о бог защо

една от много забавните и любими игри при нас е да готвим заедно - да месим хляб, да режем зеленчуци за салата, да разбиваме мляко за таратор, да белим чушки или дори да си правим палачинки - заедно :) да, съгласна съм, в кухнята всичко става в брашно, мляко или парченца ...

Изследователи от Харвард са успели да съхранят 300 - странична книга, заедно с изображенията в ДНК. Произведението се нарича "Регенезис: Как синтетичната биология ще преоткрие природата и нас". Цялата книга включва 53 426 думи, 11 изображения, а освен това към информацията е добавено и едно Javas...

Скоро Kodak ще продаде три от бизнес дивизиите си. Сред тях е и тази, която ги направи известни – производството на филмови ленти. Това е следствие на продължилите десетилетие затруднения на компанията и най-вече процесите в последната година. През януари, Kodak подаде молба за защита от фалит. Фирм...

Спомням си, че преди много, много години, в повечето домове имаше едни високи шкафове, които всички наричахме секции. На най-високите рафтове обикновено се поставяха кутиите с шоколадови бонбони. Защото не бяха ежедневие и по думите на бабите „не са никак полезни“. Идеята беше на децата да им е трудно да ги откриват, а дори и да откриеха къде са, да им е трудно да се покатерят до тях. А и шоколадовите бонбони минаваха за лукс, особено някои марки, и не се появяваха всеки ден пред погледа на децата. Изключение бяха домовете на лекарите разбира се. Друг е въпросът, че най-често така замисленото препятствие се оказваше неработещо, но пък без него не вървеше – знаете какво става като оставите само дете с кутия бонбони в една стая. Поотрасналите деца вече знаеха, че е по-яко да имаш колело, маратонки, касетофон… но за малките бонбонът си оставаше върхът на стремежа.

Нещо подобно се случва периодично и в управлението на България – в него попадат възрастни деца, за които да посегнеш към изкушението пред теб е най-нормалното нещо и изобщо не се сещат, че има и „по-яки неща“. А когато детински безотговорното отношение към света около теб се комбинира с безразличието на околните, тогава ставаш голямо диване. Бонбоните трябва да бъдат пазени от децата и това е урокът, който може да сме научили като родители, но не личи да сме научили като граждани. Не можеш да возиш квартални футболисти с правителствения самолет за собствен кеф. Просто не можеш. И вместо разговорът да бъде за границите, които не трябва да преминаваме като търпимост, той тръгна в посока кой точно е поръчал самолета, дали и как го е платил, кой друг може да си поръчва полет. В голяма част от медиите пък този разговор изобщо не започна заради зависимости, които може да ни се струват обясними, но всъщност са отвратителни. Разбира се, че е важно да научим всички детайли – кой, кога, как, колко е платил, платил ли е изобщо, какво е ставало досега, как е регламентирано всичко това, докога ще бъде непрозрачно… Хиляди детайли, които трябва да бъдат изяснени, но не трябва да ни отклоняват от основното – така просто не се прави и никакви обяснения тук не могат да бъдат уместни.

Сега идва ред на реакцията. Когато някой от приятелите в детството все пак откриеше кутията с бонбони, следваше вечер без телевизия или пък не го виждахме този ден по улиците на квартала. Символично наказание, чието послание е „повече да не съм те видял така“. Когато разхождаш квартални футболисти с правителствен самолет из България за собствения си кеф и после не получаваш наказание, как да разбереш, че това не е редно? Когато никой от екипа ти не смее да ти го каже, как да разбереш, че така не се прави? Когато медиите в един глас мълчат и се давят в детайлите без да кажат ясно „Това не е правилно!“, как тогава да разбереш? Случаят с футболистите на „Витоша“ – Бистрица и „Етрополе“, които отлетяха за Варна с правителствения Airbus, за да играят пред погледа на министър-председателя Бойко Борисов и неговия приятел и депутат Емил Димитров, е най-яркият пример за този маниер на управление, но не е единственият.

Две млади момичета, които доскоро били служителки в Министерството на земеделието, в един момент решават да скочат в морето на частната инициатива и… виж ти, късметът им проработва. Огромна сума за създаване на профил в социалните мрежи. И на всичкото от горе продължават да дават интервюта за това колко отговорна и трудна е работата им и как всичко било законно. Законно е, разбира се. Всички най-нагли далавери винаги се оказват законни, това го знаем отдавна. И в този случай детайлите са важни, но не са най-важните. Така просто не се прави. Министър-председателят и министърът на земеделието трябва денонощно да бъдат питани за тези случки. И не могат да отговарят с нови разкрития, че и предишните го били правили. Научихме, че бившият премиер Сергей Станишев също бил летял в лично качество с правителствен самолет. Добре, нека и това се знае. Но каквото и да са правили предишните, хората ги оставиха в опозиция, за да не правят повече така. А ако и вие правите същото, защо изобщо дойдохте?

Проблемът ще става още по-голям, защото и този път обществото не изглежда да е възмутено. Утре може други управляващи да скучаят някъде по света и правителственият самолет да им закара някоя певица за забавление. И сигурно пак ще се окаже, че е законно.

написано за в. „Труд“

а този бонбон на снимката е правителственият Airbus A319

Международният съюз по далекосъобщения одобри стандарта 8K, или UHDTV (Ultra High Definition Television). Той позволява предаване на изображение с резолюция 7680 x 4320 пиксела, което е 16 пъти повече, отколкото предлага съвременният стандарт HDTV. Честотата на опресняване на изображението също е по...

Повече от 13 години след създаването си едно от водещите български издателства на бизнес литература ROI Communication обърна поглед и към художествената литература. Компанията стартира своя серия с художествени заглавия под марката ROI Books, като първата книга предстои да излезе съвсем скоро.

Деютното заглавие от поредицата ще бъде криминален роман от млад български автор, разкри пред "Аз чета" Десислава Бошнакова, управител на ROI Communication. "Срещнахме се с него, защото искаше да се занимаваме с PR-а на новата му книга. Когато я прочетох, си казах, че искам да застанем зад книгата не само като PR-консултанти, но и като издатели".

Шефката на ROI разказва, че от малка обича криминалните романи и не е устояла на изкушението издателството да застане зад една наистина вълнуваща криминална история. "Tалантът на автора ни спечели. Надявам се да спечели и читателите", допълва Бошнакова.

От ROI обещават да избират само книги, които си струва да бъдат препрочитани, и често да се изправят срещу предизвикателството да работят с български автори. От издателството вече са харесали още две заглавия, а на гърба на първата им художествена книга, читателите ще разберат и коя е следващата.

Много се говори днес, че българинът е докаран до ръба на мизерията. Но нито един политик, икономист или анализатор не се впуска да разнищи истинските причини за тежката мезо- и микроикономическа ситуация. Порядките в добивната индустрия, както и режимът на концесиите, са основната причина за постоянния икономически спад и липсата на реална икономика. Истината е, че добивът на суровини, продажбата им в суров вид на международния пазар, както и активното разработване на национална преработвателна промишленост, са били може би най-мощният двигател на българската икономика дълго време преди 1990 г. Борбата с престъпното ограбване на суровините на България трябва да започне може би с развенчаването на мита, че България е бедна на суровини държава.

Мъж разхожда кучето си в парка. Срещу него се задава друг, който обаче води странно същество, макар и домашен любимец – ниско, почти се влачи по земята, с опулени очи и голяма уста. Другото куче по стар инстинкт се затичва към него и започва да го души. Странният звяр обаче, без много да мърда, отваря огромна паст и отхапва главата на дружелюбния пес. Стопанинът му, ужасен, се затичва към водача на странното същество и вика: - Абе какво направи ти бе, каква порода е това куче, че с едно захапване изяде моето? - А, нищо бе, беше крокодил, преди да му отрежа опашката, отговаря другият спокойно. Усмихни се, България! Лятото напредва и в горещините вече прибягнахме до помощта и на скандинавската митология. Ловци откриха трол в джунглите на Намибия. Вече за нищо няма сигурност – може да излезе трол, може и извънземно, знае ли човек. Затова ще се въздържим от догадки, преди да излязат изследванията, а предпочитаме да разкажем следната история. Две зелени човечета излизат от летящата...

Както съобщава изданието Computerworld, позовавайки се на представители на компанията Microsoft, в операционната система Windows 8 вече няма да има "гратисен период", през който потребителите могат да използват неактивирано копие на Windows. С цел ограничаване броя на пиратските копия на продукта Mi...

Колкото и да сме закъсали финансово, българите сме любознателен народ и трудно се отказваме от удоволствието да пътуваме и да видим свят. Кризата обаче все пак изглежда здраво ни е притиснала, след като броят на пътуващите в чужбина е намалял с 47 на сто, а по-голяма част от българите са пътували само в страната през второто тримесечие на годината. И това не е учудващо, като се има предвид, че средният разход на българите за пътуване в чужбина е по-малко от 500 лв. Разбира се, има значение за колко време и докъде пътуваме. Един уикенд до съседна Турция с две нощувки излиза средно около 250 лв. без джобните, разбира се. Така че бихме могли да се разходим, макар и наблизо и за кратко, и да ни излезе по-евтино от 500 лв. Ако обаче решите да посетите романтичната Венеция например, тези пари няма как да ви оправят. Като се има предвид, че пътят дотам (с такива пари изключваме пътуването със самолет) е по-дълъг, трябва да предвидите повече дни – поне 4. Такива пакети, и то вече...

Ентусиасти откриха поредната необявена официално особеност на новата операционна система на корпорацията Microsoft. Както се оказва, Windows 8 изпраща към сървърите на компанията информация за всяка инсталирана програма. При това предаваните данни не са достатъчно защитени. За описваното действие...

Бойко отново стреля право в десетката. Да, точно така, основната цел на комунисто-социалистите от БСП е да държат в зависимост България преди от СССР, а сега от Русия. Социалистите умишлено са саботирали икономическото развитие на страната ни само и само за да угодят на господарите си от Кремъл. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин премиер, това разрешение е [...]

Днес, мили деца, ще походим из цивилизацията. Деси ще ни покаже Цюрих (или както му казват неграмотните "англо"-неговорящи - Зюрик ;) Последното беше заяждане от моя страна, но все пак да повторим: става дума за Цюрих :)   Приятно четене:    

Цюрих

  - За къде пътуваме? - пита шофьорът на таксито. Пет и половина сутринта е и съм сънена. - За Цюрих, отвръщам. “На разходка добавям наум. Кой е като мен - в отпуск съм, с осигурен апартамент и с два фотоапарата :)...

Полетът на България еър е удобен

и сравнително кратък, често пристигам по-рано от предвиденото. Е, сутрин тръгвам раничко, но пък така не изпускам нищо от деня. Нямам забележки към авиокомпанията, ако и сред моите приятели да няма един, който да я харесва -  тесни им били седалките, сандвичите били измислени... Е, предвид скромните ми габарити, вмествам се чудесно и тъй като заради цената на билета пътувам в делничните дни, обикновено имам избор място до пътеката или до прозореца... Та, вторник 8.30 местно време (знаете, че те са един час назад спрямо нас) моя милост вече е взела куфара си и пътува към Hardbrücke  - голяма гара в центъра на Цюрих, откъдето правя връзка към Friedhof Sihlfeld, на 2 минути от която спирка е хотелът. Стигам бързо и лесно -  тук всичко е направено така, че да ти е удобно. Има табели и знаци, транспортът е редовен. Всъщност това е и неизменният първи шок, който преживявам навсякъде в чужбина. Транспортът. Чист, уреден, точен като швейцарски часовник :) Клишето си е клише, но  разписанията се спазват. В града има подземни влакове (S-bahn), които обикновено са за по-далечни дестинации, с първа и втора класа, но минават и имат удобни връзки в централната част с трамваи, тролеи и автобуси. На всяка спирка има подробно описание на маршрута, както и автомат за билети. Тук се плаща за зона, а не за пътуване, като централната част -  т.нар. City  - се брои за две зони. Единичен билет струва 4.20 франка и важи за всички видове транспорт в централната зона в рамките на 1 час. Летището е в друга зона, затова билетът дотам е 6.20 франка. Карта за 24 часа струва 8.20 франка. От автомата можеш да си купиш единичен билет, карта за деня, карта за седмицата и др., като се плаща с монети или с банкова карта. Като се качиш, можеш да си следиш маршрута на няколкото екрана, разположени в началото, средата и края на превозното средство, да се ориентираш къде имаш удобни връзки или просто да се заслушаш при оповестяването на всяка следваща спирка. Рядко е претъпкано, можеш да си вземеш безплатен вестник или различни брошурки за интересни събития, лесно достъпно е за хора в колички или майки с деца.

Хотелът,

разположен срещу крематориум Sihlfeld, е част от веригата Swiss Star Apartments. Имат няколко сгради в центъра на града, в крайния квартал Oerlikon и до летището Kloten. Предимството на тази верига е, че предлага малки апартаменти със самостоятелна баня и тоалетна и напълно обзаведен кухненски бокс; понякога и пералня, а ако няма в апартамента, има отделно перално помещение, като достъпът до интернет е наличен и неограничен. Предвид изключително високия стандарт тук кухнята и нетът са си голямо удобство, защото в противен случай цената идва малко височка. Само трябва да не забравяте, че тук електрическата мрежа работи с друго напрежение и имате нужда от адаптер продават се в Техномаркет и, предполагам, в разни други подобни вериги. Климатът е в някаква степен сходен с нашия без чак такива големи амплитуди зимата си е студено, с температури около нулата, лятото е двайсет и няколко градуса, обаче честичко вали както си е слънчево, така изведнъж захладнява и кротко ситнещите капки се превръщат в силен порой за около час, след това пак грейва слънце. Трудно ми беше да осъзная, че най-топло е всъщност вечер, а не както ние сме свикнали около обяд и в ранните следобедни часове. За прогнозите при пътуване ползвам много точен норвежки сайт www.yr.no досега не ме е подвеждал. [geo_mashup_map zoom="10'] [geo_mashup_location_info]   Ако сте като мен - учили немски, но без да го говорите, не знаете френски или италиански (това са трите официални езика), но пък владеете английски - няма да имате особен проблем. Дори и да не го говорят всички, пак е абсолютно достатъчно, за да се ориентирате за онова, което ви трябва. Немският, който говорят тук, е местен т. нар. Swiss German, който в моите невежи уши няма много общо с Hoch Deutcsh-а, учен в училище, но като помолите всички превключват. И тъй като

Цюрих наистина е град първо за бизнес,

а после за всичко останало, то информацията за посетители (англоговорящи) в различните туристически сайтове не е особено подробна, но пък тук на летището, в хотелите и на по-големите централни спирки има места, от които можете да се снабдите с Zurich guide,  Zurich in your pocket и още куп брошури и пътеводители, които се актуализират няколко пъти в годината и са доста полезни. На Централната гара Zurich Hauptbahnhof или за по-кратко Zurich HB, има много приятен информационен център, от който можете да си купите всякакви билети, да получите нужните ви упътвания и да си вземете брошури за пътувания, ресторанти, културни събития и т. н. Макар че не е голям като територия и население - около 390 000 жители - заради удобствата и високия стандарт Цюрих е привлекателно място и има много чужденци (приблизително 30 %), най-вече индийци. Докато се разхождаш, можеш да чуеш всякакви езици, включително сръбски, руски и български. Улиците са добре асфалтирани, тротоарите удобни за вървене,  на доста места има обозначени велосипедни алеи. Всъщност колите рядко биха смутили разходката ви, защото ограничението на скоростта е 50 км/час и се спазва абсолютно, задължително сте с предимство на пешеходната пътека, но трябва да се пазите от някои засилили се велосипедисти  - те често така тихо и бързо профучават край вас, че чак се стряскате. Но съм чувала, че в Англия са по-зле :). А ако на вас самите ви се кара колело, можете спокойно да си вземете едно за деня. Има няколко пункта из града, които предлагат безплатно колело срещу депозит от 20 франка, които ви връщат, когато вечерта върнете колелото. Ако го задържите през нощта, таксата е 10 франка. Жилищните сгради са най-често няколкоетажни кооперации с няколко входа, в един основен цвят, с малки тераси към улицата и вътрешни дворчета. На места има мънички градинки отпред и стойка за велосипеди. Местата за паркиране са строго обозначени, като това е изключително скъпо удоволствие дори за местните. В центъра си има синя зона и автомати за самотаксуване. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Между дърветата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Синя къща"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Кварталът"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Зад ъгъла"][/caption]   Ако се уморите и ви се прииска да поседнете,

има куп паркове и градинки,

в които да го направите. Около по-големите спирки обикновено се обособяват малки площадчета, където може да приседнете за малко под сянката на някое дърво, а в градинките хората просто отиват да полежат и съберат слънце, като си правят пикник на тревата, или пък излизат от офиса, за да хапнат на чист въздух. В по-големите градини има игрушки за деца и т. нар. Spiele wagen вагон за игра, изрисуван и цветен, отворен  в работните дни и на разположение на родителите, които нямат бавачки или баби и дядовци под ръка. Там няколко души приемат децата и ги забавляват, като ги учат да рисуват, моделират, цепят дърва, приготвят обяд... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Паркче"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Кола за игра"][/caption]   Това лято Цюрих е под наслова Art and the City и на централни места, най-често в бившия индустриален, а сега много модерен и жизнерадостен квартал - Zurich West, можете да попаднете на някоя странна статуя, фигура или най-общо инсталация, като изключително сполучливото изображение на днешния тинейджър - Ванеса, метална статуя, доста висока и впечатляваща. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="„Ванеса“"][/caption]      

На Paradeplatz – централен площад,

който за мен е умален модел на Цюрих, защото  събира на едно място всичко типично за града - банки (внушителните сгради на UBS и Credit Suisse), блясък (хотел Савой), луксозни магазини на световноизвестни марки и, разбира се, едно от кафенетата Sprungli. Та, в единия ъгъл на площада в момента са разположени леко самотно две тежки бели кресла – не ги снимах, защото някой беше успял да ги полее с вино, но площадът е красив. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="„Парадния площад“ – Paradeplatz"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="„Парадния площад“ Paradeplatz"][/caption]       На друга от големите гари Bahnhof Enge пък можете да видите тълпа туристи, застанали пред голяма метална кофа. [caption id="" align="aligncenter" width="582" caption="Кофата"][/caption]       Интересното е, че макар тук хората да са състоятелни и платежоспособни в голямата си част, нямате това усещане за показност, което имаме често у нас. Тук само бърз поглед върху скъпите часовник и обувки, ръчно ушитите дрехи, би подсказал, че човекът има материални възможности, но нищо друго. Той ще премине край вас, без да парадира. Понякога, но според мен това са по-скоро младите хора, ще настъпят газта на някое кръстовище и моторът ще заръмжи, за да се обърнете след поршето или ферарито, но това в никакъв случай не е масово явление. И ако се случи да се загледате по някоя много добре облечена и гримирана жена, то вероятно тя ще е чужденка. Доколкото мога да преценя, местните се обличат делово, в костюми в тъмни тонове и ризи с дълъг ръкав, когато са на работа, а иначе в по-спортни дрехи, не особено претенциозно съчетани, за да им е удобно, а не да са красиви. Разбира се, изключенията потвърждават правилото.

Магазините работят основно през делничните дни,

в съботните са с намалено работно време, а в неделя повечето, включително хранителните почиват. За дребни неща можете да разчитате на т.нар. Павилиончета от едноименната дума kiosk, където обаче е една идея по-скъпо. На всяка крачка има фризьорски салон, при това повечето определено се посещават цените тук-таме варират, като за мъжко постригване започват от 25 франка, а за женско от 35. има и доста студиа за татуиране и не е рядкост да видиш елегантна дама с дискретна или недотам дискретна татуировка на крака. В големите магазини има шахти за събиране на пластмасови и стъклени бутилки, покрай парковете и в жилищните квартали има контейнери за разделно събиране на отпадъци, а боклукът се изхвърля опакован само и единствено в плътни, непрозрачни черни торби, които вероятно са непромокаеми, защото кофите стоят чисти и позволяват лесно измиване с вода.

Моловете са основно два

- Jelmoli department store в една пресечка на централната Bahnhofstrasse,  и Sihlcity, който е разположен в другия край на града, като около него има доста заведения, а за лятото са направили и тропическо кътче игрище за плажен волейбол, оградено с палми. И ако фризьорските салони са на всяка крачка, то на всеки ъгъл ще откриете италианска пицария повече или по-малко претенциозна. Макар че прави впечатление, че тук цените са като цяло сходни, с изключение на ресторантите от висок клас. Пиците започват от около 15 франка, средно към 25, салатите са между 10 и 20, основните ястия между 25 и 40, малката бира е няколко франка, а коктейлите на някои места може да ви струват 15-20 франка. [caption id="" align="aligncenter" width="539" caption="Наполи"][/caption]     Като цяло

типично швейцарска кухня може да откриете

в ресторанти като Swiss Chuchi Hotel Adler, в едноименния хотел в Стария град, или  Le Dezaley, които препоръчват, за да опитате местните специалитети фондю, раклет или rösti, но като цяло ресторантите предлагат смес от традиционни кухни. Сушито е на почит и съответно се предлага на доста висока цена, без затруднение можете да откриете средиземноморска, индийска, мексиканска, тайландска, ливанска и американска кухня. Както и в други страни, и тук цените в градината може да са една идея по-високи от тези в закритото помещение. На много места има заведения за бързо хранене наденици, кебап, фалафели, Мcdonald's или Subway. Двата големи универсални магазина Migros и Coop имат и ресторанти за бързо хранене или топли щандове, от които можеш да си избереш салати, десерти, печено пиле, пържени картофи, кроасани и др. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Хотел Адлер"][/caption]       Казано накратко, макар и малък, Цюрих определено е космополитен град, в който не е трудно да намериш онова, което ти трябва :) Традиционно списъкът с местни забележителност започва с

гарата и нейната улица - Bahnhofstrasse

Както прочетох някъде, има много такива улици в света, но тази е най-известната :) - заради това, че е във финансовото сърце на света и приютява куп скъпарски магазини, заради дъха на пари и благосъстояния, които обаче може да не доловите, ако пред погледа ви попадне небрежният турист, който хапва сандвич на крак, макар че гледката на мигащи светкавици на фотоапарати е сведена до минимум :) [caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Bahnhofstrasse"][/caption]     Улицата е пешеходна, но минават доста трамваи и при хубаво време е трудно да се размине човек. Най-хубавото е, че като повървите, повървите, виждате линията на хоризонта и стигате

Brkliplatz eмблематично и китно площадче, на брега на Цюрихското езеро

Обърнете внимание на часовника от цветя, разположен на пристана, от който тръгват корабчетата за разходка по водата. Обичайно е да се снимате с момчето и гълъба, както правят повечето туристи. Не забравяйте да си вземете къс стар хляб, за да нахраните лебедите. Те сами ще ви подсетят, приближавайки се смело към вас. [caption id="" align="aligncenter" width="529" caption="Корабче"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="552" caption="Момчето и гълъба"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Лебеди и чайки"][/caption]     При хубаво време и местни, и гости на града са край езерото има обособени плажове, а повечето си вземат кърпа и постелка и се излягат на тревата или по пейките. Ако огладнеят, има много открити барове, които предлагат бира и наденички, чийто аромат примамва отдалеч. В единия край има и електрическо барбекю, което можете да ползвате безплатно, ако сте си купили нужните провизии от хранителния магазин. [caption id="" align="aligncenter" width="529" caption="Езерото"][/caption]

    Съвсем наблизо е и внушителната

сграда на Операта

Ремонтът по сградата е приключил, но сега правят алеята отпред, тъй като градските власти не можели да се споразумеят за средствата, които се изразходват. От страната на операта е

красивият площад Bellevue,

по-лъскавите барове и прословутото кафене Одеон, където се събират артистични люде. По-натам разходката може да продължи към река Лимат, от двете страни на която лесно можете да преминете по някой от мостовете Quaibrcke, Mnsterbrcke, Rudolf-Brun brcke. Така отляво ще видите бившето бенедиктинтско абатство, сега известо като Fraumnster, основано през 853 г. Има разкошни стъклописи на Марк Шагал и местния творец Аугусто Джакомети. А ако търсите приятно място за разходка извън обичайния туристически маршрут, разходете се край Лимат, но в частта й в Zurich West. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Край реката"][/caption]     Тук е и най-старата енорийска църква с най-големия часовник в Европа Свети Петър. Съвсем наблизо е, макар и малко скрит из уличките площада

Lindenhof

Площадът разкрива чудна гледка на града от високо, а навремето гражданите полагат там клетвата си в конституцията на републиката. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Гледката от Линденхоф"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="От Линденхоф"][/caption]       На отсрещния бряг в една линия са разположени Водната църква Wasserkirchе, кметството Helmhaus и двете кули на Grossmnster, където се смята, че са погребани покровителите на града Феликс и Регула, след като се екзекутирани. Ако поемете по уличките зад “голямата църква ще се озовете в

Стария град

И докато криволичите по средновековните павета, ще откриете интересни кафенета, ресторанти, бутици и антиквариати.     За да не се уморите от разглеждане на забележителности обаче, дайте си време за почивка и седнете да пиете някъде кафе. Еспресото е хубаво и истинско, на повечето места има всякакви вариации дълго, късо, капучино, лате... Цената започва от 3.50 франка, освен ако не си вземете нещо на крак. А Старбъкс явно са на почит, видях ги поне на 5 места из града, което ми се стори малко странно аз обичам силното кафе и големите чаши, които разнасят американците, не ми пасват много. Като го написах, се замислих, че всъщност не съм видяла верига кафенета или сладкарници, каквито има у нас, с изключение на Confiserie Sprüngli.

Като почитателка на  Zurich West

си харесах едно кафене, в което има и книги и можеш просто да седнеш, да хапнеш, да пийнеш и почетеш Spheres. Поднасят ти еспресото така: [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Spheres"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Spheres espresso"][/caption]     Другото приятно местенце, което препоръчвам, е

Henrici - в Стария град, на Niederdorfstrasse 1

Там освен специално подбран сорт кафе предлагат салати, десерти и известния в Германия Flammkuchen нещо като пица, но със съвсем тънко тесто, запечено със сирене, свинска мазнина и ситно нарязан лук (казано най-грубо и общо). През деня за чаша кафе с приятели, вечерта за бира - който каквото му се иска. Ако имате време и възможност, непременно се отбийте в

Мovie bar & restaurant -  www.dinner.ch

През лятото има много маси навън, винаги е пълно с хора, но най-впечатляващи са интериорът и свинските ребърца :). Дори и мечтата ви като дете да не е била да станете кинорежисьор, имате възможност да застанете на снимачната площадка отвсякъде има камери и прожектори, всяко ястие в менюто е име на филм, като можете да избирате между нещо американско, италианско, салати и предястия. Признавам, след ребърцата нямах място нито за втора бира, нито за десерт. Имайте предвид, че две основни ястия и две големи бири са приблизително 70-80 франка. Персоналът е обучен и е навсякъде, говорят английски и правят всичко възможно лудницата наоколо да не те раздразни и направи нетърпелив. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Ребърца"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Меню в Movie bar"][/caption]     Ако само ви се пийва нещо, Langstrasse е вашата улица. Тя маркира квартал, в който живеят най-много чужденци, и може да ви се стори твърде живописна и малко опасна. Обаче това е не само дългата улица, но и улицата, в която баровете са един до друг.   И за да не останете с впечатлението, че съм обикаляла само улиците и баровете, трябва да знаете, че в Цюрих има много музеи. Най-хубаво е да си купите Zurich card, тъй като тя ви осигурява безплатен достъп до повечето музеи, както и възможността да ползвате всички видове транспорт в рамките на няколко зони, без да си купувате билети. Картата важи 24 или 72 часа и струва съответно 20 или 40 франка. Апропо, предлага се и в много други европейски градове, ама това го разбрах чак сега :). Точно до гарата има

голям замък, който приютява Landesmuseum

В него можете да проследите историята на града, да видите обзавеждането на стаите от предишните векове досега. В някои от залите има снимки и филми, в други са изложени исторически предмети, книги и доспехи... Най-много се впечатлих от това как са изглеждали първите училищни чинове направени от цяло парче дърво, тежки, тесни и трудноподвижни, за да се внуши на учениците усещане за покорство. В града има множество галерии, като най-популярната е

Kunsthaus

в нея се представят съвременни творци, но и има голяма колекция на стари майстори. Не разбирам никак от картини и съм с изключително традиционен вкус, поради което избягвам да посещавам галерии, в които излагат днешните художници, защото ми идват малко абстрактни. И досега помня една кора с яйца, изложена в Мадрид, в музея на Reina Sofia... При всички случаи обаче е добре да си вземете audio guide и схема, които да ви подсказват откъде да тръгнете, накъде да вървите и в каква последователност, защото в противен случай ще се объркате и няма да успеете да навържете нещата хронологично, защото говорим за обикаляне на доста голяма изложбена площ. Освен това хората са го измислили и там, където има повечко за разказване, има и пейчици, на които да поседнете, починете, послушате или просто да усетите атмосферата. Наблизо е Университетът, където са разположени и музеят на медицината, зоологическия и палеонтоложки, археологическия, етнографския и други. И за да не забравите, че сте в страната на часовниците има и такъв музей. Намира се в магазина на Beyer на Bahnhofstrasse няма как да го пропуснете, защото отпред виси огромен златен джобен часовник. Разходката, за която е хубаво да имате повечко време, е тази до планината, а ако имате желание и достатъчно финикийски знаци, и до ресторанта на

върха Uto Kulm - www.utokulm.ch/en/homesite/

Ако сте планинари, просто подхващате някоя от пътеките и се катерите, докато стигнете. Откъм Триемли, мисля, се пада и асфалтовия път, с пейчици и чешмички, по който поемат повечето хора. Времето зависи от бързината, с която се движите аз обичам и да си посядвам за почивка, та може би слязохме за около 2 часа. Ако не сте катерачи или велосипедисти, вземате влакчето S10 и ви остава да изминете само една малка част от пътя пеша. Ние решихме да се качим спонтанно и улучихме най-бързата, но и най-стръмна пътека, така че аз доста помрънках, докато се катерим. Но гледката си заслужава Цюрих се вижда като на длан. Отпред се предлагат прословутите бели наденици, а иначе обслужването в ресторанта е подобаващо и от класа, но не е по джоба на всеки. Така че вариантът е да си вземете сандвичи или да прежалите 30ина франка за хапване за двама. Малката вода е 5 франка.   Така като ме четете, сигурно ви е станало ясно,

че съм на крачка от влюбване в Цюрих

Създава впечатление, че е малко строг и дистанциран, свръхподреден и леко скучен, но не е съвсем така. Можеш да срещнеш всякакви хора и да намериш своя начин за забавление. Спокойствието му ми липсва тук, в София, И няма как да не се запитам, какво повече има у тези хора, та са се научили да пазят онова, което имат, да го поддържат и да не го рушат. Високите глоби и ефективното им събиране, поколенията, възпитани в този дух, и тяхното самосъзнание или нещо друго... Нещо, което ние нямаме... Автор: Десислава Илиева Снимки: авторът   Други разкази свързани с Швейцария– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Както често се случва, сезонът на летните отпуски в България носи повече сензационни, отколкото сериозни новини. Те обаче не винаги отминават като всяко чудо за три дни, а понякога имат известни последствия за бъдещите развития на политическата ситуация в страната. През тази година изглежда ролята на такава смешно-сериозна новина е отредена на една състояла се във Варна футболна среща. Мачът е между два световно неизвестни любителски отбора: „Чавдар” – Етрополе, собственик на който е депутатът от управляващата партия ГЕРБ Емил Димитров и „Витоша” – Бистрица, в който като централен нападател понякога се изявява самият премиер Бойко Борисов. Тук трябва да се добави, че, дали заради премиерските футболни подвизи или заради нещо друго, този отбор, „Витоша”, е по-познат на запалянковците в България като „Бистришките тигри”.

Закономерно е слушателят да се запита какво общо може да има една такава футболна среща на махленско ниво с голямата политика. Ами по нормалната логика – не би трябвало да има нищо общо. Само че, както следва да се очаква, нормалната логика за пореден път не е фактор в България, защото се случва следната история: докато почиват заедно на море, депутатът Димитров и премиерът Борисов играят на карти. Борисов губи и според предварителната договорка губещият трябва да изпълни едно желание на победителя. Желанието на Емил Димитров пък е да се състои въпросната футболна среща между двата отбора. Но за да не си развалят нашите двама политици почивката и да се връщат до София само заради някакъв си мач, решават, че е по-удобно да докарат самите отбори, които да изиграят срещата, дето се вика, пред очите им, край морето. Речено-сторено – натоварват отборите на правителствения самолет, докарват ги във Варна и се наслаждават на играта им. С което спазват и условията на баса, свързан със загуба на карти.

Дотук, разбира се, нищо политическо в цялата история. Политическото започва, когато медиите изведнъж надушват случилото се, вдигат шум и започват да задават различни въпроси. Например – кой е платил въпросният пренос-превоз на треторазредните футболисти. Оказва се, че разходите за превозването са поети от депутата Емил Димитров, докато премиерът Борисов просто е осигурил услугата на правителствения авиоотряд 28. Защото иначе този самолет не може да бъде нает от всеки. Има ли право обаче премиерът да прави това? – питат също медиите Според Цвятко Луканов, бивш шеф на правителствения авиоотряд, случилото се е „напълно незаконно”. Този самолет не може да бъде нает срещу заплащане от никого. Забранено е абсолютно. И не може също така да вози никакъв друг пътник, освен хората, определени в един отдавна съществуващ списък. Все пак, освен всичко друго, в тези несигурни времена става дума и за мерки за сигурност, свързани с опазването на висшите български държавници.

Какъв е отговорът на премиера Бойко Борисов по темата. Ами според него да се вдига шум около случая е напълно безсмислено по две причини – първо, защото разходите по полета не са поети от правителството, разбирай, от данъкоплатеца, а са си платени от джоба на съответното частно лице. И второ, защото не за първи път правителственият самолет е предоставян за нуждите специално на футболни отбори, например „Левски” и ЦСКА във връзка с техни мачове в европейските турнири. „С какво отборите на Бистрица и Етрополе са по-различни?” – попита по този повод премиерът.

И двата негови аргумента, разбира се, са напълно несъстоятелни, но от цялата история в медийното пространство поне се роди още малко фолклор за развлечение на публиката. Така правителственият самолет вече стана известен като „такси за футболисти”. А според председателя на опозиционната БСП Сергей Станишев пък „Бойко Борисов управлява държавата като султан”. „Това е злоупотреба с власт” – възмути се Станишев и допълни, че „управлението на ГЕРБ води страната към все по-тоталитарно управление, в което министър-председателят се разпорежда за абсолютно всичко”.

Тези критики към управлението на ГЕРБ от страна на левицата, разбира се, не са нови. Случилото се просто е пореден повод те да бъдат подновени и задълбочени. Въпросът обаче е докога политическата публика в страната ще продължи да ги възприема като  стандартно  политическо заяждане, а не като реална заплаха за демократичните принципи. Тоест, кога ще се скъса онази тънка нишка, при която сегашното реално, макар до голяма степен необяснимо обществено доверие в управлението на ГЕРБ, ще се превърне в своята противоположност. До парламентарните избори през следващата година има достатъчно време това да се случи. Друг е въпросът дали най-голямата – и май вече единствена – опозиционна сила в страната, БСП, е способна да убеди българските граждани, че ако някой управлява държавата като султан, това не е повод за възхищение спрямо този някой, а повод за недоволство от него. Ако се съди по последната лансирана от социалистите идея – да поискат вот на недоверие към правителството заради…..слабото представяне на българските спортисти на олимпиадата в Лондон, мисията им за сваляне догодина на ГЕРБ от властта изглежда наистина напълно невъзможна.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Писмо на председателя на българския моряшки синдикат Пламен Симов до испанския посланик в България и специални комисии в Европейския парламент. Писмото е написано във връзка със заловения с кокаин български кораб "Св. Никола", чийто екипаж според г-н Симов е бил нает незаконно. Синдикалистът уличава в лична отговорност по случая и българския премиер. Председателят на моряшкия синдикат казва, че въпреки настоятелните усилия на синдиката и писма до различни български институции, в България не са въведени задължителните контролни инструменти на Европейския съюз и Международната организация на труда – Директива 2008/104/ЕО и Конвенция 179 на МОТ-ООН.

Ако тези дни сте минавали покрай площад „Славейков” в търсене на интересно четиво, може би сте обърнали внимание на малката групичка от хора, които на пръв поглед изглеждат като събрали се на квартална раздумка. Компания им правят няколко младежи, които напират да събират подписи за неизвестна кауза. Приближавайки се от любопитство, обаче веднага ви се изяснява, че това са прословутите протестиращи срещу новите правила за платено паркиране в центъра на столицата, които влизат в сила от следващия месец. Подписката пък се оказва срещу синята зона и водния монополист в София. И докато някои хора само това чакат, а сърцето им прескача от кеф при вида на поредния протест, някои разсъждават трезво и се чудят и маят: „Абе какъв им е проблемът на тия?”. Защото, повярвайте ми, има и такива, на които им е писнало да се провират през редиците коли, блокирали тротоара, и да рискуват отнасянето от някой бесен джигит, докато вървят по асфалта, в стремежа си да заобиколят накацалите като мухи...

Share on Facebook

Тези дни из държавата ни броди един голям въпрос: Кой натовари българския кораб „Свети Николай”, който бе арестуван в Испания с три тона кокаин? И откъде се взеха тези тонове именно там? Кой е знаел и кой не за огромното количество дрога в търбуха на морския плавателен съд? Ръководството на кораба или обикновените моряци? Всички тънат в догадки и предположения, след като испанските служби за сигурност арестуваха след перфектна акция кораба и извадиха на показ какъв товар всъщност е превозвал. Тази испанска акция може би е на път да се провали, защото тук, на българска почва, нещата не изглеждат много добре. Испанците твърдят, че те са в дъното на кокаиновата операция, но българските служби не отстъпват, като съобщават, че отдавна са следили какво се върши на кораба. Точно затова министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов имаше среща с колегите си от Испания, за да стиковат действията си и да има резултат от операцията. И още нещо – Цветанов трябва да разбере от своите...

Посланикът на САЩ в България - Н. Пр. Джеймс Уорлик, е завършил Университета „Станфорд“ през 1977 г. Той получава магистърска степен по политология от колежа Уодам, както и магистърска степен по право и дипломация от Института за право и дипломация „Флечър”. Преди да започне работа в Държавния департамент, Дж. Уорлик работи като заместник-представител на фондацията за Азия във Вашингтон и във Филипините, както и като анализатор на въпроси от външната политика в Службата за конгресни проучвания към Конгресната библиотека. Посланик на САЩ в България от януари 2010 г. Преди назначението си у нас е работил като главен заместник на помощник държавния секретар в Бюрото за международни организационни въпроси (БМОВ). Преди дни Джеймс Уорлик получи почетното отличие на МВР "За доблест и заслуги" I степен. То му бе връчено от вътрешния министър Цветан Цветанов по повод приключването на мандата му и за изключителни заслуги, свързани в развитието и укрепването на двустранното...

Японският автор Харуки Мураками отново стана фаворит за Нобеловата награда за литература, съобщава The Guardian. Авторът е известен със заглавия като „Норвежката гора”, „Хроника на птицата с пружина” и „IQ84”, а шансовете му да спечели приза са оценени най-високо от сайта за залагания Ladbrokes - 10 към 1.

Сред имената на предполагаемите носители на нобеловото отличие тази година са спрягани също имената на Боб Дилан (коефициент 33/1), Иън Макюън (50/1), американския писател Филип Рот (16/1) и израелския автор Амос Оз (16/1). Носителят на наградата обаче и тази година ще бъде само един и той ще получи своето отличие на официалната церемония на 10 декември в Стокхолм.

Предварителните очаквания на Ladbrokes обаче невинаги се оказват верни - миналогодишният носител на престижната награда Томас Транстрьомер мапример беше оценяван от букмейкърската къща през 2011 като вторият най-възможен избор на Шведската академия с коефициент 9/2, веднага след сирийския поет Адонис. Тази година сириецът е позициониран по-надолу в списъка на предполагаемите нобелови лауреати с коефициент само 14/1, което го изравнява с корейския поет Ко Ун и албанския писател Исмаил Караде.

По-рано тази година Петер Енглунд, ръководител на Шведската академия, която отговаря за избора на лауреатите, разкри, че за 46 от 210-те предложения за тазгодишната Нобелова награда това е първа номинация. Кандидатурите се предлагат от членове на Шведската академия и изявени имена в световната литература. В своя блог Енглунд също коментира, че тази година необичайно голям брой от бивши Нобелови лауреати са упражнили правото си да номинират.

Номинациите за Нобеловите награди за литуратура се пазят в тайна и могат да бъдат оповестени едва 50 години след провеждането на съответната годишна процедура. Тайната на наградата включва както номинираните, така и номиниращите за съответната година.

Хронологията на процеса на избор на лауреатите може да видите на инфографиката* по-долу.

* Инфографиката е взета от сайта на Нобеловия комитет.

Филмовото студио Yellow Bird поиска от Стокхолмския съд да принуди основателя на Pirate Bay Фредерик Нейдж да обяви банкрут. В момента той живее в Азия и дължи на филмовата компания 1 милион долара обезщетения. Yellow Bird се надява да се сдобие с част от тези пари чрез банкрут, но Нейдж каза, че ня...

Поместваме тук изпратени ни по редакционния мейл сигнали на шефа на Българския моряшки синдикат Пламен Симов до Върховна касационна прокуратура и до Главния прокурор на Р. България. С тези сигнали г-н Симов се е опитал да сезира институциите за сериозни въпроси, свързани с контрабандни стоки, контрабанда на оръжие, собственици на пристанища - бивши агенти на ДС, на връзки на организатори на контрабандни операции с високите етажи на властта.

Редно е, абсолютно е редно да се засрамите за пореден път, уважаеми. Според последните данни, изнесени от БНБ, само през юли домакинствата са спестили над 400 милиона лева. Значи така... Вайкаме се, пъшкаме, правителството се чуди как да намали непрекъснато увеличаващите се цени на всичко, за да бъдете спокойни и доволни, а се оказва, че спестявате даже. Това, ако не е нахалство - не знаем кое е, почитаеми. Значи и тези увеличения са ви малко и този ценови шок не може да ви накара да спрете да трупкате парички по банките. Охолно, охолно и нагло се живее у нас. Бензинът ви бил скъп, а правителството ви жали и се чуди какви мерки да предприеме. Да не мислите, че бензин се прави лесно? Както добре знаем (от предишни изнесени данни) най-големият производител на горива у нас продава на загуба. И това защо? За да ви се угоди на вас, за да спрете да се мусите и да спрете да ругаете, вместо да се сърдите на онзи мерзавец Ахмадинеджад. И понеже знаем, че българският народ е справедлив...

Световноизвестният диригент Максим Ешкенази живее в Лос Анджелис, но близо месец от годината прекарва в България. Голяма част от това време той посвещава на своя проект „Фортисимо фест”, който за пореден път ще можем да видим в София. Новото издание на фестивала, който обединява класическа музика, фолклор, а този път дори и бийтбокс, ще премине през Пловдив, Варна, Бургас и София. Музикантите ще свирят на открито, като първото представление е на 30 август в Морското казино в Бургас, а заключителният концерт – пред Народния театър в София на 8 септември. За поредна година Максим Ешкенази събира у нас виртуози, а основна негова цел е да разкрие на възможно най-много хора красотата на класическата музика. Помагат му роднините му Веско Пантелеев-Ешкенази и Хари Ешкенази. Освен като диригент и цигулар обаче Максим Ешкенази е известен и като авантюрист. Гмуркал се е в море с акули и е прелетял с хеликоптер разстоянието от Тихия до Атлантическия океан в САЩ. Потърсихме музиканта,...

Яна Пипкова е дъщеря на известния наш композитор Любомир Пипков и внучка на Панайот Пипков. Завършила е Националното музикално училище, а след това Българската държавна консерватория. Първата ми работа беше музикален редактор в БНР, а после, и то за дълги години – музикален оформител в БНТ, разказва Яна. Участвала съм в реализирането на новини, публицистика, телевизионен театър, предавания за култура, спорт, детски и т.н. През последните няколко месеца Яна работи за благородна кауза. Тя се включи в организирането на първия по рода си у нас детски фестивал "Вярвам в теб!". Събитието, което стартира в края на септември, ще събере на едно място деца от столичните училища между 4 и 14 години и техни връстници в неравностойно положение. Обичам децата. Обичам ги, защото са весели, неподправени, искрени, спонтанни. Обичам тяхната неизчерпаема енергия, щуротия, дяволитост, споделя мотивите си да се включи в начинанието наследницата на именитата фамилия Пипкови. Баща ми беше...

На 24 август 2011 година Тим Кук бе обявен за новия Главен изпълнителен директор на Apple. В резултат, акциите на компанията спаднаха с $6. Една година по-късно, обаче, стойността им е с 44% по-голяма от тогава и тези, които побързаха да вещаят края на Apple, трябваше да си върнат думите назад. З...

За кожата на една съдийка, или защо дебатът е невъзможен

Масовият убиец Брейвик получи 21 години затвор

„Фигаро“: „Столипиново“ е най-голямото гето на Балканите

Петиция в подкрепа на санкциите на ЕП срещу руския елит

Достъпът до интернет изглежда ще се превърне в следващата задължителна спецификация на всеки нов телевизор. Поне такъв е изводът, който можем да си направим, разглеждайки резултатите от проучване на фирмата NPD. В проучването се твърди, че 18% от потребителите в 14-те анкетирани държави (сред които ...

Хакерската култура на дара и съвременния капитализъм. Размисли и страсти.

Американецът Стивън Тъли заяви, че е открил аудиозапис на интервю с Мартин Лутър Кинг, което никога досега не е било публикувано, съобщи "Асошиейтед прес". Според сведенията, с които разполага медията, става дума за интервю, дадено на 21 декември 1960 г. По думите на автора на откритието Тъли, той е намерил записа случайно, докато се ровел из прашасалите кутии на тавана на баща си в Тенеси.

Изследователи са открили таймер в зловредния софтуер предназначен за кибер-саботаж Shamoon, данни за който се появиха миналата седмица. Той е показвал точното време и дата на атаката, при която хактивистка...

Не всички служители на Google се занимават със сериозни и скучни изчисления. Някои от тях трябва да се грижат за забавната част от услугите на компанията. Екипът, който стои зад интересните изображения, наречени doodles, които обикновено отбелязват някое важно събитие, наскоро обнови бутона "Чувства...

 

Според родителите на 75 % от децата на възраст 6—17 години в Европа техните деца ползват интернет. 33 % от ползващите интернет на възраст между 9 и 16 години казват, че извършват това чрез мобилни телефони или други преносими устройства. Същевременно едва  56 % от децата на възраст 11—12 години   знаят как да променят настройките за личните си данни в мрежите.

В ЕС са разработвани множество политики на европейско равнище в помощ на децата. Те обаче са насочени към конкретни проблеми, например с ударение върху медийните канали  или технологичните платформи и не са  обединени в съгласувана рамка. Сега Европейската комисия публикува  Европейска стратегия за по-добър интернет за децата.

Стратегията се основава на четири стълба:

• 1) стимулиране на качеството на онлайн съдържанието за младите хора;
• 2) повече осведоменост и развитие на уменията за безопасна работа с интернет;
• 3) създаване на безопасна онлайн среда за младите хора и
• 4) борба срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца.

Комисията ще въведе показатели за сравнителна оценка, включително за анализ на използваните ресурси.

Практиката показва, че при въвеждане на такива мерки се проявява нагласа към свръхпротекция  чрез решения с непосредствен  (като че ли)  ефект  – забрани, филтриране и пр., доколкото образованието, създаването на умения  и подготовката за самостоятелни решения е и по-дълъг,  и по-всеобхватен   процес.

 

Според родителите на 75 % от децата на възраст 6—17 години в Европа техните деца ползват интернет. 33 % от ползващите интернет на възраст между 9 и 16 години казват, че извършват това чрез мобилни телефони или други преносими устройства. Същевременно едва  56 % от децата на възраст 11—12 години   знаят как да променят настройките за личните си данни в мрежите.

В ЕС са разработвани множество политики на европейско равнище в помощ на децата. Те обаче са насочени към конкретни проблеми, например с ударение върху медийните канали  или технологичните платформи и не са  обединени в съгласувана рамка. Сега Европейската комисия публикува  Европейска стратегия за по-добър интернет за децата.

Стратегията се основава на четири стълба:

• 1) стимулиране на качеството на онлайн съдържанието за младите хора;
• 2) повече осведоменост и развитие на уменията за безопасна работа с интернет;
• 3) създаване на безопасна онлайн среда за младите хора и
• 4) борба срещу сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца.

Комисията ще въведе показатели за сравнителна оценка, включително за анализ на използваните ресурси.

Практиката показва, че при въвеждане на такива мерки се проявява нагласа към свръхпротекция  чрез решения с непосредствен  (като че ли)  ефект  – забрани, филтриране и пр., доколкото образованието, създаването на умения  и подготовката за самостоятелни решения е и по-дълъг,  и по-всеобхватен   процес.

„…малко неща белязват така дълбоко читателя, както първата книга, която действително си проправи път до сърцето му. Тези първи образи, ехото на думите, които смятаме, че сме оставили зад гърба си, ни съпътстват цял живот и извайват в паметта ни един дворец, в който рано или късно – независимо колко книги сме прочели, колко светове сме открили, колко сме научили или забравили – ни предстои да се завърнем…“

Няма нищо по-вярно от думите на Карлос Руис Сафон, цитирани по-горе. И когато търсенето на онази книга, оставяща дълбок отпечатък в библиотеката на сърцето ни, най-после приключи, изумлението от насладата да се заровиш между страниците й, да потънеш в дълбочината на историята и да я съпреживееш, трудно може да се сравни с каквото и да било. Поне за мен.

Но да започна по-отдалече… На пролетния Панаир на книгата с удоволствие се срещнах с Христо Блажев (блога Книголандия) на щанда на издателство Изток-Запад. Затрупана с разни помагала за четвърти клас и с детски книжки, с които да попълвам страниците на www.detskiknigi.com, не се бях замисляла, че ми се чете нещо за…пораснали. И все пак, тъй като Христо е ненадминат експерт (по мое мнение) в областта на книгите, го питах какво би ми препоръчал. Изненада ме насрещният му въпрос: „Имаш ли свободно време?“ При мен свободното време е доста илюзорно понятие, но пък се заинтригувах, защото според думите на човека-блог, „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон сама си освобождавала време да бъде четена. Така се сдобих с тухлата от 457 страници…

Поначало съм доста недоверчива, що се отнася до чуждо мнение. Предпочитам да видя, да пипна и да проверя, а после да се съглася (да, знам, че е гадно!). Затова подходих леко скептично към „Сянката на вятъра“. Скептицизмът ми продължи до стр. 12, където прочетох думите, цитирани по-горе и се влюбих. Неудържимо, пламенно и разрушително. Влюбих се в историята, стара като света и същевременно толкова трогателна, истинска, разтърсваща, караща ме да преживявам отново и отново прочетеното…

Даниел Семпере е малко момче, загубило майка си доста рано. Грижите на любящия му баща обаче не успяват да запълнят празнината, а съзнанието, че не може да си спомни чертите на майка си, събуждат едно неудовлетворение у детето. И всичко започва в Гробището на забравените книги. В това символично гробище се съхраняват стотици и хиляди книги, които някой е решил да погребе. Като антикварен книжар Семпере – баща има достъп до въпросното светилище и одисеята на сина започва тъкмо в деня, в който за пръв път прекрачва прага на Гробището. Запилявайки се сред хилядите томове, Даниел открива малка книжка, която сякаш го е чакала цял живот – „Сянката на вятъра“ на Жулиан Каракс.

Въпросната книга обаче е всичко друго, но не и обикновена (не, няма магии и фантазни елементи!) – в нея Даниел открива цяла нова вселена от чувства и преживявания. Бидейки напълно запленен от повествованието, младежът решава да прочете всички творби на Каракс, но за негово изумление се оказва, че… някой издирва и изгаря всяка бройка, излязла на бял свят. Силно заинтригуван, Семпере-син се захваща да разбули тайната на „Сянката на вятъра“ и на нейния автор.

В дългото си пътешествие момчето познава и платоничната любов към Клара Барсело, и болката от предателството; среща приятели в лицето на Фермин Ромеро де Торес и си навлича гнева на полицейския инспектор Фумеро. Но най-важното е, че не се отказва и върви стъпка по стъпка към разкриването на мрачната история на Жулиан Каракс и черното, необятно нещастие, което понякога спохожда хората.

Дали едно или друго решение са в състояние да променят трагичните обрати? Възможно ли е да изживеем живота си чрез някой друг, напътствайки го в посока, обратна на онази, в която самите ние сме препускали стремглаво и чрез която сме се сблъскали в стената на нещастието? Можем ли да намерим покой след онова, което сме пропуснали да направим?

За „Сянката на вятъра“ мога да кажа само едно: това е книга, която наистина освобождава сама времето ни, за да бъде прочетена и преживяна. Тя не може да бъде преразказана или описана – макар и да съм агностик, не мога да извърша подобно светотатство!

Ако си търсите плажно развлечение, по-добре не се захващайте с такъв шедьовър. Ако пък искате да откриете наистина майсторски написан роман, преведен прекрасно и готов да ви хвърли в света на истинските човешки взаимоотношения, да ви разтърси и да ви накара да се влюбите, тогава непременно трябва да се запознаете с творбата на Сафон.

За себе си разбрах следното: в библиотеката на сърцето ми се нареди още една книга наред с „Тютюн“ на Димитър Димов, „Любов по време на холера“ на Маркес и „Шантарам“ на Грегъри дейвид Олсън - „Сянката на вятъра“.

Прочетете още ревютата на Мила Ташева за "Сянката на вятъра" и нейното продължение "Играта на ангела" и отзивите на Христо Блажев за двете книги.

Не пропускайте и ревюто на романа "Марина" също на Карлос Руис Сафон.

 

 

Amazon разпратиха до медиите зад Океана покани за присъствие на следващата им пресконференция, която ще се проведе в калифорнийския град Санта Моника на шести септември. Интересното е, че в поканата не се посочва каква ще бъде темата на пресконференцията. Любопитен е и фактът, че събитието ще се про...

След разглеждане на взаимните претенции на корпорациите Apple и Samsung съдът в столицата на Южна Корея Сеул стигна до извода, че и двете компании са нарушили патенти на своя конкурент. В два от случаите нарушенията са извършени от американската компания, а в един - от южнокорейската, url=http://on...

Ракетата нарисувахме с перманентни маркери, за да не се изтрива след всяко надуване на балона. Щипката използвахме само...

 

 

 

 

Не може да понесе Бойко Борисов някой да не го обича и толкоз! Знам от личен опит, но да не се връщам към своите доказателства…Има достатъчно други за това, как този бистришки тигър се бори като лъв за народната любов, но накрая се оказва…теле. Не, не греша, не става дума за ходещ (теле)визионер, какъвто той отдавна е, а именно за теле.

 

Не си го измислям. Телешкият възторг е на официозната пропаганда, маскирана като частна медия. Сайтът на Береков BNews, позовавайки се на „издайнически” свидетелства на граждани от Перник по Би Ти Ви,  публикува следната сълзлива фуражна смеска за телето Бойко, която ни телепортира във времето на „Работническо дело” и др. Тодор Живков, учителя на охранителя Бойко Борисов, който сам се хвали колко е научил от „бай Тошо”.

 

петък, 24 авг 2012 г. 09:03 ч.

Бабата с плика

Перничанка кръсти теленцата си Бойко и Росица

BNews.bg

 

Жената, която отказа премиерската заплата в плик в сряда, вече има две теленца, които се родиха вчера и станаха адаши на премиера и пернишката кметица, след като бяха наречени Бойко и Росица. Общинската собственост задължително да се застрахова срещу трус, ще предложи с изменение в закона идната сряда на МС Томислав Дончев.

Две теленца роди кравата на бойната перничанка баба Павлинка, която отказа премиерската заплата с думите: “Помагайте на всички”.

Жената върна плика с парите по време на срещата с Бойко Борисов в сряда в МС заедно с другите перничани от гражданския комитет на пострадалите от земетръса.

Смелата перничанка кръстила животинките Бойко и Росица – на премиера и пернишката кметица, издадоха съгражданите й по бТВ.

Баба Павлинка от Драгичево се превърна в символен водач на недоволните от разнобоя между институциите перничани, които вече три месеца чакат оценки и конкретна помощ за пострадалите от труса къщи.

Хора, които живеят във фургони, дойдоха на импровизирана среща с министъра по еврофондовете Томислав Дончев, който бе командирован от премиера да помага при решаването на проблемите. Те му се оплакаха, че комисиите по щетите само обикалят, но пари не дават.

Възрастна перничанка се жалва, че й отпускат само 2 025 лв. за порутената къща, която по предписание трябва да събори.

Перничанката се възмути, че парите са само за събарянето на дома й, а няма представа с какви средства ще го строи.

И други перничани се оплакаха, че живеят на фургони, по няколко пъти са минали през къщите им на оглед комисиите, които оценяват щетите, но нищо не последвало. Друга перничанка се оплака, че е предписано да съборят и двата етажа на къщата до сутерен, но цялото семейство продължава да живее на приземния етаж с риск за живота, защото 6 човека няма как да се поберат във фургона.

Според пернишкия кмет Росица Янакиева разминаването в парите идва оттам, че особено по селата данъчните оценки са ниски, а комисиите оценяват щетите и помощите именно върху данъчната оценка, което е нереално.

Министър Дончев обаче уточни, че в случая държавата има задачата да подпомага, не да обезщети в пълна степен всички като застрахователна компания.

Министърът обаче подчерта, че поисканите за преразглеждане случаи и всички онези, които са получили отказ, се събират и документират в приемната му, за да бъдат отново прегледани.”

 

„Министърът обаче”…Ей за това „обаче” става дума. Бабата, телето и цялата телешка драма с добродушния премиер и „бойната” ( но сломена от премиерския чар) баба са само фон за внушението, че властта всъщност се грижи за пострадалите и ядосани на централната власт перничани, „обаче” не е лесно.

 

Важното е обаче всички да обичат Бойко каквото и да стане, дори и къщата да им падне, пак да си го харесват, защото е готов да даде цяла премиерска заплата , а след това, когато получи неочакван отпор, да очарова една „бойна баба” до степен тя да го залюби толкова, че да си нарече телето на него. И това ако не е доказателство за таланта на нашия популист начело на държавата, здраве му кажи!

 

Защо нашият чаровник не може да очарова по същия начин баба си Брюкселка, която все му пише слаби оценки в докладите си и съответно всички ние седим на последния чин на оставачите в европейското училище за напреднали народи „Европейски съюз”- няма кой да попита. Нали за това беше целия зор с овладяването на медиите, за да бъдат превърнати зрителите, читателите и слушателите в България в телета, преживящи безропотно фуража на агитаторите, рециклирайки го евентуално в гласове, когато му дойде времето да бъдат броени в техния о(т)бор!

Share on Facebook

2012  се очертава като година на натиск   за строги мерки за защита на интелектуалната собственост,  които да се приемат включително с участието на международни организации (като WIPO Broadcasting Treaty)  или чрез споразумения  като  ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement),  ТРР (Trans-Pacific Partnership Agreement) или CETA (Canada-EU Trade Agreement).

Впрочем по повод СЕТА канадски експерти коментират, че подобни мерки се съдържат и в споразумението ЕС – Южна Корея (подписано 2011).

Инфографика за ТРР  очертава основните проблеми, още от EFF.

В такава обстановка ЮНЕСКО последователно работи за разширяване на  свободно достъпната информация | т.нар. information commons. На форум  с подкрепата   на ЮНЕСКО  е приета Декларация  за медийната и информационната грамотност (юни, 2012). 

Декларацията е изготвена и приета с активното участие на международната федерация на библиотечните асоциации (International Federation of Library Associations and Institutions, IFLA).

2012  се очертава като година на натиск   за строги мерки за защита на интелектуалната собственост,  които да се приемат включително с участието на международни организации (като WIPO Broadcasting Treaty)  или чрез споразумения  като  ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement),  ТРР (Trans-Pacific Partnership Agreement) или CETA (Canada-EU Trade Agreement). Впрочем по повод СЕТА канадски експерти коментират, че подобни мерки се съдържат и в споразумението ЕС – Южна Корея (подписано 2011).

Инфографика за ТРР  очертава основните проблеми, още от EFF.

В такава обстановка ЮНЕСКО последователно работи за разширяване на  свободно достъпната информация | т.нар. information commons. На форум  с подкрепата   на ЮНЕСКО  е приета Декларация  за медийната и информационната грамотност (юни, 2012). 

Декларацията е изготвена и приета с активното участие на международната федерация на библиотечните асоциации (International Federation of Library Associations and Institutions, IFLA).

Корпорацията Microsoft представи официално обновеното си лого. Следва да се отбележи, че това е първата кардинална промяна във външния вид на логото за 25 години от появата на първата негова версия. Новото лого се състои от четири цветни квадрата, които могат да бъдат видени и при зареждането на опе...

Да си аскет в мола! Ето това е решение на житейския въпрос. Да обикаляш щандове и да вървиш покрай витрини – спокоен и умиротворен – без да ламтиш за нищо от нещата, изложени на тях. Та нима лъвът ходи из високата трева и иска да изяде всяка жаба и буболечка? Нали той яде месо и пие кръв? Но иска ли да изяде всичко? Ето го лъва. Той ходи и леко разклаща високите пожълтели треви. Пред него в далечината, на стотина метра – пасе спокойно стадо зебри. Нека си отговорим на тоя въпрос: Иска ли той да изяде всички зебри? И ако е ял вече – днес или вчера – иска ли той да изяде даже и една зебра? Най-вероятно не. Но защо се занимавам с лъвовете? Никога няма да знам нито какво искат те, нито какво се върти в прашните им и пълни с осили от тревите глави. Те не са аскети в мола. А аз съм. И знам, че аз – обикаляйки тревите на саваните – не искам да изям всички сърни и антилопи. И ни една зебра. Ако съм сит и съм похапнал добре зърнена закуска, аз не искам да пийна и капка кръв!...

Вишуат Моан и Кевин Хамлен от Университета в Тексас създадоха Франкенщайн (Frankenstein) на софтуерите – вирус, създаден от различни части от кодове на обикновени приложения. Когато Frankenstein влезе в компютъра, той започва да търси специфични парчета код на програми, като популярни уеб браузър...

Бездомниците в Силистра с право на тримесечен престой в нов Център за временно настаняване

Съдът в Норвегия днес произнася присъдата на Андерш Брейвик

Германската полиция проведе мащабна акция срещу неонацистки групировки

Македонска асоциация завежда ново дело пред ЕСПЧ за правата на трансполовите хора

През 1989 г. България достига връх в числеността на населението си. След това тя започва да намалява с изключително високи темпове, характерни само по време на войни, катастрофални природни бедствия, епидемии, или геноцид. В изследването на тази „свръхсмъртност” на българския народ, д-р Пенчо Пенчев – Главен асистент, преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в Университета за национално и световно стопанство, в публикация, озаглавена: „Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г.”, в брой 9 от 2005 г. на Бюлетин „Контакти”, прави сравнение между ...

Русенският съд отказа да екстрадира чеченец в Русия

Правосъдният министър провери внезапно затвора във Варна и не видя нарушения

Омбудсманът: Присъдите на "Пуси райът" са несъразмерни

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
300г каймма
1 глава лук
1 морков
1 доматената
щипка сол
щипка червен пипер
щипка мащерка
1к.ч. мазнина

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Картофите се срязват на две  и се издълбават. Морковът, доматът, лукът и средата от картофите се стържат на ренде. В тиган се налива мазнина. Настърганите зеленчуци заедно с каймата се запържват за около 10 минути. Бърка се непрекъснато да не загори. Тиганът се оттегля. Запържените продукти се овкусяват с сол, червен пипер, мащерка. Плънката се обърква наново. С нея се пълнят издълбаните картофи. Подреждат се в гювеч. В тигана се налива 1ч.ч. вода , за да обере мазнината. С получения сос се поливат пълнените картофи. Гювечът се похлупва. Ястието се готви 40 минути, на умерена фурна. При необходимост по време на печене се долива вода и мазнина.

Mark Vogelsberger, Harvard University Center for Astrophysics Institute for Theory and Computation

София. Сигналът от Франция за отварянето на трудовите пазари за българи и румънци е позитивен, заяви в предаването „Това е България” на Радио „Фокус” евродепутатът от ГЕРБ Илиана Иванова. „Преди около месец Ирландия отвори своя трудов пазар за България и Румъния, а Италия направи това още в началото на годината”, припомни [...]

Google обяви първия си ъпдейт на Google Chrome за iOS, добавяйки възможност за споделяне на страници директно от браузъра на любимата ви социална мрежа, включвайки Facebook и Twitter.

Новата визия на компанията запазва познатите цветове, но подредени в квадрат, следвайки Metro стила, който Microsoft налагат в последните си продукти.

Това е втората инвестиция на компанията, собственост на eBay, която излиза от виртуалната реалност и стъпва във физическата действителност

Колкото повече свикваме с умните си телефони, толкова по-зависими от тях ставаме и толкова по-нужни са функционалности, за които допреди години дори не сме си мечтали. Една от тях е възможността да се ориентираш къде точно се намираш във вътрешно пространство – в супермаркета например. Google предложиха нещо такова преди време. Но когато са скрити и нямат директен контакт със сателитите, които обикалят около Земята, навигационните системи изпадат в затруднение и са почти безполезни. Това се отнася и за мобилните телефони, въпреки че до голяма степен те разчитат и на сигнала, идващ от клетките на мобилните оператори.

Точно този проблем иска да решат съвместно Nokia, Sony и Samsung, обединявайки се в т.нар. „In-Location Alliance“. Те обещават, че решението, което ще предложат, ще е много прецизно и икономично откъм потребление на енергия. В същото време ще е лесно за имплементиране и използване. Технологиите, които вероятно ще залегнат в него, вече са на наше разположение – Bluetooth 4.0 и и безжичните мрежи. Можем да очакваме тестовите имплементации по-късно тази година, а през 2013-а ще ги видим и в действие с тогавашните модели умни телефони.

Сега си представете следното. Влизате в огромния мол, допирате телефона си до специално табло с NFC стикер, който зарежда в браузъра мобилен сайт. В него виждате всички актуални отстъпки и оферти, поставени върху картата на търговския център. Най-прекият маршрут? Няма проблеми! Пристигате там и с едно натискане върху екрана се зарежда мобилното приложение, в което са събрани всичките ви карти за отстъпки в магазина (Passbook в iOS например). Така спестявате време и пари. Разбира се, тази технология със сигурност ще намери много приложения в живота ни. Ще очакваме!

Подобни статии:

1. Google TV се съживява благодарение на LG, Sony и Samsung
2. Nokia и Apple – лидери в ползването на мобилен интернет в България

Би ли ви било интересно какво е представлявал интернет преди цели 10 години? Така да се каже, преди една декада или през 2002 г. Еволюцията на тази животинка, която от проста мрежа се е превърнала в гигант, е доста интересна и ние искаме да ви я представим чрез една инфографика. В нея ще видите любопитни факти като този, че през 2002 г. 9.3% от популацията е използвала интернет, а днес – 33%. А знаете ли, че преди 10 години сме прекарвали средно по 46 минути на ден в мрежата? Днес изразходваме около 4 часа!

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Топ 250 интернет търговци на дребно в социалните медии [Инфографика]
2. 5 години Facebook растеж

С повече от 950 милиона потребители Facebook определено е най-голямата социална мрежа, а това я прави компанията с най-голям обем споделена лична информация. Оказва се, че всички потребители, които споделят във Facebook и прекарват средно 6.5 часа месечно, генерират повече от 500 терабайта на ден. С толкова много информация социалната мрежа разполага наистина с феноменално голяма сила.

Други интересни факти, които биха ви били интересни, са това, че Facebook генерира по 2.7 милиарда Like-а на ден, 300 милиона снимки се качват ежедневно, а броят на споделянията (статуси, постове, снимки, видео и коментари) надхвърля 2.5 милиарда. 

Едно от притесненията на Facebook обаче си остава фактът, че тази голяма база данни е изключително трудна за управляване. Информацията, с която разполага социалната мрежа, е толкова обемна, че се изискват доста големи ресурси, за да може да се извлече максимална полза от нея. Един от начините, до които са стигнали като заключение експертите, са, че добра работа вършат A/B тестове, но все пак проблемът си остава.

Снимка: Facebook

Подобни статии:

1. Facebook беляза 32% ръст в приходите
2. Приходите от реклама за Facebook достигнаха $872 милиона

Считано от днес, Facebook въвежда промени в облика на вашите кореспонденции в социалната мрежа. Липсват подробности относно новите функции, но вероятно всеки момент ще можете да ги видите сами на профилите си.

Както се вижда на споделеното от Facebook изображение, списъкът с дискусии и четената в момента дискусия ще могат да се виждат на един екран. Сред нововъведенията е и възможността за качване на повече от една снимка наведнъж и съответно по-добро онагледяване в хронологията. Ще има лесно достъпни емотиконки (като в чата), също и нови команди с горещи бутони за боравене със съобщенията. Всички от тях ще бъдат достъпни с командата Alt+Q.

Като цяло новият интерфейс напомня добре познатите ни пощенски кутии и като всяка промяна, която Facebook правят, явно и с тази се надяват, че ще направят преживяването в социалната мрежа по-удобно и приятно за нас. Аз лично вярвам, че ще се хареса на всички… Споделете, ако забележите някоя интересна нова функция!

Подобни статии:

1. Внимавайте! Новият Facebook Тimeline е бомба със закъснител
2. Пуснаха новия Timeline за всички потребители на Facebook