Хубава работа, ама брюкселска

Дългоочакваната среща на мизерстващата българска журналистика с пратеничката на (предполагаемо) благоденстващата Европа комисар Нели Крус (не) се състоя в София. Беше провал и триумф едновременно. Защо?

Беше провал най-малкото защото (почти) нямаше говорители на българската журналистика на срещата. Бях там. Чух, видях, отвратих се и си тръгнах безмълвен, както се полага на натрапник на едно неприлично по форма и съдържание пиршество, доминирано от препили с вина за състоянието на болната ни медийна среда изнасилвачи, солидарно отговорни с властници и олигарси за дългогодишното блудстване със свободното слово в България.

От такива типове не можеш да очакваш да бъде засегната темата за отговорността (им).

Не можеш да чуеш от тях въпрос или поне лицемерен хленч за факта, че единствената сфера в българската публичност, която систематично се радва на добре организираната кокошкарска слепота на Темида, е четвъртата сласт, командорена с пари, бухалки, шантаж и други извратени инструменти за осъществяване на опаричения властови контрол над най-важната сфера от публичното живуркане в днешна България.

Невидимата ръка на софийските организатори на срещата с комисаря по цифровите технологии Нели Крус беше селектирала събеседниците на холандката така, че да затвърди впечатлението за мутриархата в българската журналистика ( с извинение към няколкото изключения, използвани като смокинов лист за тази срамотия).

Беше триумфално прекрасно тържество на тъжната действителност. Защото се видя в кристално мръсен вид ухилената истина за мрачната ситуация в българските медии в лично качество. Бяха събрани в един юмрук на седянка с пратеничката на Брюксел най-представителните физиономии за пропадането на медийната свобода, чието потъване в България регистрират на все по-унизителни дълбини всяка година международните инструменти за измерването на това сгромолясване.

Оказа се, че да говорят от името на агонизиращото българско свободно слово и силиконовото му медийно тяло, са мобилизирани тъкмо неговите душители.

Уж разделени на два лагера по линията на корпоративните битки, но всъщност в една редичка, бяха се самопредложили славослагателят номер едно на днешната власт Николай Бареков, настанен основателно до шефката на българосъветската дружба Светлана Шеренкова, граничеща с издателката Ирен Кръстева, следвана логично на съседния стол от Тошо Тошев. Присъединилият се към тях Валери Запрянов, който ( под аплодисментите на Кръстева) театрално изрази срам да е български журналист в днешно време заради опониращи на поведението му (им) колеги, също беше там. И къде без Славка Бозукова, лицето на най-безличния български “национален” всекидневник “Стандрат”, ентусиазиран изпълнител на всякакви поръчки на всякакви власти!

А отсреща им благо се мъдреше (везде)същата Венелина Гочева, все по-к(р)упен медиен шеф . Тя сподели емблематична за нахалството на българските медийни босове теза:

” Журналистите се оказаха по-мъдри от нас, защото докато ние ( т.е. шефовете, робовладелците демек- бел. авт.) се разделихме, те продължиха да работят заедно”.

Така тя похвали журналистическото смирението като голям плюс и добави коментара, че разделението между началниците не е попречило на безгласните им подчинени „да работят заедно по важни общи въпроси.”

Ето това е демонстрация на висш слугинаж, лупинг на истината с главата надолу, направо световен рекорд при обръщането на принципите с хастара нагоре!

Оруел го е казал по-кратко в неговата утопична книга „1984”, чийто сценарий адаптират по реална картинка бездарно днес със свои думи Гочева и подобните й: „свободата е робство”.

Според Гочева ( и нейната компания, очевидно) нагаждачеството на българските журналисти при всяка наложена отгоре промяна на „редакционната политика”, защото са принудени да си траят при ВСЯКАКВИ обстоятелства на терор над тях от такива, като нея (абонирани за началнически постове), не е позор, а е направо признак на мъдрост.

Реших да опитам и аз да постъпя мъдро. Оставих ги да си показват задните мисли в предните редици на един разговор, който уж трябваше да има нещо общо с журналистиката, със свободата на медиите и нихната демокрация.

Официално Нели Крус беше тук да нагледа дигитализирането, но всъщност стана свидетел на маргинализирането и деградирането на свободното слово.

Хубава работа, ама брюкселска!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: