Фалшивият предизборен код червено

Код червен е обявен в България не само поради очакваната за днес върховна за сезона лятна жега- тя поне ще отмине със сигурност. Код червен има от три години в българската политика. Защото който не подкрепя ГЕРБ бива определян ако не като червен, то поне като неразумен юрод, който ще върне на власт червените.

Както и друг път съм отбелязвал, България в много отношение може да бъде наречена „малката Русия”. И тук, като там, държавата се управлява чрез телевизорите, които пренасят образа на Вожда пряко в дома на т.н. обикновени хора. Необикновените хора може да не са съгласни, обаче тъкмо обикновените избиратели, облъчвани с простовата, но често ефективна пропаганда, решават кой да бъде новият (стар) управник. Такава битка предстои и в нея на телевизорите ще бъде заложено приоритетно.

Защо не на вестниците? Не е заради тяхната „старомодност”. Те просто бяха смачкани като средство за масова информация. Виждали сте смачкан вестник, той става само да замериш някого безболезнено.

Сега тези традиционни средства за масова информация са превърнати предимно в посредствени и не толкова масови консуматори на реклами, без които нито един днешен български вестник с някакво остатъчно влияние върху избирателите не може да съществува. Няма такъв в България,който да е печеливш от тираж, че дори и барабар с рекламните договори не виждам подобен на сергията!

Но и огризките от вестникарското влияние не остават без вниманието на всеядната власт. Справка: войната между групировките на властта и опитите на неколцина богаташи да им отмъкнат малко от тази целулоза от трапезата- война, за която писа дори и „Ню Йорк таймс” в свой анализ, според който ожесточаването на борбата за контрол над медиите тепърва предстои с наближаването на изборите.

Бегло проблесна твърдението, без да се превърне в новина, че министър-председателят е прекарал безсънна нощ в Полиграфическия комбинат. Какво ли води насред летните жеги този толкова зает човек на изтощителна тайна завера? И защо е толкова тайна изобщо- с други свои посещения по села и паланки лично се пъчи пред камерите, а в този случай се крие в центъра на София?

Какво точно си е говорил с журналисти и издатели там, явно е държавна тайна. Но е факт, че го е направил- не е клюка!

Както в политиката, така и в нейната канава, каквато е медийната покривка за букетите с гербери, основното правило, налагано безогледно, е да не се допуска алтернатива. Тук наистина действа руският модел на внушението: дайте да подкрепяме силната ръка, че ще стане иначе по-лошо. А най-голямото доказателство, използвано за тази цел, е че Бойко нямал алтернатива- нещо, за което той се грижи усърдно почти като Путин в Русия.

Изтърканият виц за онзи, който бутнал баба си по стълбата, за да я пита после защо тича, тук е реалност. Систематичното убиване на алтернативата , повече от преди дори, ще бъде главната задача на пропагандата в предизборния сезон.

Борисов дойде на власт с гръм и трясък със заявката да води дясна политика. Останаха му само медийните гърмежи и трясъкът на самохвалството. Балонът със сравнението със спукания червен балон издиша и все повече прилича на онази дрипа от епизода с Мечо пух, когато той се утешава, че спуканото балонче все пак ще стане за подарък за рождения ден на тъжното магаренце Йори в комплект с изяденото бурканче от мед, защото в празната съдинка Йори ще може да си вади и слага остатъка от спихнатата гума под налягане.

Да те омажат в червено, ако си критичен към ГЕРБ, е върхът на самозащитата им. За целта практикуват лека промяна в лозунга над фасадата на Народното събрание, където пише, че съединението прави силата. Заменен е с принципа „сравнението прави силата”. За каквото и да попитат Борисов, непременно ни напомня колко е било зле преди и без него. Усъмниш ли се, веднага ти плисват червена боя.

За критерий удобно е избрано предишното червено управление, а не европейския хоризонт, от който сме все така далеч като удавници на брега, които пляскат безпомощно с ръчички в мъртвото вълнение на пропагндното плямпане, както бяхме и при червеното управление.С гербер на шията,толкова можем.

Но най-перверзното е, че антикомунизмът, който дори не формулират така, няма нищо общо с комунистическия подход в пропагандата и агитацията на и за властта. Например размахват червеното плашило от вчерашния ден, а в същото време не посягат на фундамента на страшилището със съветското оръжие, което доминира необезпокоявано от десетилетия над България. И малката стъпка, която се осмелиха първоначално да обявят с премахването на по-малкото зло, паметника пред НДК, веднага им се видя плашещо голяма. Стреснаха се от себе си. Дадоха заден ход и обявеното като демонтиране на този герб на късния живковизъм в България беше прекръстено в движение в нещо друго, обявено беше всъщност за обновяване, осъвременяване- всичко, само да не прозвучи като оскверняване на заветите на бай им Тошо.

Но какво друго да очакваш от началник, който си харесва началника Живков в битността му на работодател до степен, че почете лично реставрацията на паметника му в Правец ( а сега гради от родния си Банкя подобие на Правец, както сама признава гербаджийският кмет на градчето в едно интервю, публикувано днес в сайта Медиапул).

В страната е обявен предизборен код червен, но не се хващайте на тази прогноза- не е вярно, че който не е с ГЕРБ, е червен. Макар да ви препоръчват обратното, не стойте по домовете си ( още повече че и там облъчването от телевизорите е опасно за обърканите хорица), не се крийте от тази жега. Тя предстои и това е шанс за поява на демократична алтернатива. Много им се вижда „страшно” обаче формулата да е „код син” и затова боядисват в червено всеки кълн на опонирането. Въпрос на избор(и).

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: