Една част от лятната ми отпуска бе използвана за пътуване до Олденбург, Германия. Там участвах в младежки лагер с 4000 тийнейджъри от цяла Европа. Впечатленията ми са многобройни и многоцветни. Няма и как да е по друг начин, когато си…

Има още →

Една част от лятната ми отпуска бе използвана за пътуване до Олденбург, Германия. Там участвах в младежки лагер с 4000 тийнейджъри от цяла Европа. Впечатленията ми са многобройни и многоцветни. Няма и как да е по друг начин, когато си заобиколен от немска организация, младежки ентусиазъм и искрено желание на ръководителите енергията на тийнейджърите да [...]

В последните години, под влиянието на наводняващата ни американска култура, като че ли забравихме, че руската още съществува. Достиженията на „братушките” в областта на литературата най-вече се свързват с имена на хора от осемнадесети, деветнасети и двадесети век, които пишат, макар и гениални, много далечнo от младите неща като начин на изразяване, структура на текста, а в определени случаи и психология на героите.

Каквото и да си говорим, вероятно нито един ученик, решил да похарчи малкото си пари за книги, няма да ги даде за „Престъпление и наказание”, което е напълно разбираемо. Не, очите му най-вероятно ще забележат лъскавата корица на някой американски бестселър със следните особености: неоригинална любовна история, много екшън, подходящ за филмиране сюжет. Така се стига до ситуация, в която младите купуват малко, но почти идентични една на друга книги, което им създава усещането, че „нищо интересно и различно не се издава”.

„Метро 2033” на Дмитрий Глуховски представлява алтернатива на този сценарий. Авторът е от новото поколение руски писатели, които се опитват да поддържат нивото на руската литература. Сюжетът е сравнително оригинален: светът е преживял ядрена война и единствените оцелели се крият от убийствената радиация на повърхността в тунелите на дълбоко прокопаното местно метро. Глуховски описва изключително подробно и реалистично това ново общество, раздирано от болести, войни между отделните станции за малкото останали ресурси, секти, разбойници и огромни плъхове. Ситуацията се влошава, когато мутирали създания от повърхността започват да прииждат към една от станциите. Това принуждава местния й жител Артьом да поеме на опасно пътешествие през цялото метро, сблъсквайки се с най-лошото от този постапокалиптичен свят, за да спаси от нашествието не само своите близки, а и цялото човечество .

„Метро 2033” предлага задъхано действие, което в комбинация с интересния сюжет, богатото описание на представения от автора свят и добрите му психологически профили на героите, правят романа книга, която не бива да бъде пренебрегната от любителите на фантастиката .

Глуховски е живият пример, че на излизащите като от калъп американски произведения има алтернатива. Ако ви се чете майсторски написана и интересна фантастика, която се различава от западните такива по диалога между героите, техният начин на мислене и действия, „Метро 2033” е вашата книга.

обикновено пристъпвам с доста голяма доза скептицизъм към подобни книги, които уж не казват "прави така", но точно това правят, според американския модел, императивно, но да признаем - и забавно, прибягвайки до пряк флирт с читателя и все пак зачетох "преди децата ти да те побъркат", защото приятели ми казаха, че ...

Габровската регионална библиотека „Априлов-Палаузов” организира лятна читалня на открито за деца. Първоначално замислената идея да се проведе няколко пъти през лятото се превърна в седмична практика, заради големия интерес и вече желаещите могат да й се насладят всяка сряда между 10 и 12 часа.

Подходящо място за читалнята се оказа паркът, намиращ се точно зад сградата на библиотеката. Родителите останаха очаровани, че могат да разчитат на занималнята да забавлява техните деца, които могат да избират между различни занимания. Освен да четат приказки, комикси и книги, те могат също да рисуват и да участват в организираните от библиотекарите игри.

В инициативата се включиха и доброволци от доброволческия клуб към библиотеката. Те с радост отделиха от времето си, за да прочетат приказки на най-малките и да наглеждат техните весели игри.

"Идеята за подобна читалня възникава като „напълно естествено развитие” на проекта „Лято в библиотеката”, сподели Анелия Мутафчиева, една от библиотекарите-организатори. От началото на лятото е имало прожекции в Детския отдел, дискусии, различни конкурси, които да подтикнат децата да четат повече („Най-интересен читателски дневник”), както и работилница за таланти (рисунки върху камъни, фейс-арт и други). Успоредно с тези дейности има и представяне на нови книги пред читатели от различни възрастови категории.

Но забавленията и игрите не са единственото, с което се свързва лятото в библиотеката. Специални витрини, разположение в сградата й, не пропускат да почетат хората, заслужили си място, както в българската, така и в световната история и литература. Юли бе посветен на 135 години от рождението на Елин Пелин (18.07. 1877 – 3.12. 1949г.), както и на Васил Левски – под надслов „Велик и безсмъртен”. А през август специално място бе отделено и за Емилио Салгари, италианският писател на исторически и приключенски романи, по повод 150 години от рождението му.

ОТВОРЕНО ПИСМО
До г-н Любен Генов – Председател на СБХ
До г-жа Йорданка Фандъкова – Кмет на СГО
До г-н Петър Диков – Гл. архитект на СГО
До г-н Вежди Рашидов – Министър на културата
Уважаеми г-н Любен Генов,
Уважаема г-жо Йорданка Фандъкова,
Уважаеми г-н Петър Диков,
Уважаеми г-н Вежди Рашидов,
Напоследък у нас, на приливи и отливи тече спор, недостоен за страна намираща се в Европа, с претенцията да се нарича европейска – спорът за съдбата на Паметника на Съветската Армия, както и за бъдещето на паметника “1300 години България” пред НДК. На фона на сериозните проблеми пред страната, той може да изглежда незначителен, но не е, защото е спор за националната ни идентичност, за самочувствието ни на европейски народ, и за нашата национална културна и историческа памет. Като такъв, той е важен днес, но e важен най-вече със своята проекция във времето и мисленето на бъдещите поколения на тази страна, и ние нямаме право повече да го неглижираме. За съжаление, след изписани тонове мастило, дадените безброй интервюта, в които всякакви “корифеи”, “културтрегери” и обикновени лумпени се упражниха по темата, резултатът остава нулев.
БЪРЗАМ ДА ИЗРАЗЯ СВОЕТО ОДОБРЕНИЕ И ПОДКРЕПА ЗА ОТВОРЕНОТО ПИСМО НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ – ВЯРНО И ТОЧНО ОТ ПЪРВАТА ДО ПОСЛЕДНАТА ДУМА, но имам и какво да добавя. НЕОБЯСНИМО Е, ЧЕ ДО СЕГА НИКОЙ НЕ СВЪРЗА ДВАТА ПРОБЛЕМА, И НЕ НАПРАВИ ОПИТ ДА ГИ ОБЕДИНИ В ЕДИН, СЛЕД КАТО ТЕ НАИСТИНА СА НЕРАЗРИВНО СВЪРЗАНИ. Изумително е колко енергия бе пропиляна в безсмислени протести пред ПСА, ялови спорове в медиите, без някой да се сети да обвърже решаването на съдбата на този “паметник” с една цялостна политика и стратегия за българските паметници, както и да види връзката между двата проблема! Преди да аргументирам тезата си, искам с няколко думи да резюмирам спора:
ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ без съмнение няма исторически и морални основания да съществува, и това е доказано многократно с аргументи от по-компетентни от мен хора в тази материя, които не е нужно да повтарям тук. Ако говорим за художествените му достойнства – намирам го примитивен, груб и заплашителен, но като български художник, изпълнен с необходимото колегиално уважение към труда на авторите му, смятам за кощунствено неговото разрушаване. Недопустимо е обаче, един толкова спорен монумент да извисява огромната си потискаща и демащабирана снага в самото сърце на столицата(!) на една европейска държава, с претенции да е демократична, и най-вече – независима. След като отдавна е ясно, че съветската армия просто е окупирала страната без да срещне съпротива, не е водила сражения, не е дала жертви на наша територия, наложила е със сила тоталитарния режим у нас и избиването на
хиляди хора чрез “народния” съд, и ОЧЕВИДНО ЗА НИКАКЪВ ГЕРОИЗЪМ ТУК НЕ МОЖЕ ДА СТАВА ДУМА – СЛЕДОВАТЕЛНО И ЗА НИКАКЪВ ПАМЕТНИК!
СЛУЧАЯТ С ПАМЕТНИКА “1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ” Е КОРЕННО РАЗЛИЧЕН. Неговото сегашно състояние е срам за столичната управа и страната като цяло – то е СРАМ ЗА ВСИЧКИ НАС КАТО БЪЛГАРИ, И КАТО НАРОД! Опитите да се политизира неговия замисъл и внушение са глупашки, нелепи, и да не кажа – абсурдни, ЗАЩОТО ТОВА Е ЕДИН ПАТРИОТИЧЕН ПАМЕТНИК. Един от малкото! Фактът, че е реализиран по времето на Живков не го прави сам по себе си комунистически, и аз безкрайно се учудвам на скодоумието на неговите оплювачи по тази именно линия… Колкото до художествените му качества – те са безспорни, и призовавам колегите да бъдат честни, да забравят огорченията, несправедливостите и политическите си пристрастия, балканския си партизанлък, и да признаят, че това е една качествена творба С ПОЗИТИВЕН ПАТРИОТИЧЕН ЗАРЯД. Пожелавам на критиците на скулптора Старчев, преди да го отричат, да създадат поне една творба подобна на тези, с които той е известен, като неговата “Пиета”, например… Ако има нещо, което пречи на паметника, освен днешното му окаяно състояние – резултат преди всичко на неподходящата и набързо положена облицовка – то е абсолютно неграмотно избраната локация, и неподходящия за това място мащаб. Това е творба, около която трябва да има достатъчно пространство, за да бъде възприета в нейната цялост, и то от всички страни. Един кръгов площад би бил идеалното място за нея…
ЕТО ЧЕ СТИГАМ ДО ОСНОВНАТА ИДЕЯ, ПОДТИКНАЛА МЕ ДА НАПИША ТОВА ПИСМО, с което се обръщам на първо място към председателя на нашия Съюз, като по този начин нарушавам протоколната йерархия. Правя го съзнателно, защото у нас, мнението на гражданина-частно лице, много трудно се чува, и още по-трудно се взема под внимание. Мнението на институцията има малко по-добър шанс, и се надявам СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ, АКО НЕ ЗАСТАНЕ ЗАД МОЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ, ПОНЕ ДА ГО СТОРИ ОБЩЕСТВЕНО ДОСТОЯНИЕ ПО ПОДХОДЯЩ НАЧИН.
ТАЗИ ИДЕЯ СЕ ИЗРАЗЯВА В СЛЕДНОТО:
НАЙ-НАПРЕД ДА СЕ СЪГЛАСИМ, ЧЕ ПРОБЛЕМИТЕ С ПАМЕТНИЦИТЕ ОТ МИНАЛОТО НЕ ТРЯБВА ДА СЕ РЕШАВАТ НА ПАРЧЕ, а за тях следва да се изработи НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И КРИТЕРИИ, С ПОМОЩТА НА ХУДОЖНИЦИ, АРХИТЕКТИ И ИСТОРИЦИ, която веднаж и завинаги, след повече от двадесет години, да сложи край на безсмислените спорове, както и на възможността на управляващите да подхвърлят подобни дъвки на хората, с които отвличат вниманието им от действителните проблеми, като хабят националната интелектуална и емоционална енергия на вятъра.
ОСВЕН ТОВА, ДА СЕ ОСИГУРИ ЗАКОНОВА ЗАЩИТА СРЕЩУ ПОСЕГАТЕЛСТВАТА НАД ХУДОЖЕСТВЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ от страна на хора с неясни и нечисти интереси, от лумпени, решили, че демокрацията е свободата да правят каквото си решат, и каквото им скимне, независимо колко са некомпетентни, стига да имат власт и възможности за това.
И НАКРАЯ, ВЪПРОСЪТ ЗА ТЕЗИ ДВА “СПОРНИ” ПАМЕТНИКА МОЖЕ, И ТРЯБВА ДА СЕ РЕШИ КОМПЛЕКСНО, КАТО И ДВАТА БЪДАТ ДЕМОНТИРАНИ И ПРЕМЕСТЕНИ, ВМЕСТО ВАНДАЛСКИ ДА БЪДАТ РАЗРУШЕНИ. Ще можем да се наречем европейци, чак когато обуздаем в себе си
разрушителната стихия на тоталното и всеобщо отрицание. Скулптурните групи от ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ следва да намерят централно място В МУЗЕЯ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО. Там те просто ще се превърнат в крайъгълен камък и гвоздей на експозицията, като ДОПРИНЕСАТ ЗА НЕЙНАТА ДОСТОВЕРНОСТ. Така ще бъде подобаващо, и по достойнство зачетено постижението на техните автори. НА МЯСТОТО НА ТОЗИ ПАМЕТНИК ДА БЪДЕ ПРЕМЕСТЕНА ТВОРБАТА НА ВАЛЕНТИН СТАРЧЕВ, построена отново, но по модерен, и не непременно скъп начин, за да придаде нов смисъл на прекрасното парково пространство в центъра на София. Така, то ще се превърне в приятно и предпочитано от хората място, след като съветският шмайзер няма повече да виси над главите им като дамоклев меч. В развитие на идеята, може да се мисли за оформяне на своеобразен пантеон на достойните българи, който ДА ПРИДАДЕ НОВ СМИСЪЛ И ВНУШЕНИЕ НА ТОЗИ ЧУДЕСЕН ПАРК. Очаквам да чуя познатия от години отговор -“пари няма”. ПАРИ, РАЗБИРА СЕ ИМА! Или ще се намерят, а ИСТИНСКИЯТ ВЪПРОС E, ИМА ЛИ УПРАВЛЕНСКА ВОЛЯ ЗА ТОВА?
Тук е мястото да се каже, че ИДЕЯТА ЗА РЕФЕРЕНДУМ ЗА СЪДБАТА НА ПАМЕТНИКА “1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ” Е ДОСТА ВИТИЕВАТА – ТЯ НЕ ЦЕЛИ ДРУГО, ОСВЕН НЕГОВОТО РАЗРУШАВАНЕ. Не може некомпетентни хора да се произнасят по въпроси от такъв характер. Както и не може некомпетентния ни, и доста необразован като цяло народ, да решава дали да имаме втора ядрена централа – ПО ТЕЗИ ПРОБЛЕМИ СЛЕДВА ДА СЕ ПРОИЗНЕСАТ ЕДИНСТВЕНО ЕКСПЕРТИТЕ. На подобни подлички предложения и НА ВОПИЮЩАТА БЪЛГАРСКА ДИЛЕТАНТЩИНА Е ВРЕМЕ ДА СЕ СЛОЖИ КРАЙ!
За онези, които подхвърлят в последно време идеите за референдуми, имам предложение: ОК, ПРИЯТЕЛИ, НО ДВЕ В ЕДНО! – референдум за съдбата на Паметника на Съветската Армия, и референдум за съдбата на паметника “1300 години България” – националният нихилизъм и коленопреклонност, срещу опита за национално достойнство, но В ЕДИН ОБЩ РЕФЕРЕНДУМ! Нека се определим най-после, и нека видим, има ли за какво, аджеба, да бъдем уважавани от цивилизования свят!
Пиар идеите и популизма , новите строежи, музеи, галерии и т.н. са хубаво нещо – необходимо нещо, но хайде да си подредим първо нашето дворче, нашата градинка. НЕКА СИ ВЪРНЕМ ДОСТОЙНСТВОТО КАТО НАРОД! В това може да няма далавера, може и ядове да донесе, ама властта не е само келепир, дами и господа управляващи – тя трябва да е също отстояване на позиции, и отговорност най-вече към младите, за да останат да живеят и се развиват тук , вместо да слугуват на по-глупави от тях “работодатели” в чужбина… Убеден съм, че при наличие на воля и желание, тези проблеми ще намерят своето решение.
София, 21 август 2012 г. С уважение: Божидар Хинков
дипломиран графичен и пространствен дизайнер
e-mail: bojohinkov@abv.bg

Share on Facebook

Констатациите (amended verdict)   и как решението е било взето само за 21 часа. Какво следва:  съдът да се произнесе през септември кои продукти  (от засегнатите)  могат да се продават на пазара в САЩ.

От една страна,

Но, от друга, докога така [Apple vs. Samsung].  Бавните, изтощителни и скъпи войни за нарушаване на патентите наистина имат твърде много отрицателни ефекти за иновациите и потребителския избор, EFF обобщава.

Констатациите (amended verdict)   и как решението е било взето само за 21 часа. Какво следва:  обжалване, както и съдът да се произнесе през септември кои продукти  (от засегнатите)  могат да се продават на пазара в САЩ.

От една страна:

Но, от друга: докога така [Apple vs. Samsung].

Бавните, изтощителни и скъпи войни за нарушаване на патентите наистина имат твърде много отрицателни ефекти за иновациите и потребителския избор, EFF обобщава.

Направо не можем да повярваме, че хегемонията на "онази" книга продължи само една седмица. Сега тя е заместена по върховете от що-годе по-уважавани от нас заглавия. А особено горди сме с нашия си лидер - "Играта на Ендър" на Орсън Скот Кард. Прочелите я знаят защо. Вижте:

"Книга за теб" - най-продавани книги 13 - 19 август
1. Играта на Ендър. Орсън Скот Кард. Ера
2. Петдесет нюанса сиво. Е.Л.Джеймс. БАРД
3. Кръчмата на Калахан. Спайдър Робинсън. Дамян Яков
4. Мъжът от съседния гроб. Катарина Масети. Колибри
5. Промоция: Поредицата Сватбена агенция. Нора Робъртс. Хермес

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 13 - 19 август
1. Кръвна линия. Джеймс Ролинс. БАРД
2. Петдесет нюанса сиво. Е.Л.Джеймс. БАРД
3. От самоуважението до егоизма. Хорхе Букай. Хермес
4. Сянката на змея. Рик Риърдън. Егмонт България
5. Любов. Елиф Шафак. Егмонт България

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 15 - 21 август
1. Загадката Колумб. Стив Бери. Обсидиан
2. Брат по кръв. Ерик Джакомети, Жак Равен. Милениум
3. Автобиография. Франко Дзефирели. Колибри
4. Морски сирени и русалки. Ари Бърк. Атеа
5. Последната от необузданите. Труди Канаван. Вакон

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 14 - 20 август
1. FIFTY SHADES OF GREY
2. CATCHING FIRE: Hunger Games Trilogy, Book 2
3. STORM OF SWORDS_A: - 2: Blood and Gold
4. THE HOBBIT: 75th Anniversary Edition
5. SONGS OF THE DYING EARTH

В отпускарско време не ми се пишат обобщения, но ето, че събрах достатъчно материал, който да споделя. Ще си говорим за Twitter, Google Analytics, Instagram, губенето на времето в офис среда и прекарването на времето рано сутрин. За финал ще си позволя нещо, което не съм правила досега – да ви пусна видео, което няма много общо с маркетинга. Да започваме!

1. Twitter: тази седмица нашумя един инструмент, който твърди, че измерва броя фалшиви профили, които следват даден Twitter-акаунт. Дълбоко се съмнявам във възможностите на приложението, но Business Insider са  направили интересно изследване с негова помощ, за да видят колко голяма част от аудиторията на най-популярните брандове в Twitter е съставена от ботове. Още едно доказателство, че не е важно количеството, а качеството на аудиторията ви.
2. Служители: ето и поредното доказателство, че служителите не си губят работното време само със социални медии. Ново допитване показва, че най-много време ядат разговорите с колеги в общите зони, а сърфирането в интернет губи време само за 9% от анкетираните.
3. Instagram: и докато фото-мрежата отбелязва сериозен ръст, все повече маркетолози се чудят как да я използват ефективно. Social Media Explorer дава 5 полезни съвета за използване на Instagram за маркетинг. Съветвам ги да ги прочетете, дори да нямате намерение все още да се занимавате с мрежата – текстът показва правилната посока от слушане към създаване на съдържание, валидна за всяка социална мрежа.
4. Измерване: за тези, които обичат да ровят из Google Analytics и са убедени, че в статистиката се крие ключът към всички маркетингови успехи, идва този материал. Фокусиран специално на комбинация от стари и нови техники, той ви дава 5 начина да следите трафика и конверсиите от социалните медии. Признавам си, някои трикове ги бях забравила.
5. Мениджмънт: казват, че закуската е най-важното ястие за деня – следователно, какво вършите по време на закуска също трябва да е толкова важно, нали? Fast Company пуснаха интересен материал за сутрешните навици на успелите хора – струва си да се прочете, най-малко за да се замислите как си губите времето след събуждане

Тази седмица вместо да ви пускам нещо, свързано с маркетинг, ще ви пусна едно видео, свързано с Марс. Ако ви е интересно и като цяло научните закачки ви допадат, ударете един Like на Ratio, за което ще ви разкажа по-подробно в някой друг пост.

Приятен остатък от уикенда!

___
 снимка: Auntie P

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №16
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №13
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №15

Код червен е обявен в България не само поради очакваната за днес върховна за сезона лятна жега- тя поне ще отмине със сигурност. Код червен има от три години в българската политика. Защото който не подкрепя ГЕРБ бива определян ако не като червен, то поне като неразумен юрод, който ще върне на власт червените.

Както и друг път съм отбелязвал, България в много отношение може да бъде наречена „малката Русия”. И тук, като там, държавата се управлява чрез телевизорите, които пренасят образа на Вожда пряко в дома на т.н. обикновени хора. Необикновените хора може да не са съгласни, обаче тъкмо обикновените избиратели, облъчвани с простовата, но често ефективна пропаганда, решават кой да бъде новият (стар) управник. Такава битка предстои и в нея на телевизорите ще бъде заложено приоритетно.

Защо не на вестниците? Не е заради тяхната „старомодност”. Те просто бяха смачкани като средство за масова информация. Виждали сте смачкан вестник, той става само да замериш някого безболезнено.

Сега тези традиционни средства за масова информация са превърнати предимно в посредствени и не толкова масови консуматори на реклами, без които нито един днешен български вестник с някакво остатъчно влияние върху избирателите не може да съществува. Няма такъв в България,който да е печеливш от тираж, че дори и барабар с рекламните договори не виждам подобен на сергията!

Но и огризките от вестникарското влияние не остават без вниманието на всеядната власт. Справка: войната между групировките на властта и опитите на неколцина богаташи да им отмъкнат малко от тази целулоза от трапезата- война, за която писа дори и „Ню Йорк таймс” в свой анализ, според който ожесточаването на борбата за контрол над медиите тепърва предстои с наближаването на изборите.

Бегло проблесна твърдението, без да се превърне в новина, че министър-председателят е прекарал безсънна нощ в Полиграфическия комбинат. Какво ли води насред летните жеги този толкова зает човек на изтощителна тайна завера? И защо е толкова тайна изобщо- с други свои посещения по села и паланки лично се пъчи пред камерите, а в този случай се крие в центъра на София?

Какво точно си е говорил с журналисти и издатели там, явно е държавна тайна. Но е факт, че го е направил- не е клюка!

Както в политиката, така и в нейната канава, каквато е медийната покривка за букетите с гербери, основното правило, налагано безогледно, е да не се допуска алтернатива. Тук наистина действа руският модел на внушението: дайте да подкрепяме силната ръка, че ще стане иначе по-лошо. А най-голямото доказателство, използвано за тази цел, е че Бойко нямал алтернатива- нещо, за което той се грижи усърдно почти като Путин в Русия.

Изтърканият виц за онзи, който бутнал баба си по стълбата, за да я пита после защо тича, тук е реалност. Систематичното убиване на алтернативата , повече от преди дори, ще бъде главната задача на пропагандата в предизборния сезон.

Борисов дойде на власт с гръм и трясък със заявката да води дясна политика. Останаха му само медийните гърмежи и трясъкът на самохвалството. Балонът със сравнението със спукания червен балон издиша и все повече прилича на онази дрипа от епизода с Мечо пух, когато той се утешава, че спуканото балонче все пак ще стане за подарък за рождения ден на тъжното магаренце Йори в комплект с изяденото бурканче от мед, защото в празната съдинка Йори ще може да си вади и слага остатъка от спихнатата гума под налягане.

Да те омажат в червено, ако си критичен към ГЕРБ, е върхът на самозащитата им. За целта практикуват лека промяна в лозунга над фасадата на Народното събрание, където пише, че съединението прави силата. Заменен е с принципа „сравнението прави силата”. За каквото и да попитат Борисов, непременно ни напомня колко е било зле преди и без него. Усъмниш ли се, веднага ти плисват червена боя.

За критерий удобно е избрано предишното червено управление, а не европейския хоризонт, от който сме все така далеч като удавници на брега, които пляскат безпомощно с ръчички в мъртвото вълнение на пропагндното плямпане, както бяхме и при червеното управление.С гербер на шията,толкова можем.

Но най-перверзното е, че антикомунизмът, който дори не формулират така, няма нищо общо с комунистическия подход в пропагандата и агитацията на и за властта. Например размахват червеното плашило от вчерашния ден, а в същото време не посягат на фундамента на страшилището със съветското оръжие, което доминира необезпокоявано от десетилетия над България. И малката стъпка, която се осмелиха първоначално да обявят с премахването на по-малкото зло, паметника пред НДК, веднага им се видя плашещо голяма. Стреснаха се от себе си. Дадоха заден ход и обявеното като демонтиране на този герб на късния живковизъм в България беше прекръстено в движение в нещо друго, обявено беше всъщност за обновяване, осъвременяване- всичко, само да не прозвучи като оскверняване на заветите на бай им Тошо.

Но какво друго да очакваш от началник, който си харесва началника Живков в битността му на работодател до степен, че почете лично реставрацията на паметника му в Правец ( а сега гради от родния си Банкя подобие на Правец, както сама признава гербаджийският кмет на градчето в едно интервю, публикувано днес в сайта Медиапул).

В страната е обявен предизборен код червен, но не се хващайте на тази прогноза- не е вярно, че който не е с ГЕРБ, е червен. Макар да ви препоръчват обратното, не стойте по домовете си ( още повече че и там облъчването от телевизорите е опасно за обърканите хорица), не се крийте от тази жега. Тя предстои и това е шанс за поява на демократична алтернатива. Много им се вижда „страшно” обаче формулата да е „код син” и затова боядисват в червено всеки кълн на опонирането. Въпрос на избор(и).

Share on Facebook

Винаги много съм харесвала сатирата като жанр (кой ли не я харесва всъщност), а доста от любимите ми произведения от този тип идват от Обединеното Кралство. Пол Тордей е британски автор, който вече е набрал множество почитатели по целия свят, а неговият роман "Безнадеждният живот на Чарли Самърс" наистина ме впечатли с проницателното, макар и леко сухо - точно по британски, чувство за хумор.

Службата в армията може да остави много силна следа върху емоционалното състояние на човек, няма значение дали е постъпил в нея доброволно или не. Понякога може да се случи нещо, което да те преследва до края на живота ти. Не само в емоционален смисъл, но и буквално. Така става с главния герой на "Безнадеждният живот на Чарли Самърс", чието име е Хектър Четуд-Талбът или на кратко - Ек.

След една мисия в Афганистан, по време на която са взети животите на няколко невинни цивилни, Ек се уволнява от армията. Той изобщо и не подозира, че тази случка ще има огромно влияние върху живота му, и не само върху неговия.

Скоро след като Ек напуска армията, неговият приятел Билбо му предлага работа в Лондон и го въвежда в забърканата каша на хедж-фондовете, акционерите, банкерите и инвеститорите. Малко или много Ек харесва работата си, неговото основно задължение е да привлича нови клиенти, извеждайки ги на вечери, голф, пиеси и други светски мероприятия. Той забогатява доста и води изключително разточителен живот. По време на едно пътуване до Франция, той среща другия главен персонаж - Чарли Самърс.

В книгата тази среща е показана по един много сатиричен начин - сблъсъкът на двете крайности на социалната класа. От едната страна са въпросният бивш военен Ек и неговите приятели, също заможни хора с изискано потекло, а от другата е Чарли Самърс. Той е роден в бедно семейство и никога не е имал нищо на готово. За да сме честни обаче, трябва да отбележим, че Чарли така и нищо не е постигал сам за себе си. Едни от най-забавните моменти в книгата са случките свързани със Самърс и неговите безбройни опити да забогатее. Той прави всичко възможно да стигне до богатството по прекия път и идеите му за бизнес са коя от коя по-безумни.

Много забавен момент са реакциите на другите герои, които са от така наречената "висока" класа, към държанието на Чарли. За тях той е абсолютно невъзпитан и няма никакви обноски, освен това дрехите му са стари, износени и тук-таме скъсани. Хората сбръчкват нос и се чудят защо изобщо са се забъркали с него, приемат го като нехранимайко. Въпреки това обаче, неясно дали е от съжаление или защото изпитват някаква странна връзка с него, доста от героите помагат на Чарли по целия му път.

Това е наистина много увлекателна история, която показва как могат да се преплетат съдбите на двама души без дори да има следа от любов в онзи смисъл. И повярвайте ми, Ек трябва да бъде благодарен на каквато и да е тази космическа сила, която го е накарала да се погрижи за Чарли Самърс и да се сприятели с него. Защото това може да му спаси живота...

Започнахме от фунии за бонбонки:) и стигнахме да феите на листата!… През почивните дни, докато карахме ролери с...

Facebook пусна нова подобрена версия 5.0 на своето приложение за iOS устройства – iPhone, iPod Touch и iPad. Това е добра новина, тъй като досегашното приложение не беше на ниво и имаше какво да се желае от него. Новото е изцяло преработено и подобрено. Прави впечатление бързината, с която се отваря новинарският поток – почти моментално след стартиране на приложението.

Първото нещо, което се забелязва при стартиране на приложението на iPad, е, че са добавили Timeline. Съобщенията в новинарския поток са видими почти моментално и при придвижване надолу не се изчаква, както беше досега, за да се заредят следващите 20 съобщения, което накъсваше работата с приложението.

С това Facebook приложението за iOS изцяло се доближава до десктоп версията, с която сме свикнали да боравим. Бързината и плавното придвижване в новинарския поток са наистина приятна придобивка. Друго полезно подобрение е боравенето със снимки. Отварят се по-бързо, най-вече защото се отварят в същия прозорец, а не в нов, както беше досега. Има поле за коментари, което е по-голямо и позволява по-лесна работа. Затварянето на снимките е лесно и бързо и става само с един клик.

Можете да свалите новата версия на приложението тук.

Подобни статии:

1. LinkedIn пуснаха ново приложение за iPad
2. WiFi – Free : Българско мобилно приложение в Топ 10