"Кралят на Хавана" - суровата кубинска действителност

Трябва да си призная нещо – аз съм сноб по отношение на литературата. Избягвам да чета книги, за които предварително знам, че няма да ме обогатят и да разширят кръгозора ми. Това беше и причината да подходя много скептично към „Кралят на Хавана” на Педро Хуан Гутиерес. Не ме разбирайте погрешно, давам шанс на автори от всякакви националности, но от ревюто на задната корица останах с впечатлението, че това ще е просто поредният писател, опитващ се да наподобява Булгаков.

Не, Педро Хуан Гутиерес прави много повече, романът му те вкарва буквално в друг свят. Авторът описва живота в Куба, проследявайки живота на едно момче, захвърлено в поправителен лагер за непълнолетни, неговата борба за биологично оцеляване след изтърпяването на наказанието му, любовните му премеждия, желанията и мечтите му. На пръв поглед нищо необикновено. Истината е, че книгата трябва да се прочете, за да се разбере атмосферата, която Гутиерес рисува. Свикнали сме главните герои на романите да са някакви силни личности, разследващи престъпления, борещи се за справедливост, за любовта си, хора, отстояващи идеалите си. В Гутиересовата Куба обаче това е невъзможно. Нищетата, липсата на елементарни битови условия превръщат героя от малко и невинно момченце в абсолютно куха черупка, чиято единствена гордост е... големият му пенис .

Трябва да отбележа, че ако не харесвате грубия език и мръсотиите, тази книга ще ви дойде в повече. Това определено не е някаква възвишена екзистенциална драма , която ще бъде четена след двеста години заради общочовешките проблеми, които поставя. Това е просто суровата кубинска действителност. Чете се изключително бързо, стилът е непретциозен и увлекателен, като авторът до такава степен те вкарва в атмосферата на социалистическа Куба, че в един момент буквално спира да прави впечатление невъобразимата нищета. Смея да твърдя, че скоро не бях чел толкова увлекатален автор.

Няма нужда да казвам, че романът е високо оценен и от критиците, и от читателите по света. В днешно време превръщането на една книга в бестселър не е гаранция, че тя реално си струва четенето. „Кралят на Хавана” обаче си заслужава - нещо повече, струва си да я закупите, защото е роман, който може да бъде препрочетен.

Срещал съм много модерни автори, които пишат извратении, просто защото са продаваеми. В модерната литература хомосексуалните връзки, изнасилванията и наркотиците не правят на никого впечатление. Гутиерес също е пълен с тях, но има една съществена разлика - европейските и американските автори, пишещи подобен стил неща, живеят охолно, движат се в кръгове с интелигентни хора и романите им са просто плод на въображението. На Педро-Хуан не му е нужно да си представя нищо, той живее в света на книгите си. Може би това е причината толкова реалистично да предсави този свят, така различен от Западната култура.

Прочети цялата новина

Свързани новини: