една важна тема за това как се възпитават предприемачи в една вдъхновяваща реч на TED писах още: предприемачите се учат от малки

Share on Facebook

В това издание новите сингли са от Menahan Street Band, Resonators, Jimmy Cliff, както и от българските проекти Ramsey Hercules & Mr. Fingertone и DJazz feat. Reggie. Отдаваме почит към невероятно талантливото продуцентско и композиторско дуо Kenny Gamble - Leon Huff (Philadelphia International Records), оставило дълбока следа в соул музиката на 70-те, а освен това слушаме албумите Look Around The Corner (2012, Tru Thoughts) на Quantic & Alice Russell with the Combo Barbaro и Invocation (2012, BBE) на Boddhi Satva.

Борисов и Лужков крадат „Камчия“.

Лъскавите хотели в курорта са забранени за българи

12.08.2012

Александър Симеонов, в. „Галерия“

България остава без един от най-красивите си курорти. Приказният район, където река Камчия се влива в морето, е заграбен от бившия губернатор на Москва Юрий Лужков. Всичко става с любезното съдействие на нашия премиер Бойко Борисов.

Преди две години, на 12 септември 2010 г., двамата рязаха лентички в комплекса „Камчия“. Само 16 дни по-късно тогавашният руски президент Дмитрий Медведев издава указ за освобождаването на Лужков от поста кмет на Москва. Дружбата на бившия градоначалник с Бойко Борисов обаче е нерушима, вечна и очевидно не зависи от позицията на Лужков в йерархията.

Проектът се завършва с шеметни темпове. В доскоро девствената лонгозна гора се издигат супермодерни съоръжения за спорт и почивка. Подобно ваканционно селище няма в страната ни, а живописната природа прави съчетанието уникално.

Комплексът е в сърцето на природния резерват, защитен от ЮНЕСКО,

и се простира непосредствено до плажната ивица.

Днес български турист няма никакъв шанс да отседне в някой от новопостроените луксозни хотели. Те са отворени целогодишно, но за руснаци. Репортерска проверка на „Галерия“ показва, че опитът да се намери място за почивка там е равен на нула. На влизане в курорта опитваме да отседнем в лъскавия четиризвезден спа хотел „Орфей Палас“. Посреща ни любезно момиче на рецепцията и притеснително ни отговаря, че няма свободни места за българи до края на годината.

Удряме на камък и при следващия опит да вземем стая в хотел „Лонгоз“. „Тук е само за руски туристи“, отговаря ни рецепционистката. „Искаме да доведем наши гости от Русия“, хвърляме кукичката. „За руски гости ще потърсим.

„Трябва да попитам нашите шефове“,

е отговорът на момичето. По същия начин стоят нещата и в суперкомплекса „Радуга“, където огромни групи от русначета вървят под строй към един от най-красивите плажове на родното Черноморие.

Българите могат да се настанят в някои от многобройните комплекси с бунгала. Доскоро в района дървените бунгала са единствените постройки. Преди да дойдат руснаците, разбира се. Въпросните дървени ваканционни селища обаче са на по 30-40 и повече години – неуютни и не предлагат дори елементарен комфорт. Миризмата на старо е направо отблъскваща. За българи толкоз. На когото не му харесва, да взима руско гражданство и е „добре дошъл“ в хубавите хотели край устието на Камчия.

Официално санаторно-оздравителният комплекс „Камчия“ е открит през юни 2011 г. Според официалния сайт собственик е еднолично акционерно дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република България. Целта на комплекса била да осигури условия за почивка, укрепване на здравето, обучение и творческо развитие на деца, а също така и на ветерани и семейства от Москва. Той щял да приема гости и от други региони на Русия, от България и други страни.

Пробивът на Юрий Лужков в България се осъществява от години. Бившият градоначалник на Москва отлично взаимодейства с всички наши кабинети. Височайшият руски политик олигарх е посрещан радушно и от правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, и на Бойко Борисов.

Настоящият ни премиер е особено близък до Лужков.

По информация на частната американска разузнавателна агенция СТРАТФОР Борисов и Лужков са в прелюбопитни връзки. Именно чрез бившия московски кмет руската мафия държи българския премиер в правата линия. „Знаем много за Борисов, но не става за казване“, твърдят от СТРАТФОР.

Самият Борисов помага на независимото разследване с чистосърдечните си народняшки признания за приятелството си с Лужков. По време на откриването на лагера „Радуга“ Бойко Борисов заяви: „Като кмет на София ходих на гости на г-н Лужков и тогава той ми каза, че трябва да стана премиер. Вечерта го бих на футбол на стадион „Лужники“ и станах премиер“.

От дума на дума и от пожелание на пожелание Лужков и Борисов вдигат комплекс за чудо и приказ и за радост на руските туристи и гости. Сградите, парковете и хотелите са разположени на близо 400 декара край морето и реката. Общата инвестиция надхвърля 120 млн. евро. Последните жилищни сгради, които се изграждат, са от лагер „Черноморски“, завършват се и амфиеатър с 2000 места и два плувни басейна. За постигането на целите са деактувани въпросните декари държавна земя, а успоредно с това са изградени водопровод, улици и паркове с пари по оперативната програма „Регионално развитие“.

В справката на варненската областна администрация

комплексът „Камчия“ фигурира със сделка за близо 80 декара

в землището на село Близнаци, община Аврен. Земите са купени през 2008 г. средно за 9,72 лв. на квадтратен метър. Бившият първи секретар на ЦК на ДКМС Станка Шопова се води управител и мажоритарен собственик на компанията „Агенция Русия днес“. Именно Шопова купува втори терен в землището на Близнаци, този път от 21 дка, а цената е малко под 14 лв. на кв.м. После проектът е реализиран на терен, включен в потенциалните зони на екомрежата „Натура 2000”, но през 2007 година Националното управление по горите намалява обхвата на защитения район и дава зелена светлина за реализацията на отдавна заявените руски интереси към устието на река Камчия.

БИВШИЯТ КРАЛ НА МОСКВА ПРИТЕЖАВА $ 3 МЛРД.

75-годишният Юрий Лужков минава за един от най-богатите руснаци. Според сп. „Форбс“ той и съпругата му Елена Батурина управляват и притежават над 2,9 милиарда долара.

Как от заклет комунист можеш да минеш през национализма, кметския пост и да станеш приказно богат. На този въпрос може да отговори роденият през 1936 г. в село Млади Туд, Тверска област, политик.

Бившият крал на Москва

превърна сивата съветска столица във витрина на капитализма по руски образец -

непрозрачна система, съчетаваща пари и власт.

Дребният, закръглен и енергичен Юрий Лужков е назначен начело на кметството през 1992 г., в разгара на постсъветския хаос, от тогавашния президент на Русия Борис Елцин. Националист, който настоява на Русия да й бъде върнат украинският град Севастопол, Лужков демонстрира православната си вяра, определяйки гей парадите като „дело на Сатаната“. Запаленият пчелар в края на 90-те г.

изглеждаше сериозен претендент за приемник на Елцин.

Но последният избра неизвестния на широката публика по онова време Владимир Путин.
Лужков е женен за Елена Батурина, която е с 27 г. по-млада от него и стана най-богатата жена в Русия. В началото скромна служителка в кметството, госпожа Батурина днес е президент на руската компания „Интеко“, управляваща империя на пазара за недвижими имоти и в строителството в Москва.

Батурина и Лужков

Собственичка е на имение в Австрия, на апартаменти в Испания и във Великобритания. „Корупцията проникна на всички равнища на властта. В тази система всеки клан има сектор и живее от подкупи. Москва е най-корумпираният град в Русия“, гневно заявява пред АФП либералът опозиционер Борис Немцов, автор на доклад за аферите на фамилия Лужков-Батурина.

Критиците на кмета го обвиняват и в унищожаването на редица исторически сгради,

жертва на спекулата на пазара за недвижими имоти, както и заради неспособността му да намери решение на чудовищните задръствания по улиците на Москва и на проблемите с опазването на околната среда. Лужков бе критикуван и заради почти систематичното репресиране на демонстрациите на опозицията в Москва. Неговите привърженици пък подчертават, че той е голям строител и е издигнал отново храма „Христос Спасител“, разрушен от болшевиките.

Москва стана град, който никога не спи, с ресторанти и магазини, отворени 24 часа в денонощието. Работещите и пенсионерите в града живеят по-добре, отколкото в който и да е друг град в Русия благодарение на надбавките на кметството. „Има двама Лужков. Единият енергичен строител, а другият безочлив човек, загрижен за поста и бизнеса на жена си. Промяната стана в началото на новия век“, коментира Немцов, цитиран от АФП.

Съпругата на бившия кмет Елена Батурина се забърка в няколко огромни скандала.

Най-големият е за неправомерно взет кредит в размер на 13 млрд. рубли (318 млн. евро) от Московската банка, създадена от мъжа й, които внесла в собствената си сметка. Финансови експерти твърдят, че Батурина е получила кредита чрез измама, защото е заявила, че ще го използва за проекти,  за които предварително се знаело, че са неизпълними, и е предоставила недостоверна информация за необходимите средства за реализирането им. Милиардите, взети от бюджета на руската столица, били внесени в личната й сметка.

От Батурина Лужков има две дъщери – Елена и Олга, а от покойната си първа съпруга Марина Башиловой има двама сина – Михаил и Александър.

Share on Facebook

Kanev, I., DeHaai, K.A. Van Dyke, A. Z., Sanmann, J.N., Hess, M.M., Starr, L.J., Dave, B.J., and Sanger, W.G. University of Nebraska Medical Center, Munroe-Meyer Institute, Human Genetics Laboratory Omaha, Nebraska, USA.

Двама наркомани вървят по крайбрежната улица на курортно градче, а срещу тях - двама полицаи. Полицаите ги спират и питат: - Момчета, да сте виждали тук един труп? - Не, нищо не сме видели. Полицаите отминават. Наркоманите бъркат в храстите, вадят мъртъв човек, домъкват безжизненото тяло до морето и го сритват във водата: - Плувай си спокойно, пич, прикрихме те. Усмихни се, България, август е месец на отпуски, а наркопласьорите отново доказаха, че в тяхната област празни пространства няма и се изнесоха към морето. Където потребителите, там и продавачите. При това бандитската евристика е достигнала до ненадминати висоти и дрогата се продава в магазинчета като сол за баня. Всичко е максимално улеснено. Проблемите обаче ще дойдат за следващите поколения и не е изключено децата в детските градини или в първи клас да рецитират популярното стихотворение „Щурец и мравка” по следния начин: - Бабо мравке, де така? - Тичам щурчо за трева. А ти де с таз спринцовка? - Днес калинката...

Зори е от онези хора, с които можеш да си говориш за всичко - от дизайн, музика и книги до храна и йога, и никога не е скучно. Този понеделник решихме да я попитаме "Как четеш?", защото винаги намира свеж начин да ни разкаже за нещата, които харесва или не, а това лято определено има нужда от свежи хора и идеи.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Зависи от книгата. На по-философските похапвам настъргани моркови със сусам, на скучните направо мога да вечерям картофи, а на най-добрите не се храня по цял ден.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Винаги до мен има чаша с вода, лимон и прясна мента. Студено бяло вино за неделите вкъщи с книга и узо на плажа с книга.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Изобщо не ме ужасява. Колкото по-моя я правя, толкова повече вниквам в нея. Подчертавам любими пасажи, а понякога си ги преписвам в специален тефтер (когато не ме мързи). Не рисувам съчрица обаче.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С флайери от партита, които ми харесват, или с листчета „да не забравя“. Може и с любовни писма :).

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена, особено за лятото. Другата е професионална и я чета по задължение и препоръка. Обикновено чета две едновременно от двата типа. Скоро не съм отваряла медицински книги по анатомия, но от нехудожествената те са ми любими :).

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време, но зависи от интригата. Бих закъсняла за среща заради интересна глава. Ако я напусна, по-скоро, когато се върна към нея, я започвам отново, за да „вляза“ по-лесно.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Категорично да! Същото се отнася и за лош превод и ако се говори за много косми (както стана в „Мидълсекс“).

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Да, стига да имам нет. Или питам някого наоколо, ако не ме е срам.

Какво четеш в момента?
“Дневник на една лоша година” на Кутси.

Коя е последната книга, която си купи?
Същата.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Второто, особено когато са художествена и нехудожествена. Не се притеснявам за смесване на сюжети и усещания, по-скоро се доверявам на нуждата си в момента. Това е като да учиш два езика едновременно – никакъв проблем.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи, на плажа и в +това. Времето е неделя или след работа, или когато не ти се говори с някого на плажа.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни. Много рядко бих захванала поредица, много задължаващо ми се струва. Освен ако не е класика.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Аз съм фен на Харуки Мураками. Той е и по-универсален и лесно можеш да го препоръчаш без риск. Останалото препоръчвам според човека.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По цвят и стил на корицата.

Английската компания ARM и американската GlobalFoundries обявиха, че са подписали дългогодишно споразумение за съвместна работа, като целта им е да оптимизират дизайна на едночиповите системи за 20-nm FinFET производствените процеси. В момента най-съвременните процесори на AR...

Превеждам ви част от тазседмичния коментар на Юлия Латинина за радио Ехото на Москва:

Да поговорим за Олимпийските игри, още повече, че получих доста въпроси за тях. Вече говорих, че не обичам Олимпиадите. Това е класически образец за институционализиране на добрите намерения и превръщането им в бюрокрация. С добрите намерения винагаи така се получава – ето, Свети Франциск от Асизи проповядва сред пточиките, а приемниците му стаат бюрократи.


Това се получава заради фундаменталната лъжа в основата на олимпийското движение – защото то е основано на това, че на състезанията се състезават любители, т.е.такива, които не изкарват парите си със спорт. Днес това правило е отслабено, но то както и преди се спазва by enlarge. И това е същинско фарисейство, защото... Днес, естествено, всички участници в Олимпиадата тренират по 10 часа дневно, и това правило води до това, че спортистът не може да има приходи от това, което прави, държавата го издържа и, съответно главен в олимпийското движене става не спортистът, а чиновникът.


Има още няколко следствия от това правило. Всеки чиновник е заинтересован в уголемяването на неговата организация (структура – бел.Ст.) и в случая с МОК това води до увеличаване на видовете спорт, които са малко интересни на зрителите,  за сметка на това дава възможност да се искат повече пари, правомощия и възможнисти за регулация. Освен това, бюрокрацията не може да създава (финансово) самоиздъжращи се системи и като следствие Олимпийските игри стават все по-скъпи, олимпийските обекти – все по-еднократни, което прекрасно устройва бюрокрацията на страните-домакини. Корупцията нараства.

Но искам да разкажа за още един детайл, която ме порази н атези игри.

Лондонската Олимпиада стана политически най-коректната Олимпиада в света,

при това в онзи краен, преминаващ във фашизъм, стадий.

Значи, първата история е, когато гръцкият олимпийски комитет отстрани  скачачката Параскева Папахристу. Тя се пошегува в Twitter, че ето, днес в Гърция има толкова негри, че нилските комари са осигурени с привична храна. Шега на граница на фала. Но прекършиха живота на човек, който цял живот се е пдоготвял именно за тези състезания. Е, момчета, Министерството на доброто наказава за мисли-престъпления.

След това, стана историята с Надя Дригала – от немския отбор по академично гребане. Нейното гадже написал във Фейсбук, че пътува във вагон, пълен с негри и пакита (на български няма обидна дума за пакистанци – бел.Ст.). Той действително е бивш неонацист, сега е член на легалната дясна партия в Германия. Т.е.момичето са я изгонили, изритали, за това, коетпо нейното гадже, чийто възгледи тя по нейни думи не споделя, е написал във Фейсбук. Момчета, полудяхте ли? Какво е следващото? Дисквалификация заради баща? Заради майка? За това, че дядо ти е служил в SS, а пра-пра-дядо ти е потушавал сипайското въстание в Индия?

Но най-удивителното е друго. Министерството на доброто, което е готово с (нажежено) желязо да наказва заради полинекоректни гаджета, се оказва изключително толерантно към нацизма от другия вид. Ето, при нас ливанските борци, отказват да тренират в една зала с израелските. Това е чиста проба расизъм, това не е тъпа шега в Twitter. По идея, Олимписйкият комитет е длъжен да каже „Момчта, моля, към изхода“. Вместо това комитетът разделя със стеничка залата за тренировки, за да не обиди нежните чувства на расистите.

Друг пример. Две спортистки от Саудитска Арабия отказват да участват без хиджаб. Е, мислим си, че логиката на олимпийското движение е: „Момичета, извинете, но съревнованията са посветени на постиженията на човешкото тяло. Ние не ви налагаме нашите стандарти, а ако вие не ги приемате, заминавайте си, спортувайте си по 5 пъти на ден на килимче с лице към Мека“. Вместо това има разрешават да се състезават с хиджаб. Какво следва? Може би да слоцим хиджаб и на другите спортистки, за да изравним шансовете?

В случая МОК става огледало на навиците на международната бюрокрация. Тя е готова да жигоса всичко, което намирисва на крамолната идея за превъзходството на западаната цивилизация над някои други. Като, да отбележим, тази идея няма практически последствия, и каквото и да напишете в Twitter, Гърция няма да воюва с Египет.



Едновременно с това международната бюрокрация капитулира пред другите видове расизъм, които утвърждават превъзходството на примнитивни, арахаични, среновековни и фанатични култури над западната цивилизация. При което да отбележим, че тези идеи наистина са опасни, защото изцепката на ливанските спортисти не е много далеч от идеологията на Хисбула. Хиджбът не е безобиден местен обичай, хиджабът става символ на тази агресивна позиция, която ислямистите налагат на западния свят.

И, извинете, според мене стана време да кажем:

 „Господа олимпийски чиновници, от вас ни се повръща. Това, което правите, не е интернационализъм и толерантност – това е фарисейство и страх. Готови сте да разрушите живота на гръцка спортистка за неподходяща шега, прекрасно разбирайки, че гръцките нацисти няма да ви взривят за отмъщение. Но страхливо капитулирате там, където има и най-малкат опасност защитата на олимпийските идеали да ви нарани нежната кожа, да не би някой ислямистки шахид ви се обиди за забрана на хиджаб“      

Снимката е от Фейсбук страницата на Саудитска Арабия

Със сигурност през далечната 1966 година великаните от The Doors, когато са написали своето парче, не са имали предвид буквално да поканят лумпените да драсват клечки, за да опожаряват гори и ниви. Пък и дълбоко се съмнявам, че безбройните немарливци, които си хвърлят фасовете или по друг начин палят в природата, някога са били фенове на тази класна музика. Също така е ясно, че през лятото поради високите температури и човешката мърлявщина огънят лумва не само по нашите земи, а и на много места на Балканите и по света и това е огромен проблем за човечеството. Но тук думата ми е за друго. Някак ненормално е това, което огласиха преди дни огнеборците ни, че само за едно денонощие са гасили близо 300 горски пожара. Някои от тях са изцяло локализирани, други все още не и работата по тях продължава. Например – успели са да локализират пожара в резервата „Соколна", община Павел баня. Там горяха около 200 декара сухи треви, храсти и участъци от широколистната гора. Теренът е силно...

От Гугъл собщиха днес, че Motorola Mobility, които бяха придобити от Google Inc (за сумата от 12.5 млрд. долара) ще съкратят 20% от персонала си и ще закрият почти 1/3 от офисите си по света. От Гугъл заявиха в специално съобщение, насочено към американските финансови власти: "Тези промени це...

Баста! Спрете да наливате пари в пробойните на продънената гръцка финансовата система и спрете да се залъгвате, че ще измъкнете страната с помощта на предприетите от нея половинчати, бавни, хилави, безрезултатни мерки. Ако премахнем дипломатичните евфемизми, така в общи линии звучи песента, която германските политици все по-често и все по-високо започнаха да изпълняват в хор на фона на мижавия напредък (или изобщо липсата му) на Атина. В очакване на новия доклад на международните кредитори – ЕС, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, който трябва да бъде готов до средата на септември, Берлин като че ли вече се надява да чуе негативни новини, за да може с основателна причина да удари гилотината на помощта за Гърция. Сигнал за това е изпълненото с разочарование, но и с умора от безрезултатните усилия, изявление на германския министър на икономиката Филип Рьослер в неделя. Той подчерта, че е разочарован от усилията на южната ни съседка да приложи необходимите...

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 6 август

Г-жа Янакиева, Mayor of  Pernik, университетски град, заповядала да лепят топлоизолация върху мраморната фасада на сградата на общината. Обяснила, че това, в същност, са консервационни работи, така мраморът щял да се запази за идните поколения. Ако реши следващият кмет, маха изолацията и пак ще имат красива фасада. Това последното ми го каза един Боби, та може и да не е верно.

Дали трябва да си от БСП и от Перник, или само от Перник стига, за да си така комплексно прост? Председателят на ОС Караилиев вика: “Това е скандално. Къде са органите, които трябва да спрат това?”

Кои органи бе, че нещо не се сещам… Зер има измислени органи за институционалната простотия?  То за обикновената няма, та… Но какво да се чудим, дедо Николай облепи иконописите на църквата с тапети, та…

Министър Добрев вика, че НЕК натрупала задължения от над 2 млрд. лева и работата отивала в киреча. Не знам дали си давате сметка какъв мурафет е да докараш НЕК до фалит! Изключителен. Прав беше Тренчев, че на тия и вагони с наркотици да им карат, пак ще излязат на загуба…

“Гащите на Софиянски” – свалени до месеци”, съобщава „Труд”. И таман си викаме айде, най-после, гледаме в дописката, че под свалянето на гащите колегите разбирали не това, което ние разбираме. Щели да свалят платнищата на гарата…

Човек трябва да чете само заглавията. Ако не бях се полакомил за подробности, щях да си остана с приятното впечатление, че поне един голям… ще бъде наказан. (Знам думата, но е съставомерна.)

29-годишната Мойра Джонстън тръгнала гола по улиците на Ню Йорк в защита на правата на жените: „Искам, вика, жените да знаят правата си, да им вдъхна кураж, че могат да се разхождат голи до кръста…”

Каква глупост! Тая мома, като остарее, като си прищипе циците два пъти на чекмеджето с лъжиците например, ще разбере колко мъдро е измислен божият свят и колко полезни са тюбетейките. Той така един печеливш от генетичната лотария се вайкал, че не му е на челото. Но като остарял, разбрал, че на младини на челото означава на старини в устата.

Лелей, к’ва простотия изтрясках…

Ще прощавате, ама е лято. И вестниците пишат по лятному. Например „Новинар”: „Ако правиш секс с агне, е смъртен грях да ядеш месото му”. Така било в Близкия изток. Или го ядеш, или… Пък в Ливан законът позволявал мъжете да правят секс с животни, но само с женски. За секс с мъжко животно давали много години затвор, а понякога даже и смърт. Щото мюсюлманите не толерирали шляенето от пол на пол. Пък в Англия съдят един поляк, щото като се натряскал, ходел на ливадата да оправя конете. Там пък не толерират содомията в тесния смисъл. Не знам дали са верни тия работи, щото все пак във вестник съм ги чел. И то вестник на Пеевски.

Ей, Хасково, честито! Научаваме се, че и вие вече ще се радвате на истински новини. Столичното АД “ГМ Прес” купило „Хасковска Марица”. Туй дружество купи по-лани 34% от «Стандарт», част от агенция “Блиц”, седмичниците “Шоу”, Над 55″ и др. Ще рискуваме да кажем, без разбира се да се правим на герой, че поемаме някакъв особен риск, че зад това дружество се крият Делян Пеевски и КТБ на Цветан Василев. Затова именно ви честитим. Че вече ще четете новини направо от първоизточника –ГЕРБ и лично от Борисов.

Освен това се вземат мерки да не четете друго. Например някой неправилен вестник. Както съобщи Хасково.нет, Пеевски се готви да изкупи разпространителската мрежа в града.

Да честитим и на Пловдив, щото тя сделката е главно за в. „Марица”. Също и на Пазарджик. И „Пазарджишка Марица” е в кюпа. И на Благоевград, чийто единствен ежедневник „Струма” също е купен. На Търново честитихме по-преди. Там Пеевски купи „Борба”. Пък на Русе лани, когато човекът на Пеевски Христо Грозев купи пресгрупа „Утро“. Което значи, че автоматично честитим и на Плевен, Лом и Силистра, където „Утро” има ежедневници. Нема лабаво! Поединично и на цели пресгрупи вестниците се прегрупират върху опакото на свободното слово…

А колкото до истината, вижте какво, един възрожденец викаше така: «Истината е безсмъртна и като такава може да почака». А властта не може, властта е временна, да не кажа кратковременна…

Питате къде са журналистите, защо не протестират срещу изнасилването на истината? В един роман посветен, най-общо, на нравствения избор*, един герой казваше: „Ако беше разумно щях да протестирам, но не е. Пред мен стои въпросът за собствената ми кариера, за слабия ми глас на фона на много по-силни елементи в политиката”.

Което е и така, и не е така…

Вторник, 7 август

Бойко вика, че ГЕРБ подкрепя референдума за “Белене”, ако под графата “за” в бюлетината се запише: “Всеки българин ще изплати по един мерцедес, ако централата бъде построена.”

Не, че е лъжа, но е едно от онези неща, които наричаме приблизително верни… Ако 7 млн. се бръкнем за по един мерцедес среден клас без кожен салон (макар че кой българин ще купи мерцедес без кожен салон?!), получаваме 350 млрд. лв. Даже и руснаците не могат да поискат чак пък толкова. Затова може да се каже, че премиерът преувеличава малко. Около 20 пъти.

Защо не вземат да извадят оценката на HSBC за стойността на проекта и да престанем с гадаенето. Нали за това им се дадоха маса пари! Щото пък Делян Добрев вика, че АЕЦ “Белене” щяла да струва колкото пенсиите на всички българи за 2 г. Което е малко по-евтино от Бойковото. Все пак, не всички пенсии могат да си купят мерцедес с парите за две години…

Станишев се чуди: „Вече 3 г. се чудя на какво се дължат безкрайните завои в позицията на Борисов за „Белене”. Първо заяви, че няма да го строи, две години по-късно, че без този проект хората няма да могат да си плащат сметките и ще внасяме ток от Турция, накрая пак обърна палачинката”.

По принцип едно такова поведение е свързано с неуредени предфинансови въпроси. Но случаят е малко по-комплициран, щото, ако са се давали пари, то те са дадени преди Бойко. Не знам на кого. Знам, че Симеон размрази проекта, а Първанов и Станишев го прегърнаха като свой… И също знам, че в Русия се предпочита схемата „деньги вперед”. И не е прието да се плаща по два пъти за едно и също. Като казвам плаща, не го приемайте непременно като даване на пари. Да, до скоро се смяташе, че плащането става кеш и сега, или никога. Но времената се промениха. Нали знаете къде работи бившият германски канцлер Шрьодер? Потърсете из висшата номенклатура на „Газпром”.

Гоце пък се удивява: „Аз съм удивен, че премиерът може да бъде толкова объркан, когато става дума за АЕЦ „Белене”.

Лъже! Никой вече не се удивява на объркването на премиера – нито у нас, нито по света. Па то да беше и само за „Белене”…

И тук ще използвам случая да възразя на моя приятел Селин. Той казваше за един Преншар: „Прекалено много неща знаеше това момче и те го объркваха.” Човек може и много малко неща да знае и пак да се обърква.

А пък шефът на АЕЦ „Козлодуй” Николов коментира: „Вместо да събира подписи, БСП да намери инвеститор.”

Между другото, назначаването на Николов за шеф на АЕЦ „Козлодуй” стана водораздел за ядреното ни мислене. Ако преди това не взимахме отношение, за да не ви попречим да си изградите лично мнение, то вече се налага да заявим отговорно: Не желаем „Белене”, не желаем атомна енергетика. Айнщайн беше казал, че има случаи, когато техническият прогрес е като брадва в ръцете на патологичен убиец. Тоя случай е такъв. Туй момче, само каяфета като му видя (който определено работи срещу него), и не бих му поверил трактор да управлява, та камо ли АЕЦ!

„Труд”: „В БАН откриха безплатен ток”.

Е, откритието е направено отдавна от братята индобългари.

Учените само малко са го усъвършенствали. Докато индобългарите ползват ток и не плащат, учените от БАН не ползват и не плащат. Като им свършат парите, излизат масово в неплатен отпуск. По тази причина станал конфуз оня ден, щото президентът трябвало да посети Института по органична химия, но учените точно тогава икономисвали ток и визитата се отложила. Пък в Института по математика и информатика за икономия спрели топлата вода. Ами да, що им е топла вода?! Няма да се подмиват на работното място, я!

Никога на учен и изобщо на българин няма да му хрумне, че може да се качи кон в багажник. Ама може. Сн. в. „Труд”.

Ще ми се тук да цитирам едно мнение на читател, като отбележа, че в никакъв случай не го споделям напълно: „Ако искат да оцелеят, БАН трябва да приложи тактиката на археолозите – хората се принудиха да откриват вампири, таласъми, мощи и самодиви – само така се получава финансиране от режима на идиотите от Герб. С какво могат да впечатлят мутрата Борисов от БАН? Да “открият” вечен двигател, магнитен амулет против уроки, вълшебен балсам за травми, вечен асфалт и т.н.”

Като се абстрахираме от езика на омразата, не можем да не признаем, че има някои разумни насоки за научно дирене  – амулетите, балсамът за травми…

Време е учените да започнат да произвеждат това, което се търси, а не каквото те си решат. Ето вчера чета, че двама младежи от отбора ни по лингвистика, ръководен от доц. д-р Держански от БАН, взели златен медал на олимпиада по лингвистика в Любляна. Хубаво, нема лошо. Но кому, кажете ми, е нужно да се хвърлят усилия в областта на лингвистиката? На г-н Цветанов? Изключено! На г-н Борисов, на Тетка, на Искрето? Не! Нито пък на техните избиратели. Волтер викаше, че мъдреците живеели помежду си. И лингвистите така. Един малък кръг от хора, по-малък и от „Котараците”, си правят кефа с лингвистични изследвания. Ами те, ако ги оставиш, и със семиотиката ще почнат да се занимават.

Пак в „Труд” чета, че правителството готвело нова концепция за възрастните хора, която предвиждала въвеждане на застраховка “Старост” в две форми – доброволна и задължителна. В контекста на гореказаното, явно е, че в изготвянето й учените от БАН не са участвали. Те никога нямаше да се сетят да въведат две форми на застраховане, които са предпоставка да се обхванат всички пенсии – който иска си прави доброволна, който не иска – задължителна.

Бабата с леката картечница…

„Друга идея за подобряване здравето на възрастните, пишат колегите, е да се въведе “комплексна здравна услуга за възрастни”, но не е обяснено какво би включвала тя.”

И не е нужно. Какво има да му обясняват на комплексното? То на места вече съществува. На много места. Оня ден четох, че лекари, сестри и санитари работели в комбина с погребалните агенции, като им изпращали клиенти. Роднините на клиентите, де… А на някои места, като търновското село „Драгановци”, джипито е и поп, и лекар, и погребален агент едновременно. Това, според нас, се разбира под комплексни здравни грижи.

Сряда, 8 август

Из ония дни германският Цецо рече пред в. “Райнише пост”: “Според мен, рекъл, в момента е изключено отварянето на границите за България и Румъния”. Демек, нанай Шенген.

Плевнелиев коментира: “Към момента българските институции нямат други индикации за промяна в позицията на Германия освен интервюто на немския вътрешен министър, което той дава за една регионална немска медия. Ние вярваме, че България ще получи една коректна оценка на нашите усилия.”

Нямаме, нямаме друга индикация… Докладът на ЕК за напредъка на България изобщо не може да се брои за индикация. Там всичко е казано в прав текст, а индикацията е нещо по-деликатно и дискретно…

Струва ни се, че за туй изказване президентът е ползвал манталитетните си наблюдения върху българският вътрешен министър. Което обяснява и надеждите му, че германският говори едни работи пред регионалните медии и съвсем други пред централните. И, доде не го повтори пред централна, можем да се надяваме на „коректна оценка на нашите усилия”. Дано. Макар че пък те усилията не ни ги отричат. Трети доклад вече отбелязват, че полагаме усилия. Искат да видят резултати. Щото, както сме казвали и друг път, историята не борави с усилия, а с резултати. От тия, дето полагат усилия без резултати, един Сизиф  само е запомнен и то само за да се знае, че така не бива.

Тонката Кютев вика, че Борисов лъже, „Белене” щяло да струва по 1000 лв. на човек”.

Нека лъже, бе! То си е за него! Послъгването вреди на здравето, съобщи вчера Ройтерс. Екип учени от университета в Нотр Дам, Индиана, установили, че, ако човек лъже, вреди на физическото и менталното си здраве.

Може и да е верно, но може и да не е. Или пък да има резистентни. Иначе Борисов трябваше да лежи тежко болен… А той е по-витален от всякога.

Лилито Павлова вика, че материалът от разрушените през април незаконни постройки на “Златна перла” се използвали за направата на пътища.

Браво! Предлагам да наречем този процес, който едва започва, хоризонтиране на вертикалното строителство. Икономическият бум от времето на царя и триадата, основан на безумното изливане на бетон по цялата българска земя, почва да дава плодове. Работата става малко както казваше поговорката, за хиляда пари гозба, за един грош говна.  Извинявайте, но си е баш така. И това е само малка част от… гозбата. Магистрали ще построим от млян бетон.

То с какво ли ще караме по тия магистрали… От неделя А 95 поскъпнал до 2,68 лв. По тоя повод „Дневник” пише в анализ „Лятото, в което ГЕРБ загуби здравия си разум”: „Дали вдигането на цените на горивата през най-мобилния сезон не се случва, за да гарантира свръхпечалби на петролни монополисти?”

Дали, а?

Но малко не сме съгласни с допускането, че е станало това лято. Излиза, че изначално го е имало. А то не е така. Както бил казал някой във форума на „Дневник”, “след триглавата ламя дойде празноглавата!”

Куелю казва: „Недей да мислиш непрекъснато, че притесняваш или смущаваш околните! Ако на хората не им харесва, ще протестират. А ако не им стига куражът да протестират, това си е техен проблем!”

Що да се сърдим на Луковете, че дигат цените? Още повече, че от КЗК казаха, че нямало злоупотреба с монопол.

Енергийните фирми се увъртели в дългове”, пише „Труд”. Интересно подбран глагол. Но можеше да е и по-интересно, ако се употреби „увъртолили”. Този глагол го знам от дългогодишния главен редактор на „Стандарт” Юлий Москов. Когато Чорни купи „Стандарт”, Москов ходел из редакцията, потривал ръчички и викал: „Ей сега вече се увъртолихме в кинти!” Та от там го знам. А го споменавам щото вчера четох отчета на Славка по повод 20 г. в. „Стандарт”. И там периодът на Москов е отчетен като част от прогресивното развитието на вестника.

Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) направила анализ на учебниците и стигнала до извода, че до един са сексистки. Жената била представяна като домакиня, а мъжът като труженик на общественото поприще, който дома не пипа. С една дума мама пере и чисти, тате чете вестник…

Тате чете вестник, ама друг път… Седи наш’та (или ваш’та) в кафенето, крак връз крак, льока “Блъди мери”, пуши “Davidoff Light” и хич не й пука, че не е помела, че не е сготвила, че децата ходят пенкилер по улиците, че главата на семейството е и без салата, и без ракия… Позор!

И по-зле ще става. В учебниците за седми клас на издателство “Анубис” пишело например:

“Чудя се дали мама ще ми даде пари за пластична операция.”

“Ще си карам по сутиен, ако ще да ми се качи около ушите.”

“Когато направих “позата на кучето”, мислех, че повече никога няма да мога да се надигна.”

От КЗД определили това като “неуместна еротизация”. Идиоти!

Представяте ли си?! Позата на кучето! В седми клас! На 13-14 г.! Като порасте сигурно ще прави и позата ”Луна отвъд планината”…

Това не трябваше да го споменавам. Сега ще почнат едни въпроси… Нямате идея колко хора, по-точно жени, ми се обадиха да ми търсят телефона на Винету Коен…

Четвъртък, 9 август

Плевнелиев критикува Найденов за простотията  да се замразят цените на десет стоки от първа необходимост: “Цените, вика, не могат да се свалят със споразумение, а със създаване на конкурентна среда, в която ще има честно състезание между доставчици и производители.” Прав е, но създаването на тая конкурентна среда и честно състезание у нас върви много трудно, ако изобщо върви, де…

Между другото, германският вътрешен министър повторил, че тая година ще гледаме Шенген през крив макарон, и пред “Хамбургер абендблат”. Но, доколкото и той  е регионален, може би не трябва да смятаме и това за индикация.

Но дето споразумения цени не свалят, е прав Плевнелиев. Споразумението на Дилян с Луковете да намалят горивата трая точно пет деня…

За да се появи конкурентната среда и честното състезание държавата трябва да си е на мястото. КЗК провери големите вериги за картелни споразумения. И установи, че има. Но вместо да им натряска глобите, предвидени от закона в подобни случаи (10% от оборота), комисията се споразумя с тях повече да не правят така. „На практика това означава, коментират в декларация от Съюза Произведено в България, че ако обереш банка, достатъчно е да се споразумееш повече така да не правиш и наказанието ти се разминава. Даже не връщаш парите…”

За доказан картел в Щатите ще им скъсат задника от глоби. А ние се държим като оял се катаджия – „Айде и повече да не правиш така, че следващия път ще те глобя…” Щото те са големите нвеститори! Да им на инвеститорите…

Не искам да обиждам г-н министъра на земеделието, ама е прост като гъдулка. Веригите ще намалят десет стоки бе, льольо, и  от тая работа ще излязат на кяр. Защото, първо, ще нагъзят производителите да поемат намалението. И те ще го поемат, щото веригите отдавна са ги турили в позата на кучето…И, второ, ще увеличат цените на други 20 стоки. Зер некой ще им каже нещо?!

И изобщо, тече едно безсмислено социално потене. Далеч по права е Тетка Цацева: “Цените скачат? Въздишам тежко! Факт!”

Слушам премиера по телевизора. Обяснява от Лондон нещо за атентата в Сарафово. Чух го да казва: „Българските службите не са получили такава информация и помолих Дейвид да ми я предостави, защото това са тежки обвинения”.

„Помолих Дейвид…”!

Щото ние с него заедно сме карали войниклъка…

И всичко това беше казано с „глава, вирната толкова високо, че напомняше Де Гол в най-величавото му време”…

Борисов разговаря с Дейвид с една ръка.

 

Англичаните наричат такова фамилиарничене „name-dropping”**. А Фредерик Бегбеде го определя като „връх на селската парвенющина.”

Ама не връх…

Петък, 10 август

Некакъв Аце пита под текста ми в OFFnews: „Докторе май дъската ти хлопа на тебе…” То даже май и не пита, ами направо диагностицира…

Виж сега, Аце, в исторически сложилата се диада „писател-читател” по-вероятно е да има нещо сбъркано откъде читателя. Не е луд, който пише, луд е, който чете. Така де, не е ли така? Пишещият все взема некой лев, а читателят чете за без пари… Тъй че вземи го премисли още веднъж.

Иначе ние никога не сме отричали, дори диагнозата ни е в заглавието на рубриката.

„В днешно време, пишеше горецитираният Бегбеде, всички са луди. Имаме избор единствено между шизофренията и параноята: или сме по няколко наведнъж, или сме сами срещу всички”.

Ние специално, по причина, че сме силно социализирана личност, избрахме да сме няколко… И, ако нашето мнение ви интересува, това е по-добрият вариант. Сам срещу всички е за много силни, много героични мъже. Като например премиера … А ние, както и друг път сме отбелязвали, сме мъж, но не чак фундаменталист…

Но пък Борислав Геронтиев вика, че точно това било недостатък на Бойко. Липсвал му още един Бойко, „когото да носи в себе си и който постоянно да му намига и да му казва: “Преценявай кога говориш сериозно и кога трябва да намигнеш.”

Някои от прогнозите ни наистина граничат с ясновидство. Тази е направена през 2002 г. и вече 10 години е вярна.

 

Това ни се вижда глупаво. Така ще остави Бойко вътрешния си глас да го надприказва! А и на какво основание вътрешният му глас ще е по-умен от другия?!

Ако трябва да сме сериозни, според нас големият вътрешен проблем на Бойко е, че иска и трънения венец и трийсетте сребъника***. А това не може да стане…

…………….

*Антъни Бърджес, „Портокал с механизъм”

** Name-dropping, англ., самохвалство чрез споменаване на близост с видни личности…

***Анурин Бевън, англ. политик.

 To be continued next път

Драгомира Раева от природозащитно сдружение “За Земята” ръководи проекти, свързани с устойчивото използване на природните ресурси и отговорното развитие на добивните индустрии в България. Има опит и в областта на европейското екологично законодателство за качеството на въздуха, шумовото замърсяване и нано технологиите. Била е част от екипа на Европейското екологично бюро в Брюксел, преди да се присъедини към “За Земята”. Образованието си по управление на околната среда и екологични политики е завършила в Германия, Унгария и Швеция. Професионално и лично е мотивирана от красотата на българската природа, величието на планините и отговорността за тяхното съхранение за бъдещите поколения. - Г-жо Раева, в кои райони в Пирин се проведе акция за почистване на планината и защо точно там? - Тази година бяхме в Северен Пирин. Два дни в района на хижа "Яворов", пет дни на хижа "Вихрен" и два дни на "Синаница". Избрахме Вихрен, защото това е най-посещаваният район и най-качваният връх в...

Обичайно човек остава безмълвен след досег с творчеството на Стайнбек, а ако първото му приключение е било с великата „На изток от рая”, няма как да не очаква величие и в следващите си книжни срещи с писателя.

Но „Тортила Флет” е... различна (не само защото носи първия истински успех на автора). Един различен Джон Стайнбек, който с очарователно чувство за хумор разказва наглед обикновена история за обикновено местенце и обикновени хора. Истината е малко по-странна. „Това е историята на Дани, приятелите на Дани и къщата на Дани. Тая история разказва как тия три неща станаха едно, така че, ако в Тортила Флет заговорите за къщата на Дани, никой не ще мисли, че имате предвид само дървената постройка, отдавна измазана с вар и обрасла в листата на древната, неподрязвана кастилска роза. Не, когато заговороите за къщата на Дани, всеки ще разбере, че имате предвид едно цяло от хора, от което блика нежност, радост, благодеяния и, най-сетне, мистична скръб…”

Още от предговора читателят се изпълва със странни емоции, които сякаш невидимо го топлят и карат да се усмихва. Казва си: „Ето това е, което ще ми оправи деня”, защото Стайнбек чудесно се е справил с превръщането и на най-драматичните моменти в ситуации, след които човек може да се засмее на безумните решения на героите. Ще разберете колко може да понесе едно приятелство и през какво преминава, но без да се разпада и на какво са способни самите хора, за да запазят дружбата си, която се оказва по-ценна от всичко, което са имали през живота си. И те са готови да се борят, макар и опиянени от много вино, за което дават и дрехите на гърба си…

Но това е Стайнбек. Нужно е да го четем, а коментарите са някак излишни.

Прочетете още ревютата за други творби на Стайнбек в Аз чета: "Към един незнаен Бог", "Гроздовете на гнева", "В неравна борба", "Небесните пасбища" и "Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка"

Хърватският режисьор Ирена Скорич нашумя със своя еротичен омнибус филм „Хептамерон”, който бързо се превърна във фестивален хит. Лентата получи награда на световния кинофестивал в Хюстън. „Хептамерон”, чието оригинално заглавие е 7 sex 7, е филм, съставен от седем новели и следва структура, подобна на тази на „Декамерон”. Филмът разказва за хетеросексуална и хомосексуална любов и показва секссцени, но само в контекста на човешките взаимоотношения. Ще можем да го гледаме в рамките на фестивала за късометражно кино „Късо съединение”, който тече в момента в София. Първата прожекция е на 15 август в Дома на киното. Това е първият еротичен филм на Ирена Скорич, която досега се е занимавала главно с документално кино и късометражни проекти. В един от своите филмови експерименти тя проследява петима души, които са публикували обяви във вестник, и така показва пет уникални съдби на хора от съвременна Хърватия и по какъв начин те са свързани с миналото на Югославия....

От няколко години расте една традиция. Да се правят големи културни събития на открито – съвместно от общините и разни издателства, неправителствени организации и тям подобни. Тя е крехка традиция. Като цвете, поникнало в асфалта, ако ми позволите това древно сравнение. Но нека не се заблуждаваме: Всяка традиция, свързана с културата и духа, е крехка. Вечни и непоклатими са само грубо-материалните неща. И традиции. Поне в България се оказа, че е така. Както се вижда – устойчива и мощна в България е само традицията на яденето на шкембе чорба. Или на банички. А може би и традицията в развалянето на хубави начинания. Но тази традиция, за която говоря засега, е непокътната. Това лято аз участвах в три или четири мероприятия (както се наричаха хепънингите и ивентите ха-ха – едно време) . Да – в цели четири! В Алея на книгата във Варна, в Алея на книгата – Бургас, Четящият човек – пак в Бургас, и Малкия сезон на театър "Сфумато". А лятото не е свършило и освен това... Освен...

Продукти за 4 порции:
600г кайма
2 глави лук
3 яйца
щипка сол
щипка чубрица
500г макарони
1/2ч.ч. течна сметана
3- 4 домата за гарнитура
2- 3с.л. oлио

Приготвяне:
Макароните се варят според описанито на опаковката. Каймaта се слага в купа. Добавя се лук настърган на ренде, сол и чубрица. Мляното месо се омесва. Запържва се за 10 минути в тиган с мазнина. Яйцата се разбиват заедно със сметана. Две трети от яйчената смес се обърква със сварените макарони. Тавичка се маже с масло. Разпределят се половината от макароните. По средата се слага запържената кайма. Отгоре се разпределя останалата част макарони. Ястието се полива с остатъка от яйчената смес. Пече се на умерена фурна 40 минути. Реже се на парчета. Порцията се гарнира с домати.

Кого подкрепяме ние в Сирия? Режимът на Асад е кървав, но опозицията срещу него е от терористи, без капка свян дори пред труповете на загиналите. Това видео ми напомня отрязването на главите на българските шофьори в Ирак. Заслужават ли тези терористи подкрепата на България? Категорично не! Беше голяма грешка да им позволяваме да провеждат сборищата [...]

“Изкуството на войната” срещу журналисти

Антидискриминационната комисия воюва за правото на преюдициални запитвания до СЕС

Заплашват Мадона с глоба за реклама на хомосексуализма в Санкт Петербург

Барозу отново призова Румъния да уважава независимостта на съдиите

Малки стъпки към края на домовете за деца с увреждания

В топ 5 сме по трафик на хора в ЕС

Вдигнаха първата будистка гей сватба

Със сигурност няма как вашият рекламен микс да мине без реклама във Facebook. В следващите няколко реда ще се опитаме да ви дадем някой съвети за това как да направите вашата реклама в социалната мрежа, да разбирате различните метрики в рекламните отчети и няколко съвета за това как да я направите по ефективна.

Както във всяка реклама, така и тук трябва да следвате четири прости стъпки, за да направите вашето послание ефективно.

 

1. Определете вашата цел
2. Набележете вашата таргет група
3. Определете бюджет на кампанията
4. Запознайте се с условията за реклама във Facebook.

Най-важното в първата точка е да определите каква точно е целта на вашата кампания – дали искате да спечелите повече Like-ове на вашата Facebook страница, искате да популяризирате вашият сайт или искате да спечелите повече клиенти със своята специална оферта.
Най-лесният начин да проверите дали сте си поставили ясна цел е да се опитате да я опишете в едно просто изречение! Ако ви трябват повече думи, значи целта ви не е достатъчно ясна!

Определете аудиторията на вашата реклама.

Ако се опитвате да привлечете вниманието на майки с малки деца, то няма смисъл да таргетирате мъже, а също и жени над 50 години. Едно от големите предимства на Facebook е, че може много точно да определите възрастта на аудиторията, която искате да облъчите. Хубаво е максимално да се възползвате от тази възможност, като най-голямото предимство на това е, че може да повишите възвръщаемостта на вашите инвестиции.

Бюджет

И така, един от важните елементи на вашата рекламна кампания е да определите какъв бюджет ще ви е необходим. Известният опит, който имам с реклама на български компании във Facebook е, че бюджет от едно евро носи средно 10 нови Like или около 5-6 препратки към вашият сайт.

Трябва да имате в предвид, че поради начина на плащане на рекламите във Facebook – CPA или CPM, е възможно да се изисква и по голям бюджет за да привлечете този брой фенове.
Facebook ще ви предложи най-добра цена за клик или хиляда импресии, но трябва да имате в предвид, че в момента все още може да дадете с около 1-2 цента по ниска цена, ако таргетирате клиенти в България и рекламата ви да има добра видимост.

По отношение на бюджета, имате две възможности да определите неговият размер. Дневен бюджет или бюджет за цялото време на рекламата. В първият случай определяте колко да платите за всеки ден реклама, в случай, че надхвърлите бюджета това ще доведе до спиране на рекламата. При вторият случай, ще определите сума която ще похарчите за целият период на рекламиране.
Вторият вариант може да е по удачен, особено ако имате силна активност във вашата страница, тъй като съчетанието на реклама в съчетание с интересно съдържание води до кумулативно натрупване на фенове.

Метрики

Информация за всички метрики във Facebook може да откриете в тази статия в нашият сайт. Най-важните обаче, които трябва да следите, е цената на една импресия или цената на един клик. Тъй като те ще ви покажат най-точно колкото струва привличането на един клиент, а в последствие и каква е вашата печалба от него. Другият важен параметър, който аз лично следя е Social Rich. Този показател ми показва до колко рекламата ми е достигнала до приятелите на моята таргет аудитория. По този начин може да достигнете до много висок брой потребители и да спечелите повече фенове на база това, че приятел е харесал дадената реклама.

И така, след като сте готов с вашата реклама е време да за няколко прости съвета.
На първо място – направете няколко версии на вашата реклама, разделете бюджета между тях и вижте коя се радва на най-голям интерес. След това прехвърлете целият бюджет върху нея. По-този начин, ще имате най-ясна представа кое от вашите послания работи най-добре, а и за разлика от банер рекламата, изработката на няколко варианта за Facebook не е толкова трудно, само снимка, послание и линк.

Определете много ясно дали вашата реклама има за цел да привлече нови клиенти или да увеличи разпознаваемоста на вашият бранд. В случай, че искате нови клиенти, то по-добре заложете на CPА модела. В този случай, ще платите само за привлечен клиент. Ако обаче целта ви е да постигнете по висока познаваемост на вашият бранд, то тогава CPM е по удачното решение. В този случай не е нужно да таргетирате много точно вашата аудитория.

И още един важен момент. За да достигнете до още по голяма аудитория, то е важно именно в периода на вашата рекламна кампания да включите и възможно най-много публикации във вашата Facebook страница. По този начин цената на един фен може да падне още повече, тъй като новите потребители са много по склонни да споделят нещо интересно, което сте публикували и това да доведе до нови фенове.

Facebook може да бъде един много добър канал за реклама, особено ако сте от типа “малък бизнес”. Не забравяйте обаче, че този канал, трябва да се комбинира и с другите начини за реклама, за да може ефекта да бъде най-голям!

Ако не разполагате с голям бюджет, то съчетаването на Facebook с AdWords, може да даде силен положителен ефект за вашият бизнес! А ако можете да предложите и някаква специална оферта, безплатна мостра или някакво събитие, то силата на вашата реклама определено ще достигне до още по голяма група потребители!

Подобни статии:

1. 5 съвета за избор на награда за вашата промоция във Facebook
2. 75 от най-добрите B2B маркетинг съвета за Facebook

Предлагаме ви пълна стинограма от разговора за границата на свободата на медиите и образа на властта в тях в Епизод 8 на Антоанета Цонева с журналистите Силвия Великова и Иван Бакалов. * * * Антоанета Цонева: Здравейте с Епизод 8 на „Гневни Млади Хора“. Днес имам страхотни гости – Силивя Великова, журналист от БНР и главния редактор на e-vestnik.bg Иван Бакалов. С тях днес ще говорим за границите на свободата на медиите. Няколко са темите, които ще обсъдим - За концентрацията на медийния пазар в България и последствията, За това как интернет променя медийната среда, За това има ли партия на телевизорите и партия на интернет в България, За експанзията на „корпоративната журналистика”, За държавните пари в медиите и образа на властта в тях, За това може ли да има „Орлов мост” на журналистите. Първият ми въпрос към Силвия – ти чете ли доклада на Фондация „Медийна демокрация“? Всички международни организации, наблюдаващи медийната среда в България, като започнем от „Репортери без граница“, IRЕX, SEEMO и стигнем до доклада на Държавния департамент на САЩ, казват, има осем повтарящи се заключения. Това са силна зависимост на медиите от властовата конюнктура, нарастване на политическия натиск върху медиите, отказ от критика на статуквото и проблем с плурализма, активно доброволно предоставяне на новинарско съдържание на политически субекти от страна на редакциите, наличие при част от редакциите на неофициални списъци с политици, партии и теми, които да бъдат отразявани само в положителна светлина, разпределяне чрез правителството и общините на обществени и евросредства в полза на медии с позитивно отношение към властта, чрез договор за реклама или медийно отразяване, силна зависимост на регионалните онлайн и печатни медии от местната власт, политизиране на медийната среда, липса на политическа воля за справяне с проблема и за разрешаване на медийната свобода. Ти (Силвия Великова – бел.ред.) работиш в обществена медия, което сигурно е различно? Силвия Великова: Да, различно е и доста по-приятно отколкото всичко това, което току-що изброи. Понеже радиото не е визия, даже не сме от най-предпочитаните медии от управляващите. Това ни позволява да критикуваме и това да ни се разминава безболезнено. Това, което ти изброи като констатация на Фондация „Медийна демокрация“ даже няма нужда да ни го казват отвън – ние си го знаем. Като застанем на вестникарските будки или като отворим в интернет онлайн изданията на медиите, всички тези зависимости са очевидни. Те са очевидни, когато отидеш на събитие и се опитваш да се ориентираш какво правиш и къде си. Аз доста време репортерствам, и трябва да кажа, че не съм виждала толкова предубедено отразяване на събитията. Колегите идват, защото им е казано как да отразят едно събитие, казано им е какво да питат. Даже, понякога, знаят какви изненади предстоят да се случат. Това е доказателство на факта, че това не са събития, които се отразяват такива каквито са и както се случват, а те са... Антоанета Цонева: Това означава ли, че има режисирана реалност? Силвия Великова: Да, най-вероятно. Аз ще ти кажа един много драстичен случай, който за мен бе крайно изненадващ, защото очевидно не бяхме от медиите, които бяха предубреждавани. Когато се случи т.нар. „обрат“ по делото „Октопод“ и дойдоха изненадващо едни свидетели в късни часове, се оказа, че представители на изпълнителната власт са звънели по редакциите и са питали дали има журналисти, които да отразят събитието. Понеже ние (БНР- бел.ред.) отразяваме доста дълго това дело, в един момент започва да ти писва – ти не можеш всеки път да го пробутваш като новина. Има случаи, в които просто не го отразяваме. Имаше колеги, които имаха проблем, че не бяха да чуят тези „разтърсващи“ разкрития за Алексей Петров и от там нататък, на всяко следващо заседание, имаше видимо медийно присъствие и колегите бяха там, защото знаеха, че на всяка цена, каквото и да се случи, трябва да го отразяват. Да, има режисиране, след като можеш да си осигуриш свидетели и те да бъдат доведени там не за да се изяснява истината, не за да бъде доказвана или оборвана една теза, а за да бъдат отразени и да бъдат отразени така, че да бъде компрометиран неудобния за властта човек. Антоанета Цонева: Тогава разговора за „партията на телевизорите“ и тази на интернет, е разгоор, който си струва да водим, защото интернет изглежда много по-радикализиран. Там властта е недолюбвана, няма как да извикаш някой блогър посред нощ да отразява – поне аз смятам, че това е невъзможно, „разтърсващи“ свидетелски показания. Оценките за властта в Интернет са много остри. Как се преживява този сблъсък, разделено ли е българското общество, всъщност, ако толкова различно изглеждат реалностите през телевизорите и в интернет? Силвия Великова: Най-интересното е, че тази критичност, която извира от Интернет към властта, минава през репортажите и през материалите на консервативните, традиционните и както искаме да ги наречем, медии. Много често има преплитане на коментара за управляващите и коментара за начина, по който медиите ги отразяват. Случая с Орлов мост, за който ти говори преди малко, показа, че има огромна разлика между Интернет – тази свободна територия, в която може да кажеш всичко, да се заиграеш, да се подиграеш, да изразиш мнението си към някое събитие, което се е случило и което ти си видял. Когато си го видял, пък си и бил на него (на събитието – бел.ред.), си го видял изкривено, тогава усещането за разлричен свят е много голямо. Виж как „телевизорите“ започнаха да се променят и как случилото се на Орлов мост коригира политиката на доста телевизори, които за първи път или по-скоро не толкова често чуваха да не се вика „Не“ на Закона за горите, а „Не“ на еди-коя си телевизия. Тук не става дума само за bTV, защото критики имаше доста и към БНТ1. Интернет става някакъв коректор на традиционните медии. Фактът, че традиционните медии започнаха да рекламират това паралелно пространство, също е показателен. Антоанета Цонева: Факт беше, че ъндърграунд предаване, както ние все още се наричаме помежду си, привлече вниманието им. Причините може да са различни – ние не се ласкаем... Силвия Великова: Хубаво, може пък причината е да покажат кои сте вие. Това също може да бъде мотив. Антоанета Цонева: Сигурно е така. Това, което, може би, би било интересно, е да се... Ти работиш в обществена медия, вие имате държавна субсидия, следвате стандарти, които трябва да покривате, според европейски и световни разбирания за обществена медия. В този смисъл, може би, сте по-свободни от една частна медия, която е силно зависима от договор, който трябва да сключи с едно или друго министерство, за да отрази една или друга европейска програма. Като журналист, който отдавна е в бизнеса с новини, разследвания, възможно ли е, например, в тази стая да се прави разследване срещу земеделското министерство, а  в другата да се подготвя тръжната документация за обществена поръчка, от която редакцията очаква да получи значителни суми? Как, изобщо, тези потоци – от една страна новините, разследванията, например, срещу злоупотреби с власт, които биха могли да съществуват, и в същото време заплатите на част от екипа да се плащат от един такъв договор? Защото, на всякъде в констатациите, като основни заключения и проблем е изведено това, че държавните пари, милионите, които се изливат в електронни и печатни медии, на практика подчиняват медийния пазар и медиите започват да продават? Силвия Великова: Сега ще те изненадам, но мисля че е възможно. Програма „Хоризонт“ на БНР е едно доказателство, че можеш да работиш по европейски проекти и можеш да критикуваш институциите, когато правят групости. Малко е крайно да се смята, че когато консумираш пари от европейски проекти, ставаш зависим. Даже не мисля, че проблема е в това, защото става дума за една отчетност, която е по европейски стандарти и тя доста сериозно се контролира. По-притеснителни са другите – не тези, които са през комуникационните стратегии, а тези, които са през шефовете, през собствениците – тези зависимости. Ние (в БНР – бел.ред.) имам такива проекти, за които ти говориш, включително и за земеделското министерство. Който слуша „Хоризонт“ сигурно ще чуе, че всеки четвъртък в сутрешния ни блок има такава 5-витука след новините в 9.00 часа и в същото време, нашата репортерка, която прави тези материали, тя отразява и земеделското министерство. Повярвай ми, нито една групост или нищо, което се е случило там, не е било спестено на нашите слушатели. По-скоро си мисля, че има някакво абсолютизиране, че това е зависимостта. Не, според мен зависимостта е друга. Тя е през телефона, през SMS-а, през това, че ти можеш да се обадиши  да кажеш: „Аз искам днес да дойда в твоето студио и да говоря“, през това, че ти можеш да кажеш: „Да, ще ти дам интервю, обаче ти няма да ме питаш това, това и това“. Аз имам колеги, които са ми казвали, че има такава уговорка – еди-кой си дава интервю, но няма ад го питаш за еди-какво си. Антоанета Цонева: Иначе не идва, което е другата форма на цензура, всъщност. Силвия Великова: Да. Сигурно си забелязала, че министър-председателят не говори за „Хоризонт“. Даже имаше едно негово изказване в чужбина, че радиото много го критикува, но ето той ни позволява да съществуваме и това не е проблем. Може би това е демократиччност, може би той просто държи да се и вижда, освен да се чува, и това може да е обяснението защо не държи на нас. Да, по някакъв начин са ни оставили да съществуваме по този начин, но си мисля, че това ние сме си го извоювали. Много от управляващите си спомнят, че ако някой през годините е отстоявал независимостта и свободата на словото, то това е било националното радио и то с цената на крайности. – за хората, за обществото, спиране на програми и т.н. Антоанета Цонева: Аз точно заради това казах, че, може би, обществените медии се чувстват по-свободни. Защото, при вас ясно изразен корпоративен интерес на собственик няма... Силвия Великова: Но там също има тези програми, за които ти говориш, но аз затова си мисля, че... Антоанета Цонева: ... ето и Иван (Бакалов – бел.ред.) се присъединява към нас... Силвия Великова: ..., че няма чак такъв голям проблем, ако земеделското или някое друго министерство има комуникационна стратегия и тя минава през медиите. Има проблем, когато го няма този договор или този регламент, който може да бъде проверен от нашата Сметна палата, от европейската и т.н. друго е притеснително – този, който прави възможно да гледаме по телевизията как вътрешния министър танцува народни танци. Антоанета Цонева: Аз дори не можах да преценя дали е голям танцьор, само чух, минавайки пред телевизора, че прави... Здравей, Иване. Второ издание на твоята книга за Борисов, дори и на английски. В анонса прочетох, че второто издание в някаква степен е разширено с нови факти. Иван Бакалов: То е много малко като обем, допълнени са няколко важни неща. Антоанета Цонева: Кои са новите важни неща около нашия премиер? Всъщност, история ли пишеш или правиш нещо друго? Иван Бакалов: Толкова ми е писнало да говоря за него, че... Антоанета Цонева: Защото той влезе в историята вече, поне в това, което изучават нашите деца. Ти каква история пишеш? Иван Бакалов: С две думи, аз съм събрал на едно много неща, които в големите медии не са споменавани или пък са заметени под килима. Едно от нещата, които допълних във второто издание, бяха показанията на един „разбойник“ пред Шуменския съд, който потвърди това, което се съдържаше в грамите на американското посолство, че, Бойко Борисов е бил свързан с трафик на метаамфетамини. Това го пишеше в грама на американския посланик Джон Байърли. Показанията пред Шуменския съд на един, който е бил охрана и шофьор на бай Миле – гангстер, убит с още 5 души, един от босовете на СИК, който обясни пред съда неща, които са лесно доказуеми. Той каза, че е присъствал на среща, на която Сретен Йосич – друг балкански гангстер, може би най-големия, и Бойко Борисов и бай Миле са обсъждали как да го назначат в МВР на работа. Това казва пред съда подсъдим. Съдията се опитва да го прекъсне, но той продължава и казва – той отговаряше за канал за метаамфетамини към Турция. Съдията пак се опитва да го прекъсне, той продължава – всичките разрешителни на охраната на бай Миле бяха издадени от неговата фирма, от МВР, защото се дават разрешителни за охрана. Точно това е много лесно да се провери и мисля, че никой не се е загрижил да го проверява. МВР е в ръцете на Цветанов. Освен това мисля, че може вече да се и покрие тази информация. Но такова твърдение не може да се каже, тъй като е доказуемо, не може да се каже просто така, да се подхвърли, за да накиснем премиера. В моята книга има много други неща за премиера, които са се случили далеч преди той да е премиер, когато е бил някакъв обикновен бодигард, или може би, необикновен бодигард, защото е свързан със СИК. Тези неща са се случили, доказани с документи, той е бил шеф на борда на директорите на фирма, която е уличена в контрабандно производство на цигари. Това се е случило, някъде 1994-1995 година. Той тогава е „г-н Никой“, няма кой да го измисли това, за да прави компромат за него – това е нещо в миналото. Все повтарям, че по стандартите на демокрацията, в западния свят непрекъснато чоплят миналото на своите политици, особено на някой, който се опитва да стане президент – заяждат ги за невероятни неща. Аз давах пример с Мит Ромни (кандидат на Републиканската партия за президент – бел.ред.), който си качил кучето на покрива на колата в някаква клетка и го карал така, примерно 300 мили. Големи дебати бяха как може такова нехуманно отношение и т.н., и това се е случило преди години. Ми нашия „хубавец“ – може ли изобщо да става сравнение? Тук даже не се повдига въпроса. Аз друг пример, от онзи ден – ходил той в Лондон и почва: „Аз на Дейвид му казах... ние с Дейвид се разбрахме...“  Вие можете ли да си представите за момент Дейвид Камерън да излезе на пресконференция и да каже: „Аз на Бойко му казах..., ние с Бойко се разбрахме...“ Английските вестници ще го спукат. Силвия Великова: Мога да кажа тук, че имах възможността да чуя и въпросите на журналистите – те също заслужават да бъдат анализирани. Никой не подходи критично към това... Иван Бакалов: Да, тук байганьовщината я възприемат като нещо нормално. Антоанета Цонева: Много вълнуващо е това, че нашия премиер си представя, че Дейвид Камерън е много развълнуван от това, че той (Бойко Борисов – бел.ред.) има снимка с Джокович и в неговите фантазии, едно от най-възбуждащите сцени е тази, че той може да организира мач с Мъри, Джокович и т.н. Мен лично това много ме впечатли, че нашите медии не са критични към нечии фантазии. Иван Бакалов: Той, човека точно това му е в главата и това приказва. Антоанета Цонева: Аз имам предвид преди всичко медиите. За това, че когато някой ти разказва това, че някакви визии, някакви фантазии са обзели съзнанието ти, медиите да кажа – стоп, я кажете за амфетамините, кажете за Лукойл... Силвия Великова: Кажете за Кирил Маричков... Антоанета Цонева: Сайта „Биволъ“ постави на вниманието на прокуратурата това, което пише в грамите, прокуратурата отказа да образува проверка... Силвия Великова: То в грамите пише и за прокуратурата – как да образува производство!? Иван Бакалов: Грамите могат да послужат за повод прокуратурата да започне нещо, но те сами по себе си не са доказателство за пред съда. Въпросът е, че има много други неща, които се припокриват с грамите и би трябвало, най-вече за този случай, за който той сам си призна – за Мишо Бирата. Това е потресаващо, как може?! Това Берлускони ако направи... Берлускони, някакви женски истории, го съсипваха в Италия, разкарваха го непрекъснато в съда, при прокурори, при следователи да го разпитват – премиера на държавата. А, тук нашия сам си признава и нищо... Антоанета Цонева: Силвия, ти си криминален репортер, две неща в това негово признание пред Асен и Комитата на мен силно ми направиха впечатление и останаха неизяснени. Примиерът казва, че той е знаел, че телефона на Танов е на контрол и въпреки това е разговарял с него по този начин. Не отрича, че самият разговор е проведен, просто някаква ругатня уж била отрязана. Само по себе си, ако се започне разговор за това, че премиерът не може да знае чий телефон е на контрол, бил той и на шефа на Митниците, означава, че подслушването в България се използва за политически цели. Силвия Великова: Ти говориш, ако сме правова държава. Антоанета Цонева: Това е процедура, която няма как да бъде толкова брутално нарушена, но и съобщена по този начин. Оттук нататък следва, че подкомисията за контрол на СРС трябва да извика премиера и да бъде изслушан, за да стане ясно как той знае, че шефа на Митниците е подслушван. Силвия Великова: А, къде е този прокурор, който поиска подлушването на шефа на Митниците, сещаш ли се? Антоанета Цонева: Да, той е зам.-министър на правосъдието и нищо не коментира по този въпрос. Когато избухна скандала, прокуратурата беше питана има ли такова СРС. Отговора беше: „Не, нямаме“, а в същото време по-късно се оказа, че има и е присъединено като ВДС към съответното дело. Как да стане така, че някой нещо да разследва? Силвия Великова: Може да стане някога, когато евентуално Бойко Борисов, но като гледам колко го обича народа, едва ли скоро ще стане бивш премиер, може би някога тогава ще има разследване. Антоанета Цонева: Освен това важното е и кой ще бъде следващия Главен прокурор, за да може той да има такъв гръбнак, за да се опълчи срещу... Силвия Великова: Нека да цитираме новина от днес, за да си обясним какво става в България. Министърът на вътрешните работи обсъди строителните проблеми ан Софийския районен съд (СРС) с председателя на Софийски градски съд (СГС) и негова семейна приятелка Владимира Янева. Каква работа има министърът на вътрешните работи да обсъжда сградата на съдебната независима власт. Всички отговори водят натам. Антоанета Цонева: Това докато си почиват ли е станал този разговор... Аз не мога да разбера медиите защо съобщават тази „покъртителна“ новина? Силвия Великова: Ами, той се е обадил в една агенция (Информационна агенция „Фокус“ – бел.ред.), разказал е какво се е случило и това става новина. Лошото е, че това дори и да не го съобщят, то пак се случва. Тези незаконни разговори, които нямат нищо общо със закона, се случват, както се е случил и разговорът за Мишо Бирата. Иван Бакалов: Според мен, има поне две-три неща, които са доказуеми в съда и той може да бъде съден. Първо, за разговора с Мишо Бирата има безкрайно ного свидетели. Те, всъщност, не са безкрайно много, но са доста. Първо, установи се, че са ги слушали около 5 души на компютрите на МВР. Тези разговори са ги търкаляли около 11 месеца по компютрите, по сървърите там - това е достатъчно време. Намерих хора и в провинцията, и в София, и от ДАНС, и от МВР, които са ги слушали, вероятно някой от там ги е записал и ги е изнесъл. Появи се един в „Шоуто на Слави“ бивш служител на ДАНС и каза: „Аз имам основание да смятам...“, но той не искаше да казва подробности, защото все пак е бил служител, който е бил под клетва и т.н. Но, той може, като го извика прокурора в съда, да каже всичко... Антоанета Цонева: Както е казал на комисията за контрол на СРС в НС. Иван Бакалов: Танов – ние сега сме свидетели на една голяма любов между Танов и премиера. Но, аз съм убеден, че ще мине време и... Ами, Странджев – неговият заместник (на Танов – бел.ред.), който е намесен в разговорите? Събраха се около 6-7 свидетели, които не могат да се изпарят... Антоанета Цонева: Не забелязваш ли, че всички тези хора са отстранени? Иван Бакалов: ... не могат да умрат от инфаркт всичките или от нещо друго. Ще дойде време, ние пак ще си говорим тук, и ще се чуе, кой какво е направил, акк е записал, какво е изнесъл – всичко това ще излезе наяве. В европейската практика, не говоря тук за Балканите, където започнаха да съдят премиери и министри, това е нещо обичайно. Ако някой си мисли, че тук няма да съдят, вече има опити за съдене на министри, има и осъдени бивши – още от комунистическия режим. На Балканите това се случва често. В една Франция се случи. Бившият президент  Жак Ширак, който го осъдиха на 15-17 години... Антоанета Цонева: За кметските му далавери... Иван Бакалов: ... по времето, когато е бил кмет на Париж и няма да лежи само защото е възрастен. Но аз мисля, че на нашия премире ще му се случи по-скоро. Въпреки усещането и настроенията, че той може би ще спечели пак избори, аз мисля, че не му е толкова розово положението. Като гледа човек графиката на доверието към правителството и премиера за последните години и ги сравнява, той се доближава до кривата на Костов (Иван Костов – бел.ред.). проблемът е, че той трябва да прави коалиция в следващия парламента и, понеже достатъчно глупави хора има в ГЕРБ, имаха естествени съюзници като Яне Янев и „Атака“. Те им разбиха парламентарните групи, взеха им депутати. Сега тези не се знае дали ще влязат след следващите избори. Той трябва да прави коалиция с БСП или Кунева. Ние можем да очакваме едно коалиционно управление, в което той дали ще е премиер, не се знае. Наследството ще е толкова тежко, че следващото правителство, особено в някаква форма на коалиция или експертно, то бързо ще го намразят и твърдите фенове на Бойко ще искат пак да си го върнат, възможни са предсрочни избори – такива неща се очертават. Има вероятност той да се върне като Берлускони – сега да загуби изборите и да дойде след 2-3 години пак. Но той е надолу. Антоанета Цонева: Като гледам политическия пазар, настоящите управляващи търсят своя коалиционен партньор, интересни са развитията около Яне Янев и Марешки. Това, че премиера толкова бързо забрави уж голямата битка за Варна между Марешки и Кирил Йорданов. Появиха се двамата на стадиона в Пловидв, той го помоли да купи пловдивския футболен клуб, Марешки веднага превел 1 млн.лв. за подкрепа на клуба, Тигрите и Локомотив Пловдив играят, те двамата гледат... Това са някакви средноазиатски маниери, но това е част от българския политически пейзаж. Иван Бакалов: То това е най-голямата вреда... Антоанета Цонева: Възможно е Яне Янев и партията на Марешки да се появят на следващите избори и да бъдат търсен партньор. Янев, който уволлняваше, в момента е написал такива промени в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс, че те на практика разчистват политическия ландшафт много драматично. Появата на алтернатива, на политически субекти, които да не са част от някакво инженерство, е абсолютно невъзможен. Това са промени, които на практика, ГЕРБ е подшушнал в ушите на Янев. Целият контекст е доста затегнат по отношение на алтернативата. Иван Бакалов: Добре, кой може да гледа сериозно на един комедиант като Яне Янев? Някои казват – в Белоградчик той бил на второ място по гласове. Това са 2100 души гласували в Белоградчик. Те там могат да докарат 5 автобуса с някакви хора. За каков става дума? 2000 души гласували и в Белоградчик спечелил изборите ГЕРБ и Яне Янев бил втори. Това са пълни глупости и на национално равнище това изобщо не може да се повтори. За комедиант като Яне, който се извъртя 14 пъти за последните 5 години – кой ще продължи да го приема насериозно. Погледнете политиците в нашето пространство. Какво ес случи с премиери с голямо влияние, стабилни като Костов? Какво влияние има сега – за него е проблем дали ще влезе в парламента. Има изчезнали напълно политици. Това, че има кресливи като Яне, които си мислят, че ще векуват в политиката... Антоанета Цонева: Аз коментирам поведението на управляващите, защото в момента Янев не е ръката, а машата. Говоря за законодателни промени, които минаха на първо четене, на практика нанасят изключително тежък удар върху това в българската политика да се появят здрави политически субекти. Ако не са свързани с корпоративни и бизнес интереси и ако не са част от някаква схема, и Яне Янев се грижи за това. Неговият ЗИД на Закона за политическите партии, който мина почти незабелязано, на практика създава такъв контекст. Но, аз искам да задам един друг въпрос. Понеже говорихме за Wikileaks и за това как грамите разкриват един или друг бекграунд, и незабелязано мина заплахата към журналиста Спас Спасов. И то от групировка, която именно Wikileaks посочва като новия лидер на организираната престъпност в България. Един репортер, който води война за Алея първа във Варна, получи подарък книга „Изкуството на войната“ с много недвусмислено, по мое мнение, посвещение. Силвия, как ще коментираш това? Силвия Великова: Много лесно се коментира. Какво значи – не получи отзвук? От къде да получи отзвук? Нали веднага този репортер, който работи в определена медия, отношението към него минава през медията, понеже групировките са и в медиите – какво да се случи? Реагираха пак неправителствените организации. Антоанета Цонева: Да, Асоциацията на европейски журналисти реагира. На мен ми напарви силно впечатление, че Съюза на българските журналисти няма никакво изявление по този въпрос. Както и това, че международна организация като SEEMO напомни на българската прокуратура за това, че не може да прекрати по този начин разследването за подпалването на колата на Лилия павлова. След два месеца безплодно търсене, българските власти съобщиха, че делото е прекратено. Международна организация напомня и отправя призив, че след като двумесечното разследване приключи със заключение за неизвестни извършители, е необходимо да се направят действия в тази посока. Аз направих справка – няма никаква официална информация или развитие, докладвано по всякакви сериозни случаи, които са свързани с атака срещу медии. Като започнем от бомбата пред редакцията на в. „Галерия“, като минем през автомобила на Сащо диков – също никакво развитие, убийствата на Боби Цанков, Георги Стоев, побоя над Огнян Стефанов, нападението срещу Мария Николаева и Асен Йорданов, жилището на Васил Иванов. В България тези случаи остават неразкрити и когато върху репортер е оказван такъв публичен натиск, демонстративно и обществото мълчи, от къде трябва да дойде и къде може да е съпротивата срещу всичко това, което се случва? Ако ти оставаш сам, когато се опълчиш срещу една групировка, какъвто е случая във Варна, опитвайки се да защитаваш обществения интерес, пишейки текстове, разазнявайки какво се случва... Да не забравяме, че във Варна същата тази групировка има такова влияние, че тя беше принудила множество журналисти да се подпишат под едно искане, че те няма повече да отразяват как гражданите на Варна се противопоставят... Силвия Великова: А, защо са се подписали? Антоанета Цонева: Заради натиска, предполагам. Иван Бакалов: Добре, де, кой може да ме накара да се подпиша. Добре, работя във варненски вестник – ми, няма да се подпиша. Какво – ще ме уволнят ли? Силвия Великова: Това вече е избор, който правиш сам. Антоанета Цонева: Това вече е избор... Да, правиш някакъв избор, след което получаваш една книга, в която пише, че света не се управлява от еди-къде си. И пак правиш избор – да мълчиш или да не мълчиш. Иван Бакалов: Доколкото знам, този Марин Митев, се заиграва с журналисти, обажда им се по телефона – говорил съм с мои колеги, но не искам да им споменавам имената. Този човек има такъв навик да си общува така с тях, да им предлага разни работи. Според мен това е дебилно чувство, за хумор не бих казал, но той така си ги представя нещата, че... Антоанета Цонева: Това е демонстративно пренебрежение към всякакъв демократичен ред. Силвия Великова: Върни се към казаното то теб – журналисти са се подписали, върни се към началото на нашия разговор защо са такива медиите. Когато ти не правиш журналистика, защото твоя началник ти е казал какво трябва да пишеш, ти имаш два избора. Единият, да се вслушаш в началника си, другия – да си търсиш работа. Хората виждат цялата тази противоречивост на нашата работа и затова няма кой да застане зад журналистите и да ги подкрепи, напротив, те ни мразят. Антоанета Цонева: А, защо журналисти не застанат зад журналисти и да ги подкрепят? Силвия Великова: Ами, кои с кои, коя група зад коя група? Антоанета Цонева: Защо Спас Спасов, по мое мнение, остава сам? Да, неговите издатели и редакция го поддържат... Силвия Великова: Защото „Дневник“ и „Капитал“ работят с едната групировка, не са от... Иван Бакалов: Спас Спасов ще има проблем, ако неговата редакция не е на негова страна. Антоанета Цонева: Тя е на негова страна. Аз говоря за гилдията. Силвия Великова: Няма гилдия. Иван Бакалов: Спас Спасов няма проблем в този смисъл. По редакциите е много тъжно. Хората, които работят по вестници, по телевизиите е същото, няма инициатива и опити да се прави нещо независимо. Всички изпълняват политиката на вестника, партийната линия, както се казваше едно време. Антоанета Цонева: Т.е., политиката на собственика като инструмент за влияние? Иван Бакалов: Има си определени параметри и това е. Те си ги изпълняват, защото искат да си вземат заплатата – всеки човек си има мотив. Антоанета Цонева: Не могат, обаче, всички да бъдат уволнени. Силвия Великова: О, могат в частните медии. Защо да не могат? Иван Бакалов: В частните медии страхът е голям и обслужването е голямо. Не е въпрос само на страх, обаче. Има хора, които с желание гледат издателя в очите и са готови да му лъскат подметките, не е само страх. Такива хора има. Вижте в политиката – един Яне има и други, как се слагат на този и онзи. В редакциите какво е – да не е различно? Антоанета Цонева: Някъде бях чела едно много кратко определение за журналистика, което се преподава в част от университетите в САЩ. Достигнато е до него чрез дълго обсъждане – основната цел на журналистиката е да предоставя на публиката такава информация, толкова коректна и релевантна, която да може да осигури на читателя възможност да прави избор в един свободен свят. Думата „свободен“ свят. В това поределение за журналистика се съдържа словосъчетанието „свободен свят“... Силвия Великова: Преди това има определението „свободен свят“ и след това журналиста е свободен да прави избор. Антоанета Цонева: ... От кога голяма част от медиите престанаха да предоставят инфхормация на своите читатели или зрители така, че те да правят своя информиран избор в един свободен свят? Иван Бакалов: Аз ще кажа, че медиите, специално вестниците, влязоха стабилно под контрол някъде след 1997 година. Тогава, понеже съм работил по вестници по това време и след това, знам от кой момент нататък не можеше да напишеш нещо като журналист по своя инициатива. И до сега е така. Силвия Великова: За вестниците, това, което забелязвам, е , че през последните няколко години във вестниците можеш да прочетеш, като видиш кой е автора на публикацията или заглавието, какви интереси стоят зад него. Иван Бакалов: Конюнктурата се институционализира. Ти вече знаеш – тези и тези пишат така... Силвия Великова: Щом го е написал еди-кой си, значи еди-кой си му е казал еди-какво си. Антоанета Цонева: То трябва да се тълкува това като някаква Кабала. Това вече не е информация, а някакви кодове, които собствениците... Силвия Великова: Не, това е познанието, което имаме ние, защото се познаваме. Хората нямат тази информация и затова те много често избират едната групировка или другата и формират своето мнение към събитието по начина, по който са го прочели във вестника, който са избрали да си купуват. Това всъщност е най-притеснителното. Аз, за разлика от Иван, изобщо не смятам, че тази власт си отива. Медийно тя присъства толкова активно и толкова популистки, тя раздава стадиони и зали на Йордан Йовчев, тя осигурява на любимите фенове на Локомотив Пловдив пари за отбора.... Иван Бакалов: Това, обаче не е достатъчно. Силвия Великова: Това, по принцип, не е достатъчно, но мисля, че не е достатъчно аз една група, която или не гласува на избори, или е малцинство. Иван Бакалов: При Борисов положението е следното. Има много хора, които казват: „Вярно, кофти е, но кой?“ Това е нещото, което го крепи – няма друг, който да го смени. Тройната коалиция ни предлагаш като не щеш Борисов? Антоанета Цонева: Аз затова се върнах към правилата. Няма как да се появи някой при такива правила. Иван Бакалов: Аз ще изредя тук кой как се появи в най-новата история. Когато падаше Виденов, в края на 1995 изобщо не мислеха, че има алтернатива. Партията му се чудеше как да го накара да смени министри, а той се инатеше. Изобщо, нямаше алтернатива. Появи се алтернатива в лицето на Иван Костов, който беше финансов министър в 2 правителства и който беше компрометиран в малка или голяма степен. Той изведнъж стана лидер и алтернатива – добре познато име и изтъркано в оня момент. Той стана алтернатива, стана премиер и изкара цял мандат. Когато падаше Костов всички викаха – няма алтернатива, няма за кой да гласуваме. Не искаха БСП, не искаха СДС. Появи се за няколко месеца Царя, направи партия и тези изчезнаха. Когато Тройната коалиция си отиваше имаше алтернатива, той се беше заявил, работеше с медии, това беше алтернативата. Сега няма алтернатива – той е калпав, ама кой друг, той е енергичен и не знам още какво. Ще се появи алтернатива – има още 10 месеца до изборите. Антоанета Цонева: Аз искам да цитирам едно изследване на „Медиана“ за нагласите, което казва, че след 5-те години членство в ЕС не са допринесли кой знае колко за утвърждаване на демократични ценности сред българите. В България продължава да е налице и да доминира политиката на „силната ръка“ и нейната воля да реши проблемите. Иван Бакалов: Точно това е най-голямата вреда от управлението на Борисов. Той провокира тези нагласи. Те започнаха да отшумяват 20 години сед падането на комунизма. Той ги провокира, събужда ги и ги налага като норма. Падна в парка надутото покривало на ЦСКА тенис-корта, събраха се родители и заявиха: „Бойко да смени шефовете на ЦСКА!“ Разбирате ли каква е вредата? С това, че той плямпа непрекъснато и казва: „Аз това и аз онова...“, все едно, че той прави всичко, той създава... Силвия Великова: Аз чух днес по телевизията, че трябва да благодарим за постиженията на нашите волейболисти и на Бойко Борисов. Иван Бакалов: Това е най-голямата вреда и тя ще продължи. Последствията ще са много повече от икономиката, която ще се оправи за 4-5 години... Антоанета Цонева: Този филтър не трябват ли да го сложат медиите, защото тези ценности няма как да бъдат прокарани от другаде, освен от публичността. Иван Бакалов: Има медии, които директно и пряко го обслужват. Аз се съмнявам за два вестника – „Шоу“ и „Уикенд“, които не просто го обслужват, не просто премълчават, а агресивно атакуват като кучета всеки, който мъти водата на Бойко Борисов. Това е ненормално. Аз съм бил във вестници и смятам, че тези вестници едва ли не той ги притежава. Няма обяснение... Антоанета Цонева: Но това са най-тиражните вестници. Около 400 хиляди тираж имат се твърди, че продават... Иван Бакалов: Не са толкова. Към 200 хиляди е „Уикенд“ и над 100 е „Шоу“. Антоанета Цонева: Така или иначе, няма други вестници, които продават подобни тиражи. Иван Бакалов: Не искам да занимавам хората да слушат само за вестници, но при вестниците има нещо интересно. Един вестник се задържа, става лидер, има голям тираж и когат озапочва да запада, той върви по инерция в продължение на 1-3 години. Въпросът е, че те са тръгнали тези вестници надолу и вървят още по инерция. Тези вестници са толкова агресивни... Пример: Виждат сега, че Кунева е алтернатива и започват да пишат всяка седмица з

Общественият съвет на Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" е изпратил до близките на убития украински екоактивист Владимир Гончаренко и до президента на Р. Украйна Виктор Янукович телеграма, с която изразява своя потрес от случилото се с Гончаренко и своите съболезнования към близките му.

Въпреки, че до скоро Twitter нямаше ясен бизнес модел, това не пречи на някой от потребителите му да реализират добри печалби от своите профили в тази социална мрежа.
Един 18 годишен младеж на име Джон Кинг успява да реализира печалба от 35,000 долара за по малко от четири месеца.

Бизнес модел

Кинг управлява шест пародийни акаунта с около 376 000 долара. Всяка вечер младежа прекарва около 2 часа за да подготви съдържание за своите акаунти. Това което включва в тях са ново съдържание, рециклирани шеги и разбира се, някой стари и интересни туита.

След като създаде съдържанието, Кинг включва в него и някой спонсорски съобщения с афилиейт линкове. По този начин той успява да генерира така желаните приходи.

За съжаление, в България, едва ли можем да генерираме подобен обем приходи, но със сигурност можем да се възползваме от следващите пет съвета предоставени от Кинг за сайта DailyDot, в които съм добавил и  някой неща които важат за България.

1. Вижте какъв е водещият тренд в момента.

Лесно е да научите какъв е водещият тренд в момента за целият Twitter. За щастие в България също се появяват отделни интересни трендове. Ако следите достатъчно от близо Twitter и не разчитате само на автоматично публикуване, то много лесно може да се включите с подходящо съдържание към водещ в момента хаштаг. Последният който предизвика голям успех беше #SiromahoFakts, но от време на време се появяват и други като #BGOlympics свързани с актуално събитие и радващи се на голяма популярност.  А и защо не опитате и вие да създадете такъв тренд?

2. Открийте своят глас

Открийте как ви възприемат хората и вижте кои са нещата които предизвикат вълнение и се ретуитват. Бъдете оригинални и публикувате полезно съдържание. Пишете само за неща които ви интересуват! Не се опитвайте да публикувате за теми които не разбирате дори и да са тренд – така само ще се дискредитирате.

3. Грабнете вниманието на хората

Знаете ли какво е “shoutout” в Twitter? До скоро и аз не знаех. Оказва се, че има възможност да купите споменаване или ретуит от някой от големите акаунти в Twitter. Обикновено това струва между 50 и 70 долара, в зависимост от ретуитващият акаунт.
Може да се възползвате от тази оферта, за да достигнете до нови потребители.

Друг важен момент е часът на публикуване. В САЩ най-удачното време е между 11 и 13 часа. Моят опит в България обаче показва, че тук най-удачното време е между 10 и 11 а след това между 14 и 16 часа. Обяснението е, че обикновено по това време хората които са на работа са прегледали сутрешната си поща и имат нужда от минута почивка и преглеждат своите акаунти. А интервала в ранният следобед е така нареченият от мен “час на мамите”. По това време бебетата са нахранени и сложени да спят и майките получават своето “лично време”.

Разбира се, трябва да следите дали няма и някакво водещо събитие и да се възползвате максимално от активността покрай него.

4. Уважавайте потребителите си и гледайте на вашият акаунт като “работа на пълно работно време”

Не може да си позволите да си вземете почивка. Трябва всекидневно да публикувате, в противен случай потребителите много бързо ще ви забравят! От този съвет най-вече трябва да се възползват брандовете в България, които доста често забравят своите акаунти и публикуват само рекламни съобщения. За тях особено силно важи следващият съвет!

5. Не бъдете алчни

Не може да публикувате само рекламни съобщения. Ако разчитате на вашият акаунт да ви генерира афйлиейт приходи, то начинът за това е да споделяте наистина добри оферти, а не постоянно да заливате вашите фолъри с реклами. Съотношението на рекламни съобщения спрямо останалото съдържание трябва да е най-малко 1:30 а още по добре 1:50! Това важи в пълна сила и за корпоративните акаунти. Все пак това е социална мрежа, бъдете социални, не споделяйте само корпоративни новини, нови оферти а се опитайте да разговаряте с вашите потребители! Ако разберете повече за тях, за това защо подкрепят дадена кауза, решите им даден проблем или просто се позабавлявате с тях, по някога дори на гърба на собственият си бранд, е много по вероятно да спечелите още един последовател или клиент – адвокат.

И накрая, едва ли ще може да реализирате подобен приход разчитайки на българската аудитория, но горните съвети биха ви помогнали да поддържате един атрактивен акаунт. А и защо някой от вас да не се опита да направи нещо подобно, насочено към англо- говорящият пазар?

Снимка:  Tax Credits

Подобни статии:

1. Тоалетна хартия от Facebook и Twitter #петъчно
2. Излезна първият Twitter Tanspаrancy доклад

Решението за демонтиране на паметника „1300 години България“ от центъра на София вече обрастна със серия от интервюта, от които става все пак ясно, че уж решителното решение не е чак толкова храбро и категорично, както прозвуча първоначално.

Известно е, макар и не официално, че министърът на културата Вежди Рашидов е против. Това ли е причината сега фигурите по „вертикала на властта“ ( любим израз от съветско-руската управленска действителност) започнаха да танцуват в духа на знаменития лаф на Ленин за необходимостта да се надхитрява врага с „крачка напред, две назад“.

Обаче врагът, в мое лице например, не спи. И какво да (не) чуе тази сутрин по БНТ? Нищо, отново нито дума по аналогия за всъщност най-яркия символ на комунизма и неговата изнасилена връзка с колониалното ни минало. Нито от студиото, нито на мястото на демонтирането на паметника пред НДК не се чу (отново) дори и опит за споменаване на Монумента на окупационната червена армия (МОЧА).
А ключовите думички по подразбиране са толкова много: „демонтиране“, „наследството на социализма“, „опасност от рушащата се конструкция“, „дългогодишни остри спорове за паметника“ и т.н.

Как така всички по веригата знаят, че трябва да се ходи на пръсти около темата за съветската окупация и нейната символика? Нима е случайно, че в пространно интервю по БНР със заместник кмета на столицата Тодор Чобанов за демонтирането на паметника пред НДК също „ловко“ пропуснаха макар и бегло споменаване на съветския триумф над България и неговото монументално изражение в центъра на София?

Пред никой друг символ на колиниализма в България не е имало от години толкова много протести, но обявяват тъкмо грозилището пред НДК за най-спорното наследство от уж отреченото минало на комунизма. Ясно е, че е дадена заповед по гарнизона и най-вероятната причина е да се харесаме на г-н Борозу, поканен да открива през септември станцията на метрото в близост на скелета от времето на Людмила Живкова. И съответно по живковски гледаме да омаем високия гост.

Предлагам на Меглена Кунева, за чиято близост с председателя на ЕК на ЕС се изписаха тонове мастило, да намери начин да го запознае при визитата му в София с онзи, другия паметник, за който тя вече толкова зловредно се изказа ( в блога на Комитата), че трябвало да остане, за да ни напомнял за окупацията. Това е все едно изнасилената да иска да си държи над кревата снимка на изнасилвача, за да й напомня, колко й е било зле- с благодарсдтвен надпис, при това.

Share on Facebook

Разговор на Антоанета Цонева за границата на свободата на медиите и образа на властта в тях, с журналистите Силвия Великова и Иван Бакалов, в Епизод 8 на “Гневни Млади Хора”:

• За концентрацията на медийния пазар в България и последствията
• За това как интернет променя медийната среда
• За това има ли партия на телевизорите и партия на интернет в България
• За експанзията на „корпоративната журналистика”
• За държавните пари в медиите и образа на властта в тях
• За това може ли да има „Орлов мост” на журналистите

Една от мечтите ми е да видя кит, ама истински, в Океана:) И това ще се случи…. но...

Днес ще посетим една рядко описвана страна – Андора. Мария ще ни води първо из малките градчета по брега на Каталония, а после ще ни води и до Андора. Приятно четене:  

Из Андора и Каталония

Лорет де Мар, Тоса де Мар и Андора

Сиеста, фиеста и маняна...Трите ключови думи в речника на испанеца, които научих още първия ден в Барселона. До края на пътуването ни успях да разбера истинското им фундаментално значение. В студа и тъмнината на януарските дни най- честият мираж е ходенето на море - слънце, пясък и мързел. Погледът ми се заковава върху организирана екскурзия до някакъв курорт, някъде в Испания около Барселона. Цената е повече от прилична, сделката е сключена и плановете за подобна почивка в края на май включват изключително и само търкаляне по пясък и тук - там коктейли в изпотени чаши. И мързел, никакво обикаляне, гонене на автобуси по препълнени автогари, търсене на евтини нощувки и боравене с картите на Гугъл. Единственият труд, който положих преди заминаването, беше да проверя отстоянието на нашия хотел до плажа. Оказа се точно 400 метра. Доволна въздъхнах, сложих банските и джапанките в куфара и поехме. Не съм привърженик на организираните екскурзии, но понякога си заслужава риска, заради удоволствието да изключиш за момент мисленето, съобразяването и организацията по логистиката, за да се отдадеш само на наслаждения, колкото и каквито ти предложат. Полетът е на нискотарифната Wizzair до...По средата на полета долита гласът на стюардесата, съобщавайки, че след малко кацаме в Барселона. Как в Барселона, нали трябваше на летището в Жирона? "Отпусни се, нали си куфар, не си обърнала внимание, пристигаш където трябва, има кой да се грижи." - това е вътрешният ми глас, една червена лампичка обаче светва. Кацаме в буря с проливен дъжд, багажът закъснява, групата е изнервена, последни и полумокри се добираме до автобуса, който ще ни отведе до онова малко градче, какмубешеимето. Само знам, че сме на Коста Брава. Упс, изненадкаааа! Попаднали сме в групово карго с екскурзианти от програмата "Златна възраст +55" . По пътя към хотела симпатичното момиче, което ще отговаря за нас през следващата седмица, обяснява програмата, предлага допълнителни екскурзии и уточнява часа на срещата преди обратния полет. Червената лампичка светва още по - силно, пускам процесора в действие и набелязвам план за евакуация. :) Пристигаме по късна доба в Lloret de Mar , курортно градче от калибъра на Китен. На следващата сутрин посещаваме групово

Барселона,

това е част от програмата, предварително платена от България. Препускането по булевардите на този твърде интересен град ми дава възможност да нащракам няколко фотоса през стъклото - къщите на Гауди, "Саграда фамилия", хълма Монтжюик, пристанището. Доста облачно и ветровито е, особено за разходки из парка Гюел. Не мога да преразказвам градове, а само емоции, и затова за Барселона няма да кажа нищо съществено, освен - Идете и я вижте, заслужава си!

Само едно денонощие е изминало, откак сме в Испания, но леко започвам да се изнервям. Няма го плажа, няма го слънцето, вали на пресекулки, качване-слизане от автобуса - погледни наляво- а сега надясно- а тук спираме, за да ви покажа... Не, това не е моето.

  Дочувам съседите по седалка, че питат за Тоса. "Може и с корабче, може и с автобус" - следва отговора на екскурзоводката. Хващам се като удавник за сламка. Бърз набег до крайбрежната, на плажа има няколко будки, в които се продават билети за корабчета за кратки плавания до съседните градчета. На следващата сутрин, първи наредени пред гишето, взимаме билети за катамаран до Tossа de Mar, първото съседно село на север от Lloret. Пътуването е около 50 минути, корабчето спира на две места и капитанът ви кани да слезете едно ниво под палубата, където през остъклените стени да разгледате малко подводния живот. С нас пътуват два класа полски средношколци, които предпочетоха през цялото време да стоят "долу". Обстановката е по-интимна, светлината по-приглушена, а и учителите стояха на палубата.

   

Тоса де мар (Tossa de Mar)

- древно поселище с останки от крепостна стена, морски фар, запазено и добре реставрирано кварталче от каменни къщи, и нова част с хотели, магазини за сувенири и ресторантчета. Заглеждам се в пощенските картички. На една от тях сниман града с лека снежна покривка от около 1,5 сантиметра. Споделям го с една от сервитьорките в хотела ни, родом от Днепропетровск. Тя се засмя искрено и каза - „Не, тук никога не вали сняг, защото средногодишната температура не пада под нулата. Но действително в един мартенски ден преди две години стана студено, заваля сняг, колите не можеха да тръгнат,защото всички карат само с летни гуми. Нямаше ток за около 3 денонощия и на помощ ни дойдоха военните. За местните беше ужас“ – Смее се тя, смеем се и ние, ама като си помисля как биха ни се смели японците, чувайки за нашето последно земетресение, не ми е чак толкова смешно. На връщане взимаме междуградския автобус, хапваме набързо порция калмари ( двойно по-евтини от тези на Халкидики ) и решаваме, че в мрачната сивота и студения бриз единственото, което е смислено за вършене, е да се разходим до рекламираните на местно ниво

градини на Санта Клотилда

Откривам най-близката автобусна спирка до хотела ни, преброявам спирките до района, в който очаквам да се намират според картата в ръката ми, трикратно проверявам посоката на автобуса, да не би да запиша и тук поредното си излизане от града и снимка с табелата "край" на населеното място , хващам другарчето и тръгваме. Попитах шофьора, той потвърди посоката, но все пак не уцелихме добре спирката. След 10 - минутно скиторене из нов квартал, между блокчетата надникна горичка от кипариси и ботаническите ми познания спомогнаха да уцелим входа на парка. Създаден е от графа - владетел на този приморски участък, в памет на починалата твърде млада негова съпруга, която се казвала Клотилда. Изпълнен е в стил италиански ренесанс, много добре поддържан, едно невероятно спокойно място, предразполагащо към релакс , в смесения хор от птички и плясъка на вълните.

  На връщане автобусът прегря и спря, та се наложи да прекосяваме пеша и транзит поредния хълм с поредната крепост из диви, лъкатушещи сокаци, и да излезем като партизани от гората насред оживен площад.

Няколко часа по-късно седим на балкончето,

помислихте си, че е спряло да вали ли? Почивката ни върви леко към провал, остават пет дни нищонеправене, банските стоят необлечени, гледам с насмешка плажните хавлии, домъкнати от другия край на Европа. А дъждът вали, а дъждът валиии.... - Хайде да скочим до Андора? - Хайде! / и да беше на Луната, в този момент ми е толкова депресивно - равнодушно, че ми е все тая къде искам да кацна утре/ -Знаеш ли кой ще ни го организира? /нямаме wi - fi, или имаме, но той е на 500 метра в едно кафене/ - Децата! Звъним по телефоните, кратки справки, уточняване на маршрута, който включва и Жирона, и слънцето заблестя в очите ни. На следващата сутрин отиваме до автогарата и започваме да разпитваме- билети, откъде, как и кога. Удряме на камък. Билетите се продават само в

Жирона

Има два дни, в които оттам тръгва автобус за Андора- в петък и събота, и толкоз. Мислямислямисля и измислям - ще отскочим до Жирона, хем да си купим за по-сигурно билети за след 2 дни, хем да я разгледаме. Речено - сторено! Дотам пътуването е около час. На слизане сградата на автогарата ме впечатлява с размерите и дизайна си, другарчето се шмугва в сервизните помещения набързо, а аз заставам на едно от гишетата и поисквам два билета до Андора в петък. Чичото,приличащ на Минчо Празников, се засмива с глас и започва да ми обяснява, че до Андора не пътува влак, защото няма жп линии. - Аз това много добре го знам, не ми го обяснявайте! Затова съм дошла да си купя билети за автобуса! - Драга госпожо, това е жп гара. Автогарата е надолу вляво по улицата. - Пардон, пор фавор, неволна грешка! Откривам автогарата, гишета, лека опашка. - Два билета за Андора в петък, моля! - Разписанието е това, билетите струват..., обратният автобус е в ... - Да, де, добре, знаем, дай сега билетите! - Не мога, билети за Андора се продават само онлайн или на място, от шофьора на автобуса. Ами сега?! Сядам на пейката, набирам спасителните SOS - телефони на младите потомци, хващам първия, седнал пред лаптопа, диктувам паспортните ни данни, купуваме билетите, остава да намерим и интернет-кафене, където да ги принтираме. Защо са ни принтирани и защо хабим хартия ли? Защото, ако нямам хартиен носител, при липса на wi fi, може да си гледам през крив макарон дестинациите. Намирам, отпечатваме, как стана с блокиран и - мейл адрес в gmail и разпознаване на акаунт във Фейсбук от ново, неразпознато IP, не питайте! Билетите са готови, сега да поразгледам града. Стара част, нова градска част, река, мост - старинен, павиран, с орнаменти, и туристическо открито влакче, което предлага 40 - минутна разходка из стария град. От същата атракция се възползвахме и в Тоса де Мар. Удобно, плавно,интересно, върви на запис на пет езика кратко обяснение за нещата, които виждаш при обиколката. Влакче - мечта за хора, скарани с туризма, фитнеса и всякакви подобни физически напрежения.

 

Андора

Пътуването от Жирона до Андора трае 4,5 часа в едната посока. Цял ден прекарваш из Пиренеите, полянки, селца, естакади от новострояща се магистрала, кончета пият вода, картинг - писта високо в планината, зъбери и чукари и две неспирно говорещи млади,сладки и руси шведки точно зад гърба ни. Разкош!

  Имаме на разположение точно час и 15 минути до тръгването на обратно. Магазините са затворени - сиеста, въртим се в някакъв квартал като мухи без глави за някакви сувенири, такъв магазин така и не открихме, снимаме нон- стоп каквото ни падне, без да подозираме дори къде сме, защото в Андора има все пак четиринадесет града. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]     Ние попаднахме в

Ла Веля*

- дотам е пътят от Испания.

Андора е държавата с най - голяма търговска площ в МОЛ - ове на глава от населението и всички стоки са безмитни. Един огромен фри - шоп, в който се продават всевъзможни стоки- от игла до автомобил, но сувенири не открихме. Май не сме търсили добре. :D На връщане търся табелата упорито, оказва се, че сме били в една от енориите Sant Julia de Loria , което звучи не толкова красиво и поетично, може би, колкото нашето Станке Лисичково или например Карлмарксщат, ама нейсе...Влизането в държавата е бързо и лесно, излизането е през огромен хангар с обособени паркоместа и всяко превозно средство преминава обстойна митническа проверка** за закупени промишлени количества стоки, примерно десет парфюма от една марка са неприемливо количество. Не разбрах какви са санкциите, но никой не минава гратис.

  Ами, това беше, слънцето пекна най - накрая, плажът се превърна в реалност, калмарите и прошутото не загубиха вкуса си, допълнени с приготвената по три различни рецепти сангрия.

Мисля си за Коста дорада, Коста дел Сол, а бе Коста да има! :))

*** *** *** *** *** *** Малко практическа информация за ентусиасти -

• Цени на автобусни билети на човек в една посока: в евро
• - Йорет де Мар - Барселона - 6,90 - комбиниран транспорт автобус и влак, на който се прекачвате в съседното градче на юг - Blanes.
• -Йорет де Мар - Жирона - 5,50
• -Йорет де Мар - Тоса де Мар - с кораб - 15 , с автобус - 1,60
• -Жирона- Андора - на отиване -31, на връщане -21
• - билет в градски автобус в Йорет -1,20
• - туристическо влакче в Жирона- 4,00
• - туристическо влакче в Тоса де Мар - 4,00
• -вход за Музея на морето- Йорет де Мар - 2,00
• Сангрия- литър - от 7 до 9
• Калмари - 4,90
• Кафе може да пиете и за 90 цента.
• Входен билет за градините на St. Clotilde в Йорет де Мар - 5,00

*Андора ла Веля е столица на държавата Андора – бел.Ст. ** Андора НЕ Е член на Европейския съюз, затова на границите ѝ със страните от Съюза, има митническа проверка върху пренасяните стоки – бел.Ст. Автор: Мария Найденова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Андора – на картата: КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Софтуерът за мобилни устройства вече може да разпознава букви от заснет текст.

Точно един месец остава до началото на най-голямото рекламистко шоу в България. Както всяка година рекламисти и рекламни агенции ще премерят сили на ФАРА, а най-достойните фестивални „ентрита“ ще се окичат със слава и голяма доза емоции. Рекламите, с които ще се борят агенциите една срещу друга, ще са тези от периода 01.01.2001-29.07.2012 година, като те самите ще трябва да бъдат излъчвани или публикувани, разбира се.

Между 12-ти и 15-ти септември, курорт Албена ще стане арена на рекламисти и маркетинг специалисти. Там ще премерят сили най-големите имена от големи и малки агенции на опериращи на територията на Българиа. Арт директори и акаунти ще се молят техните произведения да се окичат със златото. Самата церемония по награждаването ще бъде на 15-ти септември, а посетителите ще могат да разгледат изложбата и през трите дена. Изложба, която ще показва много дизайн, криейтив и вдъхновение.

Категориите, в които ще се борят участниците са шест: 

• ТВ реклама, кинореклама и други филмови форми

• Радио реклама

• Прес реклама

• Out of Home или така нареченото OOH

• Дизайн

• Интерактив (онлайн реклама и социални мрежи)

Битката ще бъде доста нажежена, а компаниите, които ще участват, обещват да ни дарят с наистина невиждано шоу. За повече информаци посетете сайта на ФАРА 2012.

Снимка: ФАРА

Подобни статии:

1. Какво да очакваме от Cannes Lions 2012
2. IAB Forum България на14 март 2012

Както стана ясно преди няколко дни, Google излязоха с официално становище, че сайтове, които нарушават авторски права в една или друга сфера, ще бъдат наказвани. Самите санкции няма да са изваждане от резултатите на търсачката, но ще влияят върху позиционирането на нарушителите в SERPs. Преди ден обаче стана ясно също така, че Google няма да процедират по същия начин със своята видео социална мрежа, YouTube. По този начин компанията си запазва пълен контрол върху платформата.

От Google са категорични, че системата, която ще бъде приета за защита на Copyright правата в SERPs, няма да засегне YouTube. Това обаче не означава, че пиратско разпространено съдържание ще се появява лесно в социалната мрежа. Напротив. Както виждаме голяма част от видео материалите биват премахвани именно поради силния контрол на екипите на Google. 

Проблемът идва оттам, че видео съдържание, което е „пиратско“ или с други думи, нарушаващо Copyright права, няма да може да бъде наказвано от екипите, отговарящи за резултатите в SERPs. Оказва се, че ако видеото нарушава права, то може да се показва на първи места в резултатите на Google до момнта, в който не бъде напълно свалено от Copyright Center-ът на компаният,а отговаряща за YouTube.

Снимка: SocialEvo

Подобни статии:

1. Google сваля в SERPs сайтове, нарушаващи Copyright
2. Забраняват тотално конвертирането на видео от YouTube

JAXA завърши първоначалните проверки на апаратурата на Global Change Observation Mission 1st - Water "SHIZUKU" (GCOM-W1) и премина към изпълняването на научната програма на сондата.