Защо “истинските комунисти” не защитиха своя Та(р)то(р)

Близо седмица чаках да видя медийна реакция и нарочно се въздържах да пиша за експлозията от тъпотии, с които ни заляха от телевизионните екрани във възхвала на диктатора Тодор Живков. Самоцензурирах се. Надявах се, че да видя някакво единомислие, за да не си помисля, че нещо не съм в ред да се възмущавам солово от нещо, което е едновременно очевидно, а същевременно напълно безнаказано минава, заминава и притуря „пепел” на миналото в угода на всичко, което уж беше отречено със самия факт на позорното бягство на комунизма от…себе си.

От предаването на Карбовски с подходящото название „Отечествен фронт” , цялото в кърваво червено- до степен, че и водещият се появи на финала след „сензационните”, неизлъчвани кадри от 1997 г. с Тодор Живков на митинг в Правец, също се появи изкуствено осветен в червено. Нестандартно, провокативно- абе, направо шик и с вкус към алтернативността…

Солова акция? Нищо подобно. В информационната емисия на Нова телевизия не само цитираха веднага след това въпросното предаване като някакво постижение и не само показаха откъс от „сензационните” кадри как Живков каканиже селски приказки в родното си село за радост на съселяните си, но и заплашиха, че това е само началото: предупредиха ни да очакваме втора серия следващата събота ( без червена точка за лековерни и тежко увредени мозъци).

Така ще имаме възможност да се насладим на продължението на документалистиката, оставена без коментар, от която се сипят самохвалните слова на Живков за справедливостта и благоденствието при неговото управление и настъпилата след това разруха. Вероятно ще чуем и продължението на другарската му жалейка за кокошките и хумора му за колко говеда са оцелели погрома над ТКЗС, макар че не били „червени” (ха-ха-ха, смееше се сам на тъпоумието си Живков и ехото на тълпата на площада в Правец му отвръщаше със същото, докато наоколо важно крачеше охранителят Бойко Борисов).

Далеч съм мисълта, че диктаторът от Правец не бива да бъде показван, включително в тази самодоволна светлина. Наслагването на мълчание върху неговото разюздано бръщолевене обаче, гарнирано с дълги тиради в същия дух на неговия близък съветник Чакъров, е машина на времето, която ни връща в… бъдещето. Защото това ничака, ако се вярва на др. Чакъров, който заплаши с разправа, когато той и другарите му от комунистическата партия се върнат на власт.

Нима (поне) тази реваншистка реплика не си заслужава (поне) една реплика от същия телевизионен екран?

За да не пропагандирам и аз повторно чрез цитати цялата тази пропаганда на отечествения фронт между телевизионния екран и неговите герои, героизиращи проваления комунизъм и лично неговия Та(р)то(р) в България, имам само един задочен въпрос към самоопределящите се като истински комунисти и днес, бранещи онова минало: „истинските комунисти” не трябваше ли да окажат някаква съпротива на посегателството срещу техния „строй” и лично на вожда им Живков?

За всички останали ( не само бивши комунисти, но и изобщо българи, живели при комунизма) е ясно: те са предатели, нагаждачи, мръсници, опортюнисти, страхливци, империалистически слуги и дори (най-страшното!)- горбачовисти. Но защо „истинските комунисти” не въстанаха? Къде им е толкова прославяната в комунистическата традиция саможертва? Как така истинският комунистически плам се изпари за една нощ и никой, просто нито един другар или другарка, не пожела да пожертва личния си комфорт, за да си защити пустите идеи, в които и сега се кълне? Защо не хванаха (пак) гората, за да напишат нова славна страница в партийната история?

Имам собствен отговор, колкото и да не им харесва. А той е: не въстанаха, защото нямаше кой да им нареди. Къде се чуло и видяло “истински комунист” да действа своя глава, да нарушава партийната дисциплина, включително, когато дисциплинирано сдават властта! “Истинският комунист” действа само по указание отгоре. А отгоре, т.е. от Москва, указанието беше “пролетарии от всички страни, предавайте се”. Ако им бяха наредили да сринат веднага Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), първи и с ентусиазъм щяха да го сторят. Защото нарежданията на началството не се обсъждат, а само се изпълняват от “истинския комунист”в България.

 

Справка: безропотно помитат по заповед от Москва издигнатите от самите тях през годините на комунизма паметници на Сталин, Червенков и Брежнев, след което в наше време определят като вандал всеки, който говори за преместване на  паметник.

Когато от Москва им нареждат да започнат да харесват националсоциализма като клонинг на съветския социализъм след съветско-германския пакт от август 1939 г., българските другарки и другарки вкупом се снишават ( досущ като Живков пред „перестройката”). Това се променя отново и също толкова рязко след разрива между СССР и националсоциалистическа Германия, когато Хитлер изпреварва Сталин в намерението му да си погрее ръцете на съвместно запаления от двамата европейски пожар и напада пръв ортака си в Москва. Съответно българските адепти на съветския патриотизъм получават през юни 1941 г. инструкции за „курс към въоръжена борба”: нападната е духовната им родина СССР. Така те изведнъж проглеждат за зверската същност на „фашизма” ( както упорито наричат и до днес националсоциализма с италианската му вариация, за да избегнат смущаващата прилика и на семантично ниво с образа си в огледалото).

Това им е проблемът на „истинските комунисти”, които сега гръмко жалят за техния „строй” от дащните за воплите им медийни трибуни, където няма кой да им зададе този простичък въпрос…

Така и не дочаках в България медийна реакция на ретроизлиянията за комунизма и живковизма като една от най-гъвкавите му форми. Може и да съм пропуснал. Ако сте пропуснали и вие, ето какво написаха в…Германия. Измиха ни очите колегите Дойче веле:

МЪДРЕЦЪТ ОТ ПРАВЕЦ

Дали заради изпепеляващите жеги или заради нещо друго, от известно време насам българите са подложени на невиждано облъчване – някой все им припомня за славното минало и за величавата фигура на правешкия човек от народа.

През четвъртата година на голямата икономическа криза населението на най-бедната държава в ЕС е подложено на невиждана досега по своята продължителност и мощ кампания, посветена на „незабравимото и славно” социалистическо минало, на величавата фигура на правешкия „човек от народа”, на талантите и качествата на неговото вездесъщо семейство и партийното му обкръжение.

На фона на непосилната мизерия, която през задаващата се зима още повече ще стъжни живота на много българи, на населението натрапчиво биват припомняни „прелестите” на развитото социалистическо общество и мъдростта на някогашните му партийни и държавни ръководители.

Изстъпления от екрана

А въпросната „мъдрост” е била доста прозаична, както личи от думите на самия Тодор Живков. В неизлъчвани досега кадри от среща с жители на родния му Правец, любимият „тато” разказва как по време на изпълнение на съветската балерина Лепешинская превъзбуден негов съселянин набързо изприпкал към тоалетната на Софийската опера, по „неотложни лични причини”…

Въпросните откровени простотии на каскетлията дадоха възможност на неговия някогашен политически съветник и настоящ председател на Съюза на комунистите в България да определи този мил веселяк като „необразован, но природно интелигентен човек”. В същото време един бивш кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и главен виновник за престъпното премълчаване на опасността от радиационно заразяване след Чернобилската авария през 1986 г. разтръби от телевизионния екран, че Живков бил „широко скроен човек”, а неговите съратници от върхушката не носели никаква вина, защото „прилагали съветския опит всестранно, в това число и при концлагерите”.

Непосредствено след тези словесни изстъпления, излъчени от местни телевизии, от екрана ни се усмихна и онзи селски кмет, който беше свалил флага на ЕС от кметството, за да окачи там огромен плакат с лика на любимия Тодор Живков. Обяснението му е, че всичко добро, което е видял за селото и за себе си, било дошло от БКП, а не от ЕС. А един друг фен на някогашния Първи извърши това лято същински „подвиг” – на туристическото шосе между Несебър и Слънчев бряг той издигна гигантски билборд с образа на незабравимия вожд, който беше платил със собствени средства.

Тези дни икономистът Красен Станчев публикува статия, в която показа с конкретни числа и факти, че разрушенията в българската икономика при управлението на Живков и БКП са били толкова монументални, че още тегнат върху доходите на хората и фирмите, а държавният дълг от времето на БКП ще бъде изчистен едва през 2014 година. Станчев твърди освен това, че само малцина виждат връзката между днешните нещастия и онова управление. Все по-често има признаци за руска намеса в политиката на България и в тълкуването на нейната история чрез опити за манипулиране на българското обществено мнение, твърди още Станчев.

Да пребъде!

Нека си припомним и още нещо: преди две години премиерът Борисов заяви публично, че Тодор Живков бил построил две Българии, а сега “ние” не сме построили и една стотна от направеното между 1956-та и 1989-та…

А днес, след като вече си имаме Музей на социалистическото изкуство, в Националната галерия за чуждестранно изкуство ще бъде открита изложба, посветена на 70-годишнината от рождението на дъщерята на Тодор Живков – Людмила. По същото време българите ще имат не една и две възможности да се порадват на любимия внук на Живков – Малък Тошко, който напоследък се радва на сериозен медиен интерес.

В такава среда най-младите българи биха могли да си въобразят, че машината на Хърбърт Уелс действително съществува и ги е върнала назад във времето на техните баби и дядовци. Без естествено да схващат, че всъщност някой целенасочено ги манипулира. При това пошло и безвкусно.
Deutsche Welle

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: