Spirit of Burgas

08/09/12 11:00
(http://eneya.wordpress.com/)

…Море. Лято, слънце, персеиди… музика… Кейове, медузи, рапани, слънцезащитни лосиони, които не вършат работа, кърпи за плаж, танцуващи и смеещи се хора, тоящ се на слънцето сладолед…

Тъй като тази година на море не съм соло и много ми харесва как го е описала, ще препубликувам Дарините текстове по темата, пък и минутка за реклама на нова блогърка в редиците Дара е едно фантастично другарче, пише и се вълнува основно от музика (както си личи) и до колкото ми е споменавала, май ще наблегне на музикалното блогване. Приятно четене.

Ден 2

След успешия стоп (предмет на
друг пост) дойде време за първа морска баня в компанията на дежурната мента с пясък на бургаския бряг…

Вълнението и доброто настроение се полепват навсякъде като пясъка от плажа, пропиват се през кожата и атакуват всички сетива…
Хората си се усмихват и гледат приятелски като хлапетата в детската градина (преди да почнат да си крадат играчките и да се бият) защото знаят , че са от една група и макар и да не се познават лично, са готови да се забавляват заедно
Разни карсиви момичета ми бутат диплянки и разни подаръци, ухилени пичове, потящи се под костюмите на сперматозоиди ми подаряват кондоми, някой ми подава грамадна ръчичка реклама на ескапел. Добре секусално образовани и предупредени се насочваме към сцената.
На тъмно и там ни посрещат ogi 23, които вълнуват подрастващото декларирано съсловие
Както един познат отбеляза ”Хадиии на тийнейджъркитиии”. Огитата ме загубиха когато по време на едно интервю вокалистът приличащ на скейт кен се чудеше какво е речетатив….

Минаваме без тийн спирит и се насочваме към сладурите от Cut Off…

Те са енаргични свирят етусиазирано и стегнато. Отбелязвам си да следя развитието им.

Настъпва време за Sum 41, които са просто чудесни – чаровни и искрени, те ни карат да се върнем във времето когато ни бе безгрижно и весело, бяхме любопитни към света и чувствахме нещата силно.

Така положително заредени трептим като протони (или по-правилното сравнение, положително заредени йони), в очакване на боговете… Неадекватно се преразпределяме и трансът започва… Превръщам се в жрица от дионисиевите мистерии… сякаш прекрачвам назад във времето и се свързвам със сестрите си през вековете…. генерирам и предавам чиста енергия…. освобождавам се от досадното его и натрапчивото аз и остават само първичните усещания и вънуващата празнота идваща след майсторкото правене на любов Дамите занят за какво става дума – дълго сържаната наслада, която любовника ви държи само на дъх разстояние докато ви гъделичка на ръба на пълното удовлствие… Та това бяха The Prodigy – изтръпвящо и парализиращо изживяване.

Малко подробности за самия концерт – продължи около час и половина. Изпълниха си най – големите хитове (Firestarter, Spitfire, Breathe, Poison, Voodoo People) и любимите и по-близки песни от новия албум (Omen, Take me to the hospital, Invaders Must Die, Run With The Wolves, World’s On Fire). Общото мнение на 24h party people е, че този концерт е по-слаб от предишния. Липсвала играта с баса. Но пък беше хубаво и някак много лично преживяване…
Би било интересно да се видят и в друг конекст, защото топлата бургаска вечер и тихия зов на морето някак доста помагат за опиянаващата атмосфера…

Та ето защо от Spirit of Burgas вечерта на 04.08.2012 се превърна в Spirit of Love

Третият ден от фесстивала мина под знака на страха и тревогата, безпокойството и притеснението… Поне за мен музиката на KoRn умело преплита всички тези неща.
Предполагам и това е причината да ги обичаме докато бяхме в пубертета когато бъдещите личности, в които щяхме да се превърнем се формираха под ударите на изброените и бяхме нестабилни и затормозени.
Слава богу и това отмина, оставяйки само любовта към мрачната музика склонността към недоспивсне и кошмарите.
Освен нас и KoRn порастнаха Последният им албум е интересен (особено за хората, които възприемат електроннната музика като тупси-тупси и тиро-риро и нямат време и желание да се образоват повече) и е необходимо малко време и отворено съзнание да се приемат новите похвати.

Това обяснава и защо публиката не бе особено ентусиазирана през първата част на концерта, но после си чухме любимите неща и естсествено се екзалтирахме до много приятна степен.

Беше просто красиво! От онази крехка, нездрава и леко смущаваща красота, която едновременно плаши и привлича.

Сякаш ни водеха към врати от съзнанието ни, които е по-здравословно да държим заключени. Но пък флиртът с опасността и объркването е винаги приятен.

Впечатляващо обаче бе усещането, че си в присъствието на някой от Големите. Енергията идеите, които KoRn носят са много силни и доста оригинални.

Повечето от познатите ми се тревожат, че няма да оставим музикално наследство за децата си, но аз мисля, че пичовете от KoRn добре улават и предават нестабилността и объркването на поколението и времената ни – презадоволеността, консуматорската субкултура, липсата на вяра и идеали.

Тревожност и хаос, които винаги дремят наоколо, но ние просто се научаваме да съжителстваме, а не да се борим с тях…