Дясното премълчаване служи на лявото крещене

Явлението, наречено „пражка пролет” през 1968 г. е причината други бунтове на други народи да бъдат оприличавани на него- чак до „арабската пролет” от миналата година. Но в България този сезон не е на почит и днес…

Годишнината от най-голямата танкова операция в Европа след Втората световна война, извършена на 21 август с цел да бъде смазана пражката пролет, остана „незабелязана” в България, която е сред няколкото опозорени държави с факта, че изпраща свои войски под крилото на СССР в онази операция по прегазване свободата на един народ- всъщност на цели два, на чешкия и словашкия.

Исках да видя медийното припомняне на 21 август 1968-ма, но не дочаках друго, освен една аналогия днес, която не е свързана със събитието изрично, но има отношение към него. Оказва се, че един министър е „открил” необходимостта да се възстанови паметта за българските герои от войните като противовес на комунистическата символика в центъра на София.

“Паметникът пред НДК да се събори и на негово място да се монтират мемориалните плочи на Първи и шести пехотни полкове. Монтират ли се тези плочи, пространството ще заприлича на Виетнамския мемориал във Вашингтон, казва пред “Преса” вицепремиерът Симеон Дянков.
За Симеон Дянков циментовата част на паметника пред НДК е грозна и трябва да падне до кота нула. Най-ниската част можело да остане, макар че по нея са пропуснати важни исторически лица.

Дянков смята, че трябва да се изкарат и поставят на това място плочите на Първи и Шести пехотни полкове, които в момента прашасват във Военноисторическия музей./БЛИЦ

Похвално е, че вицепремиерът е „забелязал” аномалията и несправедливостта ( за която многократно съм писал със същото предложение за възстановяване на поруганата памет в онази градинка, близо до която съм роден). Макар и в края на мандата на ГЕРБ, все пак всеки елемент на такова „проглеждане” заслужава адмирации. Но прилича повече на солова акция и на поредния изблик на разнобоя в кабинета „Борисов”, който иначе изобилства от авторитарни волности, като употребата на правителствения самолет за превозване на селски футболни отбори по прищявката на премиера, но да прояви решителност в заявената си цел да бъде дясно управление на страната- това не го може.

Не го може ли? Може го и още как! Но само ако Борисов го поиска. А той става изведнъж много мек, обтекаем и мълчаливо гъвкав, когато се стигне до истински „бой” със самата същина на сблъсъка между лявото и дясното.

Сега Борисов е пуснал Дянков да бъде изразител на обещаната, но така и неизпълнена тенденция за ускоряване на раздялата с комунизма, докато явно е скрил пазителя на ценностите на социализма Вежди Рашидов, за да не изтърси някоя от глупостите си, с които изважда очи, вместо да изпише дясната вежда на това управление. В края на краищата самият г-н Барозу ще пристигне от Брюксел да види как са употребени европейските пари за един лъч от софийското метро и за целта трябва да бъде дръпнат червения килим в дърдоренето на властта, вместо да му го постила Рашидов.

На килима се появява Дянков- с едната ръка раздава обещания за повишение на бюджетни заплати и на пенсии, за да бъде позатулена устата на лявото използване на тази тема, а с другата посяга към забърсване на праха от интернираните от бившия режим паметни плочи на българските герои от войните.

Храбростта на властта срещу символиката на комунизма обаче не стига до споменаването на стърчащия факт, че над столицата все така доминира триумфът на съветската окупация на България, за което със златни букви е изписана благодарност от името на българския народ. Публичното пространство се наводни от интервюта с автора на грозилището пред НДК Старчев, който най-безнаказано защитава съветския паметник с това, че подобен имало и във Виена. И няма кой да му каже на този интелектуалец, че между Виена и София няма нищо общо по линията на съветските паметници, защото там се е ляла река от съветска кръв, конкурентна на тихия почервенял от нея Дунав, а тук- българска, предопределена от съветското нахлуване в неутрална България, наказана със съветска окупация за поддържането на дипломатически отношения с Москва до 5 септември 1944 г. и за отказа да воюва срещу руснаците на тяхна и на българска територия.

Нито един министър от ГЕРБ, нито един представител на властта на каквото и да било ниво не се осмели досега да постави под съмнение лъжата, декларирана толкова нагло твърдение в благодарствения надпис за окупирането на България. Опонирайки по много други въпроси на същата тази власт, изгряваща ( от гледна точка на рейтинга) звезда Меглена Кунева преодоля половината път, говорейки наистина за съветската окупация като такава, но се препъна в самия символ на тази окупация: той трябвало да остане, за да ни напомня за нея. Което е вариация по темата в защитните пледоарии на поклонниците на лъжата, готови да се съгласят с всичко, само и само да не се посяга на източника на тяхното самочувствие с вдигнатото оръжие над България.

Премълчаването на тази тема напоследък става все по-невъзможно, макар българските медии да полагат „героични усилия” да НЕ споменават съществуващите протестни акции на граждани, настояващи да се премести паметникът. Само през май и юни българското знаме се появи върху позорния надпис по четири различни начина- два пъти като положен с боя върху лъжливия надпис българския трикольор, един път със залепени върху същия текст български знамена и веднъж като опаковане на основата на монумента с българското и европейското знаме. Това бяха не по-малко „атрактивни” случки от нахлузването на маски върху главите на част от скулпторите, но въпреки наличието на десетки снимки в интернет, акциите преминаха „незабелязано” от медиите като една пражка пролет.

При невъзможността да бъде премълчано очевидното, набра скорост едно „особено” говорене. Дава се път на „гъвкавата” версия- досущ като „гъвкавостта” на самия Борисов по въпроси, които го стряскат-според която въпросният паметник вече някак си сам по себе си е загубил своята заплашителност, превръщайки се място за художествени експерименти. Поради което било по-добре…да си остане.

 

Да остане, но не в центъра на София, където е като “на свинче звънче”. Щом изведнъж станаха толкова много гласовете, които с половин уста се „радват” на периодичното оцветяване с някакви художествени хрумвания на сивия знак от съветското ни минало, значи все пак има някакъв ефект от гражданския натиск. Но привържениците на идеята за постепенното превръщане на паметника в място за упражняване на художествените умения на (предполагаемо) млади художници, трябва да отговорят на два въпроса:

Защо тези художници се крият и защо в България е опасно да се заявиш като противник на съветската окупация до такава степен, че когато в целия свят имаше публични протести срещу мракобесието на руския поръчков съд срещу три руски бунтарки, единствено в България беше избрана анонимна форма на протест? Авторите на акцията от Дянков и правителството ли се боят- нали те са декларирани борци срещу комунизма?

Вторият въпрос е по-труден поради това, че е лесен до степен да не може да му се намери отговор, който да не е малоумен:

Какво пречи на желаещите да упражняват цветната си фантазия върху тази каменна грамада да продължат да го правят върху нейните останки другаде, след преместването й? Или да рисуваш тайно в центъра на София е едно, а малко по-далеч, без да се криеш, е друго- няма тръпка в надпреварата с триенето на българското знаме от слугинската охранителна фирма „Егида”?

Понеже предстои предизборна битка за разпределение на десните гласове в България, смея да твърдя, че премълчаваната (досущ като пражката пролет) тема за отношението към съветския колониализъм в България, ще бъде за мнозина лакмус за автентичност на посланията.

Може да сме малко на брой онези, които си правят труда да задават въпросите за българската Берлинска стена, но тъкмо успехът на малко на брой граждани е показателен какво би станало, ако логиката надделее и българите си поискат освобождаването от прангите на лъжата и преклонението пред фалшивите идоли. Онзи от претендентите, който се „сети”, да вземе на въоръжение този политически въпрос, ще се открои сред фалшификаторите!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: