Нарисувай си държава

Любослава Русева

На 1 април 1940 г. генералисимус Франсиско Франко издава указ за изграждането на мемориален комплекс в Долината на падналите, който да събере „цялата история на Испания – такава, каквато бе, и каквато започна да се пише на 18 юли 1936 година” (датата е известна с паролата, дадена под формата на метеорологичен радиобюлетин: “Над цяла Испания небето е безоблачно“, с която започва метежът на фалангистите срещу републиканците).

За целта Франко привиква в кабинета си известните архитекти Педро Мугуруса и Диего Мендес и за около час им описва как си представя комплекса, върху който ще бъде поставен най-високият (150 метра!) кръст в света. Вместо да обяснява какви са изискванията му, каудильото грабва цветните моливчета и започва да рисува. Впоследствие той лично контролира строителството и продължава да наставлява архитектите с надраскани на коляно скици. По време на една от срещите им, която продължава не повече от половин час, Мугуруса възкликва: „Каудильо, Вие поставихте архитектурен рекорд!“

 

Докато нахвърляше на листче собствения си проект за преустройство на т. нар. Военно НДК, премиерът Бойко Борисов – вероятно без да знае, разби на пух и прах рекорда на Франсиско Франко. Преди броени дни той нарисува за 15 минути вътрешен архитектурен план за новата сграда на Софийския районен съд и обясни, че сам е направил финансовия разчет – 30 милиона лева!

Според репортажите за това историческо събитие, Борисов отишъл на крака в кабинета на временния председател на СРС Методи Лалов и лаконично изложил визията си за вътрешния дизайн на т. нар. военно НДК и на сградата на бившето ГУСВ, които трябва да подслонят районните съд и прокуратура. Специално заради вътрешния министър Цветан Цветанов той започнал и да чертае с думите: „За Цецо да го нарисувам бившото ГУСВ. За шест милиона и половина го ремонтираме”, след което смело прокарал четири успоредни линии…

Планът (по „Медиапул“) всъщност бил следният:

През юни 2013 г., точно преди изборите, срещу 10 млн. лева военното НДК ще отвори врати като Наказателно отделение на Софийския районен съд. Отделно 4 милиона лева ще бъдат похарчени от Столичната община за преместване на трамвая от бул. “Скобелев” и махането на релсите от тунела под НДК, където вече ще минават само автомобили. Малко над 6 милиона лева ще бъдат отпуснати за сградата на ГУСВ, която ще приюти Гражданското отделение на районния съд. Ремонтът там ще е готов до януари следващата година. Сегашната сграда на районния съд ще бъде новият подслон за Софийския окръжен съд и съответната прокуратура. Служителите на регионалното министерство, които сега се помещават в сградата на ГУСВ, пък ще бъдат пратени някъде зад столичния КАТ.
Самият Бойко Борисов „нарисувал“ схемата ето така:

“Взимаме сега (от военното министерство) и го прехвърляме тука (на правосъдното)… Тука има една зала, подобна на НДК (зала 1 на НДК) за около 2000 души. Тя така се пада под наклон, тука има един огромен екран (рисува го). Това нещо тука ще сложим и още пет-шест милиона като за начало.“

За повече прегледност той показал нарисуваното на съдия Лалов с допълнителни разяснения:

„Това тука се маха (залата във военното НДК). Ето така ще изглежда и тука правим, колко бяха – 35 съдебни зали. Няма да са точно 35, защото тука има поне 10 съдебни зали, които могат само да се накичат с тия, нали, съдийските атрибути, банка, столове, каквото е в специализирания съд, същата архитектура, така да го кажем.“

Дали защото съдия Лалов не разбрал, или премиерът бил във вихъра на вдъхновението, последвали още рисунки:

„Тя (сградата на военното НДК) е хубава, модерна, по тертип и тука правим 30 съдебни зали. Паралелно с това даваме 4 милиона на Столична община и трамвая на “Скобелев” ще го извадиме, няма да минава отдолу, а ще минава тук по “България” и нагоре (отново чертае). Тунелът ще е само за автомобили от Петте кьошета до “Макдоналдс” на НДК. Улицата ще я разширим по посока на двора. Тоя двор е голям (рисува), не ви трябва толкова, дали 3-4 метра ще се дръпне навътре.”
Вниманието на вицепремиера Цветанов отново било изострено с допълнителни скици:
“500 са в тия четири етажа на ГУСВ. Има два етажа отгоре и те са на МРРБ, които ги взимам с постановление и ги давам пак на Ковачева, индиректно, фактически, на вас (на съда). Стават шест (етажа, рисува). Тука покривче (рисува покривче), керемидки (рисува и тях), всичко ново трябва да е и тука и слагам още 500 съдии.”
Доволен от себе си, Борисов се изправил, но на изпроводяк все пак лекичко се притеснил:
“90 човека от МРРБ с кански писък се носят. Тия къде ги сложих? (за хората, които работят в двата горни етажа на ГУСВ)“.

Срещата, твърдят хроникьори, продължила не повече от 20 минути. В името на рекорда – Бойко Борисов нарисувал всичко това за една трета от времето, за което испанският генералисимус едва успял да очертае контурите на Долината на падналите…

Впрочем Франко остава назад в художествената самодейност не само по линия на архитектурата. Преди шест години светът научи, че той разнообразявал ежедневието си на военен в Мароко с рисуване, след като три негови картини бяха пуснати на търг от севилската аукционна къща AIG. Предоставени от дъщеря му – Кармен Поло, те изобразяваха човек край езеро, малка църква и седящи пред къща мароканци в традиционни носии, но по мнението на културния критик на “Ел Мундо” Рикардо Барнатан работите не блестели с нищо оригинално и показвали, че са дело на аматьор.

Само за сравнение: през същата 2006 г., в качеството си на столичен кмет, Бойко Борисов неочаквано разкри една от малките си тайни – обича да рисува. По-точно да прерисува. Най-силен бил в “Слънчогледите” на Ван Гог, които му „ставали като истински”. По онова време бившият главен секретар на МВР призна в интервю за “Труд”, че ставал посред нощ, за да работи с четката. Научил го негов служител в охранителната му фирма, който бил студент в Художествената академия. Студентът показал на Борисов как да опъва платната и да ги грундира, преди да положи боите. След като завършел картината, бъдещият премиер се подписвал и поставял платното в рамка.

За разлика от Борисов, Франко имал комплекс на самодеец и никога не показал на приближените си министри свои картини от „мароканския период”. Дори пред талантливото мекотело Мугуруса изпитвал притеснения. Често търсел и професионални мнения за художници като Дали и Пикасо, които по време на неговия режим се махнали от Испания. Искал да стане „поне наполовина Пикасо”, но знаел, че „няма да мога, дори да притежавам целия свят.”

Малко, след като ГЕРБ взе властта, Бойко Борисов продължи да рисува и по време на правителствени заседания. „Той има потенциала на Пикасо в изкуството”, каза културният министър Вежди Рашидов, а столичен вестник публикува няколко скици на премиера – кръст, две бурми и болт в проекция. Мнението на д-р Йордан Йорданов, началник на отделение в Центъра по психично здраве и превенция във ВМА в София, беше, че те са рисувани от човек, който се намира в сложен етап от живота си. “Ако приемем, че болтът е “Аз”-ът на автора, то той не е никъде, не е вътре, дори е в процес на разминаване с бурмата, т.е. с целта.”

От същия синдром, казват, страдал и Франко, който от един момент нататък престанал да се интересува от друго, освен от футболните си увлечения. През 1943 г., например, „Барселона” губи от ”Реал Мадрид” в полуфинал за Купата на Генералисимус Франко след намесата на директора на сигурността на Франко, който напомня на играчите на Барса, че имат възможността да играят единствено и само заради “щедростта на режима”.

Съперничеството между „Реал” и „Барселона” датира от първите години на испанския футбол, но неговият връх е през 30-те години на миналия век, когато избухва Гражданската война. Франко лобира за „Реал” и стига дотам, че през март 1938 г., малко преди окупацията на Каталуня, офисите на „Барселона” са разрушени от бомба.

По онова време Испания е в тежка финансова криза, но генералисимусът играе по цели нощи на карти. Каудильото почти не спи, докато пляска белот „на вързано”, залагайки собствените си скъпоценности и предимно държавата…

В това отношение българският премиер Борисов, злослови Томас Розер от „Ди Велт”, отново превъзхожда Франко. Цитирайки в. „Преса”, Розер упреква нашия министър-председател за интересен конфликт в упражняването на конфликт на интереси:

„В дъното на светското пътуване на българския отбор “Витоша” – Бистрица към Черно море е една изгубена игра на карти. Понеже централният нападател и премиер Бойко Борисов изгубил на карти от съпартиеца си Емил Димитров, трябвало да му изпълни едно желание. С желанието си скандално известният представител на ГЕРБ надали е предизвикал недоволството на премиера – “Бистрица” да излезе в приятелски мач срещу “Чавдар” – Етрополе, собственик на който е Димитров… И така, под ръководството на Борисов и Димитров, двата отбора се качват на Ербъса на българското правителство – самолетът откарва косматите футболни прасци на приятелски мач във Варна”…

Наскоро в Испания почина Мануел Фрага Ирибарне, който беше последният жив министър от правителството на Франко, изпълнявал длъжностите министър на туризма и на информацията. Преди да си отиде от този печален свят, той разказва, че властта заслепила каудильото до степен да не забелязва какво се случва в държавата и как живеят т.нар. обикновени хора. Франко, според Ирибарне, започнал да се разпорежда с Испания като с лична собственост, и тъй като критичните гласове били твърде слаби, не можел да си даде реална сметка за своите действия. За един изкълчен крак, например, каудильото привиквал всички светила в медицината – не само травматолози, но и гастроентеролози, офталмолози и т.н., смятайки, че те са длъжни да го обгрижат дори посред нощ.

Тук Бойко Борисов също вече догонва Франко, за което свидетелства обстоятелството, че наскоро изпрати правителствения самолет да транспортира външния министър Николай Младенов от резиденция „Евксиноград” (където Младенов се гмуркал и си разтегнал мускул на крака) до правителствена болница в София (където бил свикан едва ли не консилиум от най-опитни специалисти). Премиерът, казват, звънял на шефове на сума ти столични болници, като че във Варна няма медицинско обслужване и хората там изобщо не се разболяват…

„Премиерът управлява държавата като султан, все едно тя е негова лична бащиния”, коментира с възмущение лидерът на БСП Сергей Станишев, но Борисов подмина репликата с пренебрежение, без дори да хвърли вината за разтегнатия мускул върху тройната коалиция. А спокойно можеше да го направи – така, както шляпа карти, с весел непукизъм. Все пак страна, която се управлява с рисунки на листче и никой от управляваните не реагира на художествената (и не само) самодейност, напълно заслужава и такава подигравка.

Сп. „Тема”

Прочети цялата новина

Свързани новини: