъж, той е човекът!) Главен редактор е Иво Димитров, съпруг на Кристина Патрашкова, главна редакторка на „Галерия”. Кой е читателят, не мога да ви кажа. Продавачката на масата при нас каза, че не бил от нашия квартал, щото 14 броя вече излезли, но тя още ни един не била продала…

Боже, как се отплеснах… Тръгнах да ви разказвам за гениалния ход на Цецо. Искане за премахване на охраната ми прозвуча като „Наангле ромале, наангле пралале”* И те ще откликнат автоматически. За седмица максимум ще опоскат и джилязо, и жица, и всичко. Боже, те взеха да вадят потънали кораби, та… И тогава референдумът става безсмислен.

Брилянтно! Не ли?

Четвъртък, 2 август

От Агенция „Митници” съобщават, че 5500 души кандидатстват за 151 места. Което прави по 36.4 човека за място. А за Бургас специално били по 55.6. Не знам това много ли е, малко ли е. Изглежда много, ако се сравни например с кандидатите за специалност „Ядрена химия“ в СУ, където за десет места има само един кандидат. В най-търсената този сезон специалност „Психология” се борят по 20 човека за място, което е само с малко повече от Свиленградската митница. В „Право”, втората по предпочитания специалност, са по трима за място, което го няма дори и в най-долната митница…

Опашка от кандидати за младши митничари на Свиленградската митница. Сн. Svilengrad.com

Ако това са желанията на хората, трябва да се отварят още митници, а не университети. Не може да имаме 61 университета и само 10 митници! Не отговаря на народните стремления.

 „Трети сме по евтин бензин”, пише „Стандарт”. По-евтино го давали само в Кипър, Румъния и Естония. Ако беше в. „Сега”, друга новина щеше да изведе: „Десети сме по цена на дизела”. По евтин дизел има в 9 държави в ЕС, повечето от които доста по-богати от нас. И щеше да е по-вярно, защото, доколкото знаем, по-голямата част от икономиката е на дизел.

Пък вчера в „После” на „Сега” се възмущаваха, че “Стандарт” написал, че бащата и треньор на германския гимнастик Фабиан Хамбюхен – Волфганг се напил с водка и повръщал чак в Ирландия. Но спестили на читателите «незначителната подробност», че Хамбюхен е най-добрият германски гимнастик, медалист от Пекин и участник в трета олимпиада, преди да е навършил 25. Ама баща му повръщал.”

Ей, вие пък какво се правите, че не сте от тука?! Чисто по български са го направили. Имаше един действителен случай, г-н Ташков го разказа веднъж във форума на „Редута”, за двама българи, които обсъждали един успял наш сънародник, който направил голямо откритие. И докато единият обяснявал колко известен е станал сънародникът с това откритие, другият го контрирал: «Да, бе, известен… Голяма работа! Аз съм е… сестра му.”

То си е начин на мислене.

Петък, 3 август

„Ромни събра $1 млн. в Израел”, пише „Стандарт”. Нищо и половина с оглед на обещанието  да ги подкрепи да ударят Иран. Стиснати са евреите. Чудя му се на Никито Младенов… И после Тодор Великов бил кретен…

В другата световна сила също се стягат за изборите, ако и да са далече. Медведев вика: “Никога не съм изключвал възможността да се кандидатирам за президент.”

Колко интересно! И аз. Па то не е и логично. В Русия се установи трайна еднопартийна двулична политическа система (ЕДПС), която предполага в следващия мандат Путин да е премиер, а Медведев президент. Така де, дали ще са републиканци и демократи, или ще са Медведев и Путин, какво значение има? Важното е хората да виждат, че има промяна и държавата върви напред.

Между другото, чета, че повече от 300 000 руснаци са си купили имоти в България. Как ли ще се отрази този факт на енергийната, пък и на политическата ни, диверсификация. Щото тия имоти не са само къщи по морето и вили по Балкана. Има заводи, цехове, цели фабрики… Няма ли тия 300 хил. заинтересовани да ни теглят накъде Матушката?

И накрая няколко научни новини. „Стандарт”: „Умна храна казва “Стоп!” на яденето”.

Стига, бе! Това е класически конфликт на интереси! То е като аптекаря Марешки, който дава „умни” съвети на министърката как да се пребори с високите надценки, които го хранят.

Марешки купил Локо Пд, изглежда съвсем доброволно и по препоръка на Бойко. По тоя повод сайтът „Пловдив” пише: «Бойко доведе на крака Марешки.» Тоя път няма да възразим срещу глупавото клише „доведе на крака”. Щото Бойко, ако рече, и не на крака може да го доведе. Така де, не е ли така?!

ГЕРБ се намирал на ръба на ерозията, изчерпали си били резерва и щели да тръгват надолу, сочи научна прогноза на социолога Андрей Райчев. 20% била критичната граница на електорална подкрепа и ако ГЕРБ падне под нея, щял да поеме по пътя на НДСВ.

От НСИ направили справка. Райчев нямал нито една сбъдната прогноза.

Пък в «Сега» чета и не вярвам на очите си. Бръсненето било изключително опасно. Гаче се бръснем с ятаганите още! При тия жилети с тройна защита… Всъщност, проблемът бил точно в жилетите. Щото ги държим в банята, която е най-добрият инкубатор за бабалюги – тъмничко, топличко, влажничко… Представяте ли си, по жилетите се събирали по 5 млн. микроби! Ужаст! Кешки да не бях я чел тая дописка. Ама добре, че я дочетох. Накрая става ясна цялата истина. Експертите съветват да ползваме самобръсначки за еднократна употреба – демек всеки ден нова.

Никакво бръснене! Като бях в Милано, верно, че беше отдавна, а може и да не беше точно Милано, но имаше много италианци и нито един не видях прясно бръснат. Знаете ли, че човек губи по 3350 часа, или 418.75 дни за бръснене? Повече време губи само в тоалетната (3 г.) Е, ако трябва да сме честен, най-много време (около 4 г.) на човека му отива  да я убеди, че точно тая вечер не я боли глава… Но това не винаги е загубено време. В смисъл, случва се и да не е загубено.

……..

*Напред, цигани, напред, братя

 

To be continued next път

Прочети цялата новина

Свързани новини: