Южен паток

В момент, когато българските власти започнаха да проумяват отредената на България роля на мюре в лова на регионални шарани в руската стратегия на проникване в ЕС по фланга с помощта на местния си троянски кон, уж консенсусният последен коз от този троен скок започна да се пропуква. На кого му пука ли? Май на самата Русия.

„УНИАН: В руския парламент вече се говори, че „Южен поток” е безперспективен

17 септември 2012

Москва. Позицията на България за „Южен поток” показва, че за Русия е по-изгодно да се откаже от този проект, заяви ръководителят на комисията по енергетика в Държавната дума (долната камара на руския парламент) Иван Грачов, цитиран от агенция УНИАН.
„Моята гледна точка винаги се е различавала от официалната. Аз винаги съм смятал, че плановете за строителството на „Южен поток” са безперспективни. Основният аргумент е, че „Южен поток” ще се сблъска с препятствия в страни, които с нищо не се отличават от Украйна от гледна точка на собствените средства и интереси”, посочи Грачов. По неговите думи изявленията на българското ръководство за евентуалното излизане от проекта са именно пример за това. „България се държи по същия начин, като Украйна”, посочи той. Грачов подчерта, че по-разумно би било Русия, Украйна и Европа да се договорят за използването на действащата украинска газопреносна мрежа.
Ръководителят на комисията в Държавната дума е уверен, че страните до края на годината трябва да се опитат да стигнат до компромис и до подписването на споразумение за използването на украинските тръбопроводи, като тогава темата за „Южен поток” ще стане неактуална.”

Дали пък тази гледна точка, която е трудно да бъде възприета като „опозиционна” в качеството й резонанс от споменатите по-горе събития- а и изразителят на мнението е цял шеф на ресорна по темата комисия в руската Дума от управляващата партия- не е всъщност подготовка за завой пред нов бой? И кой ли може да поръча тази музика, освен стопанинът на Кремъл, който не веднъж е изненадвал доста неприятно натегачите в България?

Спомнете си, че Путин караше Станишев да го чака в предверието във вилата си в Сочи, където българският просител е беше унизен по безпрецедентен начин. След което, веднъж проверен, прецедентът се повтори и следващият път протежето на Путин на президентския пост Дмитрий Медведев направо отложи с цял ден обещаната аудиенция на търпеливия ни на руски унижения министър-председател.

Междувременно Путин държа в неведение за своето благоволение до последния ден възторжения си домакин през април 2009 г. в София. Георги Първанов, който се напъваше да създаде „световна” трибуна за руските енергийни амбиции с негово лично участие в тях, беше буквално напляскан. Путин, заради когото Първанов измисли т.н. световен енергиен форум в София, спихнал се до регионална среща без престиж и последици за участниците ( и без участието на обещаните от слугинските български медии петролни крале, шейхове и президенти), не само отказа в последния момент да ощастливи с присъствието си форумчето, но и не си направи труда да обясни на „братушките” неприличното си поведение, макар червеният килим на пропагандата да го чакаше с умиление тук до последния миг.

Сега Путин напляска Борисов буквално мигове, след като нашият богатир най-после събра мъжество да му противоречи, макар и само за едно от многобройните вероломства.

На намека на Борисов, че може и да не подпише в София на 9 ноември за „Южен поток”, от името на Путин, заподозрян публично от Борисов, че се кани лично да дойде тук за подписването, светкавично отвърнаха с шамар с опакото на ръката. Именно така, по господарски пренебрежително, звучи върнатата от Кремъл реплика, че в графика на руския президент не фигурира такова посещение. Разбирай: то може и да се осъществи, но ако същата господарска ръка бъде целуната ( за което има прецедент – пратеникът на Путин в София, руският патриарх Кирил, направи пролетна репетиция тук, когато Борисов издържа изпита, целувайки му ръката).

Поемам приятния риск да ядосам американофобите, които подобно на русофилите си измислят за свое оправдание русофоби сред българските патриоти и си изобретяват американофилство в лицето на своите опоненти, несъгласни с американофобията им. Но истината е, че огромният скок на добива на алтернативен газ в Северна Америка, който превърна САЩ за броени години от вносител, в най-големия производител на тази суровина в света, измествайки вече Русия – с тенденция да застанат на прага на експортната инвазия след задоволяването на вътрешния пазар, разбърка страховито картите на руския енергийния шантаж. Срещу него, отчитайки новата ситуация, се изправи най-после и Европейския съюз, който се осмели да започне разследване на монополните практики на руския инструмент за този шантаж, гиганта „Газпром”.

Президентът Путин и премиерът му Медведев посветиха вече доста развълнувани фрази в своите речи като предупреждение към руския народ, че ерата на този шантаж май приключва и настъпват тежки времена. Ще трябва да се работи, май. Ще трябва да се разработват не само нови технологии, но и да се инвестира в наука, технологии и други занемарени от тази изостанала в световното състезание страна, заложила на модела на развитие, характерен за надарените с течно злато шейхства: копаеш, продаваш и готово! Но краят на тази приказка с лесните печалби, в които отсъства човешкия фактор с неговия принос за благоденствието на страната, е към своя край.

На фона на този титаничен тътен личната храброст на Борисов да се изрепчи е всъщност вид осъзнаване на новите реалности. Ако не удържи тази позиция ще продължаваме да бъдем нещо като мюре, нещо като южен паток за северната мечка.

Идва краят на приказката „България на три мюрета” и последните страници от нея са свързани с това да се отвържем и от ролята на южен паток.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: