Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция

Да ви кажа – винаги ми е кеф, когато има файда от този сайт :) С голямо удоволствие при представям първа част на пътуването до Италия, осъществено и разказано от Неделчо. Приятно четене:

Когато мечтите се сбъдват (Италия)

част първа

През Загреб към Венеция

Имах си една мечта , а и не само аз. Всеки от семейството си имаше. Всички да видим цветовете на Тоскана , един да се изкъпе в Тиренско море, друг да види къде Пучини е написал Тоска и Бохеми, трети да отиде във Волтера, а къде е Волтера ли? Ами в Италия. . . Така че посоката за това лято беше ясна , а когато и едни наши приятели „прегърнаха” идеята за пътуване , оставаше да изберем маршрута, да букнем хотели / за този в Загреб благодаря на Стойчо/ и да чакаме определения час. И така тръгваме с идеята за следния маршрут: Пловдив – София- Загреб- Лидо ди Йезоло- Венеция- Верона- Монтекатини Терме- Пиза- Торе дел Лаго- Виареджо- Лука-Сиена- Волтера- Сан Джиминяно-Флоренция-Падуа-Загреб-и Пловдив.

[singlepic id=6591 w=320 h=240 float=center]

Нощта на 21 август е топла и около 4 сутринта потегляме. „Уоки токитата“ работят идеално, така че газ. Между другото тази връзка е много удобна между две коли , препоръчвам ви я. До границата освен отвратителните дупки по околовръсното на София , нищо друго за отбелязване. На Калотина заварваме това, което и очаквахме, колона от прибиращи се турски гастарбайтери. На всичкото отгоре нашата колона вървеше най-бавно, е и пред нас точно решиха да се сменят митничарите. Абе час и половина си почакахме всякък. След Ниш вече нещата се оправят. Макар и много натоварена магистралата си е друго нещо.

Белград

ни посреща с ново задръстване и ремонти в централната част. Още около час и се измъкваме. Пътувайки по пътищата на Сърбия си спомням пролетта на 2006г. , когато за пръв път минавах оттук. Тогава имах чувството , че цялата страна е под вода , автопаркът стар и изобщо всичко много “ олющено” и смачкано. Сега за 4-5 години нещата са доста променени. По-чисто и по-приветливо, с много нови бензиностанции, абе хората вървят напред. Почиваме на първото OMV след Белград и “ щурмуваме “ хърватската граница, защото имаме още доста километри до Загреб. . . . Да караш по хърватските магистрали си и върховно удоволствие, не че словенските и италианските са по-лоши, но тези специално на мен ми доставиха голямо удоволствие. Е пък как нямаще една цепнатинка или неравност. . .

[singlepic id=6600 w=320 h=240 float=center]

Както и да е , бавно , но сигурно приближавахме

Загреб

и честно да си призная малко се притеснявах , защото за пръв път карах по навигация в чужбина , но всичко бе благополучно и ето ни пред

хотел Phoenix

Хотелът наистина е чудесен относно локацията до магистралата, иначе се намира в квартала на Загреб – Сесвете, който отстои на 15 километра от центъра на града. Проблеми с резервациите нямаше / booking. com/ и ето ни във стаите, а от там първото което забелязвам са шарените букви на пекарната Тина , точно срещу хотела. От там както се оказа по-късно можете да си купите всякъкви банички мъфини, понички и един невероятен айран под името йогурт за който се връщахме няколко пъти.

[singlepic id=6596 w=320 h=240 float=center]

[singlepic id=6595 w=320 h=240 float=center]

Твърде изморени сме да ходим тази вечер до Загреб, все пак сме изминали над 900км и решаваме да се разходим из Сесвете но преди това в хотела ще има сватба. . . . Както си му е реда силна музика и клаксони огласяват квартала. Колоната от коли наистина е внушителна , при всички случаи над 50 , а булката пристига в открит кабриолет развявайки хърватското знаме!!!! [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Сватба в Загреб"][/caption]

Оставяме ги да празнуват и се отправяме към центъра на квартала, който е на 10-15 минути пеша. Тук има една красива църква, магазини, които в 8 вечерта вече не работеха , но пък работеха няколко заведения и дали защото лоша бира не съм пил, нооо Karlovacko- то си го бива. Това в кръга на шегата, но хората бяха много любезни и отзивчиви. Нищо че ние нямахме куни , нищо че те не са в ЕС / не са ли?/, познайте на какъв език се разбирахме. Много снимки направихме, много се смяхме и на надписите по къщите „Ostar pes” или зло куче, а сватбата бе в разгара си , но ние заспахме бързо, защото ни чакаше морето и Венеция!!!

На другата сутрин тръгваме веднага след закуска. Оттук имаме път около 5-6 часа до Лидо ди Йезоло, където бяхме решили да се настаним. Идеята беше да пристигнем навреме, за да имаме после време за плаж и разходка. От Загреб до словенската граница също не е далеч. Там задължително трябва да си вземете винетки, ако не – глобите никак не са малки. Но определено пътищата им са хубави. Е, ние уличихме един ремонт, който малко ни забави, но хората го правят за добро :)

Граница между Словения и Италия няма.

Минаваш веднага, без проверки. Усмивка озарява лицето ми. Отново съм на това място, отново съм в Италия. По пътя се появяват вече познатите равноподравнени лози. Триест е близо, а оттам имаме около 170 км. до Венеция. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="В Лидо ди Йезоло"][/caption]

Лидо ди Йезоло

Не правим повече почивки по пътя, искаме да пристигнем и след 2 пъти ходене най-после да се изкъпем в Адриатическо море. Хотелът, който там бе избрал баща ми, се казваше Rosana, като в цената се включваше и ползването на чадър и шезлонг на плажа. Хотелът беше на самия бряг и минути след като се настанихме се озовахме на плажа. Невероятно спокойствие и приятна атмосфера, горещ пясък, ситен като пудра захар, солено море с много рачета-всичко това на 1 място. [caption id="" align="aligncenter" width="493" caption="В Лидо ди Йезоло"][/caption]

Не чакам да сложим хавлиите си и влизам във водата. Близо 50метра навътре водата е до коленете ти, а след това става дълбоко замалко и после отново плитко-идеално място за хора, които се притесняват от дълбокото. Плувам доста, щастлива, залята отсега с множество приятни емоции. Всяка вълна носи по едно ново, приятно чувство. Радост, щастие, вълнение, много усмивки, а какво ли ще е след още няколко дни. Не, не съм чуждопоклонница в никакъв случай, но човек не може да не се радва на хубавите неща, не може да не ги признава. [caption id="" align="aligncenter" width="514" caption="В Лидо ди Йезоло"][/caption]

Тааа…колкото до Лидо ди Йезоло. В града има доста сувенирни магазини и такива за дрехи, книжарници :), много пицарии и, разбира се, сладоледи. Хубаво място. Рано на другата сутрин тръгваме с двете коли към пристанище Пунта Сабионе, откъдето ще хванем корабче за

Венеция

Успяхме да пристигнем бързо и да се качим в 9 часа. Пътят е не повече от 40 минути, а след него…Венеция ни очаква…. все така слънчева и великолепна, както я бях запомнила от предишните ни екскурзии. Този път ние сме гайдовете, ние ще развеждаме нашите приятели из основните исторически обекти.

[singlepic id=6590 w=320 h=240 float=center]

Минаваме покрай моста на въздишките, около който всичко в момента е „опаковано” в табели на Кока-Кола, явно заради ремонти. Набързо ще минем покрай двореца на Дожите, прословутият площад”Сан Марко” и църквата , носеща същото име, ще направим няколко снимки на Часовниковата кула и музея „Корер”, ще установим че броя на гълъбите на площада драстично е намалял, а след това ще изгубим малко време, обикаляйки по тесните венециански улички. [geo_mashup_map] Винаги съм се чувствала някак добре тук, винаги съм се чувствала като у дома си, за мен Венеция винаги носи едно необяснимо спокойствие, една душевна хармония, откъсва ме от ежедневието, за миг атмосферата наоколо ме пренася в онзаи велика Ренесансова град-държава. Тесните улички са малко по-спокойни от площада, тук хората са по-малко, отвсякъде висят дрехи, пространствата са малки и една двама души се разминават и без карта никога не знаеш дали отново ще се върнеш точно на това място. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Мостът Риалто"][/caption]

След дълго лутане стигаме до моста”Риалто”, откъдето решваме да се качим на гондола-все пак сме за трети път във Венеция. Прочутите лодки доста се клатят, а на гондолиерите често им се налага да се навеждат доста, за да минат под ниските мостчета-само леко повишаване на водата и това би било невъзможно. На моменти се чувствам излишна като трети човек, гледайки влюбените в съседните годноли и споделям това с нашите, при което те започват да се смеят. Разходката трае около 40 мин, след което се връшаме към площад Сан Марко и си намираме едно кафене, където да пием от страхотното италианско кафе-късо и ободряващо. Аз лчно предпочитам моето без захар –така вкусът се усеща много по-добре. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Площад Сан Марко"][/caption]

След кратката почивка решаваме, че ще се качим на Часовниковата кула, без да подозираме, че това ще е началото на едно епично изкачване на кулички, за което по-късно ще разберете. :D Все пак гледката е невероятна, а панорамните снимки стават много красиви, особено с по-добър апарат. [caption id="" align="aligncenter" width="587" caption="Венеция от горе"][/caption] И колкото и да не ми се искаше…краят наближаваше. Вече щяхме да си тръгваме. Обикновено Венеция ни изпращаше с Time to say Goodbye, изсвирена на цигулка от някой уличен музикант до корабчетата, но този път това ни беше спестено. Е, няма нищо, явно не е време да си казваме довиждане все още и оставам с надеждите да се докосна до това място поне още веднъж. :)

[singlepic id=6597 w=320 h=240 float=center]

В Лидо направихме още един плаж. Екскурзията бавно напредваше. Времето минаваше. Предстоеше да видим красивите цветове на Тоскана през лятото. В следващия пътепис ни предстои да видим Верона , да се повозим още доста на магистралите, на тесни тоскански пътчета, водещи ни до Пиза, Торре дел Лаго, Веареджо, Лука, Сиена, Сан Джеминяно, както и да изкачим един висок път(почти като прохода Шипка) до града на Ветровете-Волтера. Очаквайте продължението Автор: Неделчо Чешмеджиев Снимки: авторът Разни места от Италия: [nggallery id=47]

Прочети цялата новина

Свързани новини: