Когато Швеция управлява света

Патрик Гарднър, превод Веселина Седларска

АББА ни донесе диско музиката и все още я разнася по света с впечатляваща популярност. Приятелски настроеният мебелен гигант ИКЕА си проправи пътека в домовете ни, като ни предложи лавици, легла и …кюфтенца. Платонични унисекс сауни. Ексцентрични коли с топчести форми. Мрачна национална филмография, на която въпреки това е отредена уютната роля на вечен любимец в теорията на световното кино. Мистериозният шведски бикини отбор.

Швеция, тази необичайно издължена страна с 9 милиона жители, забита досущ като топор в челото на Европа, е обогатила света с несъответстваща  на размера си колекция от творения. Някои смахнати, други легендарни, а трети без да са шведски изобщо – но истински и устояващи. Лесни за употреба, чаровни, привлекателни, дори откровено секси. Повечето от тях създават безвреден и апетитен национален имидж, който – дали нарочно изграден тъй, че да ни люлее с ободрителния си ритъм? – не би могъл да върши по-добра работа.

В моята сфера на електронната реклама шведите са изненадващо вездесъщи. От години агенции с невинни имена като „Дядо”, „Северно кралство”, „Съвършени глупаци”, „Страхотни творения” и „Акне” – да, онова пубертетско страдание, – водят класациите и печелят важни награди. И всичко това, при положение, че шведите са по-малко от 0,15 процента от световното население. Какво ни казва това?

Американец съм по рождение – роден и израснал в Орегон, взел доколкото и каквото  могъл от Швеция и все пак останал и в света по на запад. Живея и работя в Стокхолм от 1994, почти през цялото време в света на електронната реклама. През това време имах уникалния шанс да видя как шведската електронна индустрия израсна от ембрион до тийнейджър.

Когато пътувам, винаги ме питат: Какво става там горе на север? Защо например, когато известна американска компания напоследък започва нова кампания за някоя от световните топ марки, останалите четири конкуриращи се електронни компании са от Стокхолм? Нещо във водата ли има, що ли?
Параноичният американец в мен винаги се изкушава да се пошегува с шведската тайна, водеща към превъзходство. Има ли нещо злокобно, което се крие зад студената скандинавска фасада? За разлика от много чужденци съм наясно, че е имало времена, някъде през 18 в., в които Швеция е контролирала част от Европа и е имала нещо като скромна колониална империя. Редовно са си мерели силите с Русия, и не винаги с предимство за руснаците. Макар шведите да не са склонни да си го признават, мнозина от тях предоставят пристан на тайната носталгия по този период, в който са били велика сила.

Истината е, че всъщност не мисля, че шведите са се втурнали да управляват света. За щастие на останалата част от човечеството, тази им черта е част от миналото. Днешните шведи искат да правят това, което искат да правят, по начина, по който искат да го правят. По ирония, точно заради този факт често се оказват водещи с каквото и да се заемат.

Кое е това толкова уникално ефективно в шведския подход? Преди двайсет години учих „Шведския начин” като част от курса по сравнителна икономика в колежа. Все още помня сухото учебникарско обяснение на шведския успех. Взискателното практикуване на демокрация, внимателният  компромис между труда и капитала и добрият късмет да остане единствената страна с ненарушена икономическа база след Втората световна война, даде на тази страна възможност за трети път между демократичния капитализъм и съветския социализъм.

Както изглежда шведската социална демокрация предложи най-добрия свят. Национално здравеопазване, щедри ваканции  и отпуск за родителите, всякакви социални придобивки, даже истинско равенство на жените с мъжете. Това доведе до дълъг живот с високо качество. И всичко това, задвижено от работни места, предоставени от успешни мултинационални индустриални гиганти.

Но когато пристигнах в Швеция, разбрах, че моят учебник е доста поизостанал от времето. Днес шведите работят не толкова в описаната в учебника система, колкото в последствията от тази система. Повечето от големите като „Волво”, „Сааб” , АББА и „Ериксон” или са продадени на чуждестранни собственици, или сами са избрали да прехвърлят голяма част от дейността си навън. Националното здравеопазване е оцеляло, но бъдещето му се клати. В последните трийсет години, като по-голямата част от света, Швеция се придвижи по-близо до демократичния капитализъм и вече трудно може да се каже, че е някаква трета пътека.

И все пак „Шведският начин” се движи. Реформирана за 21 век, Швеция в много отношения е успешна както винаги. В сърцевината й остават принципи, които с очите си виждам как работят. Според мен тези принципи пишат шведската приказка. Те са онова, което обединява поколенията шведски успех, както описаната от моя учебник ера, така и днешната. Тези принципи са:

1. Отговорност с чувство за свобода. Това е фундаменталният шведски подход към работата. Шведите работят здраво и изискват всеки член на екипа да допринася. В замяна, докато се придържат към тази строга етика, те очакват и като цяло получават свободата да вземат решения в собствената си работна среда. Не става дума за свободия, а просто за негласно споразумение и очакване, че на всяка  отговорност ще съответства личен ангажимент. И че изпълнението на задачите от дори подробния списък не винаги означава, че работата е свършена.

Предимството на такава система, в която всеки има пространството и правото да взема решения за себе си, е че това често води до неочаквани, но по-добри решения. Друго предимство е  възможността да се върши работа с по-малко хора, отколкото е възприето при други култури.

2. Готовност да отстояваш здравословни ценности в съотношението работа-живот. Колкото здраво работят шведите, толкова и изискват, когато става дума за свободното им време. С гарантираните от държавата пет (на някои места най-малко шест) седмици отпуск годишно, плюс щедра порция национални празници, шведите сериозно си почиват.

В моята страна, където хората често имат две или три седмици платен отпуск, мнозина сериозно се притесняват да се отделят от работата и за толкова, за да не останат без работно място, когато отпускът свърши. Един швед не би си и помислил за такова опасност. За шведа всяка компания, която би го дискриминирала по този начин за това, че си е ползвал нужното време за зареждане на батериите, е компания, за която не си струва да се работи.

По същия начин шведите се борят за здравословен баланс на всеки свой ден. Родителите често си тръгват от работа в четири следобед, дори и по-рано, за да приберат децата си от отлично организираната държавна система за грижи за децата. И се смята за лоша организация, ако се планира или очаква работа през уикенда.

Ако сте си помислили, че това поощрява мързела, сте възможно най-далеч от истината. Шведите се отнасят към работата си много сериозно – но те работят, за да живеят, а не живеят, за да работят. Те приемат, че без балансиран личен живот, ще са по-непродуктивни в работата си, ще се провалят да отгледат здраво следващо поколение, и че смисълът на техния голям труд – да живеят добър живот – ще се загуби. Резултатът е: когато шведът отиде на работа, той е зареден, свеж, пълен с нови идеи, култивирани в отпочиналото му съзнание. И готов да свърши нещата.  

3. Скромност. Шведската култура не позволява самоизтъкването. То се смята за „fult att skryta” („грозно е да се хвалиш” ). Шведите (всички скандинавци всъщност в това отношение) са скромни до крайност, явление, известно с непреводимия шведски термин Jantelagen (Законът Jante), който може да бъде сведен до няколко думи: Не си мисли, че си специален. По силата на този неписан закон поведение, което дори само намирисва на нескромно, може да е основание за отлъчване от обществото. Въобще не е странно, че шведите се отнасят съвсем сериозно към скромния, самоомаловажаващия подход.

Макар последното поколение да е по-отракано и по-гласовито от предците, то все пак е по-малко кресливо от връстниците си по света. Благодарение на това в различните постоянни дебати се чува все по-широк спектър от гласове, включително и съвсем млади. То означава също, че макар и не винаги, но все по-често доверието на обществото отива там, където е дължимо. Идеята, че добрата работа винаги се възнаграждава, е големият мотивиращ фактор за спазването на принципа на скромността.

 4. Сътрудничество и състезателност. Шведите са изключително състезателни. Те обичат спорта и блестят във върховите спортни изяви като олимпиадите. Но като хора от малка нация са развили и разбиране за не само предимствата, но и потребностите, от ефективно сътрудничество, от работенето заедно в екип на хора с различни гледни точки и разнообразен опит.

Резултатът е нещо, което започнах да наричам „сътрудност” – система, обединяваща сътрудничество и състезателност. „Сътрудността” съществува както в самите организации, така и в отношенията между тях. В компаниите с хоризонтален мениджмънт се увеличава личното чувство за принадлежност на бизнеса и се ускорява предаването на информация между членовете на екипа. Различни шведски организации също работят в сътрудничество и съзтезателност. В някои случаи дори отявлени конкуренти се съюзяват, за да се справят с предизвикателство, което иначе би се оказало доста високо за прескачане поединично.

5. Честност, почтеност, взаимна лоялност. Дали от присъщо национално добросърдечие или защото са малка нация, Швеция функционира като културен остров – място, където ако се отнесеш лошо към човек, ще ти се наложи да го срещнеш на улицата скоро – шведите са свикнали да действат почтено в сделките и другите свои дела. Хората говорят каквото мислят, изваждат неудобни истини на повърхността, където те по-скоро могат да бъдат проветрени и пречистени, отколкото ако  погребат съмненията, само и само да не разсърдят по-високо стоящия. Това е страната на устните споразумения, където сделките се подпечатват с ръкостискане, а написаните споразумения са доста по-кратки отколкото на други места.

И накрая нещо, което тук е останало, но е загубено в много други страни: чувството за лоялност между работодателя и наемния работник. Когато получава работа, шведът обикновено си поставя за цел да остане на това работно място три или повече години. Обичайно става дума за пълен работен ден, работникът е защитен със строги правила за освобождаване от работа.

Тези честни правила, заедно с много други, водят до безброй изгоди. Най-вече дават възможност за прости, практични, но в същото време дългосрочни избори за всеки, който участва в икономическото уравнение. Честността помага на екипите да избягват ненужни и скъпоструващи грешки. Простата юридическа структура прави живота по-лесен за бизнесмени, които искат работата да бъде свършена, и за работници, които искат с тях да се отнасят почтено. Взаимната лоялност означава, че работодателят може да вложи инвестиции в обучението на работника, в израстването му, а и в щастието му, докато работникът се посвещава изцяло на своята текуща работа , вместо да злоупотребява с времето си като търси нова.

6. Нововъведения. Техническите нововъведения са ключова съставна част на шведския успех още от времето на големите индустриалци като Нобел, Ериксон, Тетра Пак, Сааб. В детството си днешният дигитален бизнес спечели от държавната традиция да прави нововъведения по много начини, включително от достъпа до държавно-субсидирани домашни компютри (субсидията се изразяваше в отбив от данъците), като и от висококачествени, финансирани от правителството мрежи за комуникации.

Но шведите не са само по техническите нововъведения, те имат дълга история и в естетическите. Шведите са водещи проповедници на функционализма, модернизма и много други дизайнерски и архитектурни тенденции. Тази репутация на страната, както и  очакването за естетически иновации бяха стартовата линия за днешната шведска дигитална индустрия.

7. Приемане на провала. Ако всичко дотук ви потиска с представата, че шведите са нещо като супер човеци, отдъхнете си. Всъщност те се и провалят – доста често, като се оказва. Но и тук им идва на помощ добрата културна традиция на клапана, регулиращ напрежението и освобождаването от него: готовността им да приемат неуспеха и да търсят поуката. Докато други култури сляпо настояват, че няма такова нещо като провал, шведите приемат, че неуспехът в някаква степен е дори задължителен.

Нещо, което ме учудваше в ранните ми години тук, бе как шведски политик може да претърпи съвършен провал и въпреки това да запази позицията си. Това, което не разбирах по онова време, беше, че в представата на много шведи такъв политик изглеждаше обогатен с опит и това го правеше още по-ценен. Пък и да се отнеме нечия кариера е все едно да му се отнеме прехраната, считано тук за прекалено драстично, освен в случаите на престъпления. 

Подобно виждане изглежда преминава през по-голямата част от шведската организационна култура. Провалът очевидно не е за предпочитане. Но ако той се е случил при почтено положени усилия, ако не е рецидив и особено ако е донесъл поука, неуспехът се толерира.  Двете големи предимства от всичко това са: нарастваща готовност да се поемат рискове и по-малко време, прекарано в тревоги, че ще си загубиш работата, ако си взел погрешно решение. И двете са мощни фактори за генериране на положителни резултати.

Като се има предвид казаното дотук, Швеция може би изглежда някакъв невероятен рай, където страхотните резултати просто извират от неуморени лица на вечно хармонични колеги. Разбира се, че не е така. Швеция е място като много други места със своите собствени недостатъци, като необуздана политика по отношение на работните места, понякога със задушаващ конформизъм и тесногръдие, дори с пристъпи на ксенофобия. А и, както вече беше споменато, има си своите провали като навсякъде другаде.

Но много от елементите на „Шведския начин” правят страната високоефективна. И докато дните, в които Швеция е доминирала над други територии на глобуса, са вече отминали, аз вярвам, че елементите, за които говоря, ще намерят своите пътища по глобуса заедно със страхотните шведски творения, които защитиха своята популярност.

Въпреки културните различия тези принципи са толкова приложими в Сиатъл, Сингапур или Сидни, колкото и в Стокхолм. Швеция никога няма да управлява света, но много аспекти на шведския манталитет ще го правят. И ако изберете, можете и вие още днес да ги направите част от вашия свят.

Ето моите 10 най-важни съвета как можете да направите света малко по-шведски:

1. Работете здраво, бъдете скромни и не се оглеждайте как да си спестите усилия, като съкратите процедури в работата.
2. Поставете на точно място в скалата на ценностите личния си живот и не го разменяйте за работа. Ако се налага, изтъргувайте високата заплата за повече време за почивка.
3. Казвайте неудобните истини и не ползвайте за това неразбираем език.
4. Винаги въвеждайте новости. Ако е било правено преди, направете го нов начин или не го правете изобщо.
5. Съюзявайте се и давайте доверие там, къде си струва.
6. Ако ви се е паднало онзи малък, сладък офис в ъгълчето, превърнете го в стая за проекта на вашия екип и с резултатите се измъкнете оттам.
7. Поддържайте структурите и титулуването колкото е възможно по-хоризонтални. Титлата може и да е важна на моменти, но не я вземайте много на сериозно и не я използвайте като защитна стена.
8. Поощрявайте атмосфера, в която всеки допринася с идеи. 
9. Убий любимците си за доброто на проекта.

10.Създавай култура на отговорност със свобода. Нека хората да знаят, че имат право да се провалят и не наказвай почтения провал.

Прочети цялата новина

Свързани новини: