Въпреки напрежението в Йемен, хората винаги намират начин, за да продължат напред – отвъд политическите манипулации. Снимките по-долу са изпратени от приятел в Йемен и лично мен ме изпълниха с оптимизъм – младежи и възрастни, без някой да ги кара, се организираха да почистят онова, което остана от многобройни протести – надраскани стени и мръсни улици. Мога само да сваля шапка на тези хора!

В Аден на 13 и 14 септември имаха дни за почистване на града, а инициативи имаше и в Ходейда и Таиз:

Първоначално протестите в Йемен срещу анти-ислямския филм са мирни, но се появяват въоръжени мъже, които прогонват останалите.

В петък, 14 септември, йеменските сили за сигурност се пребориха със стотици младежи, използвайки палки, водни оръдия и сълзотворен газ, за да бият протестиращите, ден след като демонстрантите щурмуваха американското посолство в столицата Сана.

Четирима протестиращи бяха убити на 13 септември, а 48 души бяха ранени, включително 10 от контингента за сигурност, на който е възложена задачата да охранява посолството. Служители на посолството не са били ранени, но мисията заяви, че очаква още протести срещу филма обиждащ пророка Мохамед, и че ще закрие консулските служби в събота.

На 14 септември Пентагонът заяви, че един взвод морски пехотинци са били изпратени в Йемен, за да укрепят сигурността в посолството. Източниците от МВнР в Йемен потвърдиха, че около 50 морски пехотинци са пристигнали в Сана с полет от Бахрейн още в ранните часове на петъчния ден.

Новинарските уебсайтове обаче твърдят, че 150 морски пехотинци е имало още ден по-рано в столицата. Колко действително са американските войници днес на територията на страната? – никой не отговаря.

Припомняме, че в началото на август други 100 войници бяха изпратени през пристанище Ходейда с хеликоптери и военна техника под предлог, че ще обучават специалните части за борба с тероризма. Друга част американски военни работят в южната част под предлог, че ежедневно убиват поне 4-ма бойци на Ал Кайда като средства за борба главно са безпилотни самолети. Драстично от 4 месеца насам нараства и броят на съвсем невинни жертви от населението в това число  деца и жени убити при акции на безпилотните самолети.

Отвличания на млади активисти от младежката революция, откриване на масови гробове с тела от преди година, заплахи и нападения срещу журналисти и блогъри, взривявания на коли-бомби в пазари и около административни сгради са водещите ежедневни новини.

Новоизбраният президент Абдо Рабу Хади е изправен пред хиляди предизвикателства и препятствия след като започна изпълнението на съвместната инициатива с американското посолство и ССЗ за промяна в Йемен и подготовка за избори след две години.

От друга страна, бившият президент Али Салех, който според подписаният договор със ССЗ да не бъде преследван за престъпни действия и оставен като ръководител на партия Муатамар, води една необезпокоявана предизборна кампания в различни градове на Йемен като през август припомни на своите привърженици, че синът му Ахмед (до момента действащ шеф на Републиканските сили) навърши вече 40 години.

Не подкрепата баща-син за бъдещ президентски пост, обаче, притесниха голяма част от населението. Все по-видно и ясно е неговото покровителство над племето хути, с които той водеше ожесточена война в провинция Сада’а преди няколко години.

„Почти няма такси в столицата, което да не се управлява от член на племето или да е техен привърженик” – възмущава се таксиметров шофьор от Сана, а друг до него вметва: „Виждате ли всички нови къщи и блокчета на излизане от столицата – там всичко днес е предоставено безвъзмездно на племето. Строи се масово върху незаконно завзети наши земи от военните преди време. Ние не можем да се бием с военните за нашите земи. Не разбираме какво става!”.

Какво се случи  в Йемен след като в Египет и Либия имаше протести пред американските посолства?

Членове на партия Муатамар медийно отразиха възмущението си в телевизионните ефири, че:

„Ето тук трябва да реагира религиозната партия Ислах (партия Ислах частично представлява “Мюсюлмански братя” в Йемен), трябва да защити пророка Мохамед, а не да се занимава с политическа ангажираност и да търси политически постове за членовете си”.

От партия Ислах никой не отговори. Младежите, които подкрепяха революцията в различни градове и скоро събраха своите палатки от площадите, също отказаха да се присъединят към тези предизвикателства за протести.

„Ние вече веднъж бяхме изиграни, двуличието и действията на отделни елементи сред нас, агресивното поведение на някои племена под предлог, че ни пазят и за това са въоръжени, също ни отблъсква.” – пише в профила си във Фейсбук Басма, една от активистките на град Таиз.

В Туитър пък Хашим действа по друга схема:

„Който иска е свободен да изрази протеста си мирно и кротко, но не забравяйте да снимате. Ще има какво да се документира.”

Подкрепа за мирните протести написа и награждаваната активистка Тауакул Карман, която също е от  партията Ислах, но в началото на революцията, като водач на младежката революция и председател на „Журналисти без граници”, свали своята бурка и навлече гнева на много членове от партията си.

Протестите пред американското посолство обаче не закъсняха.

Те дойдоха на 13 септември, часове след призива на мюсюлманския духовник шейх Абдул Маджид Ал-Зандани, който изчезна от медиите в началото на революцията – веднъж със слухове, че е убит, втори път, че е тежко ранен или  преследван от привърженици на бившия президент Али Салех. В изказването си шейхът призова жителите на Сана и своите последователи да подражават на протестите в Либия и Египет и да излязат на протест за забраната на филма „Невинността на мюсюлманите”.

Г-н Зандани, някогашен наставник на Осама бин Ладен е обявен за „специален световен терорист” от Министерство на финансите на Съединените щати през 2004г., но тогава бившият президент Салех отказа да съдейства за неговото предаване на съд под предлог, че той е виден ислямски учен в Йемен, откритията му за лекарство против СПИН, различни ракови заболявания и нежеланието му да сътрудничи на американските учени за съвместен патент не го прави терорист.

„От странични малки улички започнаха да се присъединяват от племето Хути и други мъже, облечени в цивилни дрехи, но всички те бяха въоръжени. Имахме картонени плакати с надписи да се спре филма обиждащ пророка, които бяха накъсани и изведнъж на преден план застанаха тези хора със различни знамена и плакати, на които пишеше : ”Това е последния ти ден посланик!!!”. Голяма част от протестиращите започнаха да се оттеглят, но тези които бяха по-назад незнаеха какво става напред.” 

Избухването на насилието в Близкия изток през изминалата седмица е най-сериозното предизвикателство за президента Барак Обама, който се опитва да предотврати превръщането на Арабската пролет в нова вълна от антиамериканизъм, пише Ройтерс. По-малко от два месеца преди изборите за президент в САЩ нападенията срещу посолствата на САЩ в Либия, Египет и Йемен изправят Белия дом пред сериозна дилема. Идвайки на власт, Обама обеща, че ще има "ново начало" с мюсюлманския свят, но засега не успява да контролира трансформацията на Арабската пролет.

Следващата версия на популярния графичен редактор Adobe Photoshop няма да поддържа работа под операционната система Windows XP. Това се съобщава в официалния блог на компанията Adobe. "Екипът от разработчици ...

С помощта на социалните медии  Reforest Patagonia са си  поставили амбициозната цел да бъдат засадени един милион дървета в Патагония. Миналият декември унищожителен пожар изпепелява 175 хиляди декара в Националния парк Torres del Paine. Оттогава чилийски неправителствени организации работят за възстановяване на екосистемата в нейния предишен вид. Освен всички други инициативи, те решават да превърнат игрите в социалните мрежи в реално преживяване. С тяхна помощ Reforest Patagonia неотдавна вече успя да засади своето 100 000-но дърво, важна стъпка по пътя към крайната цел – 1 милион до 2013 година.

Кампанията обединява възможностите на социалните мрежи, GPS-технологиите и възможностите за масово набиране на средства, за да осъществи плановете си за залесяване. Първото ниво на участие е просто – участникът дарява 4 долара, срещу които Reforest Patagonia засажда дърво от вид, характерен за района. Дарителят получава официален сертификат, заедно с точните GPS-координати, което му позволява да го наблюдава през Google Maps от всяка точка на земното кълбо.

Второто ниво на участие е за тези, които искат да мобилизират собсвените си online-мрежи. Групите могат да използват гейм-опцията “Create Your Own Forest” и да се състезават за по-висок брой дървета с останалите групови участници. Има награди за организацията, която ще засади най-голямата гора.

Кампанията се радва на изключителен интерес в Латинска Америка най-вече заради иновативната виртуална платформа, чрез която се осъществява даряването и за която Reforest Patagonia получи наградата ANDA за Sustainable Marketing.

По материали от: theenergycollective

По време на сухия режим мъж седи в бараката и вари ракия. Гледа, по едно време, водата се нагряла много и отива до кладенеца за студена. Връща се, а в бараката седят двама милиционери, усмихват се иронично и говорят: - Е, сядай и пиши обяснения! - И какво да пиша? - Всичко, както си е било, така го пиши! Сяда човекът, пише и предава листа. - К`во си написал бе, идиот такъв? - Както си беше, така и го написах: “Отивам за вода до кладенеца, връщам се, а в бараката двама милиционери, седят и варят ракия”. Усмихни се, България! Макар че у нас всеки разбира от жени, политика, коли, футбол и варене на ракия, трябва да сме особено внимателни с алкохола. В Чехия десетки загинаха от алкохол менте, което доведе до обявяването на сух режим. Така е по-добре, поне докато не напреднем значително по отношение на самоконтрола: Двама приятели си говорят на бара: - Защо в арабските страни са на сух режим? - Инстинкт за самосъхранение: представи се да се поотпуснеш с компанията и да се...

Веселина Седларска

“Художник, осъден за смъртта на крадец.”

„Отведен с белезници, докато крадецът е на свобода.”

Първото заглавие се появи тези дни в български национален всекидневник. Второто е от първата страница на New York Post през 1984 година. Дори в имената на главните герои в тукашната и тамошната случка има звукова прилика, българският се казва Опиц, американският – Гьотц.

1984-та е пикова за престъпността в Ню Йорк. През декември Гьотц стреля и ранява четирима чернокожи тийнейджъри в метрото, които просели пари, но се предполага, че това е било щрих от схема за грабеж. Никой от пътниците не се намесва, за да защити момчетата. Гьотц излиза необезпокояван от вагона и сам се предава в полицията след девет дни. Никой не желае да свидетелства срещу него. Бърнард Хуго Гьотц се възприема като емблема на гнева на обществеността срещу масовата престъпност. Четиримата, попаднали пред пистолета му, са момчета с криминални досиета. Много нюйоркчани заявяват на висок глас, че Гьотц е осъществил фантазиите им за отмъщение. Вестниците са на страната на Гьотц. Организират се митинги в негова защита. В крайна сметка Бърнард Гьотц е осъден на по-малко от година за незаконно притежаване на оръжие. Всички останали обвинения срещу него отпадат.

Така че нищо кой знае колко уникално не се случва у нас тези дни, когато случаят Опиц обикаля всички възможни медии, включително социалните. Ако случайно не сте попаднали на някое от безбройните обсъждания по темата: иконописецът Йордан Опиц прострелва смъртоносно 25-годишен крадец, за което получи петгодишна присъда. Който е чел мотивите към присъдата казва, че те са непоклатими. Само че кой ти чете мотиви и на кого не му е писнало от крадци?

Съжалявам, налага се да опиша за пореден път защо се правят държавите. И хайде пак да си представим, че живеят едни хора заедно, но нямат държава. Един убива друг. Няма кой да накаже убиеца, защото, нали казахме, няма държава, няма институции, няма закони. По тази причина някой близък на убития отмъщава, като убива убиеца. И така сам се превръща в убиец. Съответно близък на втория убит се заема с отмъщението и убива втория убиец– дотук три трупа и трима убийци. В някои племена бройката расте с десетилетия, че и столетия вражда.

Държавата се създава по много причини, но и по тази – да раздава справедливост от името на всички и да пази достойнството на хората, като не ги превръща в убийци. Когато има държава и някой убие някого, държавата чрез своите институции възмездява близките чрез присъдата на убиеца, наказва престъпването на правилата, по които обществото се е съгласило да живее, и показва на всички какво се случва, когато някой не зачита правилата на общото съжителство, в случая законите. За да се случи всичко това гражданите плащат данъци, с които се издържат институциите. Това е тъй нареченият обществен договор: гражданите създават и поддържат институции, които работят от тяхно име. Неслучайно в съда се казва: „Народът срещу  еди-кого-си”.

Когато държавата я има, но все едно, че я няма, нишата не остава дълго време празна. Тя се запълва от трибуквени застрахователи, еднолични мутри, кварталния хулиган или просто от граждани, на които или им е причерняло от бездействието на държавата, или им идва отръки да се правят на отмъстители. Какъв е точно Йордан Опиц – обичайно агресивен човек или отмъстител по принуда, е подробност. Наричали са Гьотц „героят от метрото”, социалната мрежа нарече герой Опиц. По същата причина като през 84-та в Ню Йорк – Опиц осъществи фантазиите на много ограбени и страхуващи се българи.

Личното ми усещане е, че присъдата на Йордан Опиц е добре и справедливо преценена. И има много малко общо със самозащитата в юридическия смисъл на тази дума. Никой няма право нито да се прави на Бог и да отнема живот, нито да се прави на държава и да раздава лични присъди. Само че поведението на иконописеца има много общо със защитата на собствеността, така като са принудени да я разбират българите, които издържат институциите в своята държава, а държавата отсъства.  Ако крадецът с над двайсет висящи дела беше там, където му е мястото, всичко това нямаше да се случи. Държавата не си върши работата по отношение на крадците. Държавата си свърши работата по отношение на Опиц. И гневът се изля – да направим напук на държавата, щом не ни защитава! Да защитим човека, който се осмели да поеме защитата ни! И на всичкото отгоре си вярваме, че това е гражданско поведение. Гражданското поведение започва, не когато се опълчим на едно законосъобразно решение, а когато си спомним, че ние създаваме държавата и имаме право да искаме от нея да изпълнява задълженията си по обществения договор.

„Редута”

Само преди ден в България приключи доста силен баскетболен турнир с участието на световни грандове като „Барселона”, „Панатинайкос” и „Цървена звезда”, компания на които прави българският шампион „Лукойл”. Каква обаче е равносметката – публиката не се интересува от баскетбол. Обидно малко зрители посетиха „Арена Армеец София”, за да се насладят на класния баскетбол, който предложиха грандовете, въпреки че цената на билет за двата дни бе почти колкото на премиерна кинопрожекция и доста по-малка от пропуските за чалга концерти. А цицорестите хубавици събират доста повече зяпачи, отколкото спортистите. Това с баскетбола и фолка обаче не е от днес, а явно се е превърнало в традиция. Преди години атрактивният отбор „Харлем Глоубтротърс”, който предлага невиждано шоу от забивки и други трикови изпълнения, събра едва един сектор публика на стадион „Васил Левски”. Малко преди това обаче 80 000 се блъскаха на същия стадион, за да видят спускането от хеликоптер на сръбската звезда Лепа...

Елеонора Николова е родена на 30 август в Русе. По професия е юрист. Била е председател на Районния съд в Русе. От 1992 до 1994 година е окръжен прокурор на Русе. В периода 1994-2002 година е адвокат към Адвокатската колегия в крайдунавския град. През 2002 година печели частичните местни избори в Русе. Година по-късно извоюва убедителна победа на редовния местен вот. На парламентарния вот през 2005 година е избрана за депутат от листата на ОДС. По-малко от две години след това напуска сините и става независим депутат. В 40-ото НС участва в работата на Комисията по правни въпроси и на Комисията за борба с корупцията. На 17 февруари 2011 година става заместник-директор на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет. - Г-жо Николова, как ще коментирате горещата тема в юридическите среди за конституирането на ВСС и възникналите обсъждания в обществото по този повод нови и стари проблеми в съдебната система и възможностите й...

Елеонора Николова е родена на 30 август в Русе. По професия е юрист. Била е председател на Районния съд в Русе. От 1992 до 1994 година е окръжен прокурор на Русе. В периода 1994-2002 година е адвокат към Адвокатската колегия в крайдунавския град. През 2002 година печели частичните местни избори в Русе. Година по-късно извоюва убедителна победа на редовния местен вот. На парламентарния вот през 2005 година е избрана за депутат от листата на ОДС. По-малко от две години след това напуска сините и става независим депутат. В 40-ото НС участва в работата на Комисията по правни въпроси и на Комисията за борба с корупцията. На 17 февруари 2011 година става заместник-директор на Център за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет. - Г-жо Николова, как ще коментирате горещата тема в юридическите среди за конституирането на ВСС и възникналите обсъждания в обществото по този повод нови и стари проблеми в съдебната система и възможностите й...

Да решиш точно в деня на Съединението да си в Албания, сигурно не е най-патриотичната идея. Но ако си спомниш нещо учено в часовете по история и по-точно, че някога, по времето на Първото и Второто българско царство държавата ни е стигала и дотук, някак успокояваш тези „угризения на съвестта”. Още повече, че в тази страна живеят около 50 000 нашенци, т.е. българи - християни и мюсюлмани, които за наша изненада срещаме често в градовете, които посетихме. И по-точно те ни спираха, щом чуеха българска реч и бързаха да ни напомнят да не ги забравяме. Странно, това не се случва често по света. Особено на фона на видяното в Македония, където след Скопие, вече и в Тетовско и Гостивар се веят само албански знамена и издигат снага джамии, повечето нови като къщите покрай пътя. Всъщност това са първите впечатления и за Албания още от границата – мощно строителство, май безразборно и безкрайно много нови къщи покрай пътищата. Разноцветни, големи, с цветя пред тях и толкова много боклуци...

Покрай първия учебен ден се зарових в недотам обраслите ми в паяжините на сенилността спомени за него. Оказа се, че не мога да се сетя дори за името на първата ми даскалица в началното училище. Благодарение на пожълтелия албум със снимки поне успях да се обърна с благодарност към родителите си. Не за друго, ами поради факта, че не са ме облекли като оберкелнер в пазарджишкия хотел „Елбрус”. Баща ми е оттам, впрочем. А около мен на фотосите има доста нещастни хлапетии, предрешени в бели ризи и черни елеци, чиито родители явно не са били толкова благосклонни към формирането на добър вкус у отрочетата си. Държа да отбележа, че съществителното „даскалица” го употребявам, влагайки положителен заряд. Явно още ми държи влага от часовете по „Любословие” при Гергина Тончева в Класическата. Тя вече не е директор на НГДЕК. Къде по собствено желание, къде поради амбициите на разни напънати агенти, на които сигурно сама е проправила път. Но, стига излияния и да минем по същество. На 14-ти...

Нов протест срещу високите цени на горивата, тока и водата се събира пред президентството. Искания ще бъдат отправени и на протестни шествия в Пловдив и Добрич. Надсловът е "България иска", а групите се организират чрез социалните мрежи.

Страхотно ме развесели днес официозната телевизия ТВ 7 със спонсорирането на политическия примитивизъм на едно от новите (?) колеца в предизборната колесницата на ГЕРБ, поканен в студиото да сподели за себе си самохвални мисли и да обобщи българофобски такива.

Блесна самият Веселин Марешки, представен от водещата Кулезич като много успешен бос в аптекарския бизнес ( за разлика от вече неуспешните, понеже са дадени на прокуратурата негови конкуренти), като се кълнеше как не иска да печели (много) от продажбата на лекарства и по тази причина ги продавал евтино. Какъв мил чичко милионер, нали!

Но това беше само част от сатиричния сюжет. Главният герой в него, който преди месец и половина бе гръмко „убеден за 5 минути” ( от премиера Борисов, похвалил се сам с този рекет) да купи потъващия ( в дългове за 1 милион лева) пловдивски футболен клуб „Локомвотив” , явно е пуснат по допълнителния коловоз да допълва пуфтенето на локомотива си ГЕРБ към втори мандат. За целта варненският аптекар, яхнал губещата финансово, по политически печелившата инвестиция в Пловдив, вече демонстрира амбиции за игра на софийски терен в „голямата политика”. Бил прозрял необходимостта…

Освен, че беше побутнат да се хвали със своята безкористност от водещата, както и от своя някогашен остър критик Яне Янев, който вече е започнал да го уважава, Марешки ни нагости неделно с истинска черешка на тортата в разсъжденията си за реформа в политиката. Той обясни на зрителите, че 240 депутати са ни много защото…не могат да се намерят в България толкова много чести хора!

Водещата, известна с благия си характер, която не обича да прекъсва събеседниците си без належаща нужда, сметна за нужно да се съгласи мълчаливо с тази тъжна констатация за израждането на нацията в банда нечестни (около 7 милиона) жители на територията на България.

Честно ви казвам, изобщо не се шегувам. Вещият в тези неща бизнесмен и кандидат за важен политик Марешки, явно плувайки в такава черноморска, пловдивска и вече в същата столична среда, обяви на всеослушание кредото си, че честните хора в България не стигат и за един парламент да напълнят. Но явно няма нищо против да оглави нечестните тълпи, вероятно защото е достоен като едно от онези мааалки изключения, истински бисер на честността.

Всъщност Марешки очевидно споделя, но и творчески разширява, прозренията на ментора си Борисов за мат’ряла, с който много сме го закъсали. Което си личи от това кой, къде и защо го казва. Ако от Борисов научихме, че сме зле с качеството на избирателите, сега от продавача на евтини хапчета научаваме точната си диагноза: санитарният ни минимум в това отношение е ударил дъното под границата от 240 души.

Като го слушах си помислих, че вместо от верига аптеки някои хора имат нужда от верига за връзване на непомерните им амбиции да разболяват здравите с претенцията ,че ги лекуват. Е, в ТВ 7 не мислят така, наредено им е да млатят „фармацевтичния октопод” докато си (из)даде и майчините вестници, но не бива да очакваме да виждат пипала там, където не им е позволено да пипат.

Share on Facebook

как изглежда лятото през очите на децата и техните рисунки? цветно, усмихнато, мечтателно! изпълнено със слънце, море, планина и приключения! такова го видяхме в рисунките на децата, взели участие в конкурса за дигитална рисунка на Mtel, ние с графити художника Ники Петров бяхме в журито и както винаги с детски творби ...

Статията на Иван Бакалов в e-vestnik е достатъчно изчерпателна, но за опресняване на паметта ivo.bg  припомня проблясъци в български медии по темата за оманската връзка зад османската ( по своята коварност и мащабност) врътка с укротяването, окрупняването и омаскаряването на българските медии в очите на мислещата публика в България.

Интересно е например да се види в „дълбочина” плиткоумието на вечните подмазвачи от в. „Стандарт”, които в старанието си да угодят на господарите обявяват едноличната монархия Оман ( при това по мнение на „всички”, които са били там), за повече демократична държава, отколкото „някои европейски” такива…

Не е чудно в този контекст, че възторг от тази демократична мюсюлманска монархия и нейните милиарди, около които се умилкват основополагащо българските овластени другари Станишев и Първанов, изразява и червеният „Дума”.

Нишката, свързваща светлото минало с неговите хитри банкерски проекции в наше време, прозира откровено чрез посредничеството на бившия „мозък” на Мултигруп и шеф на кабинета на премиера Беров в периода на първоначалното награбване на капитала в България в особено големи размери Стоян Денчев. Този професор, макар и стоящ в сянка, осветява ярко пътя на парите при всички техни метаморфози от създаването на разни клубове на новобогаташи ( като т.н. „ Група 13”, известна като Г13, над която той бабува в качеството си на дясна ръка на марионетката Беров), през залязлата империя Мултигруп до днешното възродено подобно господство на преродената по време на тройната коалиция и наследена като плячка от ГЕРБ оманска връзка, за която пише Иван Бакалов.

Да си почетен консул на султана с милиардите от далечен Оман, какъвто скромно се оказва нейде в подмолите на банкирането същият незаменим Стоян Денчев, не е проста работа…Прости се оказваме ние, че не „забелязваме” как близкия до ДПС и лично до Ахмед Доган ключов играч от времето на прехода ( на капиталите в „правилните” джобове) символизира безпартийната мощ на процесите в дъното на контрола над мощни за мащабите на страната ни парични потоци, които текат по своя, невидима за „баламите” логика, издълбавайки свое русло през скалите на НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ, причинявайки ерозията, която всички виждаме, но (почти) никой не коментира в нейната причинно-следствена връзка.

Всъщност тази партийна безцветност съвсем не означава липса на политика и партиен интерес- големите пари само менят покровителите си, доведени за тази цел на власт ( колкото и парадоксално да звучи съвместяването на менторството със зависимостта, защото говорим за симбиозата на една „братство” на интересите). Спомнете си само колко яростно беше нападана ДПС и лично Доган от победителите на изборите от ГЕРБ през 2009 г. и каква благодатна тишина в отношенията им настана след това, когато медиите, командвани от депутата от ДПС Делян Пеевски, вкупом преминаха в лагера на новия султан, както се полага на всеки харем с всичките му кастрати и салтанати.

Но, хайде да се върнем малко назад, за да се „освежим”, като се казва на едни чужди езици при ходене до тоалетната

В. ДУМА

14.09.2006 г.

„Оман ще инвестира 1 000 000 000 долара

Изходът от сагата с боклука, енергетиката и инфраструктурата обсъждаха в столицата високопоставени гости от султаната

Лилия Томова

В България и региона ще дойдат 1 млрд. долара инвестиции, съобщи за ДУМА почетният консул на султаната проф. д-р Стоян Денчев. Почетният консул на България в Оман Мунир Сюлейман, изпълнителният директор на държавната петролна компания Ахмед Ал Уахиби и Адел Абдулла Ал Раизи, член на Инвестиционния фонд, специален представител на султана за газа в оманското икономическо ведомство, проучват възможностите за инвестиции главно в енергетиката и енергийните сектори и в българската инфраструктура. Гостите проявиха интерес към предстоящата приватизация на столичната “Топлофикация” и към решаването на кризата със софийския боклук.
По изричната заръка на султан Кабус дарението от 300 хиляди долара за пострадалите от наводненията у нас ще бъдат разпределяни от комисия от МВнР и Министерството на бедствията и авариите с непременното участие на почетния консул на султаната у нас проф. д-р Стоян Денчев. Гостите разговаряха с политици и представители на бизнеса.
При срещата си с президента Георги Първанов той пое ангажимент да е гарант за използването на дарението от Оман и отправи покана към султан Кабус да посети страната ни.”

Money.bg

Оман се кани да инвестира у нас

Публикуване: 14.09.2006, 09:09

Автор: Таня Иванова

Над един милиард долара ще инвестира у нас и в региона Оман, съобщи за в.”Дума” почетният консул на Султаната у нас проф. д-р на икономическите науки Стоян Денчев.

Делегация, водена от почетния консул на България в Оман Мунир Сюлейман, е на посещение в страната ни от 12 септември до днес. В състава й са главният изпълнителен директор на държавната петролна компания на Оман Ахмед Ал Уахиби и Адил Абдулла Ал Раизи, член на Инвестиционния фонд, специален представител на султана за газа в оманското икономическо ведомство.

Оманците проучват възможностите за инвестиции в енергетиката и енергийните сектори, както и в българската инфраструктура. Те разговаряха със заместник-енергийния министър Валентин Иванов, с Феим Чаушев, заместник-министър на външното ведомство, с председателя на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев, с председателя на парламентарната икономическа комисия Йордан Цонев и със заместник-председателя на 40-ото Народно събрание Любен Корнезов.

Възможностите за по-тясно икономическо сътрудничество между двете страни гостите обсъдиха и с представители на българския бизнес – Валентин Златев – “Лукойл България”, Сашо Дончев – “Овергаз”, Николай Вълканов – “Минстрой”, Симеон Пешов – “Главбулгарстрой”. Очаква се днес в разговор със столичния кмет Бойко Борисов да бъдат обсъдени бъдещи инвестиции от Оман и за решаването на кризата с боклука, предстои среща и с лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски.

Гостите ще дарят днес от името на султана на Оман Кабус 300 хиляди долара, които предоставят на БЧК за преодоляване на щетите от наводненията у нас тази пролет. Заръката на султан Кабус е комисия от външно министерство и Министерството на бедствията и авариите да разпределя даренията с непременното участие на почетния консул на султаната у нас проф. Стоян Денчев. Преди няколко месеца пък султан Кабус дари 390 хиляди долара за паметника на културата Томбул джамия в Шумен.

Делегацията от Оман беше приета от българския президент Георги Първанов, който отправи покана до султан Кабус да посети България и пое ангажимент да е гарант по използването на даренията за страната ни. „

в. Стандарт

16. 07.2007 г

„Бен Саид превърна Оман в оазис на лукс

“Султанът на Оман Кабус Бен Саид превърна страната в оазис на лукса. Преди близо 40 г., когато той се качи на престола, държавата бе сред най-бедните в Югоизточна Азия. Сега е сред най-богатите в света.
Въпреки абсолютната монархия демокрацията се усеща много повече, отколкото в някои европейски държави, твърдят всички, които са посещавал

След експертни оценки било установено, че петролните запаси, които наливат милиарди в хазната, ще приключат към 2020 г. с настоящите темпове на използването им. Затова султанът създал специален фонд, в който се заделят част от приходите от продажбата на петрол – първоначално 10%, а сега 15 на сто. Това е Държавният резервен фонд, който има инвестиции в целия свят. Сред най-новите в тях е и проектът “Супер Боровец”.”

На доста различно мнение за „демократичността” на комунистическо-султанската дружба е бил през 2007 г. журналистът Огнян Стефанов, който бе пребит година по-късно ( на 23 септември 2008 г.) почти до смърт и до днес няма уличени за опита за това убийство от сплотен колектив наемници, които превърнаха журналиста в инвалид. Не казвам, че тъкмо тази и била причината ( няма как да знам това , което „не може” да установи държавната машинария за разследване вече 4 години), но е поучително за здравето на всеки журналист у нас да види какви ги е писал Стефанов преди побоя

„Защо дружбата ни с Оман би тази със СССР, а ордени се дават както Тато на Брежнев

24 Октомври, 2007 г.

„Преди седмица ЮНЕСКО обяви президента Георги Първанов за символ на демокрацията. Това стана причина той да изостави за няколко дни учителските стачки и посредническата мисия, с която се бе заел, за да отлети в Париж, където му бе връчен съответният плакет.

По-интересно е друго. Че за „символ на българската демокрация” по време на 34-тата генерална конференция на ЮНЕСКО го обявява представителят на Оман в организацията Муса бин Хасан. Това става на 16 октомри 2007 г. Десетина дни преди това медиите у нас съобщават друга новина: Султанът на Оман Кабус бин Саид ще строи „Супер Боровец”. Става дума за това, че Държавният резервен фонд на арабската държава е купил 33,5% от дружеството „Рила Боровец 2004″, което държи проекта. Други 33,5% станаха собственост на фонд „Икуест” с шеф у нас Георги Крумов. Почетният консул на Оман у нас Стоян Денчев вдига още повече завесата: „Представители на султан Кабус бин Саид идваха у нас преди около 6 месеца. Тогава започнаха разговорите първо с „Главболгарстрой”, който има основния дял в „Супер Боровец”.

Няма как да скрия, че ми изглежда малко странно това съвпадение: първо оманци купуват дял от „Супер Боровец”, после техен представител обявява Георги Първанов за „символ на демокрацията”. При това Оман е султанат и няма нищо общо с демократичните процеси, каквито ги разбира останалият свят. Да речем, че са оценили по достойнство качествата и заслугите на нашия президент. Как тогава да тълкуваме жестоките нападки срещу него преди няколко месеца. Тогава външният министър на Оман осъди решението на Първанов да амнистира върналите се от Либия медици. Юсуф бин Алауи, верен човек на султана, изпратил писмо до вестник „Ал Яум” в Кайро, в което заявява, че страната му е недоволна от поведението на България, както и от това, че криминално дело се е превърнало в политически случай. „Арабската лига и арабските държави трябва да демонстрират солидарност с нашите братя в Либия по този въпрос”, се казва в обръщението. ( Frognews.bg)

Огнян Стефанов

Пак в онова недалечно минало, в навечерието на изборите ( когато вестниците на Ирена Кръстева и сина й Делян Пеевски нападаха Борисов като „Боко Тиквата”, преди да му пристанат като на нов велик вожд), преминалият междувременно през разни ръце в. „Труд” , се е ангажирал с „разкритието” за връзката между султан Кабус и Корпоративна търговска банка. Как да не му отмъстят, за да се подсигурят срещу подобно волнодумство в днешното предизборно време , като си го напазаруват (виж статията на e-vestnik по-горе)!

Dnes.dir.bg

10.03.2009 г.

„Султанът на Оман Кабус бен Саид държи в ръцете си столичните отпадъци, съобщава в. “Труд“.

Султанът се прочу у нас след като закупи дял от 30% от Корпоративна банка, която напоследък е се свързва с някои от проектите на Ирена Кръстева.”

Както се вижда, „тайната” с о(с)манската връзка не е чак толкова голяма и се мъдри в архивите, но в днешните български медии няма да прочетете нищо по въпроса. Защо? Ами защото о(с)манският ятаган тегне сякаш генетично върху врата на българската журналистика .

Тук, като знаем, преклонената главица ятаган не я сече.  Вчера е бил османски, днес е омански. „Какая разница”, биха казали едни външни наблюдатели, готови винаги да ни освободят отново от о(с)манско робство и от независимостта ни, за което да сме им благодарни, бягайки от отговорността да се грижим за чистота на битието и бъдещето си в собствения български дом.

Share on Facebook

Според GeekWire, от Microsoft са инфрмирали своите служители, които работят на пълно работно време, че ще получат таблети Surface и Windows Phone 8 безплатно. Отделно от това, от компанията са заявили, че започват обновяване на компютрите на служителите си, така че всеки от тях да ползва машина ...

Да, има демографска криза, но дали пенсионерите са причина за това? Не е ли последователно прилаганата политика за ограбване, безпределната алчност на елита и пригласящия му слугинаж? Политика, прокуждаща дееспособното население в чужбина и обричаща държавата на самоизяждане, което отдавна е в ход.