Цюрих

Днес, мили деца, ще походим из цивилизацията. Деси ще ни покаже Цюрих (или както му казват неграмотните "англо"-неговорящи - Зюрик ;) Последното беше заяждане от моя страна, но все пак да повторим: става дума за Цюрих :)   Приятно четене:    

Цюрих

  - За къде пътуваме? - пита шофьорът на таксито. Пет и половина сутринта е и съм сънена. - За Цюрих, отвръщам. “На разходка добавям наум. Кой е като мен - в отпуск съм, с осигурен апартамент и с два фотоапарата :)...

Полетът на България еър е удобен

и сравнително кратък, често пристигам по-рано от предвиденото. Е, сутрин тръгвам раничко, но пък така не изпускам нищо от деня. Нямам забележки към авиокомпанията, ако и сред моите приятели да няма един, който да я харесва -  тесни им били седалките, сандвичите били измислени... Е, предвид скромните ми габарити, вмествам се чудесно и тъй като заради цената на билета пътувам в делничните дни, обикновено имам избор място до пътеката или до прозореца... Та, вторник 8.30 местно време (знаете, че те са един час назад спрямо нас) моя милост вече е взела куфара си и пътува към Hardbrücke  - голяма гара в центъра на Цюрих, откъдето правя връзка към Friedhof Sihlfeld, на 2 минути от която спирка е хотелът. Стигам бързо и лесно -  тук всичко е направено така, че да ти е удобно. Има табели и знаци, транспортът е редовен. Всъщност това е и неизменният първи шок, който преживявам навсякъде в чужбина. Транспортът. Чист, уреден, точен като швейцарски часовник :) Клишето си е клише, но  разписанията се спазват. В града има подземни влакове (S-bahn), които обикновено са за по-далечни дестинации, с първа и втора класа, но минават и имат удобни връзки в централната част с трамваи, тролеи и автобуси. На всяка спирка има подробно описание на маршрута, както и автомат за билети. Тук се плаща за зона, а не за пътуване, като централната част -  т.нар. City  - се брои за две зони. Единичен билет струва 4.20 франка и важи за всички видове транспорт в централната зона в рамките на 1 час. Летището е в друга зона, затова билетът дотам е 6.20 франка. Карта за 24 часа струва 8.20 франка. От автомата можеш да си купиш единичен билет, карта за деня, карта за седмицата и др., като се плаща с монети или с банкова карта. Като се качиш, можеш да си следиш маршрута на няколкото екрана, разположени в началото, средата и края на превозното средство, да се ориентираш къде имаш удобни връзки или просто да се заслушаш при оповестяването на всяка следваща спирка. Рядко е претъпкано, можеш да си вземеш безплатен вестник или различни брошурки за интересни събития, лесно достъпно е за хора в колички или майки с деца.

Хотелът,

разположен срещу крематориум Sihlfeld, е част от веригата Swiss Star Apartments. Имат няколко сгради в центъра на града, в крайния квартал Oerlikon и до летището Kloten. Предимството на тази верига е, че предлага малки апартаменти със самостоятелна баня и тоалетна и напълно обзаведен кухненски бокс; понякога и пералня, а ако няма в апартамента, има отделно перално помещение, като достъпът до интернет е наличен и неограничен. Предвид изключително високия стандарт тук кухнята и нетът са си голямо удобство, защото в противен случай цената идва малко височка. Само трябва да не забравяте, че тук електрическата мрежа работи с друго напрежение и имате нужда от адаптер продават се в Техномаркет и, предполагам, в разни други подобни вериги. Климатът е в някаква степен сходен с нашия без чак такива големи амплитуди зимата си е студено, с температури около нулата, лятото е двайсет и няколко градуса, обаче честичко вали както си е слънчево, така изведнъж захладнява и кротко ситнещите капки се превръщат в силен порой за около час, след това пак грейва слънце. Трудно ми беше да осъзная, че най-топло е всъщност вечер, а не както ние сме свикнали около обяд и в ранните следобедни часове. За прогнозите при пътуване ползвам много точен норвежки сайт www.yr.no досега не ме е подвеждал. [geo_mashup_map zoom="10'] [geo_mashup_location_info]   Ако сте като мен - учили немски, но без да го говорите, не знаете френски или италиански (това са трите официални езика), но пък владеете английски - няма да имате особен проблем. Дори и да не го говорят всички, пак е абсолютно достатъчно, за да се ориентирате за онова, което ви трябва. Немският, който говорят тук, е местен т. нар. Swiss German, който в моите невежи уши няма много общо с Hoch Deutcsh-а, учен в училище, но като помолите всички превключват. И тъй като

Цюрих наистина е град първо за бизнес,

а после за всичко останало, то информацията за посетители (англоговорящи) в различните туристически сайтове не е особено подробна, но пък тук на летището, в хотелите и на по-големите централни спирки има места, от които можете да се снабдите с Zurich guide,  Zurich in your pocket и още куп брошури и пътеводители, които се актуализират няколко пъти в годината и са доста полезни. На Централната гара Zurich Hauptbahnhof или за по-кратко Zurich HB, има много приятен информационен център, от който можете да си купите всякакви билети, да получите нужните ви упътвания и да си вземете брошури за пътувания, ресторанти, културни събития и т. н. Макар че не е голям като територия и население - около 390 000 жители - заради удобствата и високия стандарт Цюрих е привлекателно място и има много чужденци (приблизително 30 %), най-вече индийци. Докато се разхождаш, можеш да чуеш всякакви езици, включително сръбски, руски и български. Улиците са добре асфалтирани, тротоарите удобни за вървене,  на доста места има обозначени велосипедни алеи. Всъщност колите рядко биха смутили разходката ви, защото ограничението на скоростта е 50 км/час и се спазва абсолютно, задължително сте с предимство на пешеходната пътека, но трябва да се пазите от някои засилили се велосипедисти  - те често така тихо и бързо профучават край вас, че чак се стряскате. Но съм чувала, че в Англия са по-зле :). А ако на вас самите ви се кара колело, можете спокойно да си вземете едно за деня. Има няколко пункта из града, които предлагат безплатно колело срещу депозит от 20 франка, които ви връщат, когато вечерта върнете колелото. Ако го задържите през нощта, таксата е 10 франка. Жилищните сгради са най-често няколкоетажни кооперации с няколко входа, в един основен цвят, с малки тераси към улицата и вътрешни дворчета. На места има мънички градинки отпред и стойка за велосипеди. Местата за паркиране са строго обозначени, като това е изключително скъпо удоволствие дори за местните. В центъра си има синя зона и автомати за самотаксуване. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Между дърветата"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Синя къща"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Кварталът"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Зад ъгъла"][/caption]   Ако се уморите и ви се прииска да поседнете,

има куп паркове и градинки,

в които да го направите. Около по-големите спирки обикновено се обособяват малки площадчета, където може да приседнете за малко под сянката на някое дърво, а в градинките хората просто отиват да полежат и съберат слънце, като си правят пикник на тревата, или пък излизат от офиса, за да хапнат на чист въздух. В по-големите градини има игрушки за деца и т. нар. Spiele wagen вагон за игра, изрисуван и цветен, отворен  в работните дни и на разположение на родителите, които нямат бавачки или баби и дядовци под ръка. Там няколко души приемат децата и ги забавляват, като ги учат да рисуват, моделират, цепят дърва, приготвят обяд... [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Паркче"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Кола за игра"][/caption]   Това лято Цюрих е под наслова Art and the City и на централни места, най-често в бившия индустриален, а сега много модерен и жизнерадостен квартал - Zurich West, можете да попаднете на някоя странна статуя, фигура или най-общо инсталация, като изключително сполучливото изображение на днешния тинейджър - Ванеса, метална статуя, доста висока и впечатляваща. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="„Ванеса“"][/caption]      

На Paradeplatz – централен площад,

който за мен е умален модел на Цюрих, защото  събира на едно място всичко типично за града - банки (внушителните сгради на UBS и Credit Suisse), блясък (хотел Савой), луксозни магазини на световноизвестни марки и, разбира се, едно от кафенетата Sprungli. Та, в единия ъгъл на площада в момента са разположени леко самотно две тежки бели кресла – не ги снимах, защото някой беше успял да ги полее с вино, но площадът е красив. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="„Парадния площад“ – Paradeplatz"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="„Парадния площад“ Paradeplatz"][/caption]       На друга от големите гари Bahnhof Enge пък можете да видите тълпа туристи, застанали пред голяма метална кофа. [caption id="" align="aligncenter" width="582" caption="Кофата"][/caption]       Интересното е, че макар тук хората да са състоятелни и платежоспособни в голямата си част, нямате това усещане за показност, което имаме често у нас. Тук само бърз поглед върху скъпите часовник и обувки, ръчно ушитите дрехи, би подсказал, че човекът има материални възможности, но нищо друго. Той ще премине край вас, без да парадира. Понякога, но според мен това са по-скоро младите хора, ще настъпят газта на някое кръстовище и моторът ще заръмжи, за да се обърнете след поршето или ферарито, но това в никакъв случай не е масово явление. И ако се случи да се загледате по някоя много добре облечена и гримирана жена, то вероятно тя ще е чужденка. Доколкото мога да преценя, местните се обличат делово, в костюми в тъмни тонове и ризи с дълъг ръкав, когато са на работа, а иначе в по-спортни дрехи, не особено претенциозно съчетани, за да им е удобно, а не да са красиви. Разбира се, изключенията потвърждават правилото.

Магазините работят основно през делничните дни,

в съботните са с намалено работно време, а в неделя повечето, включително хранителните почиват. За дребни неща можете да разчитате на т.нар. Павилиончета от едноименната дума kiosk, където обаче е една идея по-скъпо. На всяка крачка има фризьорски салон, при това повечето определено се посещават цените тук-таме варират, като за мъжко постригване започват от 25 франка, а за женско от 35. има и доста студиа за татуиране и не е рядкост да видиш елегантна дама с дискретна или недотам дискретна татуировка на крака. В големите магазини има шахти за събиране на пластмасови и стъклени бутилки, покрай парковете и в жилищните квартали има контейнери за разделно събиране на отпадъци, а боклукът се изхвърля опакован само и единствено в плътни, непрозрачни черни торби, които вероятно са непромокаеми, защото кофите стоят чисти и позволяват лесно измиване с вода.

Моловете са основно два

- Jelmoli department store в една пресечка на централната Bahnhofstrasse,  и Sihlcity, който е разположен в другия край на града, като около него има доста заведения, а за лятото са направили и тропическо кътче игрище за плажен волейбол, оградено с палми. И ако фризьорските салони са на всяка крачка, то на всеки ъгъл ще откриете италианска пицария повече или по-малко претенциозна. Макар че прави впечатление, че тук цените са като цяло сходни, с изключение на ресторантите от висок клас. Пиците започват от около 15 франка, средно към 25, салатите са между 10 и 20, основните ястия между 25 и 40, малката бира е няколко франка, а коктейлите на някои места може да ви струват 15-20 франка. [caption id="" align="aligncenter" width="539" caption="Наполи"][/caption]     Като цяло

типично швейцарска кухня може да откриете

в ресторанти като Swiss Chuchi Hotel Adler, в едноименния хотел в Стария град, или  Le Dezaley, които препоръчват, за да опитате местните специалитети фондю, раклет или rösti, но като цяло ресторантите предлагат смес от традиционни кухни. Сушито е на почит и съответно се предлага на доста висока цена, без затруднение можете да откриете средиземноморска, индийска, мексиканска, тайландска, ливанска и американска кухня. Както и в други страни, и тук цените в градината може да са една идея по-високи от тези в закритото помещение. На много места има заведения за бързо хранене наденици, кебап, фалафели, Мcdonald's или Subway. Двата големи универсални магазина Migros и Coop имат и ресторанти за бързо хранене или топли щандове, от които можеш да си избереш салати, десерти, печено пиле, пържени картофи, кроасани и др. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Хотел Адлер"][/caption]       Казано накратко, макар и малък, Цюрих определено е космополитен град, в който не е трудно да намериш онова, което ти трябва :) Традиционно списъкът с местни забележителност започва с

гарата и нейната улица - Bahnhofstrasse

Както прочетох някъде, има много такива улици в света, но тази е най-известната :) - заради това, че е във финансовото сърце на света и приютява куп скъпарски магазини, заради дъха на пари и благосъстояния, които обаче може да не доловите, ако пред погледа ви попадне небрежният турист, който хапва сандвич на крак, макар че гледката на мигащи светкавици на фотоапарати е сведена до минимум :) [caption id="" align="aligncenter" width="578" caption="Bahnhofstrasse"][/caption]     Улицата е пешеходна, но минават доста трамваи и при хубаво време е трудно да се размине човек. Най-хубавото е, че като повървите, повървите, виждате линията на хоризонта и стигате

Brkliplatz eмблематично и китно площадче, на брега на Цюрихското езеро

Обърнете внимание на часовника от цветя, разположен на пристана, от който тръгват корабчетата за разходка по водата. Обичайно е да се снимате с момчето и гълъба, както правят повечето туристи. Не забравяйте да си вземете къс стар хляб, за да нахраните лебедите. Те сами ще ви подсетят, приближавайки се смело към вас. [caption id="" align="aligncenter" width="529" caption="Корабче"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="552" caption="Момчето и гълъба"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Лебеди и чайки"][/caption]     При хубаво време и местни, и гости на града са край езерото има обособени плажове, а повечето си вземат кърпа и постелка и се излягат на тревата или по пейките. Ако огладнеят, има много открити барове, които предлагат бира и наденички, чийто аромат примамва отдалеч. В единия край има и електрическо барбекю, което можете да ползвате безплатно, ако сте си купили нужните провизии от хранителния магазин. [caption id="" align="aligncenter" width="529" caption="Езерото"][/caption]

    Съвсем наблизо е и внушителната

сграда на Операта

Ремонтът по сградата е приключил, но сега правят алеята отпред, тъй като градските власти не можели да се споразумеят за средствата, които се изразходват. От страната на операта е

красивият площад Bellevue,

по-лъскавите барове и прословутото кафене Одеон, където се събират артистични люде. По-натам разходката може да продължи към река Лимат, от двете страни на която лесно можете да преминете по някой от мостовете Quaibrcke, Mnsterbrcke, Rudolf-Brun brcke. Така отляво ще видите бившето бенедиктинтско абатство, сега известо като Fraumnster, основано през 853 г. Има разкошни стъклописи на Марк Шагал и местния творец Аугусто Джакомети. А ако търсите приятно място за разходка извън обичайния туристически маршрут, разходете се край Лимат, но в частта й в Zurich West. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Край реката"][/caption]     Тук е и най-старата енорийска църква с най-големия часовник в Европа Свети Петър. Съвсем наблизо е, макар и малко скрит из уличките площада

Lindenhof

Площадът разкрива чудна гледка на града от високо, а навремето гражданите полагат там клетвата си в конституцията на републиката. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Гледката от Линденхоф"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="От Линденхоф"][/caption]       На отсрещния бряг в една линия са разположени Водната църква Wasserkirchе, кметството Helmhaus и двете кули на Grossmnster, където се смята, че са погребани покровителите на града Феликс и Регула, след като се екзекутирани. Ако поемете по уличките зад “голямата църква ще се озовете в

Стария град

И докато криволичите по средновековните павета, ще откриете интересни кафенета, ресторанти, бутици и антиквариати.     За да не се уморите от разглеждане на забележителности обаче, дайте си време за почивка и седнете да пиете някъде кафе. Еспресото е хубаво и истинско, на повечето места има всякакви вариации дълго, късо, капучино, лате... Цената започва от 3.50 франка, освен ако не си вземете нещо на крак. А Старбъкс явно са на почит, видях ги поне на 5 места из града, което ми се стори малко странно аз обичам силното кафе и големите чаши, които разнасят американците, не ми пасват много. Като го написах, се замислих, че всъщност не съм видяла верига кафенета или сладкарници, каквито има у нас, с изключение на Confiserie Sprüngli.

Като почитателка на  Zurich West

си харесах едно кафене, в което има и книги и можеш просто да седнеш, да хапнеш, да пийнеш и почетеш Spheres. Поднасят ти еспресото така: [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Spheres"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Spheres espresso"][/caption]     Другото приятно местенце, което препоръчвам, е

Henrici - в Стария град, на Niederdorfstrasse 1

Там освен специално подбран сорт кафе предлагат салати, десерти и известния в Германия Flammkuchen нещо като пица, но със съвсем тънко тесто, запечено със сирене, свинска мазнина и ситно нарязан лук (казано най-грубо и общо). През деня за чаша кафе с приятели, вечерта за бира - който каквото му се иска. Ако имате време и възможност, непременно се отбийте в

Мovie bar & restaurant -  www.dinner.ch

През лятото има много маси навън, винаги е пълно с хора, но най-впечатляващи са интериорът и свинските ребърца :). Дори и мечтата ви като дете да не е била да станете кинорежисьор, имате възможност да застанете на снимачната площадка отвсякъде има камери и прожектори, всяко ястие в менюто е име на филм, като можете да избирате между нещо американско, италианско, салати и предястия. Признавам, след ребърцата нямах място нито за втора бира, нито за десерт. Имайте предвид, че две основни ястия и две големи бири са приблизително 70-80 франка. Персоналът е обучен и е навсякъде, говорят английски и правят всичко възможно лудницата наоколо да не те раздразни и направи нетърпелив. [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Ребърца"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="560" caption="Меню в Movie bar"][/caption]     Ако само ви се пийва нещо, Langstrasse е вашата улица. Тя маркира квартал, в който живеят най-много чужденци, и може да ви се стори твърде живописна и малко опасна. Обаче това е не само дългата улица, но и улицата, в която баровете са един до друг.   И за да не останете с впечатлението, че съм обикаляла само улиците и баровете, трябва да знаете, че в Цюрих има много музеи. Най-хубаво е да си купите Zurich card, тъй като тя ви осигурява безплатен достъп до повечето музеи, както и възможността да ползвате всички видове транспорт в рамките на няколко зони, без да си купувате билети. Картата важи 24 или 72 часа и струва съответно 20 или 40 франка. Апропо, предлага се и в много други европейски градове, ама това го разбрах чак сега :). Точно до гарата има

голям замък, който приютява Landesmuseum

В него можете да проследите историята на града, да видите обзавеждането на стаите от предишните векове досега. В някои от залите има снимки и филми, в други са изложени исторически предмети, книги и доспехи... Най-много се впечатлих от това как са изглеждали първите училищни чинове направени от цяло парче дърво, тежки, тесни и трудноподвижни, за да се внуши на учениците усещане за покорство. В града има множество галерии, като най-популярната е

Kunsthaus

в нея се представят съвременни творци, но и има голяма колекция на стари майстори. Не разбирам никак от картини и съм с изключително традиционен вкус, поради което избягвам да посещавам галерии, в които излагат днешните художници, защото ми идват малко абстрактни. И досега помня една кора с яйца, изложена в Мадрид, в музея на Reina Sofia... При всички случаи обаче е добре да си вземете audio guide и схема, които да ви подсказват откъде да тръгнете, накъде да вървите и в каква последователност, защото в противен случай ще се объркате и няма да успеете да навържете нещата хронологично, защото говорим за обикаляне на доста голяма изложбена площ. Освен това хората са го измислили и там, където има повечко за разказване, има и пейчици, на които да поседнете, починете, послушате или просто да усетите атмосферата. Наблизо е Университетът, където са разположени и музеят на медицината, зоологическия и палеонтоложки, археологическия, етнографския и други. И за да не забравите, че сте в страната на часовниците има и такъв музей. Намира се в магазина на Beyer на Bahnhofstrasse няма как да го пропуснете, защото отпред виси огромен златен джобен часовник. Разходката, за която е хубаво да имате повечко време, е тази до планината, а ако имате желание и достатъчно финикийски знаци, и до ресторанта на

върха Uto Kulm - www.utokulm.ch/en/homesite/

Ако сте планинари, просто подхващате някоя от пътеките и се катерите, докато стигнете. Откъм Триемли, мисля, се пада и асфалтовия път, с пейчици и чешмички, по който поемат повечето хора. Времето зависи от бързината, с която се движите аз обичам и да си посядвам за почивка, та може би слязохме за около 2 часа. Ако не сте катерачи или велосипедисти, вземате влакчето S10 и ви остава да изминете само една малка част от пътя пеша. Ние решихме да се качим спонтанно и улучихме най-бързата, но и най-стръмна пътека, така че аз доста помрънках, докато се катерим. Но гледката си заслужава Цюрих се вижда като на длан. Отпред се предлагат прословутите бели наденици, а иначе обслужването в ресторанта е подобаващо и от класа, но не е по джоба на всеки. Така че вариантът е да си вземете сандвичи или да прежалите 30ина франка за хапване за двама. Малката вода е 5 франка.   Така като ме четете, сигурно ви е станало ясно,

че съм на крачка от влюбване в Цюрих

Създава впечатление, че е малко строг и дистанциран, свръхподреден и леко скучен, но не е съвсем така. Можеш да срещнеш всякакви хора и да намериш своя начин за забавление. Спокойствието му ми липсва тук, в София, И няма как да не се запитам, какво повече има у тези хора, та са се научили да пазят онова, което имат, да го поддържат и да не го рушат. Високите глоби и ефективното им събиране, поколенията, възпитани в този дух, и тяхното самосъзнание или нещо друго... Нещо, което ние нямаме... Автор: Десислава Илиева Снимки: авторът   Други разкази свързани с Швейцария– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Прочети цялата новина

Свързани новини: