Апостоли на свободията

Знам, че като му коментирам глупостите, всъщност му играя играта да бъде в центъра на вниманието на всяка цена, но какво да се прави: министър председателят е натоварен с толкова власт, че явно не издържа това изпитание на духа и говори като политически шарлатанин, на когото „звездите му говорят” някакви пожелателни предсказания.

Да обещаеш, че догодина поверената ти държава вече няма да е най-бедната в Европа ( след като цели три години под твое ръководство вече е била такава), както направи днес премиерът Борисов в Пловдив, е подигравка с нещастието да бъдеш български гражданин. Това дори не означава да обещаеш относителен просперитет, а всъщност, при тази очевидна липса на икономически ръст, да се надяваш друг да изпадне повече.

Не е важно да ми и е добре, важно е на Вуте да му е зле, гласи черният шопски хумор, в който обаче има самоирония. Нищо подобно не се долавя в аналогичното изявление на Борисов от днес.

Важно му е да ни „зарадва”, че ще има и по-бедни от нас. Бас държа, че именно по този начин хората схващат „класацията” по скалата на Борисов, който като една скала е заседнал на входа и изхода на медийните трибуни и прокламира минимизиране на мизерията в сравнение с други мизерници.

Нелепото обещание явно е част от самонавиването в ГЕРБ, което роди преди няколко дни бисера, изтърколил се от устата на втория човек в йерархията. Цветан Цветанов буквално даде заявка пред партийна аудитория в Смолян да се случат чудеса в България, но само ако партията му управлява втори мандат.

Самият втори мандат вече ще е чудо невиждано през изминалите 22 години, но на обикалящите продавачи на надежда на кредит им е важно да зарибят колкото се може повече почитатели на пътуващото им шоу.

С какво, питам, Борисов и Цветанов, са по-добри в това отношение от многократно изобличавания ( включително в този блог) действащ президент Първанов в правенето на егоистична политическа агитация при обиколките му из страната, използвайки за целта държавния си пост? Понеже се изживяват като недосегаеми за критика, явно не се и притесняват да се възползват от позицията си за целите на партийната агитация. И това се случва още сега, близо година преди парламентарните избори. Какво ли още ни чака, когато те наближат?

Свободни от юздите на критиката, управляващите са се превърнали отсега в апостоли на свободията в условията на демокрацията, която би трябвало да има механизми за ограничаване на управленската им лакомия за още власт.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: