Частен луноход, който се създава от испански екип , участник в конкурса Google Lunar X PRIZE, ще полети към Луната на китайска ракета - съответния договор са подписали барселонска компания Galactic Suite и китайската China Great Wall Industry Corporation (CGWIC), се казва в прес релиз на екипа Barcelona Moon Team.

Компанията Space Exploration Technologies (SpaceX) е подписла с НАСА договор на сума 440 млн долара , за разработка на 'заместник' на совалките и транспорт на американските астронавти в космоса.

SophosLabs съобщиха, че са засекли широкомащабна кампания, разпространявана посредством имейл-съобщение и самохостващи се WordPress блогове. Те се опитват да заразяват системите с печално известния пакет за експлоатиране на уязвимости Blackhole. Бъдете нащрек, ако получите имейл озаглавен "...

Марсохода 'Любопитство' е направил първи снимки с основната цветна камера Mastcam и е започнал събирането на данни за геологията на кратера Гейл.

Може ли пазаруването да спаси света? The Story of Change ни приканва да оставим за малко на спокойствие кредитните си карти и да изпробваве „мускулите си на граждани“ за да изградим по-устойчив, по-справедлив и по-хубав свят.

Източник: storyofchange

Астрономи от Слоановскич проект (Sloan Digital Sky Survey) с съставили най-голямата тримерна карта на масивните галактики и известните черни дупки. Съобщението е публикувано на сайта на проекта. Статия с описание на картата е публикувана в списние Astrophysical Journal Supplement Series.

Индйското космическо ведомство планира до края на тази година да изведе в космоса минимум 5 спътника. 'Три спътника : Spot-6, френски и малък японски спътник - ще полетят на ракета носител Polar Satellite Launch Vehicle през септември тази година' - това е съобщил директора на индийският космически център.

- Скъпи, помниш ли онзи вековен дъб, под който се запознахме? - Помня го! - На него е паднала мълния и го е изгорила целия. - Така му се пада, ако знаеш колко пъти съм го проклинал. Усмихни се, България, след горещите дни настъпи това, на което народът казва гръм от ясно небе. За съжаление гръмотевичната активност отне живота на баща на три деца - човекът загинал, докато пасял кравите си. Като гръм от ясно небе ни дойде и сребърният медал на Станка Златева на Олимпиадата в Лондон. След безапелационното й представяне до финала всички бяха сигурни, че златото ни е едва ли не вързано в кърпа. Но среброто също е повод за гордост, а Станка Златева освен голям спортист показа, че е и голям човек. Тя не оплю нито държавата, нито тепиха, нито организаторите, нито треньора си. Съвсем незаслужено сама си поръси главата с пепел и каза, че съжалява, че е разочаровала всички българи. Нищо подобно, България може само да надява да има повече спортисти и хора като Станка Златева и много да...

От НАСА ас съобщили за неудачно изпитание на малък спускаем апарат, който в бъдеще се планира да се използва за полети до Луната и в други направления извън пределеите на околоземната орбита.

Най-вероятната причина за неудачният старт на ракетат-носител 'Протон-М' с ускорителя 'Бриз-М' е механична повреда на основен тръбопровод за подаване на гориво. По информация от вестник 'Комерсант' на базата на информация от източници от междуведомствената комисия водеща разследването.

Марсохода 'Любопитство' успешно е разпънал своята мачта и е направил първи снимки с помоща на установената на нея навигационна камера Navcam. Снимката е публикувана на микроблога на НАСА.

Разработчиците на популярната графична среда GNOME възнамеряват да разширят значително обхвата на проекта, като го превърнат в операционна система. Тя ще носи предсказуемото название GNOME OS. За инициативата е споменавано и по-рано, но едва сега ръководителите на начинанието разясниха неговите б...

Ямайският състезател Юсеин Болт постави не един, а два рекорда, когато премина финалната линия в състезанието на 200 метра спринт вчера. Той постави рекорд и в Интернет. Феновете на Болт в Туитър са туитвали по 80 000 туита в минута, докато спринтьорът задминаваше своите конкуренти. "Внимани...

Чета „Тайната“ от доста време. Бавно и сигурно, опитвайки се да попия съветите на куп богати и изтъкнати лектори, споделили тайната на своя успех. И не че не ми се получават нещата – съветите ми звучат доста разумно. Просто сякаш някой друг се нуждае повече от тази книга!

За да не ви обърквам съвсем, ще ви разкажа… Книгата „Тайната“ е базирана върху световноизвестния филм (още не съм го гледала!) със същото име и допълва примерите, твърденията и обясненията на някои от най-изтъкнатите философи, предприемачи и специалисти от всякакви области, пожънали грандиозен успех в живота. Как? Чрез силата на съзнанието си и чрез принципа „Каквото повикало, такова се обадило“.

Тайната на „Тайната" е много проста – ако мислиш силно и натрапчиво за нещо, то пристига в живота ти, защото всичко във Вселената вибрира на определена честота и съзнанието ни работи като антена. То изпраща сигнали и при нас се връщат нещата, трептящи със същата честота. Дали обаче ще привлечем милион долара или куп неприятности, зависи от тренировката ни. И тук се включват съветниците, споделили в отделните глави на книгата своите тайни за здравето, парите, за света и живота. Разделена на части, книгата предлага на читателите съвети как да овладеят тази проста и същевременно невероятно сложна техника на позитивно мислене, способно да направи живота ни розов. Дали на всички ще ни се получи, зависи само от нас и от проявената доза... скептицизъм.

Намесвам скептицизма, защото „Тайната“ е типичен представител на селф-хелп литературата. Около мен непрекъснато някой се възмущава от този тип книги и ги осмива. Аз обаче съм на коренно противоположното становище и смятам, че никой няма правото да отнема надеждата и подкрепата на хората, изпаднали в трудна ситуация. Всички ние сме били в такива и ако нямаме добри приятели, здраво семейство или не получим подкрепа от външен фактор, един от най-добрите съветници е селф-хелп литературата.

Е, прочетох „Тайната“. Помислих върху казаното в нея от всички изтъкнати личности, но най-много се впечатлих от примерите, с които е подкрепена всяка разбулена тайна. Някои ми сесториха леко нереални. Други обаче ме поразиха и ме накараха да осъзная, че книгата не трябва да е у мен. Защо? Защото имам щастливо семейство, прекрасно дете и съм обграден ас любов. Боря се да постигна набелязаните цели и криво-ляво пълзя нагоре към онова, което искам. Може би не следвам плътно съветите на книгата, но определено не съм зле.

За разлика от личната история на човек – почти непознат, който случайно сподели с мен преживяванията си. Тъгата в очите му и онази пустош, когато си се предал напълно, ме накараха да осъзная, че „Тайната“ е за него и семейството му. Още утре ще му я подаря и ако селф-хелп литературата, която всички толкова осмиват, помогне на този човек да върне огънчето в очите си, всички хулители ще трябва да ме извинят…

Администрацията на социалната мрежа Facebook подготвя пускането в действие на нова опция, която ще позволи на потребителите да превръщат публикуваните от тях снимки в пощенски картички, които после да изпращат на свои приятели като обикновена поща на хартиен носител. Това бе съобщено от ресурса Mash...

Европейският парламент поиска официалното съдействие на Българската академия на науките, за да започне да изписва чуждестранните лични имена на кирилица в официалните си текстове на български език.

По време на изслушването в съда на полицейски свидетел във Върховния съд на Оукланд беше намесена тайна правителствена организация. Нейни представители са се срещали с полицаите, малко преди атаката Свидетелят - детективът Грант Уормолд - отказа да назове името на организацията. Адвокатът ...

ООН: Сирийските бежанци достигнаха 150 000 души

Новият механизъм за обезщетяване по ЗСВ и ЗОДОВ: Гаранции за правата на гражданите при прекомерно забавено правосъдие

Гари Линекер беше казал, че футболът е проста игра - два отбора от по 11 човека гонят една топка, а накрая побеждават германците. Е, в един друг спорт, в който също има топка, но и бухалки, обръчи и ленти, нещата също са ясни предварително - всички момичета се мъчат, играят сложни съчетания, а накрая печелят рускините, а италианките остават втори. И не задължително защото са най-добрите, а просто защото субективните фактори ги определят като такива. Точно тези субективни фактори, които накараха дори МОК да вдигне жълт картон на художествената гимнастика и да им каже в прав текст - ако не се спрете с вдигането на "заучени" оценки, може и да не стъпите повече на Олимпийски игри. Но дори това предупреждение на Жак Рох не е достатъчно, за да разтърси поне малко стройната структура, изградена от десетилетия. Защото и на игрите в Лондон стана ясно, че дори и да им се налага да си гонят уредите по целия килим, то мястото в тройката на рускините и италианките е гарантирано. От другата...

Батко ви Мартин отново ще тества лек кола по чукарите на българските пътища (нито редакцията, нито сайтът ни имат някакъв финансов интерес, за нас е важен пътеписът). Днес той ще ни разкаже за едно кръгче из Родопите – до селата Бориково и Триград Приятно четене:

Бориково и битото сирене на Салих

първа част

  Вдъхновени от една статия, прочетена в списание “Тезгях” на Горичка, се отправяме към село Бориково. Може да се каже, че това село е предпоследна спирка, последната е село Арда, след това вече е Гърция. Граничната тел минава само по склоновете на ниските ридове около селото.

Пътят от Смолян към Бориково

минава през Смилян и Могилино, вие се из чудни борови гори, прохладата се усеща навсякъде около нас, особено когато ни спират за гранична проверка малко над Смолян. Ако пътувате в южните родопи задължително го правете с лична карта в джоба. Дишаме, дишаме и не можем да се надишаме. Осъзнаваме как в София сякаш въздухът е заменен с нещо лепкаво, горещо, прашно и задушно. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Пристигаме и паркираме пред съседна на Салих къща. Имотът на Салих е в самото начало на селото, посреща те едно голямо черно куче.

    Салих има тъжна история – изселен е от родното си село, комунистите запалили обора на прадядо му и цялата стока изгоряла. Спасил се единствено един казан, който сега е на около 100 години, тъй като в него била закисната вълна. Сега в този казан той продължава да вари извара и да прави сиренето брънза по рецепта на прадядо си. Съселяните на Салих не го “галят” (по родопски: обичат) и той малко страни от тях. Жена му е починала, по думите му от тревоги по деца и пиене. Останал сам-самичък с животните си Салих е първоначално резервиран, но с течение на времето отваря душата си и изповядва занаята си. Той притежава едно много специално и почти уникално вече за България умение – да прави бито сирене и брънза. И двете сирена са вкусни, но се правят по различна технология. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Салих Пашов и неговото бито сирене"][/caption]     Салих ни показа инсталацията за биене на сиренето. Това е една тясна и висока каца, един вид голяма маслобойна. “Буталото”, с което се бие, завършва с кръгла плоскост, която трябва да е с около един сантиметър по тясна от дъното на кацата, за да може да се “вдигне” млякото. Процедурата започва с прокисване на кацата с вода в продължение на един ден, за да може дъските да се надуят и да не пропускат млякото, след което кацата се попарва с гореща вода и запарка от хвойна за дезинфекция. В идеалния случай, цялата каца е направена от хвойново дърво. Другото дърво от което се прави кацата е бук, най-добре парен бук. По другите дървесини маслото полепва. След това млякото се прецежда през тензухена кърпа и се слага мая за сирене. Когато млякото започне да става като “грес” започва “биенето”. В процеса на биене маслото се отделя, и се прехвърля в друг съд. Битото сирене се изважда от кацата и се слага в казан с вода с температура около 38 градуса. на каквато температура си го доил, на такава го слагаш в казана и бъркаш

Сиренето вече започва да се формира. Традицията повелява сиренето да се съхранява в животински мях “абе като гайда, без ручалките”. Така сиренето може да издържи с години. Салих ни обяснява и за брънзата. (Власите по моя край така наричат всяко сирене). Брънзата се засирва като битото сирене, но не влиза в кацата. Когато започне да се сгъстява влиза в казана. “Гасената извара”, подобно на брънзата влиза в същия обгорял казан се и се бърка. Когато изварата започне да кипи се “гаси” с хладка вода. Започват да се образуват малки късчета като “сняг на парцали”.

    На изпроводяк и след дълги увещания, Салих извади бито сирене от ланшната “мандра”. Сиренето има характерен вкус, твърде различен от всичко, което се предлага по магазините. Опитахме и от брънзата, както и от смесица м/у двете. Брънзата беше с вкус на нещо средно между моцарела и саламурено сирене. Нито много солена, нито много твърда, но не прилича на нито едно от двете. Опитахме и ланшно кисело мляко. След като му се премахне най-горния слой, сякаш е затворено… преди седмица. И да, кисело е :) След известно време, прекарано с майстора на сиренето, от неговата резервираност нямаше и следа. Пред нас се откри един усмихнат, добронамерен, но и доста самотен човек. Неговата болка е, че не само, вече си няма другар в живота, но и няма на кого да предаде занаята. Сподели, че ако имаме желание може да се съберем и да ни демонстрира на някой събор как се прави млякото. Но това трябва да стане в рамките на Смолянско, тъй като няма кой да му гледа животните. Чуйте разказът му в оригинал: http://youtu.be/RHKWKk9mApI  

Дядо Зафир – триградската Икеа

втора част  

   

До Триград

се стига по еднолентов път с насрещно движение усукващ се около отвесните скали на Триградското ждрело. Единственото по-широко място е паркинкът пред пещерата Дяволското гърло, където триградчани твърдят че Орфей слезнал да търси Евридика. Планинските недра крият още вековни тайни, за които е най-добре местните да те просветят. Слушайки разказите на триградчани на по малка мугленска* оставаш с впечатлението, че времето е спряло. Наш пътеводител в триградските потайности е дядо Зафир – благ старец, дърводелец, изработил почти всички дограми, врати, пейки, маси – абе де що дървения има из Триград. Негова собствена изработка от скицата на мазната бакалска хартия до последната бурмичка е и тесничкото, но “кукленско” легло на което спим, когато му гостуваме. Леглото е многофункционално, има шкафчета под матрака, ракла при главата и решетка, която умело прикрива “серпентината”, разбирай бойлера осигуряващ топлата вода на домакинството. Дядо Зафир е самоук, изучил занаята заедно с брат си на младини и му станал професия. Документираният си професионален връх дядото достига по време на социализма, когато става главен дърводелец на триградското начално училище, гимназия и пансион.

  Истинският майсторски е овладяването на тайните на кацата. Дядо Зафир прави най-здравите каци, маслобойни, дула за “черешови” топчета – всичко конусовидно, което се прихваща с обръчи и трябва да издържа на напрежение и да съхранява течности. Докато му гостувахме, тъкмо довършваше поръчка за дървени кашпи. При прешното ни гостуване дядото ни спретна “кръг” – традиционен родопски уред за “обръщане” на баница (клин). Кръгът е чисто и просто голяма, кръгла дъска за рязане върху която се точи, подрежда се баницата и се слага в тавата. После се изсипва от тавата върху клина, за да се опече равномерно. Имаме си и софра, отново негова изработка, от която вкусно-вкусно похапваме и си спомняме за времето прекарано в Триград. Баба Фиданка е спътницата на дядо Зафир в неговия житейски път, двамата имат две дъщери, които са ги дарили с цял отбор… внучки. Дядото страда, че няма на кой да предаде занаята и с мъка говори за момента, когато ще трябва да се раздели с цялото си обурудване и инструменти събирани през годините.

    Двамата, като доста триградчани са мюсюлмани, поне на книга. Триградският център е космополитен, на няколко метра отстоят постройките на джамията и на църквата, добре поддържани, но слабо посещавани. Триградчани си нямат ни ходжа – ни поп. Привикват ги само за специални случаи.

Най-удачното време за посещение на Триград е по време на събора,

за чиято точна дата трябва да се информирате от вътрешен човек, защото провеждането му зависи от редица фактори – изборният цикъл например. Миналата година събор нямаше, защото кмета нямало да се кандидатира и не му се занимавало. Затова пък тази година триградчани избухнаха на 28 и 29 Юли с шествие и възстановка на “Орфей слиза в подземното царство на Хадес да търси Евридика”. Актьори пресъздадоха легендата в пещерата Дяволското гърло, а зрители наблюдаваха действието от екран опънат върху скалата. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Авторът малко преди да яде пердах ;) (малко пие!)"][/caption]     Ако не се притеснявате да карате по заснежен еднолентов път с насрещно движение, то може да посетите Триград и за нова година, както сторихме и ние. Тогава, може да се включите в ритуала за здраве, който само най-смелите триградчани практикуват – ледено хоро във водите на река Триградска. Ние с дядо Зафирчо ви черпим по една голяма мугленска и ви пожелаваме лек път! * Родопчани са хора с големи сърца. “Малката мугленска” е единица за водна мярка равна на 100 милилитра. Село Мугла е близо до Триград, но е откъснато от света и до него се стига само по черен път. – бел.автора

Послеслов за колата и пътя:

Бориково е на около 50 километра от Смолян. От Триград до Бориково през Смолян са точно 100 километра, с връщането до Смолян стават 150. Успяхме да ги изминем с разход от едва 3.1 литра на 100 километра с третата версия на флагменския хибрид на Тойота – Приус v3. Този нисък разход остана и рекордът ни за пътуването, в което само веднъж минахме над 4 литра на 100 – м/у София и Триград през Девин. От София до Триград през Девин са около 220 километра. Ние карахме малко по магистралата до Ихтиман, а оттам поехме по стария път за Пловдив през Белово и близо до село Орешак обядвахме в извадено от миналото ханче с пауни и сервитьорки с униформи.

  С леки отклонения направихме общо 263 километра с Prius v3, любезно предоставен ни от TM Ауто София и дадохме разход от едва четири литра на 100 километра.   Разходът ни на Орешак пък, беше още по-впечатляващ: 109 километра с едва три литра и половина. Изкачването след Кричим към стената на Въча е сериозно и там качихме доста разхода, но все пак се справихме съвсем икономично. Тези чудесни показатели ни окуражиха, че имаме съвсем реален шанс да изминем 1300 километра само с един резервоар (45 литра), какъвто бе амбициозният ни план и целта на пътуването ни. Имахме шест дена и 1000 километра да го изпълним!   Автор: Мартин Линков Снимки: авторът   Други разкази свързани с Родопите – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Абсолютно, абсолютно не е възможно да не забелязвате почитаеми, колко радостно и безоблачно се живее напоследък в нашата родина. Единствените ни грижи и вълнения, след като цените на основните хранителни продукти са замразени, са дали нашите златни спортисти ще успеят да постигнат поредния си безпрецедентен успех, и то, разбира се, благодарение на правителството. Къде ти иначе високи спортни резултати без усилията на обичната ни власт. Няма как да стане такова нещо. Общо взето, уважаеми, в последните седмици след дългата поредица стресиращи национални драми, като започнем от земетресенията и свършим с атентата в Бургас, най-сетне настъпи пълно успокоение и всекидневието ни започна да прилича на това от щастливите години на зрелия социализъм – море, слънце, олимпиада и регулирани от държавата цени на прехраната ни. Значи не било толкова лошо нали? Изведнъж, скъпи сънародници, обстановката в татковината започна да изглежда ведро и оптимистично. Разбира се, тя винаги е била...

Проф. д-р Татяна Червенякова е изпълнителен директор на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести “Проф. Ив. Киров”. Тя е преподавател в Катедрата по инфекциозни болести, епидемиология, паразитология и тропическа медицина на Медицинския университет в София. Завършила е през 1978 г. , има аспирантура в Института по вирусология, Москва. Специализирала е детски и инфекциозни болести, гастроентерология, етиология и диагностика на вирусните хепатити, имунодиагностика на урогенитални и белодробни инфекции, абдоминална ехография. - Проф. Червенякова, кои са най-честите причини за летните вируси? - Летните вируси се характеризират с определени заболявания, които се предизвикват от бактериални и остри инфекции, засягащи горния дихателен тракт. Те водят до тежки обезводнявания на организма, понякога засягат и централната нервна система. При всяко покачване на температурата на тялото над 38 градуса, при повръщания и диарийни изхождания – повече от...

За читателите през четци: Разказът

Загубени из гръцките острови

част първа

Лефкада – Меганиси – Каламос – Кастос 

сте прочели вчера. Т.к. само вие успяхте да видите разказа, сега го пускам и през web. Причината да изчезне на web беше миграцията ни към нов хостинг. Ако искате отново да го прочетете – кликнете на заглавието :) Поздрави Ст.

Какъв може да бъде синът на големия подземен бос, освен да се изживява като малък подземен бос. Точно така се случва и с шестнайсетгодишния син Алекс на Златомир Иванов, известен като Златко Баретата. Казват, че крушата не пада по-далече от дървото. Алекс също се прикрепя плътно до дървото, наречено татко Златко. Децата подражават на родителите си. Държат се като тях. Децата са нашето малко отражение във водата. А понякога са нашето криво огледало. Това зависи не само от характера на хлапето, но и от неговото възпитание. Колкото и да се старае Златко да държи сина си далеч от пакостите, Малката Барета като че ли го следва по петите. Лятото на 2012 година е изключително тежко както за Голямата, така и за Малката Барета. Златко има осемгодишна присъда за разпространение на дрога чрез престъпна група, наречена „Фирмата”. В момента е под домашен арест и чака съдът да се произнесе на втора инстанция. Баретата е стар познайник на правосъдието. Тъй като отдавна е сочен за тартор...

Свободното движение в шенгенското пространство е "ценно благо", една от най-конкретните и важни реализации на европейската интеграция. Но докато за едни европейци Шенген се превръща в химера или дори здраво залостена врата, от която може би влизат терористи, за други още „по-истински” европейци той става ябълка на раздора. И най-вече инструмент за изнудване (между Франция и Италия), манипулация (от страна на Норвегия, Холандия или Дания) и наказания (за България и Румъния). Шенген не иска двойкаджиите сред 27-те, като ги държи на безопасно разстояние, но парадоксално понякога отхвърля собствените си съставни части. В опитите си да усъвършенства политиката си за съседство „другият съюз” на ЕС забравя собствените си проблеми. Всичките му страхове и безпокойства се материализират и страните в Шенген са готови да изнамерят какъвто и да е претекст, за да затворят границите. Проблемът си остава политически, а по този начин заедно с всички други трудности, популизма и евроскептицизма...

Всяка книга е нов свят и нова емоция, история която ни покорява с чувствата, които предизвиква у нас, които остават и ни карат да продължаваме да четем и да обичаме книгите – много.

Австралийския клон на Hachette разказва за различните чувства, които провокират у нас книгите, чрез страхотни книжни скулптури в своето ново видео. Сред използваните книги могат да се видята “Писмата” на Джон Ленън, 'The Twelve' на Джъстин Кронин, 'Pacific 360' на Роланд Пери, 'The Guilty One' на Лиса Балантайн и други.

Патентите отиват към фирма, която се обедини с известен патентен трол (компания, която използва притежавани от тях патенти, за да съдят компании, които използват патентите без да имат право за това. Това, което ги различава от други компании е, че те не извърршват никаква друга дейност освен да ...

School Culture Can Contribute to Bullying of LGBT, Immigrant Students

И след Саркози Франция маха ромски лагери

Това казва всичко

Румънски организации искат оставката на министър заради изказванията му за Холокоста

ЕС свиква спешни разговори относно разрива между Беларус и Швеция

Продължава работното посещение на българския президент във Великобритания. Той ще се срещне с българските олимпийци на приема, даван днес от Българския олимпийски комитет, по повод Деня на България на Олимпийските игри. Плевнелиев ще подкрепи спортистите във финалните им участия в Игрите в Лондон.

Поддържащите уебсайтове са отдавна наясно с ползата от различните социални приставки, които Facebook предлага. Но само вложилите Open Graph в сайта си се възползват максимално ефективно от предимствата на интеграцията със социалната мрежа. Последните са наясно с особения вид страници, които Facebook генерира за всяка уеб страница със собствен Like бутон, които позволяват обратна връзка с харесалия съответната страница. Време е за сбогуване с този вид Facebook страници.

Малко предистория, за тези, които не са наясно с материята:
Няма да забравя колко впечатлен бях на 18 ноември 2011, на 6-тия семинар на SocialMe (благодаря на Ален Попович за поканата), когато научих, че освен стандартните фен (или „бизнес“) страници във Facebook, има и някакъв особен друг вид, скрит от останалите и видим само за администраторите на сайтове. Става въпрос за страница, която Facebook автоматично генерира към Ваша уебстраница с интегриран Like бутон и Open Graph. На вид са като стандартните, но с няколко особености. Обикновено феновете не могат да ги посещават и да споделят съдържание там и дори са напълно невидими, освен за собственика на сайта, докато няма нагласен username. Дори след задаване на такъв, при споделяне на нещо от името на страницата към аудиторията и, то излиза във фийда, но при кликване по името на страницата, потребителя бива насочен директно към уебсайта (примерно блога Ви).

Последното, разбира се е предимство и е цялата идея на тези страници – насочване на посетители от Facebook обратно към сайта Ви, който вече са харесали. Друга опция налична за Вас на тези страници е достъпът до подробни статистки свързани със сайта Ви и Facebook интеграцията. Но всъщност това са същите статистики, които винаги са били достъпни (и продължават да бъдат) и от тук. По-подробно за тези Facebook страници можете да научите от невероятния блогър, вдъхновение на много дигитални маркетолози в България – Иво Илиев – тук и тук.

И до тук с предимствата… Колкото и да бях впечатлен, научавайки за тези страници, много скоро осъзнах, че са ненужни. Объркващо е ако имаш и Facebook страница и уебсайт към продукта си и имаш Like бутон на сайта. Така ще има 2 съвсем различни числа с харесвания, съответно към сайта и към нормалната ти Facebook страница. Объркващо е и за феновете, ако сложиш и Like бутон или кутийка на сайта си, която да „харесва“ нормалната фен страница. Така хората не знаят защо има 2 различни бутона, какви са разликите и кой за какво служи. И самите администратори обикновено забравят за автоматично генерираната от Facebook страница, тъй като вече поддържат една нормална такава.

Както казах, подробните статистики са достъпни и от друго място, а колкото до стандартни статистики, които притежават обикновените страници с информация за взаимодействия с отделните публикации или посещаемост на страницата, то такива липсват. И нормално, предвид че както споменах, посещаемост на тези страници-фантоми обикновено няма. Орязани са и много други функции спрямо нормалните Facebook страници, но и те не са били нужни по начина, по който е била замислена концепцията.

Отдавна си мислех колко хубаво би било да няма подобно нелепо диференциране между „нормални“ и „админски“ страници, а всичко да е цялостно и опростено. Явно боговете на Facebook са чули молитвите ми и вече започна преходен период, в който имате избор как да постъпите. Обявиха възможността за миграция преди, мисля, 2 седмици в ето тази документация. Документацията описва идеята, че вече няма да има автоматично генерирани страници-фантоми, като гореописаните, а Like бутоните ще са обвързани само с класически страници, откъм които ще взаимодействате с аудиторията си. Описано е какви мерки трябва да се вземат за тази миграция. Напомня се, че е задължително да се добавят meta тагове с ID на админа на Facebook страницата, ID на приложението, което е обвързано с нея и разни други подробности.

Липсват някои подробности, относно процеса на миграция. Пише просто да се ориентираме към стандартните страници. А какво точно става с досегашните ни „админски“ страници не е упоменато. Надявах се, че той включва и трансформиране на „админската“ страница в класическа такава. Защо? Тъй като наскоро бях наредил усърдно разни събития по timeline на страницата към личния ми блог, свързани с творчеството ми и не ми се искаше да трябва да правя всичко отначало за нова страница. За някои администратори може да се вижда безсмислено аранжирането в подобен профил, който е достъпен само след въвеждане на точен URL в адресната лента, но пък със сигурност има и много други хора с такива страници, които са правили редица публикации там и след евентуална трансформация в класическа страница, биха искали да ги запазят по същия начин в Timeline.

Като човек, който обича да експериментира с всички новости във Facebook (и не само), не си позволих да чакам, да науча от някой друг, а следвах инструкциите и отидох на настройките на приложението към блога ми (то ми позволява да имам коментари и разни други неща; направете си и Вие такова, ако нямате, не е сложно). За целта отидох тук, след това избрах съответното приложение и кликнах на бутона редактирай (edit) горе, вдясно. От там се натиска на Advanced и стигаме до следните радио бутони.

 Разбира се, касае ни последната опция – External Page Migration, при която дори след толкова описателен текст, пак не пояснява как да се тълкува думата „миграция“ и дали да чакам тиквата ми да стане каляска, пардон, админската страница – нормална. Е въоражих се с търпение и след около седмица получих следната щастлива нотификация под админ панела на почти тайната ми страница:

В червения правоъгълник пише:

Мигрирайте страницата си

Това е администраторският интерфейс към Вашата уебстраница http://krisbogdanov.blogspot.com/. Тъй като външните страници ще бъдат елиминирани, то тази страница няма да получава повече харесвания и скоро ще изгуби възможността си да публикува до потребителите, които са я харесали. За да продължите да получавате харесвания и да публикувате до тези потребители, следва да конвертирате страницата в стандартна Facebook Страница, кликайки на бутона „Мигрирай страницата“ отдолу.

Или иначе казано, това, за което си мечтая от месеци. След приемане на червеното хапче, пардон, натискане на „мигрирай“, получавате следните надписи:

Горе пише:

• Настройте снимка за корица и профилна снимка.

Профилната си я сложих със създаването на страницата, а корицата при появяване на timeline.

• Настройте Vanity URL, за да е по-лесно да намират страницата Ви.

Аз го направих, веднага като разбрах, че това е единственият начин друг човек освен мен да може да я види. Предположих, че може да има и луди, които биха се интересували как изглежда тази създадена-за-да-бъде-скрита страница.

• Сменете href в Like бутона на уебсайта Ви.

Логично, досега настройката там съвпада с URL на сайта Ви, а сега трябва да се смени с URL на Facebook страницата. Да, на тази същата – „админската“. Странното е, че аз го направих доста преди да разбера за тези миграции. Просто защото научих, че числото (тогава беше към 100 при мен), което уж брои „харесвания“, всъщност брои и споделяния, препоръчвания и някои други неща за съответния URL и реших, че искам да се вижда действителния брой „Like-ове“.

 

Разбира се, не всички може да се радват от тази промяна, някои може да са объркани, на други може да им е безразлично. При всички случаи, целта на тази статия бе да Ви информирам за ситуацията и Вашите варианти. Те основно са два:

• Можете още сега да изтриете „админската“ си страница (или пък когато дойде предупреждението, че става излишна) и просто да промените URL в кода на Like бутона на сайта си, да харесва Вашата „нормална“ и публично достъпна Facebook страница.
• В случай, че нямате класическа страница към сайта си, то Ви остава варианта да конвертирате „админската“ към такава, като първо ще имате време да си я подготвите (украсите), когато дойде подканата.
• Някой пък може да реши, че иска да има две страници след миграцията на „админската“ такава. Въпрос на вкус… Припомням, че до не отдавна Facebook позволяваше преименуване на страниците, ако имат до 100 харесвания, но отпреди няколко месеца, преименуване е възможно и до цели 200. Казвам го, в случай че искате да имате като резултат 2 страници, но на едната да смените леко темата… (примерно едната да е с Вашето лично име, а другата на Вашият продукт).

 

По план Facebook ще елиминира старите „админски“ страници на 7 ноември, което означава, че имате цели 3 месеца да научите за тази статия, да я прочетете и да вземете решението си как ще процедирате. Шегувам се, разбира се! Веднага Ви насърчавам да приложите „фокуса“ с радио бутона и да „тествате“ миграцията по-отрано. Това е и идеята на тези бутони – дават 90 дни възможност за тестване пред период на голяма промяна („breaking change„).

P.S. И да, ако статията Ви е била полезна, много ще се радвам да ми ударите едно рамо, харесвайки блога ми. Може и по-интересни неща да започнат да изскачат там…

Подобни статии:

1. Facebook страниците вече с 5 вида администратори!
2. Админите на Facebook страници могат вече да сменят vanity URL

Среща с някои от най-известните и успели зад граница политически бегълци от комунистическа България ни урежда Зоя Захариева-Цанкова в новата си книга „Щастлива емигрантска песен няма” (ИК „Изток-Запад”). Сборникът съдържа двадесет и седем интервюта с български изгнаници.

Pamela Druckerman’s ‘Bringing Up Bébé’

Той напуска реномирания колеж в Бъркли, за да се отдаде на Будизма. Изоставя обещаваща кариера като джаз пианист, за да прекара 4 години от живота си далеко от цивилизацията, като част от едно напълно непознато общество. Сега, години по-късно разказва за тези свои приключения в книгата "Крака на костенурка". И Николай Грозни има много какво да ни разкаже.

Колко време ти отне да решиш да опишеш цялото си „приключение” като будистки монах в Индия в книга?
- Обмислях го около 5-6 години. След това около 2 години писах една книга, която обаче изхвърлих – тогава за пръв път реших да напиша нещо автобиографично за този период от живота си, но се отказах.
И изведнъж ми дойде идея как да го направя по различен начин, за да не изглежда самодоволно и самовлюбено. Е, сигурен съм, че и сега на моменти изглежда така, но със сигурност е по-добър вариант от първия (смее се). Опитах да описвам и себе си комично и се надявам да се е получило така, че и аз да изглеждам на места смешно, не само останалите.

Какво всъщност кара един 20-тина годишен младеж да изостави обещаваща кариера и да стане будистки монах – какво точно би трябвало да търси?
- Всъщност, много са отговорите на този въпрос. Аз лично всеки ден имах различен. Един от тези отговори е във факта, че свирех на пиано от 5-годишен и заради това изпуснах много. Когато свириш с часове и часове в продължение на цялото си детство и пубертет, имаш чувството, че целият свят минава покрай теб.
Беше ме страх, че ще стана като онези странни хора, които не могат да общуват с никого и си стоят по цял ден вкъщи и свирят ли свирят – което се случва с много музиканти, в интерес на истината. Просто исках за пръв път да правя това, което наистина искам – да пътувам, да живея. В началото дори не можех да си представя как може да мине един ден без да седна на пианото и да свиря. И после възможността да отида на края на света без ангажименти към свиренето, към училището, към приятелките си, към каквото и да било – беше адски освобождаваща идея.

А какво от тези неща намери – нещо очаквано ли беше или не?
- Ами да, беше донякъде това, което очаквах, защото мислех, че Индия ще е някаква абсурдна и почти ненормална страна. Това, което не очаквах обаче, беше, че ще се срещна с изключително много хора, които ще обичам и до ден днешен. Цар, Вини и още много тибетски монаси, които са абсолютно откачени и ексцентрични. Изобщо, попаднах е вдин огромен свят, с абсолютна дълбочина и се запознах с интересни хора, които ме караха да мисля по различен начин.

Поддържаш ли сега контакт с тях?
- Не, може би само с един-двама. Главните персонажи, които можете да видите и в книгата, изчезнаха завинаги. И аз всъщност написах „Крака на костенурка” със стремежа отново да се видя с тях. Може би, разказвайки историите, съм се надявал някой ден да намерят книгата – в Тайланд, или в Щатите или в Сърбия, и също да си спомнят за тези неща.

За какво трябва да внимаваме, докато четем „Крака на костенурка”?
- Оставил съм доста вратички. За хората, които познават текстовете, които съм учил като будистки монах, например. Стремях се да не пиша някакви философски неща, защото не съм учител по будизъм. А и книгата не е за Будизма, тя е по-скоро за пътешествието и за приятелството. И изобщо за абсурда на живота.

Има ли нещо като митологизиране на Будизма и източните религии изобщо в западните общества?
- Има, има доста романтично мислене и митология и аз напоследък всъщност доста си мисля за това какво означава „изток” и „запад”, тъй като тези понятия няма как да са чисто географски. Идеята за тези две неща е много сложна и донякъде си мисля, че е създадена от западните хора с някакво чувство на расизъм и шовинизъм спрямо другите. Сякаш разбирането е, че на запад са хора, които са бели, християни, а на изток са онези странни хора със странни окултни и почти шамански вярвания. Но мисля, че това схващане е пълно с ужасни капани, в които хората продължават да влизат, заради Холивуд, книгите и цялото говорене.
Когато бях в Индия, падна и този мит за мен – че това е Изтокът. В крайна сметка хората са едни и същи. Да, Индия е ненормална страна, но и България е също толкова ненормална, с не по-малко мистика и мистици в живота ни.

Опитваш ли в самата книга да развенчаеш тези митове?
- Да, опитвам се и се надявам да успявам. Това е нещо като антимитологичен пътепис за Индия. Опитвам да представя реалността доста сурова, както аз съм я преживял.
Аз живях в едно индийско село, в една къща, направена от кравешка тор, с пръстен под, с пълзящи по тавана змии и цялата фауна. И с дъжда, който постоянно ни заливаше. Всички тия неща четири години съм ги живял, точно като индийците и тибетците. И не знам дали в това време съм бил западняк или от Изтока.

- Инджи?
- Инджи, да. Но това разделение присъства постоянно в книгата, защото за тибетците ние сме „другите”, каквото буквално означава „инджи” на тибетски. Всъщност там така наричат англичаните, мислят, че всички хора, които идват от Запад и са бели, са англичани.
Накрая имах много смешни изживявания – много монаси към края на престоя ми там се чудеха защо не се усеща акцент в говора ми, но изглеждам точно по този начин. Започват: „Майка ти е тибетка, но е била с англичанин”. Не, майка ми не е тибетка, им обяснявам. И те продължават: „А може би баща ти е японец?” Много забавно.

Какво ти липсва от тези години сега?
- Определено свободата да не си правя планове за утре! Краят на живота ти е написан, захвърлил си абсолютно всичко и нищо важно не очакваш да ти се случи повече. Това вероятно звучи страшно за нашето консуматорско общество, но е наистина най-освобождаващото нещо.

И какво ти остава?
- Остава ти наистина да живееш! В първата си книга „Жития на безделници и пропаднали мистици” описах и дори митологизирам прослойка от просяци в Дарамсала.  Тя е за истински просяци, с които се познавах, и това наистина бяха най-щастливите хора, които съм виждал до ден днешен. Бяха прокажени, куци или сакати, нямаха къща, нямаха дом, не чакаха утрешния ден, но бяха щастливи и бяха доволни с това, което имаха днес. Те наистина са приели и са се примирили със съдбата си, с това, което ще се случи.

Свириш ли сега?
- През последните няколко години свирих, за да напиша новата си книга „Вундеркинг”. Всяка глава от нея анализира дадена пиано пиеса, която аз съм свирил. Чрез този анализ се опитвах да ги изкарам от музикалната терминология и да го вкарам в живота, да проследявам как се отразяват на отношенията на персонажите, на случки и по този начин да разкривам сюжета на книгата.
Това ми беше идеята - не знам дали съм го постигнал, но за да направя това нещо, свирих много. Сега в момента обаче не свиря. Пак.

А какъв е звукът на Будизма?
- Аз имам чувството, че е някакъв мит това, че Будизмът е нещо спокойно, отнесено и извън всякакви неща. Може би в някакъв зен манастир, където хората стоят по цял ден, наистина е тихо и спокойно. Но в Будизма като философия, който е дебат, който е постоянно търсене на някаква истина, той е изключителен шумен – с постоянни спорове, с постоянни прозрения от всеки спор, с постоянен анализ на всичко, което се случва. Включително с шеги и смешки към всичко, което се случва. Напротив, Буизмът е много жив и звукът му по-скоро е на препълнена индийска гара, в който всеки пътува в различни посоки!

Надяваш ли се да видиш пак Цар?
- Много, аз затова и написах книгата и му я посветих! Надявам се, че някой ден ще изникне отнякъде, от някоя улица, и ще можем да си разкажем всичко, което се е случило между Индия и настоящето.

В Никопол е открита паметна плоча на Филип Станиславов, автор и издател на първата печатна книга на български език, излязла в Рим през 1651 г.

Поразителен пример даде състезателката по борба Станка Златева, която е носител на 5 световни и 5 европейски титли , плюс два пъти борец на годината в света и финалистка на две олимпиади.Заради пропуснатото от нея вчера злато
в Лондон тя се самоопредели като позор, гледайки насълзено през очите на разочарованите българи, очакващи от нея победа и първо място.

Това е невиждана в други области на нашата публичност самокритичност. Тя показва защо Станка е станала не просто Златева, а направо златна. Поставяла си е най-високите цели, следвала ги е, постигала ги е в несметни количества и при най-малкото отстъпление от този връх търси вината в себе си: „сама съм си виновна“, коментира вчера тя сребърния си олимпийски медал.

Да видим сега как стоят нещата в управлението на държавния Олимп у нас, където цари олимпийско самочувствие на властници с гордо вдигната глава на постоянни носители на тиквени медали.

На власт преди три години дойде групировка, която си постави за цел да измести конкурентите от заетите от тях позиции в тройния скок по корупция, управленско лентяйство и неуловима организирана престъпност. Дори със самото си название победилата групировка даваше заявка да го направи по „европейски“.

Понеже на избирателите им беше писнало да гледат как предишните специалисти в тройния скок го правят коалиционно по руски образец, заложиха този път на „европейското“. Но новата власт явно беше казала „хоп“ преди да е скочила. С поглед назад тя тича вече напред към миналото на България, възстановявайки незабравимите традиции на авторитаризма.

Целите в дисциплината свободна борба между народите за по-добър живот у нас са все така унизително непретенциозни. Борим се да отлепим плещи от европейския тепих, но последното място продължава да ни е гарантирано.

Спомнете си обаче каква беше първата хватка на победителите от националното първенство по политическо надлъгване през 2009 г. Те светкавично плячкосаха медийния обоз на съкрушения отбор от партийци и чиновници, който влачеше след себе си добре смазаната машинария на проправителствената пропаганда. Буквално за една нощ онези медии, които ругаеха нашенския Ханибал пред портата, паднаха на колене пред него. Емблемата на това поведение Тошо Тошев дори публично го разцелува още в нощта на победата му, а на следващото утро изпрати в леговището му с баница парламентьорката си Валерия Велева.

Резултатът е, че днес Ханибал и подобията му, които все повече се превръщат в негови копия, могат да си позволят безнаказано да говорят каквито си искат глупости, но да не бъдат публично изобличавани. Всеки шамар, който получават у дома или от чужбина бива интерпретиран като поредната аванта за властта.

 

Ако е разгромяващ доклад от Брюксел, той се описва като голям успех, защото е можело да бъде и по-зле. Ако е токов ценови удар, преобразуван в общ ценови шок, то му противопоставят имитация на замразяване на цени с елементи на самохвалство каква грижа за народа е това. Тъжните предизвестия за отдалечаването ни от Шенген се четат като знак, че сме супер в подготовката за признанието да ни имат доверие като европейска граница. Дори и при критиките за фалшивите дипломи от български университети ни „убедиха“, че всъщност висшето ни образование било водещо в света.

На какво се дължи този абсурд да носим тиквени медали, но онези, които би трябвало да държим отговорни, да се обявяват за шампиони?

Причината е, че за водачи в националния шампионат и на международния тепих сме селектирали състезатели с ниски критерии при поставените цели, неподплатено високо самочувствие и нулева самокритичност.Премиерът ни дори се хвали със своята недоученост, с което залага бомбата със заразата на мързела за бъдещите поколения, сочейки леността като добродетел.

Нали помните как плъзна модата на сплесканите уши при момчетата в началото на 90-те години на миналия век? Децата искаха да приличат на батковците с бухалките, които изкарваха лесни пари и караха лъскави коли. Това прави с подрастващите и нашият Ханибал пред портата на европейското ни развитие, която със скърцане се отвори пред невярващите ни сплескани уши, но всъщност през нея напред се бутат завоеватели на това бленувано европейско бъдеще, сочейки себе си за пример за подражание, вместо да кажат като Станка Златева- с далеч, далеч повече основание от нея- „за нищо не ставам“.

Share on Facebook

В рамките на мащабна кампания, инициирана от Международния съюз по далекосъобщения (ITU), руската компания Kaspersky Lab е идентифицирала в региона на Близкия Изток сложен злонамерен софтуер, който експертите на разработчика на антивирусни решения определят като "кибероръжие". Троянският кон Gaus...

Share on Facebook

„Премиерът Борисов поздрави премиера Камерън за „потока“ от златни медали“, написа посланикът на Обединеното кралство Джонатан Алън в профила си @HMAJAllen в социалната мрежа Twitter. Това е единственото съобщение извън протоколните комюникета от офисите на двамата премиери. Самият Дейвид Камерън не се е впечатлил толкова от срещата си с Бойко Борисов, за да я спомене в своя профил @Number10gov. Дори и споменатият от Борисов „поток“ не е цитирал, въпреки че тези дни олимпийската тема е главният му приоритет. Малко след разговора с българския си колега, Камерън пише: „Потвърдено е – това е най-успешната ни олимпиада за златни медали. Победата и в конния спорт прави лятото наистина златно за британския тим“. За България лятото може и да не е толкова златно, но някои спортисти наистина заслужават подкрепа. Точно за това президентът Росен Плевнелиев замина за Лондон. Какво ли ще напише той в профила с в Twitter?

“Президентът Росен Плевнелиев ще туитва пресни-пресни свои коментари от олимпиадата в Лондон под името @bgpresidentstvo“, съобщи в.“Труд“. Новината ме зарадва, защото повечето български политици подценяват ролята на социалните мрежи. Първата ми работа беше да открия в Twitter новия профил на президента, да видя какво е написал и да го последвам, за да съм информиран. „Sorry, that page doesn’t exist!” прочетох на екрана си. Добре тогава. Предположих, че екипът на президента е запазил по някакъв начин това име и ще започнат да го използват по-късно. Пак Sorry! Поисках да регистрирам профил с това име и го направих без проблем. После дори написах от името на президента „Заминавам за Лондон, ще ви информирам тук за срещите си с нашите олимпийци“. После писах на пресцентъра на държавния глава, че ще им дам паролата, стига да си я поискат. Сега седя и чакам някой да се обади. И няма да пиша повече от името на президента, защото не искам да поддържам поредния фалшив профил на политик в социалните мрежи.

(Екипът на президента много се ядосал и регистрирал нов профил @BgPresidency. А аз изтрих другия. Май не разбраха, че им спестих преживяването някой не само да го регистрира, но и да го използва активно, а после те да губят време да обясняват кой е истинският президент онлайн.)

Всъщност Росен Плевнелиев има и предишна регистрация в Twitter, но дори и там да реши да пише от олимпиадата, никой няма да го прочете. Профилът му @rplevneliev е „мъртъв“ от 30 октомври 2011 г. насам. Правилно се ориентирахте по датата, това е денят на втория тур на изборите за президент и последното съобщение на президента до неговите последователи в мрежата не е „Благодаря“, както сигурно предполагате, а е една размазана снимка от залата за пресконференции в НДК. Всички, общо 88 на брой, съобщения са само в рамките на предизборната кампания. И ако си мислите, че дори и тогава е имало истинска комуникация, не сте познали. 864-мата последователи на Росен Плевнелиев в Twitter получаваха линкове за публикувани интервюта, а понякога и някой и друг лозунг като този „Външната политика трябва да бъде огледало на интересите на страната, тя се прави не чрез изолация, а чрез свързаност”. Затова и последователите на президента в мрежата са пренебрежимо малко на фона на потенциала на политик, който все пак спечели изборите за президент.

А защо пък присъствието в Twitter да е толкова важно? И защо е толкова важно всеки политик да има официален профил в мрежата, от който да разпространява достоверна информация? Ето защо: в понеделник следобед фалшивият профил @MiniInterRussia, който се представя за руското министерство на вътрешните работи, съобщи: „Руското правителство потвърждава: Башар ал Асад, президент на Сирия, е бил убит днес в Латакия със съпругата си и още двама“. Само 16 минути след това съобщение цените на лекия суров петрол достигнаха 91,99 USD за барел, а в края на деня търговията в Ню Йорк затвори на 91,20 USD. “Добре позиционираната новина може да раздвижи пазара и изглежда точно това се случи“, написа The Wall Street Journal. Според изданието това е била най-високата цена за последните три седмици, а според различни оценки „новината“ от фалшивия руски профил в Twitter е добавила 1 долар върху цените на петрола. (и този профил вече е изтрит) Спомняте си как фалшивият Умберто Еко съобщи на света, че писателят Габриел Гарсия Маркес е починал и в продължение на ден всички вярвахме в това. Периодично някой, който се представя за друг, съобщава в мрежата „новини“. Най-често за смъртта на влиятелни световни личности. И въпреки, че това се е случвало толкова много пъти вече, винаги има кой да повярва на поредната „новина“. Ето затова е важно важните хора да имат официални профили в социалните мрежи и никой да не се съмнява, че това са точно те.

Всъщност президентът Росен Плевнелиев може да почерпи достатъчно опит и от българската действителност. И добър, и лош. Безспорно открояващият се пример е на външния министър Николай Младенов, който често „туитва“ достоверна и понякога важна информация. Иван Костов и Меглена Кунева са от скоро в тази социална мрежа, но очевидно са разбрали смисъла от усилието. На другия полюс е министърът на финансите Симеон Дянков. Неговият профил бълваше прессъобщения и то с два дни закъснение, и по-добре, че спря още на 14 октомври миналата година. Трайчо Трайков пък прибягна до Twitter чак след като беше уволнен от правителството, за да има трибуна, от която да оценява действията на бившите си колеги. Бойко Борисов ли? Той има няколко фалшиви профила и нито един истински. В същото време посланиците на САЩ и Обединеното кралство комуникират активно в интернет, екипите на световните лидери също отдавна го правят. Някой ден и българските политици сигурно ще разберат, че социалните мрежи вече са задължителен канал за комуникация, но колкото и това да изглежда по детски лесно и несериозно, този вид общуване с избирателите изисква последователни усилия. Не само по избори и олимпиади.

Текстът е написан специално за в. „Труд„

... но пък толкова съдържателна :)

Овчицата дълго не разбирала смисъла на живота ..., 
докато не срещнала вълка.

Михаил Генин, "Невечни мисли"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

От няколко дни е ужасно горещо. Сутрин се будя с лошо чувство. Жегата е такава, че сутрин се будя с чувството, че нещата не вървят на добре. Това наистина е странно. Имам предвид, че е странно това - жегата не толкова да те мъчи, колкото да те тревожи. Да – странно. Събуждам се с мисълта, че не е възможно по тези ширини сутрин да е толкова горещо. Но щом наистина е толкова горещо – значи нещо в климата ужасно се е повредило. Нещо не сме на прав път. Или сме разгневили Господ, или сме прекалили с пушеците. С въглеродните емисии имам предвид. Което е едно и също, като помисли човек – глобалното затопляне и гневът на Господ са едно и също нещо, наречено по два различни начина. Лежа си в леглото и размишлявам. Но не повече от пет минути. Ако човек от сегашното време се застои сутрин в леглото повече от пет минути – рискува да потъне и да се удави. Мислите му са толкова тежки и тревожни – като ръждясали подводни мини са – че ако се остави на тях, те като нищо ще го потопят в...

Корумпираните ги е страх от нас! Честните ни подкрепят! Смелите се присъединяват към нас! Добрите и Истинските ще ни намерят ;) Тези думи могат да бъдат единствено на Anonymous. Те са вследствие на поредната провокация към тях. След като Anonymous България няколко вечери хакват безпроблемно...

Продукти за 4 порции:
600г обезкостено пилешко месо
7- 8 картофа
1 глава лук
1 домат
1 зелена чушка
1 морков
1/2ч.л. сол
1ч.л. сух тарос
1ч.ч. олио

Приготвяне:
Пилешкото се реже на кубчета. Зеленчуците се почистват и измиват. Доматите, морковът и чушката се режат на кръгове. Луковата глава се скълцва на ситно. Картофите се режат на ладии с къдраво ножче. Пържат се до златисто в силно загрята мазнина. Готовите се изваждат с решетеста лъжица, добре отцедени от мазнината. Слагат се в купа. Пилешкото и зеленчуците се слагат в гювеч. Полива се 1ч.ч. вода. Поръсва се сол, червен пипер и тарос. Полива се мазнина. Съдът се похлупва. Ястието се пече на умерена фурна 25- 30 минути. В порция се поднася от печеното ястие. Пържените картофки се приятна гарнитура към пилешкото.

Хората, запознати с творчеството на Нийл Геймън, се делят на две групи: тези, които го обожават, и онези, които не разбират за какво е цялата врява. Аз съм от първите и реагирам като малко дете пред голям шоколад всеки път, когато нещо Геймъново излезе на пазара. В случая с „МеждуСвят” обаче бях обхваната от подозрения заради думата „съавторство”. Геймън пише неповторимо, но от Майкъл Рийвс не съм чела нищо, така че не знаех какво точно да очаквам. И така, наред с всичките си опасения, се захванах с книгата.

Представете си Вселената като огромна арка, покрита с милиарди светове. Това е Анти-лената, в двата края на която се намират воюващите империи МАГ и Бинарните. Целта им е една – завладяването на възможно най-много планети. Средставата обаче са това, което фундаментално ги противопоставя. Може да се каже, че МАГ са почитателите на фентъзито, подчинили развитието си изцяло на магията и талисманите. Бинарните пък са феновете на фантастиката, най-развитата технологично цивилизация.

Имменно тук се намесват Бродещите от планетата МеждуСвят – те са надарени с уникалната способност да пътуват между измеренията, а мисията им е да поддържат баланса между вълшебство и наука, противопоставяйки се на грандоманските амбиции на империите. Бродещ е и главният герой Джоуи Харкър, който за две глави време си спечелва врагове в лицето и на двете империи и от обикновен тийнейджър, вземан на подбив заради патологичната си липса на ориентация, се превръща в изключително важен участник в борбата за равновесие.

В края на книгата Геймън и Рийвс разясняват, че „МеждуСвят” е всъщност сценарий, изродил се в книга, която е трябвало да се превърне в телевизионен сериал. И наистина, като сериал „МеждуСвят” би бил много сполучлив, шарен и интересен. Като четиво обаче… не толкова. Вярно, романът е идеален за лятото – ненатоварващ, духовит,чете се за ден. Само че в него има твърде малко Геймън и твърде много потенциално разочаровани читатели. Дори да се абстрахираме от конкретния автор, страниците са натъпкани с множество недоразвити идеи и персонажи, всичко се случва някак набързо, с доза клишета и наистина ужасен финал. Личи си, че материалът е бил замислен като нещо друго.

Личното ми мнение е, че спокойно може да пропуснете „МеждуСвят". Освен ако не сте крайно любопитни. Струва ми се, че и самите автори не вземат творбата си особено насериозно, след като са разбрали, че „телевизионните директори не четат книги”.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

През тази година българите карат лятната си отпуска, видимо разкъсани между три неща – стряскащите информации за повишени цени, за които говорихме миналата седмица, непоносимите жеги, за които всички постоянно говорят и сушата откъм медали, сполетяла ни заради лошото представяне на българските олимпийци в Лондон, за което май вече на никой не му се говори. На този фон почти незабележимо за широката публика, но достатъчно ясно за анализаторите, по-големите партии, които уж също са във ваканция, направиха ясни заявки за начало на кампаниите си за парламентарните избори през следващата година. Само в рамките на няколко дни се очертаха основните насоки и дори темите на тези кампании. Например Българската социалистическа партия, най-голямата опозиционна сила в страната, очевидно иска да концентрира атаките си срещу сегашното управление на ГЕРБ в една точка – енергетиката. Социалистите проведоха кампания и събраха над 700 хиляди подписа с искане за провеждане на референдум относно съдбата на АЕЦ „Белене”. Чисто теоретично погледнато, това звучи като печеливша формула и то в много направления. Ако успеят да предизвикат референдум, независимо от неговия изход, БСП не само ще завихри много обществена енергия около себе си, но и ще може да се похвали, че е първата партия, която през последните 20 години реализира тази форма на пряка демокрация в страната. Дори и да не се стигне до референдум обаче, самата кампания ще послужи идеално за предизборните цели на социалистите. Първо, те ще успеят да сплотят собствените си редици зад единна кауза, доколкото всички вътрешни крила, независимо от противоречията помежду им, декларират твърда подкрепа за „Белене”. Второ, на тази основа БСП ще потърси по-близко сътрудничество с други  формации – в случая националистическите „Атака” и ВМРО, които също отдавна се опитват да извадят политически дивиденти от каузата „Белене”. Търсенето на такъв съюзник е важна задача за социалистите, които не понасят да бъдат в изолация, а последните им партньори от ДПС напоследък сякаш се еманципират от тях. Някой може да се засрами от факта, че социалистите така лесно са готови да заменят една националистическа формация като свой партньор с коренно противоположна по същност и характер националистическа формация. Но това само значи, че този някой нито е член на БСП, нито познава нрава на българските социалисти, за които политическият морал никога не е бил силен, слаб или какъвто и да е политически коз. Третата печалба, която БСП би имала в случая, като превръща темата „Белене” в център на кампанията си за парламентарните избори догодина, е външната подкрепа от Русия, която задължително ще получи. Какви ще бъдат формите на тази подкрепа, в момента може само да се гадае. Както, впрочем, може само да се гадае не дали, а доколко и по какъв точно начин БСП ще успее да оплеска споменатите добри перспективи, които си отваря на този етап. А оплескването е задължително, защото всъщност за „Белене” в България няма нито пари, нито перспективи. И мнозинството българи знаят това, независимо дали го знаят с разума или само с инстинкта си.

По-различен подход към изборите очевидно избра ДСБ, една от основните партии от тъй наречената „традиционна десница”, по-различен, макар пак свързан с опит не да се прави собствена политика, а да се прави политика, като се стъпи на раменете на управляващите от ГЕРБ. За целта тези дни лидерът на ДСБ Иван Костов поде темата за необходимостта от промени в сегашното управлението. Той поиска смяна на ключови министри – вътрешния Цветан Цветанов и четиримата в икономическия сектор – на финансите, на икономиката, на транспорта и на земеделието. Оставки, разбира се, няма да има. Но тази заявка на десните всъщност е просто начин те да заявят, че още са политически живи и продължават да мърдат, макар всички отдавна да са убедени в обратното.  Предполагам, че опитите за поредната „нова” легитимация в следващите месеци ще продължат да бъдат част от предизборния арсенал на „старата” десница. Друг е въпросът дали в това изобщо има някакъв смисъл.

За разлика от своите основни опоненти, управляващите от ГЕРБ дават вид, че тръгват към предстоящите избори с позитивна нагласа, със собствена визия за бъдещето и с нещо, което ще впечатли мнозинството българи. За целта тези дни те разиграха абсолютно класически предизборен етюд, като обявиха, че в България икономическият период, познат като свиване на коланите е на свършване и предстои да навлезем в периода на тяхното разпускане. Първо финансовият министър Дянков обяви, че от януари догодина се увеличават пенсиите и минималната работна заплата в страната, а после и премиерът Борисов в програмно интервю потвърди, че „правителството вече започва да говори за повишаване на доходите”. „В редица европейски страни финансовата криза се превръща и в политическа”, каза Борисов, но допълни – „ние обаче през следващите две години няма да бъдем зависими от финансовите пазари и това ни дава стабилност”. Съдържащият се тук ясен намек, че сегашното управление има поне две години пред себе си, когато всъщност до края на мандата му и провеждането на изборите остава само една, е поредното доказателство, че фразите, които изглеждат сякаш случайно изтървани от политиците, най-често всъщност са добре обмислени. Дори и когато са случайно изтървани от Бойко Борисов.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Имате нужда от 4 различни по цвят, но еднакви по дебелина конци. Не забравяйте, че колкото са по-тънки...

Facebook тества функция, която позволява на потребителите да преобразят своите Facebook снимки в реални пощенски картички, които да изпратят на приятелите си.

Според проучване на AppleInsider, основните хардуер доставчици на компaнията в Азия са регистрирали рекордни приходи за Юли.

Според проучване на AppleInsider, основните хардуер доставчици на комапнията в Азия са регистрирали рекордни приходи за Юли.

Защо ли? - ето една инфографика от колегите Umph.com. Няма да коментирам, но Инфографиката е много силна с фактите.

 

Източник: http://www.umpf.co.uk/blog/

Подобни статии:

1. Google се променя, но защо?
2. Защо Google става нелегален

Социалната мрежа Pinterest вече е отворена за всички и няма да има нужда да ви се праща покана, за да станете част от нея. Тази прекрасна новина бе съобщена от блогът на социалната мрежа. С голяма гордост екипът на Pinterest се похвали, че вече няма да „тийзва“ желаещите да станат част от общността и ще можете съвсем спокойно и свободно да създадете свой личен профил в социалката.

Освен, че потребителите ще могат да създават профили в Pinterest, те ще могат да се възползват и от услугата да го направят чрез вече съществуващите такива в Twitter и Facebook. По този начин ще им бъдат спестявани няколко секунди попълване на информация. Това, което обаче е важно да се знае, е, че ще им бъде изисквана информация от техните профили в двете социални мрежи. Самите потребители сами ще решат кой вариант ги устройва най-много.

„Ние сме страшно развълнувани да имаме капацитет да предложим Pinterest на все повече потребители. За нас е важно, ако имате приятели, които все още не са разбрали за тази новина, да им съобщите, за да могат и те да се присъединят към Pinterest. Щастливо пинване на всички,“ се казва в официалното обръщение на екипа на сайта.

Снимка: Pinterest

Подобни статии:

1. Силата на Pinterest
2. Flickr показа на Pinterest среден пръст

Който твърди, че Pinterest е социална мрежа, която не се налага и в България, то той не е прав. Според статистиките, които показва Google Analytics, нашумялата социална мрежа се нарежда не по-надолу от 4-то или 5-то място в източниците на трафик. Нещо повече - трафикът от Pinterest е със значително дълъг престой на сайта и нисък „bounce rate“. В тази статия обаче искаме да ви разкрием за това как можете да използвате по един нестандартен начин Pinterest, Twitter, а защо не и Facebook и Google+ с един подход.

Няма да крия, че идеята бе вдъхновена от @Alexandrina в Twitter. Това, което тя направи, бе да пусне туит, който гласеше: И това ще излезе скоро  pinterest.com/pin/2752825959…. След като проследиш линка, отиваш на снимка в Pinterest, където на практика виждаш визуално за какво иде реч. Ако се позаинтересувате още малко чрез само един клик върху снимката, отивате право на уреченото място. 

Това е един прекрасен начин да активираш своите последователи в Twitter, защото ги „тийзваш“ или така да се каже, леко дразниш, за да видят какво толкова има за гледане. Включването на социални мрежи във върволицата е много подходящо, тъй като по този начин могат да се направят цели кампании, а отделните етапи да се случват в различни социални мрежи. Само си представете.

Снимка: StockBank

Подобни статии:

1. Къде са потребителите? Facebook, Twitter, Google+, LinkedIn или Pinterest?
2. Pinterest е на 3-то място по популярност след Facebook и Twitter

На 16 януари 1942 година, Министърът на благоустройството инж. Д. Василев държи реч в народното събрание под надслов “България в строеж”. След обединението на българските земи, ентусиазмът в страната е огромен. Строи се навсякъде. Голяма част от проектите са започнати през 1938 година, а ресурсът отделян за инфраструктура е огромен. Помислете само – построени са [...]