Гласовете на гласовитите

Единият краде автомобил, за да защити правдата, такава каквато я вижда. Другият пее химни, на които танцуват балетисти, преоблечени като полицаи. Трети се показва гол по телевизора, за да иска това, което сме му били отнели. Няколко тунинговани красавици носят дини, пъпеши, ракия и мастика по плажа, а една отдавна наложила се певица протестира срещу високите сметки за парно. За съжаление, това са случаите, в които чуваме гласа на българските певци и певици извън сцената. Сигурно има и изключения, но те са толкова незабележими, че все едно ги няма. Каузите на българските изпълнители се ограничават до няколко лева. Когато участват в кампания, те най-често си искат парите, които свободното споделяне на съдържание в интернет им е отнело. Когато участват в реклами, поне е по-честно – там всеки знае, че става дума за няколко лева.

След като момичетата от руската пънк група Pussy Riot бяха осъдени на по 2 години затвор в Москва, редица музиканти, писатели и актьори се обявиха в тяхна защита. Мадона и Пол Макартни са само върха на айсберга, много повече бяха в самата Русия. Защото всички те ясно осъзнават, че сега не е времето да обсъждаме качествата на тази пънк група или пък уместността на тяхната провокация. И на мен тези момичета не ми харесват като музика и стил на поведение, но сега става дума за свободата на изразяване и всеки, който се мисли за демократ, трябва да застане в защита на принципа. Българските музиканти проспаха тази случка. Изглежда свободата за тях приключва там, където са границите на личните им права – когато Бойко Борисов в качеството си на кмет сваляше билборда с разголените Азис и Китаеца от кръстовището на паметника Левски в София, тогава това беше посегателство срещу свободата на изразяване. Когато твои колеги влизат за две години в затвора заради малко по-смела провокация, тогава ти пееш пред потни мутри на морето и не се интересуваш от новините.

А какво става с всички тези музиканти, които преди 22 години се снимаха пред храм-паметника Св.Александър Невски“, а над главите им пишеше „Времето е наше“? Нали всички те искаха свобода, искаха премахване на цензурата, искаха въздух. За съжаление единственото, което може да мотивира популярните изпълнители да участват в кампания, е заблудата, че ще печелят повече пари утре, ако днес застанат публично срещу младежите, които точат филми и музика от мрежата. Отново стигаме до няколкото лева. Това нерадостно положение има поне няколко обяснения и самите музиканти не могат да бъдат единствени укорявани за безразличието си. Малцина са тези, които успяват да работят добре без близостта си до властта. Която и да е тя. Празници на градове, европейски инициативи, турнета… Т.е. зависимост от кметове, министри и шефове на държавни фирми, които спонсорират турнетата и юбилейните концерти в зала номер 1 на НДК. Е, може да пеят и по частни партита на големи компании, но пък и големите компании са само няколко и са толкова големи, защото са близки до властта. Която и да е тя. Както в много други сектори, свободният пазар и при музикантите е толкова свободен, че най-големият играч в него остава държавата.

И ако съдбата на пънкарките в Русия е нещо далечно за българските музиканти, те не реагират дори срещу очевадните несправедливости сред тях самите. Любимият певец и най-добър приятел на вътрешния министър организира турнето за 50-годишния си юбилей с парите на една държавна фирма. Сигналът е ясен – първо пееш за полицията, а после държавата ти плаща концертите. Някой от другите музиканти надигна ли глас срещу това? Отново мълчание. Защо да се навираме между шамарите, казват си сигурно те, нали утре и аз ще чакам спонсорство от държавата. Затова хайде да демонстрираме нещо, ама ако може да е заедно с държавата – за безопасност по пътищата, за профилактика на някое заболяване, за мир по целия свят… И пак срещу пиратството, разбира се.

Никой не даде гласа си в подкрепа на свободата на изразяване в Русия заради страха от конфронтацията с властта – руската, българската, всяка власт. Утре може и никой да не забележи, ако „Концертна дирекция“ бъде възстановена, а всички текстове на песни отново трябва да минават за одобрение през кабинета на партийния секретар на Министерството на културата.

Пиша този текст със съчувствие и разбиране към прекрасните български музиканти. Те се намират в унизителното положение като преди 1989г., когато ги имаше, само ако властта допусне това. Още по-лошо е, че това започва да важи и за професията на журналистите. Затова в България нямаше уважавани гласове, които публично да назоват това, което се случи в Москва, с истинското му име – потисничество. И когато в обществото няма такива гласове, тогава и управляващите не усещат натиска върху себе си, за да демонстрират принципност и да защитят публично ценностите на свободата. Тогава стигаме до лаконичното „Разочаровани сме от непропорционалната по тежест присъда“. И после пак тишина.

П.П. Тъкмо препрочитах написаното и научих, че не съм съвсем прав. Един български музикант е реагирал. И то как! Светльо Витков, който беше и кандидат-президент, написа в профила си във Facebook, че „все пак сме останали българи заради Вярата си!“ и с този мотив анатемоса пънкарките и на практика ръкопляска на диктатурата. С две думи Светльо Витков каза: „Боли ме гъза за свободата“. По-добре да си беше мълчал.

Прочети цялата новина

Свързани новини: