"Ледената кралица": Когато желанията се сбъдват...

Сблъскайте огъня и леда, поръсете с дъжд от пеперуди и за финал пронижете небето с мълнии. Рискувате никога повече да не зърнете червения цвят, но пък ако дръзнете, може и да откриете контурите на душата си. Остава единствено да си пожелаете нещо много, много силно и току виж то се сбъднало... Звучи като перфектната формула за магически роман. Да, но нещо в рецептата за "Ледената кралица" на Алис Хофман явно е сбъркано.

Признавам си, че сюжетът ми допадна, не само защото съчетава магията с облачната реалност, а и защото намесва символизма на приказките и то не онези на Андерсен, в които винаги доброто и красивото побеждават, а тези на Братя Грим, в които чувстваш героите и техните истории по-близки и земни. Проблемът на Хофман обаче е в представянето, в наниза на добрите идеи така, че да не ти остане възможност да дишаш от вълнение.

В "Ледената кралица" липсва дълбочина и език, истински език, който да шепнеш и да се влюбваш в начина, по който звучи. Липсва и още наситеност на емоциите. На места са представени с кратки изречения, бързо и остро като в модерен роман, но чувството така и не успя да ме доближи. Всичко по-скоро напомняше поредния роман за тинейджъри, в който любовта нито е изпепеляваща, нито трагична, ако изобщо може да се нарече любов.

"Ледената кралица" е роман, който пътува нанякъде с големи амбиции, но се губи сред прекалено многото идеи, останали недоразвити. Единствено могат да трогнат темите за трасформацията и оцеляването след загубата на най-близките за теб хора, въпреки че и те звучат клиширано. Впечатляващо обаче е особеното присъствие на времето, климатът и природата, засилващи мрачните емоции и ярко контрастиращи на страстта.

А що се отнася до човешките желания, оказва се, че те са заклинания и се сбъдват по-често, отколкото предполагаме.

Прочети цялата новина

Свързани новини: