Властта не пуска медийния кокал

Може някой да не харесва вестоносеца, но сайтът Аfera „позна”, че вестниците „Труд” и „24 часа” са продадени. Не бих могъл да се подпиша под всяка дума от информацията, в чиято достоверност не бях убеден, но след като получих потвърждение и от други източници, я публикувам в оригиналния й вид.

„Публикувано на 14.08.2012 / 18:13 ч. от afera
Брилянтни източници на АФЕРА информираха, че вестниците „Труд” и „24 часа” са продадени тайно и с тиха стъпка от Любомир Павлов и Огнян Донев. До дни сделката ще бъде обявена официално. Купувачът на „Труд” и „24 часа” е свързан с Първа инвестиционна банка, Цеко Минев, Ивайло Мутафчиев, а посветени твърдят, че конците отзад са дърпани от Борисов и Румен Николов – Пашата. Любо Пъпката и Огнян Донев получават „индулгенцията”, че разследванията срещу тях ще бъдат потопени. Като двамата изчезват окончателно от медийния бизнес, ако искат изобщо да развиват необезпокоявано някакъв бизнес у нас.
За продажбата е наясно и главната редакторка на „Труд” Светлана Джамджиева, твърдят източниците на АФЕРА.
Сделката е извършена тихомълком и идва като шок за работещите в медиите на Пъпката и Донев.
Зад купувача, свързан с Първа инвестиционна банка, Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, информацията сочи, че истинските хора отзад са Бойко Борисов и Румен Николов – Пашата. Точно Пашата бил човекът в сянка и зад бизнеса на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев от известно време насам.
Павлов и Донев са сключили сделка за доста добра цена, но по-важното е, че са успели да се откупят. Обвиненията срещу тях постепенно щели да отпаднат – съдът вече намали гаранциите им повече от десет пъти.
Това било условието на Борисов – Павлов и Донев да се махнат веднага от медиите, ако искат да са на свобода и да развиват някакъв бизнес у нас, или по света.
В сградата на Полиграфическия комбинат е като разбунен кошер. Всички подушват продажбата, но още не са наясно, че новите чорбаджии всъщност ще са Борисов и Пашата.
Afera.bg“

Тайнствеността на упражнението предизвика въпроси. Какво има за криене? Защо един толкова публичен продукт, чиято работа е да разгласява факти, да осведомява хората, се търгува под масата?

Въпросът е прекалено сериозен, за да се разглежда само като поредната смяна на собствеността в медиите. Защото сделката е част от битката на живот и смърт за втори мандат, която водят наследниците на властовата схема за командване на медиите, плячкосана от ГЕРБ от обоза на тройната коалиция.

Истината, колкото и тя също да подразни мнозина с акцентирането върху нея, е, че Бойко Борисов погна купувачите на двата вестника Любомир Павлов и Огнян Донев заради подозрението, че са финансирали политическия проект на Меглена Кунева.

Знам, че пишейки това, ще ми бъде вменено някакво специално отношение, включително към Меглена Кунева, която мнозина подозират в таен сговор или намерение да бъде резервен „играч” на самата партия ГЕРБ на изборите догодина.Според другата версия пък тя е пореден червен, но пременен в синееща политическа окраска проект на БСП, нещо като резервен отбор.

Реалността е, че възходът на движението на Меглена Кунева след „успешното поражение” на президентските избори, на които тя убеди половин милион души да гласуват за нея, действително тревожи сериозно Борисов. Освен моя милост ( по време на самата президентска предизборна кампания) и други наблюдатели обърнаха внимание, че тя беше най-очерняния в медиите конкурент за поста на държавния глава в челната тройка на социологическите проучвания. Фактът беше потвърден статистически от мониторинг, чиито резултати бяха официално публикувани.

Именно в разгара на опитите на гербаджийските медии да смачка в зародиш конкурентната политическа тенденция в лицето на Кунева на терена се появиха с гръм и трясък Любомир Павлов и Огнян Донев. Придобитите от тях вестници бяха инструктирани обаче да се държат умерено спрямо Бойко Борисов и обкръжението му, което те и правеха. Пак ще припомня с какво умиление в. „Труд” отрази рождената дата на Бойко Борисов на 13 юни и то в момент, когато публикуваха колаж на неговия медиен прокурор Бареков, изнасящ изпреварващо обвиненията срещу Павлов и Донев, издокаран като Хитлер. Шизофренията да си въобразяваш, че с умилкване на началника Борисов можеш да неутрализираш отвързания от него телевизионен обвинител, никога не свършва добре…

По-късно, когато „играта” загрубя и прокуратурата тръгна по петите на гербаджийските медии, като буквално копира техните обвинения срещу двамата, собствениците на „Труд” и „24 часа” „прозряха” необходимостта от автентично критично отношение към управляващите на журналистите от техните вестници. На специална среща с техни шефове са им направили „внушение” да започнат да се „държат опозиционно”. Малко късно…

Колкото до самите журналисти, никога не е съвсем късно да се разбунтува съвестта им. Наречете го подстрекателство ( а кой ли пък ще слуша мен!), но все някога трябва да бъде сложен край на унизителните тайни тържища, на които роботърговци препродават журналистическата стока като добитък. Въпросът е едновременно личен, защото журналистика се прави от личности, но и от голяма обществена значимост. Защото и малкото останало доверие на хората в медиите е на път да бъде стъпкано като гербер от стадо слонове в стъкларски магазин.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: