Из делниците на един луд (18 – 22 юни)

Тони Филипов, д-р 

Снимка № 4. До сега всички се опитваха да ни управляват, нека за разнообразие един пък да ни забавлява.

Понеделник, 18 юни

Плевнелиев тури вето и на Закона за горите. „Стандарт” коментира: „В момента президентът и премиерът приличат на алпинисти, които се катерят с общо въже по отвесна скала. Подсигуровката винаги е съмнителна, а мераклии да им резнат въжето у нас, дал Господ. Най-голямата грешка ще бъде да почнат да си правят дребни номера…”

Което ме подсеща за една задача от учебника по математика за 5 клас. Която не е съвсем подходяща за случая, защото в нея става дума за трима алпинисти. Но не е и невъзможно да се адаптира. Трима алпинисти поставяли изолация на осмия етаж. Една кисела пенсия, на която й нарушили сиестата, им резнала въжето. Първият успял да се хване за осигурителното въже, вторият се хванал за краката на първия, третият се докопал до органа на втория. Пита се кое ще се скъса първо?

Органът? Не! Гласните струни на втория…

Да, в същност, определено става и за двама алпинисти. Но в момента не съм в състояние да им разпределя точно ролите…

Меглена Кунева вика за Бойко: „Това е комикс, това не е политика.”

Само за два дена, вика, Борисов излъга два пъти. Първо за Закона за съдебната власт. Втори път излъгал със Закона за горите: „Обещал е на олигарсите влекове и писти, но публичната реакция пак го уплаши и той отстъпи…”

Може верно да им е обещал. Както знаете, властта вдигна допустимата скорост по магистралата от 130 на 140 км./ч (и от 90 на 120 км/ч за скоростен път). „Управляващите не успяха да представят убедителни аргументи в полза на изменението”, писа в. „Сега”.

Щото няма, затова не са представили. А тия, дето ги има, едно, че не са за представяне и, друго, че льольовците в НС може и да не ги знаят.

Вчера един приятел ми разправи цяла теория („Теорията на дросела”) защо се прави. Промяната е заради дросела, който, колкото по-висока е скоростта, толкова повече се отваря, и колата смуче гориво като ламя. Ако карате със 150 км. в час (а вие ще карате с толкова – 140 плюс до 10 авантаж, за който не глобяват) ще горите по 2-3 литра (5-6 лв.) на 100 км. повече. И къде ще отидат тези 5-6 лв.? Точно така, при др. Златев. Този приятел твърди, че затова няма да се оправят и задръстванията в София и големите градове. Щото ще падне консумацията на гориво.

Има логика, не ли?

И ако го погледнем издълбоко, пак ще стигнем до опазването на природата. Между другото, мисля, че си обяснявам защо в ГЕРБ се отнасят така безотговорно към природата. Реципрочно е, щото и тя не се е отнесла много отговорно с тях. За вътрешния им вид говоря, не за външния.

Кошлуков поканил в студиото си главсекът на МВР Кр. Георгиев. Говориха си за това кое е по-вредно – полицейското насилие или полицейското безсилие. Странно, но журналистът като че ли клони към виждането, че полицейското безсилие е по-опасно. Вика: „Как така си позволяват някакви да бият полицаи?!… За мен това е особено деликатен въпрос. Не трябва ли законът да бъде променен тук?”

За мен, вика, е деликатен въпрос… Ами да, деликатен е.

„Из делниците на един луд”, 24 февруари 2003. „Вчера в една дискотека във Велинград ченгетата видели депутата Кошлуков и така му се зарадвали, че решили да го водят в РПУ-то да пият кафе. Ама Кошлуков не щял, щото трябвало да става рано, та те му сложили белезниците и го завели зорлен. И пили кафе. После Кошлуков си тръгнал и благодарил учтиво.”

Така излизаше от съобщенията на МВР.

Обаче Медиапул разказва друга версия, която, трябва да го признаем въпреки пазарджишката солидарност, звучи далеч по-правдоподобно. Куши бил на дискотека с някакви криминали от Пазарджик – Голямата пръчка, Малката пръчка и т.н. Пили, неплатили и се били… Дошла милиция, на която Куши съобщил дефинитивно кой е той и как ще ги изволни всичките. И за да не остане съмнение в сериозността на намеренията му, съборил един на земята. И тогава го закопчали…

Ако мен ме набие полицията веднъж, за цял живот ще я намразя. А той, не са минали и 10 г., и вече призовава за по-строги закони за посегателство на полицай…

Главсекът явно се прави, че не знае за този случай и търси примирие в спора: „Да кажем, че и двете явления са еднакво вредни – и насилието, и безсилието, това е все едно да имаш Касандра, пък да я ползваш като обикновена жена.”

Тука нещо не разбирам. Що да не я ползваш и като обикновена жена. Тя като е врачка, няма ли си всички атрибути на обикновената жена? Дето викаше Уили Старк от „Цялото кралско…”, „доколкото ми е известно, оная работа на учителките се намира на същото място, където е и у останалите жени”. Също и при врачките. И много хора си ги ползват по изначалното предназначение. Мога да дам пример с Берлускони и една популярна врачка, но нямам доказателства, та ще се въздържа.

Вторник, 19 юни

 „Използване на тоалетна в изправено положение пред забрана”, съобщава „Труд” покъртителната новина. Да, наистина е покъртителна. Ние никога няма да клекнем! Никога! Само женско клечи!

Шведският ляв (естествено, какъв да е друг!) политик Виго Хансен поискал да се задължат  мъжете да го правят седнали в обществените тоалетни.

Под дописката читателят Кънчо с основание написал коментар в стил Бойко отговаря на Доган: „Тоя шведски педераст да дойде на една ръка разстояние и да се опита да пикае клекнал, че да види какво ще му се случи…”

На една ръка?

А, извинявам се, разбрах… Егати кросното!

Не знам, от една страна ми се струва, че мафията на бракоразводните адвокати няма да позволи. Щото една голяма част от тях ядат хляб от това, че мъжете забравят (мързи ги, де!) да вдигнат седалката. А тази мафия е много влиятелна. Ние даже президент сме имали от нея. Но, от друга страна, това, че мъжете могат и прави, страшно дразни феминистките и една група от нашия пол, които се наричат „мъже, но не фундаменталисти”. Те също са доста влиятелни, та ще видим…

Правилният и другите начини

През 2006 г. вестниците писаха, че в Брюксел навсякъде в тоалетните имало картинка, със задраскан правопикаещ субект (ама нарисуван да пръска на всички страни като градинска лейка) и до тази картинка турили и правилния начин – седнал субект. Което е пълна глупост, щото ще принуди хората да „пускат водата” в мивката. Което, българите и без това често практикуват. (Не всички българи, а само тези, които са над 1.65 см. Сидеров например, може да има много пороци, но този не може да го има.)” Само на теферич обича повече българинът. Щото е голям кеф да подгониш някоя мравка по някоя тревичка, тя нагоре, ти след нея… Или пък на белия сняг…

Ако мислите, че изпростяваме, ще ви кажем, че ние тези работи ги учим от литературната класика. Например това за тревичката, сме го научили от «Клошмерл», когато кметът Бартелеми Пиешу разсъждаваше къде да сложи писоара и дали той ще се радва на обществено доверие.

„Мъжете  нямаше току така да склонят да се изливат на определено място и при това лишено от онези малки удоволствия, които предлагат прищевките на една точно насочена струя — тук ще прогони някоя листна въшка, огънала стръкче трева, там ще удави мравки или ще сгащи някой паяк сред мрежата му. На село, където развлеченията са редки, трябва да се държи сметка и за най-малките удоволствия. И да се държи също така сметка и за мъжката привилегия да се извършва това прав, открито, бабаитски, — от това се печели престиж пред жените, а на тях добре е по-често да им се напомня по-долното им положение…” (Ето това дразни феминистките!)

И понеже има една порода читатели, привърженици на „категоричното неприемане на битието” (по Кундера), които се гнусят и протестират, и ни „качват на сливата” (както казва Веждичката) всеки път, когато стане дума за такива естествени работи, та на тия пуритани ще посочим примера на г-жа Пюте, моралистката на Клошмерл. Така свършват големите моралисти, пуритани, пуристи и всякакви други исти (без хомосексуалисти): „Гледаме по Уличката на монасите се носи някаква страшна кранта, ама чисто гола, само с една молитвена броеница, препасана около корема и малка шапка, поставена на върха на главата и накривена настрани. Чисто гола, една такава като фурия, и като ги плещи едни, ама такива мръсотии, че можеше да обърне в бягство цял полк от зуави…”

Понеже споменахме Кундера, та да кажем, че според него туй с мивката било любимо на чешките доктори! И като се замисля, сигурно и на българските. Щото те имат само мивка в кабинетите. И, когато излезе един пациент, а не поканят веднага следващия, да знаете, че докторът… Така мисля.

Така. Да се надяваме, че неутрализирахме моралистите. Поне са предупредени. Да продължим с литературната класика. В „Любов по време на холера” надълго се обяснява войната на Фермина Даса и д-р Урбино по повод „намокрения ръб на клозетната чиния”. Ама в такива подробности се обяснява, че дори и ние  намираме, че няма да е учтиво да ви ги сведем до знанието. Само финала: „В навечерието на старостта самите затруднения на тялото подсказаха на доктор Урбино окончателното разрешение: уринираше седнал, при което клозетната чиния оставаше чиста, а той — невинен.”

Д-р Урбино се примирява някъде над 80-те. Ако оцелеем до тогава, пак ще го мислим. Но сега само през… трупа ни!

И от Булгаков имам подходящ цитат. Онова за разрухата. Станишев много обича да цитира „Кучешко сърце”. Абе, той дали… Не бих се учудил.

Сряда, 20 юни

От „Софийска вода” поискали поскъпване с 12%, до 1.80 лв. кубика, щото възнамерявали да направят инвестиция от 42.5 млн. лв. Демек, ние да направим инвестицията…

Инвеститори?! С камъни да ги биеш такива инвеститори!

Използвам случая да ви поканя да протестираме срещу енергийните вампири.

Според „Труд” шефката на “Софийска вода” Мариана Итева рекла: „Според изчисления, направени на базата на данни на НСИ, социално поносимата цена на водата в София е над 5 лв. куб. м.”

А що не 10 лв.? Като ще я определяме тъй едно към кесим, да кажем нещо по-кръгло.

„В същото време, вика, едва около 30% от водопроводите са изградени с нови материали. Останалата част са стари и често има аварии.”

А що, бе?! Що само 30?! Нали  още с подписването на концесията трябваше да се инвестират нам колко си милиона? Ама не се инвестираха, а се откраднаха. Ето какво сме писали на 30 ноември 2005 г.: „Шефът на “Софийска вода Старлинг си назначил 8 консултанти (до един без висше техническо образование) и им плащал по 6300 евро на ден. До сега им раздал 3 326 400 евро. Отделно самолетни билети, ресторанти, обучението на отрочетата им и всичко, което обикновено се прави на чужд масраф. Чужд за тях де, щото за нас хич не е чужд!”

Те сега не са същите концесионери. В смисъл, те, както се вижда, манталитетно са точно същите, но като юридическо лице са други. Не помня вече, колко пъти се смени концесионерът… И все има какво да се издои от нас.

Ало, пенсиите! Повтарям за вас специално, социално поносима цена 5 лв. за кубик! Дори и да не ви е къпането сред главните приоритети, длъжни сте да протестирате! Пет лева ще постави под въпрос и обредното великденското къпане!

Ей, многократно съм ви съветвал поне онова, което зависи от вас да направите. Не се майтапя, само смяната на канапа на тоалетното казанче с твърд теглич реализира по три кубика месечно икономия. Твърдият теглич (тел) дава възможност да дръпнеш и да върнеш. Нужно ли е за няколко капки да хабите цяло казанче? Не, нали?

Учени от Лондонския колеж по хигиена и тропическа медицина изчислили, че общото тегло на човечеството е 287 млн. тона.

Изчислили са дръжки. Една година големият хуманист Петьо Блъсков беше заповядал да изчислим тонажа на депутатския корпус. И нас, естествено, ни домързя да ходим от човек на човек да задаваме интимни въпроси и му декларирахме една напълно произволна цифра. Да не ви излъжа, че мина доста време, но мисля, че ги изкарахме 19 т и 632 кг. И той го прасна на първа страница с толчави букви… Щото, вижте какво, така се правят вестниците. Не винаги има новини и се налага редакторът някъде да натамани, някъде дори да поизмисли. Много добре го е казал Кестнер („Фабиан”): „Съобщения, чиято недостоверност не може да се докаже, или пък може да се установи едва след седмици, са верни.”

Както и да е. Да се върнем на изследването. Средното тегло на възрастен човек в наше време било 62 кг. В Северна Америка е 80,7 кг, а в Азия – 57,7 кг. Учените викат, че ако всички хора в света тежаха, колкото в САЩ, това би било еквивалентно на увеличаване на населението с един милиард души.

По-лани американският журналист Бенджамин Радфорд писа: „Ако наистина искате да помогнете в спасяването на Земята, свалете няколко килограма.”

Което изглежда логично. На Земята ще й олекне. 6.5 млрд. човека по 5 кг. са 32.5 млн. тона по-малко. И може да почне да се върти по-бързо… Но не знам дали това е на добро. Щото и сегашната й скорост е твърде опасна. Ако нещо се обърка и изчезне гравитацията, Земята ще ни разхвърля из Слънчева система със скорост от 1000 мили в час (1600 км.) Така поне твърди Мичиу Каку.

Не, проблемът не е в това, че тежим на Земята. Спрямо нейното тегло (шест трилиона трилиона килограма – 5,9736×10 на 24-та).  нашите 287 млрд. т са едно нищо. Толкова горе-долу й тежат и мравките. Проблемът е в ручането – че нема за всички. И все по ще нема. Китаецът не ще вече само гарнитурата. Скоро и индиецът ще се усети. По изчисления на проф. Джарет Даймънд, ако тези два народа почнат да лапат като американците, това е равносилно на утрояване на населението. А ако целият развиващ се свят консумира колкото онези 1млрд. от първия свят, все едно на Земята да живея 72 млрд. Толкова и ще живеят… Най-големите оптимисти смятат, че Земята може да изхрани до 9 млрд. при сегашната консумация.

Дано да не е прав поп Малтус, че лошо ни се пише…

Четвъртък, 21 юни

Премиерът вчера беше в изключително приповдигнато настроение. Ако не знаех, че не прави такива работи, бих си помислил, че направо се беше надрусал. Дотолкова това, дето каза, не подхожда на трезв разсъдък:  

„Ти, Лили, си дама, няма да ги обиждаш, няма да ги пресираш, ще бъдеш внимателна, те са нежни души… Прати му магистрала „Люлин” да си припомни как я беше оставил… А „Цанков камък”? Що не го поканиш, ти си дама, покани този джентълмен на „Цанков камък” да си види пътя колко струва?… Заведи го, кажи: аз съм дама, каня те из гората да видиш какво беше там…”

И всичко това беше изговорено с израз, който психолозите, поне откровените, наричат… Но ние не смеем…

Много се смях на тая идея – Лилито и Сергей сами в гората. Според мен той ще се уплаши и ние лично няма да го упрекнем… Щото Сергей и Лили в гората направо си е сюжет за Кумчо Вълчо и Червената шапчица. В същност, в случая трябва да е за Баба Меца и Червената шапчица, ама нема такава приказка…

Както и да е, много е смешно. Борисов направо ще ни умори от смях. Или поне ще ни образува хумороиди.

Къде излизат ли хумороидите ли? Е, как не се сещате?! През носа излизат. Когато човек се смее на властта, винаги му излиза през носа…

Не знам поради Ивайло ли, или още от преди, но част от гените на българина са влюбени в подобен род самородни мислители. Но може би това не е и само българско, а просто човешко. „Масата, пише Чехов, винаги склонна към антропоморфизъм в религията и морала, боготвори тъкмо ония кумира, които имат нейните слабости.”

Пък гражданинът Филарет коментирал под дописката в „Труд”: „Боко, куха тикво, кой ще тръгне с този… (следва епитет – бел. Т.Ф.) Лилито в гората, бе? Аре ти пробвай!!!”

Граждани, много ви моля, когато не сте запознати, не коментирайте! Излагате се! Поне д-р Филипов четете! Нашите писания, не че ще ви направят някой енциклопедист, но поне ще ви послужат като един vade mecum из политическата ни джунгла. Лани писахме за книгата за Бойко на колегата Бакалов. В нея пише, че Бойко рекъл веднъж: „С Х всеки може, ама да видиш с Y…” Където „Х” била „известна млада журналистка, а „Y” – също известна, но възпълна и много далеч от сексапила медийна шефка на средна възраст”. Ако премиерът верно е праснал тая медийна шефка, шапка му свалям! Това се доближава до подвига на Хашим Тачи с Мадлин Олбрайт. Може би малко преувеличавам, но не много…”

Дали по служба я е праснал, или щото си е бройкаджия, не мога да ви кажа. Според Бакалов, поведението на Бойко е на нереализиран в младостта си бройкаджия.  И ние също сме склонни да се обединим около тази хипотеза. Нали знаете случая с оня шофьор, дето подминал младата стопаджийка и качил бабето. „Щото, рекъл, ти, бабо, утре ще си идеш и ще те изпусна като бройка, а оназ мома е млада, има време…”

Станишев отговаря на Бойко с числа! Което е глупаво. Защото, както е казал още Аллах, когато Бойко говори и числата мълчат. През предишния мандат се били построили 114 км. магистрали (отделно хиляди километри първокласни и второкласни пътища), а за трите години от управлението на ГЕРБ са открити 50 км магистрали.

Ако това е вярно… В същност, какво значение има дали е вярно?! Не е важно какво яйце си снесъл, а как си го окрякъл. Хората се интересуват от истина само в краен случай, като дойде време да ядат яйцето… Борисов умее да окряква. И нема значение кое истина, кое лъжа. Важното е да се кряка. Най-новият виц, който чух, третира точно тази черта от характера на премиера:

Попитали Радио Ереван каква е разликата между Бойко Борисов и счупен часовник. Радиото отговорило:

- Счупеният часовник казва истината поне два пъти в денонощието…

При това лъжите му (хвалбите) са с толкова ниска резолюция, че човек само да не го мързи и веднага ще ги разгадае… Но повечето хора ги мързи.

И понеже напоследък усещаме непреодолимо желание да завършваме с нещо оптимистично, а немаме нищо свое под ръка, пък и горе цитирахме Кестнер, та да свършим с един кратък диалог:

- Разумните няма да дойдат на власт – каза Фабиан, – а още по-малко справедливите.

- Така ли! – Лабуде пристъпи съвсем близо до приятеля си и сграбчи с две ръце яката на палтото му. – Но нима въпреки това те не бива да дръзнат?

 P.S. Тази седмица нема петък. Вероятно са се две нощи събрали…

Прочети цялата новина

Свързани новини: