Предсказуемата непредсказуемост на Борисов

След като вчера закритият през март проект АЕЦ „Белене” се оказа открит отново, друг уж категоричен финал на обмислян от години проблем, като забраната за тютюнопушене на закрито на обществени места, също е на път да бъде „преосмислен” от властта. Само три месеца и половина след гласуването на закона управляващите дават заден ход и обмислят как да върнат старото положение с частичната забрана.

Знаете ли какво е това? Това е ефектът от авторитаризма, наложен днес и тук. Ако решенията за съдбата на страната се взимаха на принципна основа и се обосноваваха от някаква последователна логика, нямаше да е толкова лесно да се отмятат от думите и делата си с обратен знак. Но в България е така: по заповед на Борисов цялата партийно-административна машина се хвърля да обяснява, че обявеното за най-правилно решение от вчера днес вече не е валидно защото има още по-правилно и то е вчерашното неправилно към онази дата гласуване или нареждане на същата тази власт..

Разиграваха ни три години и половина по тази схема за АЕЦ „Белене”, обявяван ту за невъзможен за осъществяване, ту за неизбежен за построяване. Уж сложиха точка с решението на министерския съвет от 28 март, но сега били размислили…

Разиграваха ни и за цигарите. С встъпването си в изпълнителната власт Борисов нареди на послушните си депутати да прегласуват приетият на първо четене закон за всеобща забрана на пушенето на обществени места и емисарите на ГЕРБ плъзнаха по телевизионните студиа като апостоли на кръчмарската свобода и правото на кръчмарското лоби само да избира как да сепарира, сегрегира и разбира закона. Само година по-късно Борисов обърна плочата и даде тон за песен в името на здравето на хората, застрашени от тютюневия дим. Най-покорно емисарите си плюха на физиономиите и започнаха да говорят обратното на онова, което бяха проповядвали с хъс и убеденост, достойни за предишното им настървение в защитата на кръчмарското лоби.

Тази история е стара, но я припомням, защото се подновява. А и защото подновяването й съвпада с обрата по случая с АЕЦ „Белене”.

Ще припомня и нещо още по-старо, но явно добре забравено. Преди 10 години пред моя милост в телевизионното студио Бойко Борисов изрази презрение към вътрешната политика. В своето нова предаване по Нова телевизия водещият Любен Дилов цитира неточно, че Борисов нарекъл политиците, „екскремент в целофан”. Това е абсурд, защото би означавало тогавашният новоназначен главен секретар на МВР да нерече лайно своя благодетел Симеон Сакскобургготски, към когото се отнасяше сервилно. Така че Борисов „наплю” тогава вътрешната политика, което е различно: така излизаше, че съжалява началството, на което му се налага да гази жертвоготовно в екскрементите.

В наши дни, когато някой се осмели да попита Борисов защо все пак се хвърли във вътрешната политика, той с въздишка на месия показва, че го прави с нежелание, но му се налага- досущ като сътрапезника му на управленската трапеза, а и не само на нея, Георги Първанов, който по подобен начин обоснова защо от умилителни писма до другаря му Милошевич изведнъж премина към агитиране на собствената си партия да приеме приемането на България в НАТО с всички неприятни за изоставения сръбски другар последици от това.
Междувременно Борисов се е отметнал от какво ли не. Уж щеше да прави коалиционно правителство, ако не спечели абсолютно мнозинство в това Народно събрание, но после реши друго. Уж щеше да натика в миша дупка виновниците за какво ли не от тройната коалиция, но и тази планина роди мишка. Самият Сокол, използван като политически ястреб да настървява с обратен знак избирателите и да докара доста гласове за ГЕРБ в урните, се рее днес нейде из облаците на личното благополучие и гледа отвисоко на спукания балон с някогашните закани на Борисов.

Тези примери за отмятане достатъчни ли са за едно обобщение? Ако са достатъчни за равносметка, изводът е, че ни чакат още завои и пируети във всякакви посоки. Борисов е толкова обсебен от целта да управлява втори мандат, че ще се съгласи да обвини този път „монархофашистите” за смъртта на своя дядо, който може и да се окаже всъщност нелегален комунист. Колко му е внезапно да се намерят доказателства, че митичният дядо, превърнат на предишните избори от Борисов в пропаганден сюжет с антикомунистическа насоченост, според които човекът е бил таен активен борец срещу капитализма и фашизма.

И защо не-стига да се очертае коалиция с толкова омразната му до днес БСП. Днес си е за днес. А утре може да очакваме всичко от такъв човек, който обяснява капризите и салтата си в политиката и управлението си с „гъвкавост” и „чуваемост” за гласа на народа.

Разбира се, за по сигурно медийните слуги на Борисов казват на хората какво да искат: да си искат бащицата. Кратка разходка сред заглавията на официозната пропаганда показва, че социологическите данни за рязък спад на доверието в политиците и институциите всъщност показвала нестихваща любов към властта и мерак за нейното преизбиране. Защото Борисов продължавал да бъде най-малкото зло в целофан на този етап- смаляващо се, вярно, но все пак достатъчно едро, за да внушава желание за втора употреба от консуматорите на неговия популизъм.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: