Къща на село 13

Към "Къща на село 12"

Част 13: Реколтата зрее, щурчетата пеят

Намираме се в прекрасен период от ходенето ни на село. Лятото е зряло, вечерите са прохладни, природата и градината са щедри, плодовете са изобилни, зеленчуците са разнообразни и о, толкова вкусни!...

И, особено като сме си сами (случва се приблизително през седмица), е толкова спокойно, хармонично и приятно... Там е пълна противоположност на града – тихо е, почти не говорим по телефоните, изобщо не сядаме на компютрите, децата си намират занимание с всяка тревичка и цветно листенце, а ние – ние изобщо не си търсим занимания, а само удоволствия. Работата в градината, до земята, е като просветление. Плевенето е почти медитиране, а събирането на скромната реколта – наслаждение!

Това е потвърждение на прочетеното при Анастасия – че в градовете се намираме в изкуствено информационно поле (хилядите безсмислени, отрицателни и натоварващи новини, да не говорим за електрическите и магнитни вълни), което ни пречи да мислим, да изпитваме удоволствие от живота и просто да бъдем щастливи и спокойни. Близо до земята е точно обратното, там сме потопени в естествено информационно поле - шумоленето на вятъра в листата, цвърченето на птичките, румоленето на поточето или шуртенето на голямата селска чешма, нежното подсвирване на щурчетата вечер... Пълен релакс! Така чуваме мислите си, те се подреждат, оформят и добрите идеи се появяват.

Ами че ако не ходех на село, как щях да усетя кога вечер свирука птичка или подсвирва щурче; в града на климатик как щях да осъзная смяната на времето от тежкото лято преди началото на жътвата с повяващата прохлада след нея; как щеше да ми се случи да посадя със собствените си ръце едни хилави стръкчета (уж) пипер и да ги наблюдавам как порасват, извисяват се и със свеж  плод се окичват!... Това са истинските неща, това са, да.

Иначе зеленчуците ни са узрели, но заради малкото поливане са останали съвсем дребни. Картофчета, доматчета, царевички, пиперчета  - всичките са някакви мини версии на купешките, но са наистина много, много вкусни! Въпреки че идвамата ни бащи отглеждат градински домати и от рано ни снабдяват, нашите дребни червени топчета ни се струват най-вкусни от всички. Заслужиха си най-голямата похвала, изричана някога за домат от мъжа ми: „Същите като на баба ми на село са!”

Как да не кажа – ха-ха!

А децата... Децата постоянно обикалят в градината и късат и ядат, късат и ядат. Не е рядка гледка да ги видим в едната ръка с домат, в другата – с круша. И двете се гризат едновременно и никой не вижда нищо нередно в това. Ядат всичко, което си харесат, когато си решат, нищо не мият, разбира се и, тъй като зрелите неща вече са обрани, често ядат едва порозовели доматчета и пиперчета колкото люти чушки. Но – това е положението. Забележките са за града, тук е фантазия и свобода. Напоследък любимото им е да берат лешници, да си ги чупят с чука и да ги ядат още млечни – ама така се тъпчат, че накрая няма да оставят нищо за зреене на дървото. И се карат, и си ги броят, не ви е работа...

Но най-голямата игра пада с готварския им сервиз отпред в градината. Като купихме къщата, в едно от чекмеджетата на стар скрин ни се падна бонус – съвсем истински, богат и запазен детски готварски сервиз (най-вероятно руски). Леки алуминиеви тиганчета, тенджерки и чаши с истински дръжки, капаци и прибори. Много са яки! Да, такива няма вече, разбира се. Да, момиченцата се спукват да играят/да се карат/да готвят с тях. С часове правят манджи, супи и суфле. В менюто има още торти, палачинки и какво ли още не. Играят на ресторант, на главен готвач и капризен клиент, демонстрират умения и избират съставки със завидна  фантазия. Е, почти не останаха останаха цъфнали рози и подправки в градината, но като всяко нещо и това иска жертви и продоволствия:)

В крайна сметка ето на какъв чуден цитат от Ошо попаднах: „Има само една религия на света и тази религия е да си щастлив. Всичко друго е без значение и е неподходящо. Ако си щастлив, ти си прав; ако си нещастен, грешиш.”  Това е!

И накрая ви поздравявам с една брутална, но тъй вярна картинка:

 

 

 "Щом Душата се е устремила с мечтата си към нещо, тогава задължително, повярвай, в живота всичко задължително се претворява" /из книгите за Анастасия на Вл. Мегре/

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: