Подходящ за мразене

Веселина Седларска

Тези дни участник в жарък патриотичен форум ни убеждава, че сме толкова българи, колкото мразим Мукаддес Налбант. Госпожа Мукаддес Налбант е една от 17-имата експерти, които са работили над доклада „Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове за  подготвителното и основното образование”, по-известен като доклада, който иска да извади Ботев и Левски от учебниците.

 Ние доклади не обичаме да четем, по тази причина само малцината, прегледали доклада, разбраха, че никой никого отникъде не иска да вади. Г-жа Налбант е само една от многото работили (в смисъл нещичко понаписали, за да получат едни пари, каквито имало за получаване от Европейския съюз). Но тя единствена сред всички беше оповестявана, цитирана, обвинявана в погром срещу Ботев. Ако прочетете имената на т.н. експерти, мигом ще се досетите защо – тя в списъка е единствената с турско име. И след като експертите не харесват съвременните асоциации, които предизвиква стихът „турчин, що бесней над бащино ми огнище”, то значи вината трябва да бъде стоварена върху човека с турското име.

И ето човек, когото не съм виждала, претегля патриотизма ми, без да ме е виждал, според отношението ми към Мукаддес Налбант, която не е виждал. Аз обаче съм я виждала.

Преди няколко години превеждах на група български чиновници на обучение в Холандия. Мукаддес Налбант беше една от групата. Холандските обучения, за разлика от българските, не се провеждат в спа хотели, не са разредени с бъбриви кафе-паузи, не са дори освежени с бутилки минерална вода. Водата е в кана от чешмата, а обядът – сандвичи между две дискусии. Мукаддес беше от старателно записващите и участващите, измиваше срама от двама наши висши чиновници, които  през цялото време пращаха и получаваха sms-и под недоумяващите погледи на холандските лектори. Същите двама висши администратори сутринта бяха опитали да ни обединят в малко скандалче за това, че закуската в хотела не била достатъчно обилна, в смисъл можело да има и сьомга, но Мукаддес каза „не сме дошли тук да ядем” и се отдръпна.

В единия от дните след обучението поехме с нея към хотела, на ресторантче край брега пишеше „Памук кале”. Хайде, предложих, да влезем и да изпием по една наливна бира, ти ще поръчаш на турски. Вече влизахме. „Няма да мога, каза Мукаддес, не знам как да поръчам наливна бира на турски, „шише” би трябвало да е „джам”, но…” Сервитьорката се засмя: „ Давайте на български. С дни чакам да влезе някой, с когото да си поговоря на български…”

Ресторантчето беше празно, момичето поседя с нас. От Тервел била. Мечтата й била да си купи апартамент във Варна, да живее там, да има две деца. Дошла в Холандия да спечели парите за апартамента. Направила си сметка, че ще ги изкара за три години. Но цените на апартаментите във Варна се покачили и сега карала четвъртата година. Мечтата й толкова се отдалечавала с всяко поскъпване на жилищата, че вече не знаела – шест ли, седем ли години ще стои тук. Живеела с още четири българки в един апартамент, те работели при лалетата. Всички си правели сметката да се връщат, а като наближало време, роднините от България ги плашели, че няма какво да правят като се върнат. И оставали. Тъй е, кимахме с Мукаддес, трудно е, но ще се върнете, няма да е все така трудно в България.

Седяхме трите на една маса край брега на Северно море и си говорехме, че всичко е хубаво в пустата Хага, но не е по-хубаво от своето. Бяхме си свои – висшата чиновничка с турско име, момичето от градчето с много турци и аз, българката. Сега съм призована да докажа, че съм българка, като покажа, че мразя жената с турското име. Не, няма да го направя. Първата половина от живота ми мина в това да ми обясняват кого трябва да обичам и беше отвратително. Не е по-малко отвратително да ми обясняват кого да мразя.

Мукаддес Налбант е една от 17 т.н. експерти, които са работили по един излишен доклад, за да усвоят едни европейски пари. Това е единствената й вина, една седемнайсета част от някаква имитация на дейност. Мразя имитациите и безсмисленото усвояване, но не съм готова да олицетворя със сторената глупост само един човек, защото той е едничкият с турско име. Този, който очаква от мен да я мразя, е много по-опасен и ми е далеч по-чужд, независимо какво име носи.

Вчера беше Мукаддес Налбант, днес – Миролюба Бенатова.

Ето какво пише репортерката, която в края на миналата година стана персона нон-грата в най-населяваната социална мрежа. Сега, месеци по-късно, писмото й отново е завъртяно в оборот в интернет, тъй като днес Катуница отново беше обект на повишено полицейско внимание и на човешки страсти: „ Аз съм Миролюба Бенатова, но пиша от тук, защото хората, които не ме харесват, ме забраниха. Личната ми страница във facebook е докладвана на администраторите като вредна и обидна, и според правилата на социалната мрежа, аз съм закрита. До вчера имах право да съществувам в интернет и да изразявам мнението си, така както и тези, които пишеха срещу мен. Вече не.

След едноседмичен словесен терор, насаждане на омраза, заплахи и крайни антисемитски изявления в страницата „Миролюба Бенатова – враг на българския народ“, почитателите на този стил организирано ме изтриха. Така както организирано изляха стотици еднотипни електронни писма, пълни с лъжи за отразяването на конфликта в Катуница. Искаха да бъда забранена, уволнена, изселена, поругана и наказана.”

Не само като човек, казвам го и като професионалист, който е минал през всички степени на обучението по журналистика (и не само в нашата страна): В случая „Катуница” репортерката Миролюба Бенатова си свърши работата по най-взискателните стандарти за журналистика. Това, че някои зрители не намериха потвърждение на чувствата си в нейния репортаж, не е по вина на репортажа. Проблемите тук са други – толкова много и толкова обширни, че не могат да се поберат в броените секунди на един репортаж. Случаят „Катуница” събра в една искра един от много години пренебрегван и употребяван огромен проблем, ромския. Работата на Бенатова беше да отрази искрата, а не проблема. И тя го направи – в съответствие с жанра.

Утре кого трябва да мразим? Някой има ли списъка?

„Редута”

Прочети цялата новина

Свързани новини: