Туитни ме тук и тук

„Премиерът Борисов поздрави премиера Камерън за „потока“ от златни медали“, написа посланикът на Обединеното кралство Джонатан Алън в профила си @HMAJAllen в социалната мрежа Twitter. Това е единственото съобщение извън протоколните комюникета от офисите на двамата премиери. Самият Дейвид Камерън не се е впечатлил толкова от срещата си с Бойко Борисов, за да я спомене в своя профил @Number10gov. Дори и споменатият от Борисов „поток“ не е цитирал, въпреки че тези дни олимпийската тема е главният му приоритет. Малко след разговора с българския си колега, Камерън пише: „Потвърдено е – това е най-успешната ни олимпиада за златни медали. Победата и в конния спорт прави лятото наистина златно за британския тим“. За България лятото може и да не е толкова златно, но някои спортисти наистина заслужават подкрепа. Точно за това президентът Росен Плевнелиев замина за Лондон. Какво ли ще напише той в профила с в Twitter?

“Президентът Росен Плевнелиев ще туитва пресни-пресни свои коментари от олимпиадата в Лондон под името @bgpresidentstvo“, съобщи в.“Труд“. Новината ме зарадва, защото повечето български политици подценяват ролята на социалните мрежи. Първата ми работа беше да открия в Twitter новия профил на президента, да видя какво е написал и да го последвам, за да съм информиран. „Sorry, that page doesn’t exist!” прочетох на екрана си. Добре тогава. Предположих, че екипът на президента е запазил по някакъв начин това име и ще започнат да го използват по-късно. Пак Sorry! Поисках да регистрирам профил с това име и го направих без проблем. После дори написах от името на президента „Заминавам за Лондон, ще ви информирам тук за срещите си с нашите олимпийци“. После писах на пресцентъра на държавния глава, че ще им дам паролата, стига да си я поискат. Сега седя и чакам някой да се обади. И няма да пиша повече от името на президента, защото не искам да поддържам поредния фалшив профил на политик в социалните мрежи.

(Екипът на президента много се ядосал и регистрирал нов профил @BgPresidency. А аз изтрих другия. Май не разбраха, че им спестих преживяването някой не само да го регистрира, но и да го използва активно, а после те да губят време да обясняват кой е истинският президент онлайн.)

Всъщност Росен Плевнелиев има и предишна регистрация в Twitter, но дори и там да реши да пише от олимпиадата, никой няма да го прочете. Профилът му @rplevneliev е „мъртъв“ от 30 октомври 2011 г. насам. Правилно се ориентирахте по датата, това е денят на втория тур на изборите за президент и последното съобщение на президента до неговите последователи в мрежата не е „Благодаря“, както сигурно предполагате, а е една размазана снимка от залата за пресконференции в НДК. Всички, общо 88 на брой, съобщения са само в рамките на предизборната кампания. И ако си мислите, че дори и тогава е имало истинска комуникация, не сте познали. 864-мата последователи на Росен Плевнелиев в Twitter получаваха линкове за публикувани интервюта, а понякога и някой и друг лозунг като този „Външната политика трябва да бъде огледало на интересите на страната, тя се прави не чрез изолация, а чрез свързаност”. Затова и последователите на президента в мрежата са пренебрежимо малко на фона на потенциала на политик, който все пак спечели изборите за президент.

А защо пък присъствието в Twitter да е толкова важно? И защо е толкова важно всеки политик да има официален профил в мрежата, от който да разпространява достоверна информация? Ето защо: в понеделник следобед фалшивият профил @MiniInterRussia, който се представя за руското министерство на вътрешните работи, съобщи: „Руското правителство потвърждава: Башар ал Асад, президент на Сирия, е бил убит днес в Латакия със съпругата си и още двама“. Само 16 минути след това съобщение цените на лекия суров петрол достигнаха 91,99 USD за барел, а в края на деня търговията в Ню Йорк затвори на 91,20 USD. “Добре позиционираната новина може да раздвижи пазара и изглежда точно това се случи“, написа The Wall Street Journal. Според изданието това е била най-високата цена за последните три седмици, а според различни оценки „новината“ от фалшивия руски профил в Twitter е добавила 1 долар върху цените на петрола. (и този профил вече е изтрит) Спомняте си как фалшивият Умберто Еко съобщи на света, че писателят Габриел Гарсия Маркес е починал и в продължение на ден всички вярвахме в това. Периодично някой, който се представя за друг, съобщава в мрежата „новини“. Най-често за смъртта на влиятелни световни личности. И въпреки, че това се е случвало толкова много пъти вече, винаги има кой да повярва на поредната „новина“. Ето затова е важно важните хора да имат официални профили в социалните мрежи и никой да не се съмнява, че това са точно те.

Всъщност президентът Росен Плевнелиев може да почерпи достатъчно опит и от българската действителност. И добър, и лош. Безспорно открояващият се пример е на външния министър Николай Младенов, който често „туитва“ достоверна и понякога важна информация. Иван Костов и Меглена Кунева са от скоро в тази социална мрежа, но очевидно са разбрали смисъла от усилието. На другия полюс е министърът на финансите Симеон Дянков. Неговият профил бълваше прессъобщения и то с два дни закъснение, и по-добре, че спря още на 14 октомври миналата година. Трайчо Трайков пък прибягна до Twitter чак след като беше уволнен от правителството, за да има трибуна, от която да оценява действията на бившите си колеги. Бойко Борисов ли? Той има няколко фалшиви профила и нито един истински. В същото време посланиците на САЩ и Обединеното кралство комуникират активно в интернет, екипите на световните лидери също отдавна го правят. Някой ден и българските политици сигурно ще разберат, че социалните мрежи вече са задължителен канал за комуникация, но колкото и това да изглежда по детски лесно и несериозно, този вид общуване с избирателите изисква последователни усилия. Не само по избори и олимпиади.

Текстът е написан специално за в. „Труд„

Прочети цялата новина

Свързани новини: