Избирателната памет за паметниците

Решението за демонтиране на паметника „1300 години България“ от центъра на София вече обрастна със серия от интервюта, от които става все пак ясно, че уж решителното решение не е чак толкова храбро и категорично, както прозвуча първоначално.

Известно е, макар и не официално, че министърът на културата Вежди Рашидов е против. Това ли е причината сега фигурите по „вертикала на властта“ ( любим израз от съветско-руската управленска действителност) започнаха да танцуват в духа на знаменития лаф на Ленин за необходимостта да се надхитрява врага с „крачка напред, две назад“.

Обаче врагът, в мое лице например, не спи. И какво да (не) чуе тази сутрин по БНТ? Нищо, отново нито дума по аналогия за всъщност най-яркия символ на комунизма и неговата изнасилена връзка с колониалното ни минало. Нито от студиото, нито на мястото на демонтирането на паметника пред НДК не се чу (отново) дори и опит за споменаване на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА).
А ключовите думички по подразбиране са толкова много: „демонтиране“, „наследството на социализма“, „опасност от рушащата се конструкция“, „дългогодишни остри спорове за паметника“ и т.н.

Как така всички по веригата знаят, че трябва да се ходи на пръсти около темата за съветската окупация и нейната символика? Нима е случайно, че в пространно интервю по БНР със заместник кмета на столицата Тодор Чобанов за демонтирането на паметника пред НДК също „ловко“ пропуснаха макар и бегло споменаване на съветския триумф над България и неговото монументално изражение в центъра на София?

Пред никой друг символ на колиниализма в България не е имало от години толкова много протести, но обявяват тъкмо грозилището пред НДК за най-спорното наследство от уж отреченото минало на комунизма. Ясно е, че е дадена заповед по гарнизона и най-вероятната причина е да се харесаме на г-н Борозу, поканен да открива през септември станцията на метрото в близост на скелета от времето на Людмила Живкова. И съответно по живковски гледаме да омаем високия гост.

Предлагам на Меглена Кунева, за чиято близост с председателя на ЕК на ЕС се изписаха тонове мастило, да намери начин да го запознае при визитата му в София с онзи, другия паметник, за който тя вече толкова зловредно се изказа ( в блога на Комитата), че трябвало да остане, за да ни напомнял за окупацията. Това е все едно изнасилената да иска да си държи над кревата снимка на изнасилвача, за да й напомня, колко й е било зле- с благодарсдтвен надпис, при това.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: