Али. Кралят на света

“Легендите се създават, не се раждат” е клише, което в пълна сила намира своето място в спорта. Клише, което повечето случаи е толкова вярно и истинско, че единствено можем да слагаме конкретни имена редом до него. Мохамед Али е такова име. Име, което са чували всички, независимо от своята възраст. Име, което обаче за мнозинството от нас, децата на новия век, е прекалено забулено в своята легендарна мистичност и е загубило детайлите и човешките очертания на своята същност. А зад всяка легенда стои истински човек, със своята лична история.

Преди месец, на откриването на Олимпиадата в Лондон, си мислех точно това - че аз не знам почти нищо за Мохамед Али освен, че е бил голям боксьор и е отказал да служи в армията. Тези ми мисли обаче ме отведоха до “Кралят на света” на Дейвид Ремник, една спортна биография, която говори много не за “легендата Али”, а за “създаването на легендата Али” и “нуждата от легенда” и тогава и днес.

Защото “Кралят на света” не е просто биография на едно от големите имена на световния спорт, това е биография на американското общество, на бунта на човешкия дух във времето на 60-те и не на последно място на бокса.

А боксът сякаш е най-силната метафора на живота за чернокожите в САЩ през 60-те. Неговата символика започва още от организираните битки между робите в плантациите на южните щати и стига до големите зали на Ню Йорк и Лас Вегас и използването на боксьорите като лица на борбите за граждански права.

В свое интервю самият Али казва: “Започнах да се боксирам, защото смятах, че това е най-бързият начин да постигнеш нещо в тази страна, ако си чернокож. Аз не бях твърде блестящ в училище, не можех да стана баскетболист или футболист, защото трябваше да ходя в колеж, да имам всичките нужни степени и да съм минал изпитите. А бокьорът просто отива в залата, бие се, става професионалист, печели победа, почива и пак е на ринга. Ако е достатъчно добър, от един мач изкарва повече пари околкото играчите с топка за цял живот.”

Книгата на Ремник е биография, която по изключително увличащ и много органичен начин прескача през различни периоди и личности, разглеждайки живота им в дълбочината на взаимосвързани исторически процеси, много по-дълбоки от конкретните боксови двубои и спорта като цяло. Тя е интересен поглед и върху спортната журналистика на 60-те години в Америка, като имената на големите боксови легенди са редом до имената на големите журналисти – Норман Мейлър, Джими Канън, Робърт Липсайт и др.

Дейвид Ремник много умело използва различните източници именно, за да обрисува най-точно обстановката, в която Касиус Клей/Мохамед Али постепенно създава себе си като шампион, личност и легенда.

Защото Мохамед Али израства в очите на публиката и пресата, в ролята си на герой с годините и с действията си. В много от описваните ситуации в книгата Али не е еднозначно прав в своите решения, не е симпатичен и не е любимец нито на боксовите любители, нито на пресата. Но всичко, което се случва в последствие, той създава сам.

В лицето на историята Али не е с ореол на светец, не е дори образец за подръжание, но той е вдъхновяващ, не толкова с битките на ринга, с грациозността и бързината си, които са митологични. Той е вдъхновяващ в битката си за правото да бъде такъв какъвто е и иска да бъде, с битката да не бъде вкаран в унифициращия калъп на медиите и американското общество. Той нееднократно отказва да е “добрият негър”, отказва да е “боксьорът под опеката на мафията”, отказва да е равнодушен, кротък и незабележим.

Тази битка той започва с “голямата си уста” и разчупването на стереотипа за тихия боксьор, който не говори само с медиите, а просто си върши работата на ринга, минава през смяната на религията и името и достига своя апогей с отказа да служи в американската армия. Именно тази негова постъпка е повратната точка, която го превръща в легенда и истински вдъхновител – за новото поколение и за всяко следващо поколение.

“Той е един жив символ, противоречив и изменчив, каквито са повечето символи, който и днес продължава да бъде значещ.”

Контрастите в характера на шампиона, противоречивата му личност и все пак праволинейната твърдост да отстоява себе си и собствената си личност във време, когато много от чернокожите въобще не се осмеляват публично да се борят за своите граждански права, някак го оправдават. И не само, те го правят истински и после голям.

Защото спортът не е просто забавление за масите, не е само средство за печелене на пари, за трупане на слава и известност. Той е надежда, от една страна за самия спортист, но най-вече за хората, които той има силата да привлича към себе си и да вдъхновява. Именно затова и спортистите винаги са били некороновани владетели на света, личности, които имат силата на тялото и волята на духа, харизмата да покоряват граници, сърца и дори времето.

Ремник обаче е много умел анализатор, който не поставя абсолютни стойности както за действията на отделните личности в книгата, така и за смисъла на техните борби. В “Кралят на света” многократно се говори за красотата на бокса, за неговата символна и материална стойност, за неговата “спасителна” сила, но в края на книгата е откроена и разрушителната мощ на този “най-мъжки” спорт чрез дългосрочните му ефекти върху боксьорите.

И не на последно място, боксът като спорт, целящ зашеметяване на мозъка, се оказва неприемлив. Той олицетворява пълната липса на възможност и сам по себе си не е възможност. В него има красота – ужасяващата красота на битката, особено за неучастващите в боя, - но ако си виждал достатъчно бивши бокьори, ако си се опитвал да дешифрираш завалената им реч, започваш да се чудиш струва ли си цената тази красота? Какво достойнство има в объркаността на Флойд Патерсън? Заслужават ли си всичките тежки рани Джери Куори или призаците в главата на Уилфред Бенитес? При това тук са изброени само първокласни бойци, мъже, които са нанесли повече поражения, отколкото са понесли. А какво да кажем за претендентите, за професионалистите опоненти с характеристики 47 – 44, с уши като карфиол и завинаги отлетяло съзнание?

Какво става с тях?

За живота на Мохамед Али има създадени няколко документални филма, както и игрален филм от 2001 година с две номинации за Оскар и Уил Смит в главната роля.

Прочети цялата новина

Свързани новини: