Мюсюлманите, които убиваха зелени прасета

*Зелени прасета – заглавието е вдъхновено от едно съобщение в Twitter (което ще прочетете по-долу), свързано с играта Angry Birds и изливането на “мюсюлманския гняв”.

Протестите в различни страни срещу анти-ислямски филм, пуснат в Интернет, станаха причина да бъдат зададени отново редица въпроси. Също така, вълната от демонстрации предизвикаха в медии да започне да се говори отново за “мюсюлманския гняв”, “защо те ни мразят?”, “провал на арабските протести”, “грешна външна политика на Обама”, “неизбежния сблъсък на цивилизациите” (вероятно Хънтингтън би бил изключително доволен).  Наистина, имаше малки демонстрации, но в голяма част от арабските и мюсюлмански страни такива липсваха  - нямаше изгаряне на знамена и нападения над посолства. Но това остана встрани от пикантното.

Една самотна група от журналисти и учени се обърнаха към протестите срещу анти-ислямския филм, с намерението да разберем силите, стоящи зад тях. Сред тях, Хишам Матар, описващ обществената нагласа в Бенгази след убийството на посланик Кристофър Стивънс и Барнаби Филипс, който изследва манипулацията на ислямските консерватори по отношение на филма за свои цели; антропологът Сара Кензиор пише срещу третирането на мюсюлманския свят като едно хомогенно цяло, а професор Стенли Фиш се занивама с трудния въпрос: защо много мюсюлмани са толкова чувствителни към изображения, нараняващи устоите на исляма.

И наистина, нуждата от критика и разбирането на тази нужда – това е нещо, от което се нуждае ислямският свят в момента. Доколкото има ислямски свят, а не отделни мюсюлмански общности, каращи се помежду си, той трябва да погледне право в проблемите, без да прави всички възможно, за да намери приятно, уютно място, в което да се чувства силен.

Опитвам се да пазя мнението си относно тези протести, които разтърсиха арабския и мюсюлмански свят, заради един филм. Във всичко станало има нещо много обезпокояващо, което е проблем на самата ни мюсюлманска общност. Идеята, че един клип, който трудно би бил определен като филм, може да предизвика подобни вълни на недоволство, е ужасна.

За щастие не съм сам в безпокойството си. Активисти от Сирия до Йемен и Либия, застанаха срещу проявите на насилие. Сирийците направо се обърнаха към света с молбата -

“Сирийците искат някой да направи още един филм в Сирия, та поне някой да ни обърне внимание!”.

С тези думи онези, които жертват живота си всеки ден и минута, се подиграха на протестите срещу един филм, когато в Сирия и Палестина умират всекидневно хора, без това да разтревожи “правоверните”. В кавички, защото не заслужават друго. Протестиращите по улиците на сирийските градове дори направиха постери, критикуващи протестите срещу филма:

С действията си, хората, излезли по улиците на Кайро, Бенгази и Тунис, осмиват исляма и онези мюсюлмани, които искат да продължават напред, които имат мечти, различни от това да убият някой американски дипломат. Всъщност тези радикалисти и техните организации, правят най-лошите услуги на исляма вече 11 години. И естествено е, умерените да въстанат срещу тези хора, откраднали успехите на революциите, в които загинаха хиляди. Думите на един обикновен либиец, видял протестите в Бенгази, в които загинаха 4 американски дипломати, най-точно изказват болката в този момент:

“Не съм се бил срещу режима, за промяна, за да дойдат някакви ненормалници, откраднали ми Революцията!”

И други се вдъхновиха от абсурда на събитията. Този постер предизвика реакции:

Все пак – наистина ли има толкова много екстремисти по улиците на арабските градове или на организациите им се отделя повече внимание, отколкото е нужно?  Съпротивата срещу виждането, че ислямистите са навсякъде и ще направят нещо по-сериозно, провокира мнозина да излязат на протест в Бенгази, застанали срещу радикализма. На 21 септември над 10 000 души. Движението на младите либийци разпространиха снимки в страницата си във Facebook, поради слабото медийно отразяване:

 

 

На 21 септември вечерта, демонстрантите дори нахлуха в офисите на една от крайните организации “Ансар ал-Шария” и ги щурмуваха.

Всъщност най-добре се обрисува цялата ситуация покрай протестите срещу филма и последвалата реакция на умерените мюсюлмани със случая с корицата на Newsweek, посветена на “Мюсюлманския гняв”.

Изданието Newsweek пусна корица, посветена на гнева на мюсюлманите и как можем да го спрем. Очакваше се да предизвика реакции. Редакцията дори пусна в Twitter въпрос “какво смятате за корицата ни?” с хаштаг #MuslimRage. И реакциите не закъсняха.

Те бяха неочаквани, наистина неочаквани. За мнозина мюсюлманите нямат хумор и това, че Интернет потребителите буквално се подиграха с #MuslimRage беше изненадващо. В Twitter се разигра истинска комедия, пуснаха се туитове, осмиващи корицата на Newsweek по един брилянтен начин, показващ силно чувство за хумор относно какво означава “мюсюлмански гняв”. Появиха се съобщения в Twitter, като това:

“Изгубили сте детето си Джихад на летището. Не можете да го извикате”:

Или този туит: “Лекарство за мюсюлманския гняв – убиване на прасета….в Angry Birds” 

Newsweek си вкара автогол. (може да видите туитове с таг #MuslumRage в Twitter) Сайтът Gawker събра най-добрите пародии на корицата на Newsweek, като тази:

Оригиналната корица на Newsweek

Пародия на корицата на Newsweek

В контекста на протестите, да покажем някои неща, които може би не са казани или не сте чули:

1. По предварителни данни (вижте и в цифри – тук) участие в протестите срещу филма са взели между 0,001 и 0,007% от 1,5 милиардното мюсюлманско население по света – една малка част в сравнение с тези, които скандираха по улиците по време на Арабската пролет. (защо #MuslimRage корицата на Newsweek се провали, прочетете коментара на анализатора Марк Линч – тук)
2. По-голямата част от протестиращите бяха мирни. Нарушенията, насилието и нападенията срещу чуждестранни посолства са организирани или подхранвани от хора на салафисткото движение, радикална ислямистка организация, застанала изцяло срещу умерените мюсюлмани.
3. Либийските и американските представители са разделени по въпроса дали убийството на посланика на САЩ в Либия е предварително обмислено да съвпадне с 11 септември, но не и дали е свързано с анти-ислямския филм.
4. Отделно от атаките на радикални групировки в Либия и Афганистан, проучване на новините от 20 септември сочи, че действителните демонстранти, загинали по време на протестите, са минимален брой. Смъртните случаи, цитирани по медиите да голяма степен са протестиращи, убити от полицията.
5. Почти всеки по-голям лидер, мюсюлмански или не, осъди филма и насилието като отговор.
6. Папата посети Ливан в разгара на напрежението, а лидерите на Хизбулла присъстваха на неговата проповед, въздържаха се от коментари за филма по време на визитата му и призоваха за религиозна толерантност наравно с посланието на Светия отец.
7. След атаката в Бенгази, обикновените хора излязоха по улиците на Бенгази и Триполи, с постери, повечето на английски език, извинявайки се, че насилието не е част от тяхната религия – в пълен контраст на новинарските истории, направили място на първа страница, за да промотират идеята за “сблъсък на цивилизациите”.
8. В Русия десетки хиляди протестиращи минаха през Москва, за да се противопоставят на руския президент Владимир Путин. В същото време, португалци и испанци наводниха улиците на Мадрид и Лисабон, за да застанат срещу драконовските икономии, предвидени от правителството. Повече от милион каталунци пък скандираха в подкрепа на по-голямата автономия на Каталуния.

Чувствате ли, че по време на непрекъснатите новини по телевизията, отразяващи протестите срещу един безумен филм, сте изпуснали някои важни събития?

Прочети цялата новина

Свързани новини: