Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Съ-основателят на The Pirate Bay Готфрид Свартхолм (Gottfrid Svartholm) е бил арестуван от камбоджанската полиция в четвъртък в столицата Пном Пен - градът, който основателят на известния торент сайт избра за свой дом преди няколко години. TorrentFreak цитира свои местни източници, които твъ...

Share on Facebook

Обикаляйки чудно красивата Родопа планина, за да укрепва европейското развитие на страната в тази крепост на българщината, вътрешният министър Цветанов Цветанов мечтателно пророкува чудеса, но само в случай, че отново управлява ГЕРБ. Самодивите само му се дивят!

Мисля обаче, че скромничи. Чудесата са налице и към днешна дата.

Би Би Си разпространи преди дни старата ( като за нас) новина, че България държи световен рекорд по убийства на президенти на футболни отбори. Не е ли чудо? И не е ли малко чудно, че точно Цветанов не коментира този факт от собствения му гардероб със скелети, а разглаголства днес предизборно на партийно събрание в Смолян по въпросите на инфраструктурата и бизнеса:
”Обществото трябва да разбере, че вложените средства в инфраструктурата се правят, за да се създаде необходимата бизнес среда и инвестиции. Сега държавата вече има възможности за увеличаване на доходите“, заявил Цветанов, според агенция „Фокус”.
И още:
”Обсъждаме в правителството и с премиера увеличаване доходите на хората. За нас това е най-важната тема”
За да не залитам под влиянието на някакви свои пристрастия, ще цитирам чужди авторитети ( то български и без това си нямаме) за някои от чудесата, които вече са сътворени от ГЕРБ. При това избирам само най-пресните наблюдения на чужди издания ( извън споменатото по-горе чудо със световния рекорд по убийства на футболни босове).
Например меродавният за настроенията на германския бизнес вестник „Ханделсблат”, цитиран от „Дойче Веле”, пише следното за чудния бизнес климат при настоящото управление в България:

„България търси инвеститори, които да оживят икономиката й. Само че преди това правителството би трябвало да се погрижи за подобряване на условията.
Който не ползва преференциална подкрепа от Агенцията за насърчаване на инвестициите, има нелека съдба в България.
България се нуждае от чуждестранни фирми, ако желае да се утвърди като място за производство в ЕС. Затова и София активно си прави реклама пред инвеститори с помощта на кампания, финансирана от Общността.
Засега обаче без голям ефект. Преките инвестиции почти не помръдват от ниското ниво, на което са застинали, констатира Виенският институт за международни икономически сравнения в последния си доклад за развитието на конюнктурата.
Чуждите инвестиции в България през тази година вероятно ще възлизат само на около един милиард евро.
Ниските данъци и заплати не са достатъчно примамливи
При това страната наистина има предимства. Фирмите, както и частните лица са натоварени само с 10% данък – най-ниската ставка в целия ЕС.
Заплатите и надниците също са най-ниските в рамките на цялата Общност, което разбира се е много голям недостатък за местните хора.
За разлика от съседна Румъния политическото положение в България е спокойно и не парализира развитието на икономиката.
И въпреки това много фирми не са доволни от присъствието си в страната. Според анкета на Германско-българската търговска камара, всяка трета фирма НЕ би инвестирала в България повторно.
Мениджърите са особено недоволни от ниската дееспособност на администрацията, която често пъти бави важни решения.
Освен това те критикуват непрозрачността при раздаването на обществени поръчки и недостатъчна правна сигурност.
Корупцията все още остава широко разпространена, а шосейната и железопътна мрежа в голямата си част не отговарят на европейския стандарт.
Без подобрен бизнесклимат не може да функционира и експортната стратегия, която беше препоръчана от икономистите на Световната банка. В момента тя се изпълнява от правителството доста половинчато.
В периода до финансовата криза икономическата политика се концентрираше над това да стимулира търсенето на вътрешния пазар, а това в крайна сметка доведе до сапунения мехур с недвижимите имоти. И без друго потенциалът на този вътрешен пазар със само 7.3 милиона потребители е доста скромен.”

Да обобщим в едно изречение някои от чудесата, регистрирани от германците:

България би трябвало да се погрижи за бизнес условията за инвестициите, които са замръзнали, защото администрацията е неефективна и на онези инвеститори, които няма подкрепата на съответната агенция ( т.е. няма връзки- досещате се…) им е тежко в страната, в която корупцията продължава да се шири и никакви ниски данъци и заплати-бреме за самите българи- няма да привлекат фирмите, всяка трета от които не би повторила опита си да работи на територията с лошата инфраструктура ( железопътна и пътна- какви ти нови магистрали, направо не ги лови скоростомера на германската критика), управлявана доста половинчато и по отношение на експортната стратегия.

А ето и няколко чудни и съвсем пресни констатации от „Нойе Цюрхер Цайтунг” в превод от „Дойче веле” за чудния свят, който обитаваме:
„В този регион принципите на правовата държава все по-често се използват като инструмент за налагане на властта.
Проведените след 1989 година реформи се концентрираха изключително върху икономическия сектор, а насърчаването на демократичните принципи си остана повърхностно.
Българите си падат по „силната ръка”
Развитието на България по пътя към правова и демократична държава също буди загриженост.
Според резултатите от анкета на агенция „Медиана” почти една трета от населението отхвърля демокрацията, а авторитарните тенденции се радват на голямо одобрение.
От гледна точка на задълбочаващите се проблеми голяма част от населението възприема „силната ръка” като по-малкото зло.
Интервенцията на Запада показа на правителствата в региона докъде се простират границите на техните действия. В дългосрочна перспектива обаче това не е решение на проблема.
Най-голямото предизвикателство пред критичната общественост в споменатите страни си остава необходимостта да се осъзнае, че демокрацията и правовата държава са основни ценности, които трябва да се пазят и защитават.”

Не личи Цветанов да е регистрирал спомената от швейцарския вестник интервенция на Запада, с която на управниците в България е посочена границата на техните действия. Ето защо неограничено обещава нови чудеса, разчитайки явно на същата тази политическа стабилност, на която ГЕРБ се радват въпреки всичко и всички критики. Докога обаче ще трае тази идилия за властта?

Иде нов сезон в политиката и той определено ще е предизборен. Ловът на шарани в гьола уж Белене приключи, но започва затварянето на обещания в буркани за зимнина, с която властта да избута до пролетта, хранейки избирателите с надежди. Радиаторите пак ще конкурират хладилниците по градусите, които (не) излъчват. Само политическата жега ще подгрява тонуса на кампанията по преизбирането на чудотворците и Цветанов днес хвърли първата лопата предизборни съчки в партийния котел, чиято пара, по стара социалистическа традиция, вече надува свирката на заседналата ни гемия в плиткоумието на лапнишараните, готови да послужат отново за планктон на големите риби.

Share on Facebook

Кралският музей в Мариемон окончателно премахна от интернет страницата си информацията за изложбата със средновековни ръкописи. Преди това музеят промени името на изложбата от "Хиляда години писмена традиция в Македония" на "Старинни ръкописи от ХІІІ - ХІХ век". Междувременно обаче днес информацията за изложбата изцяло изчезна от предстоящите експозиции на музея.

Трагична история, написана по толкова вълшебен начин, че не ти позволява да откъснеш поглед от страниците й, докато не погълнеш и последната дума от нея. Няма вариант, при който Маркес да те разочарова, защото четейки, имаш усещането, че той е до теб, разказвайки ти шепнешком някоя магическа приказка.

„Хроника на една предизивестена смърт” е не просто разнищването на една смърт, а разнищване на целия живот, заедно с любовта, омразата, приятелството и чак до сляпото доверие в хората. Обикновените истории започват с „имало едно време”, преминават през обичайните сладникави измислици, стигайки до „заживели щастливо”. Тази история е различна. Тази започва с убийство, свършва с убийство, а между началото и края й са вплетени всички причини, довели до него. История за защитаването на семейната чест в малка общност, чиито основи съвсем лесно могат да бъдат разклатени.

Когато Анхела Викарио е върната на семейството си, сутринта след сватбата й с другоселеца Баярдо Сан Роман, братята Викарио решават да убият Сантяго Насар. И всички знаят за бъдещото убийство. И всички мълчат. Защото не го вярват. Съдбите на тези герои се преплитат по особен начин и не си сигурен дали искаш да ги съжаляваш, дали искаш да се смееш или да плачеш, заради донякъде комичното развитие на сюжета.

„В продължение на години ние говорехме само за това. Нашето всекидневно поведение, подчиняващо се дотогава на множество линейни привички, бе започнало изведнъж да се върти около един и същ общ стремеж. Кукуригането на петлите призори ни заварваше улисани в подреждането на многото свързани една с друга случайности, които бяха направили абсурдното възможно, и очевидно не вършехме това, водени от желание да си изясним тайнственото, а защото никой от нас не можеше да продължава да живее, без да узнае точно какво място и роля му е предопределила съдбата.”

Истината е някъде там.

Прочетете още ревютата на за романа на Маркес "Любов по време на Холера" на Мила Ташева, Васи, Вал Стоева и Валя Маринова.

Не пропускайте да прочете още ревюто на "12 странстващи разказа" на Милена Ташева, а малко преди да е е излязло ревюто ни за "За любовта и други демони" вече може да купите най-новото издание на книгата от "Книга за теб".

  Преди години великият китайски кормчия Мао Цзе Дун почти разруши държавата си, която управляваше, като създаде институцията „хунвейбини”. Млади момчета и момичета с червени книжки в ръце /сборник цитати от същия Мао/ т...

Twenty applicants for US citizenship, including one Bulgarian, will be taken to new heights for their swearing in ceremony - the summit of Mount Washington. US Citizens and Immigration Services is touting it as a first-of-its-kind naturalization ceremony on the highest peak in the Northeast of the USA.

Любослава Русева

На 1 април 1940 г. генералисимус Франсиско Франко издава указ за изграждането на мемориален комплекс в Долината на падналите, който да събере „цялата история на Испания – такава, каквато бе, и каквато започна да се пише на 18 юли 1936 година” (датата е известна с паролата, дадена под формата на метеорологичен радиобюлетин: “Над цяла Испания небето е безоблачно“, с която започва метежът на фалангистите срещу републиканците).

За целта Франко привиква в кабинета си известните архитекти Педро Мугуруса и Диего Мендес и за около час им описва как си представя комплекса, върху който ще бъде поставен най-високият (150 метра!) кръст в света. Вместо да обяснява какви са изискванията му, каудильото грабва цветните моливчета и започва да рисува. Впоследствие той лично контролира строителството и продължава да наставлява архитектите с надраскани на коляно скици. По време на една от срещите им, която продължава не повече от половин час, Мугуруса възкликва: „Каудильо, Вие поставихте архитектурен рекорд!“

Докато нахвърляше на листче собствения си проект за преустройство на т. нар. Военно НДК, премиерът Бойко Борисов – вероятно без да знае, разби на пух и прах рекорда на Франсиско Франко. Преди броени дни той нарисува за 15 минути вътрешен архитектурен план за новата сграда на Софийския районен съд и обясни, че сам е направил финансовия разчет – 30 милиона лева!

Според репортажите за това историческо събитие, Борисов отишъл на крака в кабинета на временния председател на СРС Методи Лалов и лаконично изложил визията си за вътрешния дизайн на т. нар. военно НДК и на сградата на бившето ГУСВ, които трябва да подслонят районните съд и прокуратура. Специално заради вътрешния министър Цветан Цветанов той започнал и да чертае с думите: „За Цецо да го нарисувам бившото ГУСВ. За шест милиона и половина го ремонтираме”, след което смело прокарал четири успоредни линии…

Планът (по „Медиапул“) всъщност бил следният:

През юни 2013 г., точно преди изборите, срещу 10 млн. лева военното НДК ще отвори врати като Наказателно отделение на Софийския районен съд. Отделно 4 милиона лева ще бъдат похарчени от Столичната община за преместване на трамвая от бул. “Скобелев” и махането на релсите от тунела под НДК, където вече ще минават само автомобили. Малко над 6 милиона лева ще бъдат отпуснати за сградата на ГУСВ, която ще приюти Гражданското отделение на районния съд. Ремонтът там ще е готов до януари следващата година. Сегашната сграда на районния съд ще бъде новият подслон за Софийския окръжен съд и съответната прокуратура. Служителите на регионалното министерство, които сега се помещават в сградата на ГУСВ, пък ще бъдат пратени някъде зад столичния КАТ.
Самият Бойко Борисов „нарисувал“ схемата ето така:

“Взимаме сега (от военното министерство) и го прехвърляме тука (на правосъдното)… Тука има една зала, подобна на НДК (зала 1 на НДК) за около 2000 души. Тя така се пада под наклон, тука има един огромен екран (рисува го). Това нещо тука ще сложим и още пет-шест милиона като за начало.“

За повече прегледност той показал нарисуваното на съдия Лалов с допълнителни разяснения:

„Това тука се маха (залата във военното НДК). Ето така ще изглежда и тука правим, колко бяха – 35 съдебни зали. Няма да са точно 35, защото тука има поне 10 съдебни зали, които могат само да се накичат с тия, нали, съдийските атрибути, банка, столове, каквото е в специализирания съд, същата архитектура, така да го кажем.“

Дали защото съдия Лалов не разбрал, или премиерът бил във вихъра на вдъхновението, последвали още рисунки:

„Тя (сградата на военното НДК) е хубава, модерна, по тертип и тука правим 30 съдебни зали. Паралелно с това даваме 4 милиона на Столична община и трамвая на “Скобелев” ще го извадиме, няма да минава отдолу, а ще минава тук по “България” и нагоре (отново чертае). Тунелът ще е само за автомобили от Петте кьошета до “Макдоналдс” на НДК. Улицата ще я разширим по посока на двора. Тоя двор е голям (рисува), не ви трябва толкова, дали 3-4 метра ще се дръпне навътре.”
Вниманието на вицепремиера Цветанов отново било изострено с допълнителни скици:
“500 са в тия четири етажа на ГУСВ. Има два етажа отгоре и те са на МРРБ, които ги взимам с постановление и ги давам пак на Ковачева, индиректно, фактически, на вас (на съда). Стават шест (етажа, рисува). Тука покривче (рисува покривче), керемидки (рисува и тях), всичко ново трябва да е и тука и слагам още 500 съдии.”
Доволен от себе си, Борисов се изправил, но на изпроводяк все пак лекичко се притеснил:
“90 човека от МРРБ с кански писък се носят. Тия къде ги сложих? (за хората, които работят в двата горни етажа на ГУСВ)“.

Срещата, твърдят хроникьори, продължила не повече от 20 минути. В името на рекорда – Бойко Борисов нарисувал всичко това за една трета от времето, за което испанският генералисимус едва успял да очертае контурите на Долината на падналите…

Впрочем Франко остава назад в художествената самодейност не само по линия на архитектурата. Преди шест години светът научи, че той разнообразявал ежедневието си на военен в Мароко с рисуване, след като три негови картини бяха пуснати на търг от севилската аукционна къща AIG. Предоставени от дъщеря му – Кармен Поло, те изобразяваха човек край езеро, малка църква и седящи пред къща мароканци в традиционни носии, но по мнението на културния критик на “Ел Мундо” Рикардо Барнатан работите не блестели с нищо оригинално и показвали, че са дело на аматьор.

Само за сравнение: през същата 2006 г., в качеството си на столичен кмет, Бойко Борисов неочаквано разкри една от малките си тайни – обича да рисува. По-точно да прерисува. Най-силен бил в “Слънчогледите” на Ван Гог, които му „ставали като истински”. По онова време бившият главен секретар на МВР призна в интервю за “Труд”, че ставал посред нощ, за да работи с четката. Научил го негов служител в охранителната му фирма, който бил студент в Художествената академия. Студентът показал на Борисов как да опъва платната и да ги грундира, преди да положи боите. След като завършел картината, бъдещият премиер се подписвал и поставял платното в рамка.

За разлика от Борисов, Франко имал комплекс на самодеец и никога не показал на приближените си министри свои картини от „мароканския период”. Дори пред талантливото мекотело Мугуруса изпитвал притеснения. Често търсел и професионални мнения за художници като Дали и Пикасо, които по време на неговия режим се махнали от Испания. Искал да стане „поне наполовина Пикасо”, но знаел, че „няма да мога, дори да притежавам целия свят.”

Малко, след като ГЕРБ взе властта, Бойко Борисов продължи да рисува и по време на правителствени заседания. „Той има потенциала на Пикасо в изкуството”, каза културният министър Вежди Рашидов, а столичен вестник публикува няколко скици на премиера – кръст, две бурми и болт в проекция. Мнението на д-р Йордан Йорданов, началник на отделение в Центъра по психично здраве и превенция във ВМА в София, беше, че те са рисувани от човек, който се намира в сложен етап от живота си. “Ако приемем, че болтът е “Аз”-ът на автора, то той не е никъде, не е вътре, дори е в процес на разминаване с бурмата, т.е. с целта.”

От същия синдром, казват, страдал и Франко, който от един момент нататък престанал да се интересува от друго, освен от футболните си увлечения. През 1943 г., например, „Барселона” губи от ”Реал Мадрид” в полуфинал за Купата на Генералисимус Франко след намесата на директора на сигурността на Франко, който напомня на играчите на Барса, че имат възможността да играят единствено и само заради “щедростта на режима”.

Съперничеството между „Реал” и „Барселона” датира от първите години на испанския футбол, но неговият връх е през 30-те години на миналия век, когато избухва Гражданската война. Франко лобира за „Реал” и стига дотам, че през март 1938 г., малко преди окупацията на Каталуня, офисите на „Барселона” са разрушени от бомба.

По онова време Испания е в тежка финансова криза, но генералисимусът играе по цели нощи на карти. Каудильото почти не спи, докато пляска белот „на вързано”, залагайки собствените си скъпоценности и предимно държавата…

В това отношение българският премиер Борисов, злослови Томас Розер от „Ди Велт”, отново превъзхожда Франко. Цитирайки в. „Преса”, Розер упреква нашия министър-председател за интересен конфликт в упражняването на конфликт на интереси:

„В дъното на светското пътуване на българския отбор “Витоша” – Бистрица към Черно море е една изгубена игра на карти. Понеже централният нападател и премиер Бойко Борисов изгубил на карти от съпартиеца си Емил Димитров, трябвало да му изпълни едно желание. С желанието си скандално известният представител на ГЕРБ надали е предизвикал недоволството на премиера – “Бистрица” да излезе в приятелски мач срещу “Чавдар” – Етрополе, собственик на който е Димитров… И така, под ръководството на Борисов и Димитров, двата отбора се качват на Ербъса на българското правителство – самолетът откарва косматите футболни прасци на приятелски мач във Варна”…

Наскоро в Испания почина Мануел Фрага Ирибарне, който беше последният жив министър от правителството на Франко, изпълнявал длъжностите министър на туризма и на информацията. Преди да си отиде от този печален свят, той разказва, че властта заслепила каудильото до степен да не забелязва какво се случва в държавата и как живеят т.нар. обикновени хора. Франко, според Ирибарне, започнал да се разпорежда с Испания като с лична собственост, и тъй като критичните гласове били твърде слаби, не можел да си даде реална сметка за своите действия. За един изкълчен крак, например, каудильото привиквал всички светила в медицината – не само травматолози, но и гастроентеролози, офталмолози и т.н., смятайки, че те са длъжни да го обгрижат дори посред нощ.

Тук Бойко Борисов също вече догонва Франко, за което свидетелства обстоятелството, че наскоро изпрати правителствения самолет да транспортира външния министър Николай Младенов от резиденция „Евксиноград” (където Младенов се гмуркал и си разтегнал мускул на крака) до правителствена болница в София (където бил свикан едва ли не консилиум от най-опитни специалисти). Премиерът, казват, звънял на шефове на сума ти столични болници, като че във Варна няма медицинско обслужване и хората там изобщо не се разболяват…

„Премиерът управлява държавата като султан, все едно тя е негова лична бащиния”, коментира с възмущение лидерът на БСП Сергей Станишев, но Борисов подмина репликата с пренебрежение, без дори да хвърли вината за разтегнатия мускул върху тройната коалиция. А спокойно можеше да го направи – така, както шляпа карти, с весел непукизъм. Все пак страна, която се управлява с рисунки на листче и никой от управляваните не реагира на художествената (и не само) самодейност, напълно заслужава и такава подигравка.

Сп. „Тема”

Популярната китайска научнофантастична трилогия „Три тела” („Three Body”) от Лиу Цъйшин, с тираж над 400 000 продадени екземпляра в Китай, ще бъде преведена на английски език, съобщава Publishing Perspectives.

Това е първата китайска научнофантастична трилогия, носител на множество награди, която ще бъде преведена изцяло на английски. Преводът на творбата ще отнеме едва 6 месеца, според подписания договор, което е „невероятен скок за китайската научнофантастична индустрия”, посочва китайското онлайн издание People’s Daily Online.

Романът, който разказва историята за вековен конфликт и войни между извънземен вид и човечеството, ще бъде издаден, едновременно в печатен и в дигитален формат, съвместно от China Educational Publications Import and Export Corporation, Ltd. и SFW.

Въпреки че издателите са уверени в успеха на трилогията, авторът Лиу продължава да изпитва съмнения относно реакцията на западната публика към творбата си.

„Дали американците могат да разберат китайската научна фантастика остава големият въпрос. Америка продължава да е меката научната фантастика, а ние де факто се опитваме от периферията да въздействаме на центъра”, споделя Лиу.

„Най-важното е да демонстрираме, че представата за китаеца като трудолюбив селянин, забил поглед в земята и обърнал гръб на небето, е отживелица и че нашата визия за вселената се развива.”, допълва авторът.

Научната фантастика навлиза в Китай по времето на управлението на династията Цин (1644-1912). Тогава на нея са гледали като на начин обикновените китайци да бъдат „просветлени”. Оттогава единствената китайска фантастика, която спорадично е била превеждана на чужд език, са късите разкази.

В типичния му стил Бойко Борисов е в състояние да превърне всеки казус от национален и дори международен мащаб, до който се докосне, в бутафорна бухалка срещу посочения от самия него актуален за момента, но не непременно истинския противник.

Този феномен можете да разпознаете с лекота в употребата на каузата за спиране на проекта АЕЦ „Белене”, на което той се противеше три години и никога не спомена като задача в битността си на опозиционно агитиращ столичен кмет и партиен лидер. Веднъж прекрачил през този атомен съветски труп обаче, разменяйки го срещу други наследени от съветската колонизация скелети в енергийния ни гардероб, той го разхожда из публичността за щяло и не щяло. Сега вече го навърза и му дърпа конците в театъра около фамозното построяване с европейски пари на един лъч от софийското метро ( което вчера беше превърнато от БНТ в тема, заела цели 12 минути от ефира на централната информационна емисия).

Защо му беше нужно да се връща към АЕЦ „Белене” и да повтаря в транс сравнението с парите, похарчени там, с милионите, подарени от ЕС за една доста тъжно закъсняла с десетилетия ( че и повече от век дори в сравнение с Будапеща, да речем) транспортна придобивка за един български град?

Отговорът можете да откриете в онова, което Борисов и компания- а компания в това отношение му правят именно най-злите му врагове ( на думи) по въпросите на ядрената енергетика, искат да прикрият. Едните, от лагера на Борисов, говорят вдъхновено за пренасочването на интереса към репликата на АЕЦ „Белене” в действащата АЕЦ „Козлодуй”, а другите мълчат със същото дръзновение. Големи пари, големи комисионни и голям, стратегически интерес на Русия са заровени в този заден двор на Европа!

В книгата „Ядреналин”, на която съм съавтор с Георги Котев, бившият дългогодишен специалист от централата се аргументира с многобройни факти и документи за доказване на твърдението, че всъщност проектът АЕЦ „Белене” е беден роднина на действащата всекидневно корупционна схема за източване на стотици милиони левове от пипалата на партийно безцветния октопод, чиято партийна глава се мени, но лепкавите пипала –не.

Нещо повече, още на онзи етап от написването на книгата, когато малцина вярваха във волята на Борисов да спре безумието АЕЦ „Белене” ( а мнозина се подиграваха на твърдението ми, че дори Борисов не може да обоснове необходимостта от многомилиарден ядрен абсурд в България и ще бъде принуден от неумолимата логика да го прекрати), Георги Котев твърдеше, че т.н. втора атомна всъщност е само димна завеса за отвличане на вниманието за ставащото в АЕЦ „Козлодуй”.

Вижте статията на Георги Котев, публикувана в неговия блог, актуализираща тази теза към днешна дата.
„31 Август 2012
ГЕОРГИ КОТЕВ
Владимир Уручев е втори мандат евродепутат от ПП ГЕРБ. Да припомним, че когато се създава ПП ГЕРБ (3 декември 2006 г.) Уручев е главен инженер на блокове от 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй”. През периода 2003 – 2006 години се „усвояват” едни 600 000 000 (шестстотин милиона) лева, за „спасяването” на блокове 3 и 4, чието окончателно затваряне е договорено с ЕС за …31 декември 2006 г. 28 дни след създаването на ПП ГЕРБ.
На 31 декември 2006 г. блокове 3 и 4 наистина окончателно са спрени от експлоатация, но никой не се сеща да се търси сметка на някого, за „усвоените”, но не възвърнали се стотици милиони.

На 1 януари 2007 г. България е приета за член на ЕС. През месец май 2007 г. в България за първи път са проведени избори за членове на Европейския парламент и, о, чудеса! На трето място в листата на ПП ГЕРБ е Владимир Уручев и естествено е избран за член на Европарламента. До тогава никога през живота си не се е занимавал с политика. А и след това никой не помни такова нещо да се е случвало.

През 2009 г. ГЕРБ печелят парламентарните избори и съставят правителство. През същата година Уручев е избран за още един мандат в ЕП. В началото на месец май 2008 г. почти всички родни медии „бият барабана”, че Владимир Уручев ще съветва новоназначения изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй” Валентин Николов. Същите тези медии, обаче, небрежно пропускат да отбележат, че Уручев не е просто съветник, а е назначен за член на Съвета на директорите на АЕЦ-а. Подробности!?

За шеф в Съвета на директорите е назначена и 27-годишната Марина Армутлиева, с екологична диплома и с нулев професионален опит в която и да е сфера.

Малко преди това Министерският съвет е приел решение за спиране на проекта АЕЦ „Белене”, но за сметка на това да удължи проектния ресурс на действащите в АЕЦ „Козлодуй” блокове 5 и 6, и строителството на нов 7-ми блок. Малка подробност е, че блокове 5 и 6 нямат нужда от мероприятия и харчене на пари, за да им се удължава каквото и да било. Но нека видим за какви суми идва реч.

266 милиона евро ще струва удължаването на живота на блокове 5 и 6. Около 8 милиарда евро ще струва 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй”, съобщава лично новия директор Николов. Още една малка подробност е, че сумата за изграждането на 7-ми блок е почти равна на тази, която се предвиждаше за два блока в проекта АЕЦ „Белене”.
Нека повторим! Блокове 3 и 4 бяха обречени, но това не попречи да се „усвоят” 600 милиона лева. Няма нужда да се удължава нищо на блокове 5 и 6, но това не пречи планиране на „усвояване” на нови над 500 милиона лева. И от 7-ми блок няма нужда, но за сметка на това ще струва два пъти по-скъпо. И във всички тези „мероприятия” е замесен евродепутата от ПП ГЕРБ Владимир Уручев!
Но и това не е края на приказката.
В началото на август 2012 г. Държавен вестник публикува Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДПРАО). Малка поправка в новия правилник допуска вече предприятието ДПРАО да не е собственик на дадено ядрено съоръжение, което ще се извежда от експлоатация, а само да сключва договор за същата дейност със собственика.. Като се има предвид бавеното с около една година прехвърляне на блокове 3 и 4 под управлението на ДПРАО, не буди никакво съмнение, че тази поправка в Правилника цели бъдещо източване на фонда за извеждане на ядрени мощности от експлоатация, който възлиза на около 3 милиарда лева.

И в този същият момент на хоризонта отново се извисява лицето Владимир Уручев. Паралелно с изменението на устройствения Правилник на ДПРАО в Управителния съвет на предприятието е направена малка промяна. На мястото на Йордан Георгиев (БЕХ) е назначен Владимир Уручев (ЕП, АЕЦ „Козлодуй”). Така вече от няколко дни този неуморен труженик няма и минутка свободно време, защото работи на непрекъснат, трисменен режим. От 0 до 8 часа му отиват за депутатските задължения в Европарламента. От 9 до 16 се труди за сигурността и просперитета на АЕЦ „Козлодуй”, а през последните осем часа от денонощието се грижи за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Впечатляващо, нали?

Ако отидете на сайта на ДРАО, обаче, няма да откриете поименен състав и визитки на членовете на Управителния съвет! Подробности! Благата вест, за геройското себераздаване на Уручев ни съобщава само местният козлодуйски вестник в статия, по повод промените в Правилника на ДП РА.”

Share on Facebook

За да обикнете българската литература, трябва да срещнете някой, който да ви я разкаже с любов. Не за хабилитация и дисертация, а просто от любов. Имаше такива хора някога, а може и още да има. Лично ние имахме късмета да се докоснем до една учителка по литература в Пазарджик, г-жа Енева, която с обикновени, но красиви думи, без дискурси и наративи, ни разказа за Ботев и Вазов с думи прости и красиви. Защото, ако не можеш да кажеш едно нещо просто, ти просто нямаш какво да кажеш. И почваш да усукваш идейната си несъстоятелност с катове мъчни думи, белким никой не разбере.

Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. СИМЕОНОВДЕН, Летен Симеон Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.

Професионалната социална мрежа LinkedIn бе сполетяна от фишинг атаки. Това стана ясно, след като официални представители на компанията потвърдиха новината за британските онлайн медии. Потребителите на социалната мрежа са изправени пред сериозна атака, но не е толкова трудно да се защитят. „Фишингът“, или начинът на злонамерените потребители да откраднат лична информация, е под формата на имейл, който е озаглавен „LinkedIn Reminders“.

Поредните опити за кражба на лични данни този път се насочиха към LinkedIn. Чрез тях се цели кражба на лични данни като профилна информация, данни на кредитни и дебитни карти, банкови сметки и т.н. Съдържанието на писмата, които всеки един от нас може да получи в LinkedIn, гласи: „visit your InBox now’ (sic) and to ‘adjust your message settings“. Ако получите подобен имейл, който в същото време има за подател reminders@assassins-linkedin.com, не го отваряйте, а направо го изтрийте.

Освен да изтриете подозрителния мейл, от социалната мрежа съветват внимателно да се запознаете с правилата, които LinkedIn са изготвили именно за да пазят своите потребители от подобни атаки. Трябва да сте внимателни относно електронната поща, която получавате откъм социалната мрежа, за да не останете неприятно изненадани. Препоръчваме ви, ако нямате представа кой е подателят, директно да триете писмото и да не го пазите.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. LinkedIn Индия достигна 15 милиона потребителя
2. LinkedIn залага на журналисти, не на алгоритми

Facebook потвърдиха, че следващата седмица ще пуснат нова възможност за таргетирана реклама по имейл адреси, телефонни номера, ID-та на игри и потребителски имена. Тази възможност се предоставя само на големите рекламодатели, които имат голям бюджет и работят директно с търговски представител на Facebook. Тази новина се появи за първи път днес в InsideFacebook, които цитират бъг в системата, който е позволил да се види тази нова възможност във Facebook Power Editor, преди да бъде официално обявена от Facebook.

Facebook планираха пускането на тази нова опция за някоя от следващите седмици, но този „бъг“ хвана екипа на Facebook неподготвен и го принуди да обясни какво точно планират.

От компанията пуснаха съобщение, в което обясниха, че това ще защитава потребителите и тяхната информация – имейл адреси, потребителски имена и телефонни номера – чрез процес, който наричат „хеширане“ (hashing). Той позволява на рекламодатели да достигнат до потребителите, без да имат директен достъп до тяхната лична информация. “Всяка лична и идентифицираща информация ще бъде „хашната“, преди да бъде качена във Facebook“, казаха от компанията.

Facebook настояват, че новата система за „хеширане“ ще защитава личната информация на потребителите. Защитата на личните данни във Facebook, а и не само, се дискутира постоянно от всички заинтересовани страни. Това кара компанията да търси възможности да отговори на очакванията на своите потребители – както индивидуални, така и корпоративни. Намирането на правилното решение не е лесно, защото винаги има недоволни. Но новата възможност е стъпка в правилната посока, която предстои да видим как ще бъде реализирана.

Маркетолозите отдавна се оплакват от невъзможността да вкарат във Facebook данни за своите клиенти, които те вече са събрали. Новата функционалност им развързва ръцете да таргетират с конкретно послание клиентите, които вече са закупили продукт от тях. Например търговец на мобилни телефони може да ползва ID-тата на своите клиенти, за да ги таргетира с промоционална отстъпка за нов модел телефон. Или банка може да таргетира своите лоялни потребители с нова услуга, специално разработена за тях.

От началото на следващата седмица тази възможност за таргетиране на реклами ще бъде достъпна само за т.н. „managed“ рекламодатели — тези, които получават директна подкрепа от Facebook. Възможностите и очакванията от страна на бизнеса са огромни, затова с интерес очакваме пускането на тази опция от Facebook през следващата седмица.

Снимка: InsideFacebook

Подобни статии:

1. Ръководство за таргетирана реклама в Twitter [Инфографика]
2. Google+ пуска check-in за мобилни телефони

Търсачката на Microsoft Bing се сдоби с нова възможност, която позволява да търсите конкретна снимка сред публикуваните снимки от ваши приятели или страници, които следвате във Facebook. Просто отивате на специално създадения FriendsPhotos и се логвате със своя Facebook профил. След това остава само да дадете разрешение за достъп на приложението до вашите данни във Facebook и това е всичко. Пред вас изниква табло със снимки, подобно на Pinterest, като има две падащи менюта – „Recent photos“ и „Your Photos“. Първото дава възможност да видите снимките, които са качени от вашите приятели, а второто е табло с вашите снимки във Facebook.

Друга възможност e да търсите в полето за търсене на Bing. Изписвате име на приятел във Facebook и веднага виждате всички снимки, които са качени от него в социалната мрежа:

Можете да търсите и свои снимки, на които сте отбелязани във Facebook. Ето пример:

Полезно, нали? Хайде, днес е събота, имате свободно време. Разгледайте възможностите на FriendsPhotos от Bing. Само предупреждавам, че може да ви отнеме няколко часа, пристрастяващо е!

Снимки: Bing

Подобни статии:

1. Bing добави куп локации благодарение на Nokia
2. Bing сплашва Google с Facebook и Twitter

Колкото и интересно да ви звучи тази статия, искаме да ви предупредим още от самото начало, че не смятаме да ви показваме начин за това в България, а да анализираме случай, който има място в световната мрежа. Става въпрос за това как можете да потърсите спокойно наркотици в Google и да попаднете на напълно релевантни резултати. Онлайн изданието ABC Ballarat ни описва именно такъв случай.

След като решите да си потърсите екстази в Google, единственото, което трябва да направите, е да напишете ключова фраза „buy ecstasy“ и да разгледате резултатите. Ще се учудите, но в SERPs се показват страници, които наистина дават реален доставчик на гореспоменатия наркотик. Още по-учудващо е, че там ще намерите телефон, Skype и имейл за контакти с въпросното лице. В повечето случаи обаче резултатите са трудни за проследяване от органите на реда в различните държави поради анонимни мрежи или сървъри, които не отговарят на реалното местоположение на „търговците“.

Оказва се също така, че социалните мрежи също имат основен принос за това. Хората, продаващи различни опиати и други наркотични вещества, използват основно Facebook с фалшиви профили, за да могат да се свържат с потенциални потребители. Там се разменят контакти и дори договарят малки сделки. Доскоро властите напълно подценяваха този вид канали за разпространение на дрога, но в последно време започват да се присещат и поставят под сериозен контрол Facebook, Twitter, Google+ и други социалки.

Направихме си малък експеримент и се оказа, че в България също можете да попаднете на подобни случаи, използвайки търсещи машини. Резултатите, разбира се, в повечето случаи са с цел шега и не са реални, но ако човек бъде малко по-търпелив и знае как правилно да си служи с филтри и знаци, може и да успее спокойно да намери това, което търси. Все пак на този етап няма подобни реални случаи у нас.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. Как да намерим най-добрите SEO-та в света
2. Новата социална търсачка на Google – Search+Your World

На 30 август 2012 г. почитателите на изобразителното изкуство в Чикаго имаха възможност да присъстват на откирването на поредната изложба на художници от базирания в столицата на българската емиграция Съюз на български художници в Америка. В самия център, в така наречената Галерия на президентите на Харолд Вашингтон Колеж с адрес 30 E. Lake Street. Изложбата се нарича „Езикът на розите” и се състои от картини и скулптурни произведения (смесена техника). Те варират в зависимост от конфигурацията на абстракцията на авторите и представят широк спектър от стиловете на художниците. В изложбата участват ...

В екшън филмите сме свикнали да виждаме как красиви дами на високи токчета и дълбоки деколтета смазват от бой лоши момчета. В действителността, разбира се, всичко е различно. Те не са облечени в това, което подчертава фигурата, а с това което е необходимо съгласно устава. Те не могат да бъдат гримирани, но те знаят как [...]