Източна Европа: Правителства падат заради затягане на коланите, кабинетът на Борисов е изключение

България носи позорната титла "най-бедна в ЕС", но дясноцентристкият кабинет на премиера Бойко Борисов откри начин да запази популярността си – като не прави нищо, с което да отблъсне избиратели. Това се посочва в анализ на агенция Ройтерс в анализ за изпитанията пред източноевропейските правителства вследствие на финансовата криза. Наложите икономии, в това число замразяване на пенсии и заплати, бяха сравнително меки в България. Страната държеше под стриктен контрол бюджета си дори и преди финансовата криза заради валутния борд, отбелязва агенцията. Резултатът е, че голям брой българи са недоволни от действията на Борисов, а икономиката продължава да среща трудности. Но рейтингите на управляващите остават сравнително стабилни преди изборите догодина. Борисов, бивш бодигард, който култивира образа на мачо, скоро може да се превърне в изключение – премиер, който налага икономии и въпреки това оцелява, посочва агенцията. Кризата в Румъния Когато правителството на Румъния намали заплатите с една четвърт през 1931 г., то падна, страната смени 22 правителства през следващите 10 години и стигна до диктатура и война. Осем десетилетия по-късно друго правителство проведе подобна мярка съгласно спасителен план за строги икономии, воден от Международния валутен фонд. Това правителство също падна и парламентът отхвърли неговия наследник, след само два месеца управление, пише Ройтерс по повод последните събития в северната си съседка. Избирателите в Източна Европа могат да понесат много след трудностите на комунизма, но тези политици, които предприеха строги икономии, сега усещат гнева на хората. "Някои от тези правителства са в постоянно състояние на криза. В тях премиерите отделят повече време, за да крепят правителството си, отколкото да управляват държавата", коментира Отилия Симкова, анализатор в звеното за политически изследвания Евразия. Моделът на политическа нестабилност се повтаря, в различна степен, сред бившите комунистически страни от източното крило на Европейския съюз. Въпреки че повечето не използват еврото, дълговата криза тресе най-големия им търговски и банков партньор. Това повдига сериозно въпроса как тези страни, които все още изостават далеч от западните си партньори в ЕС, могат да поддържат бюджетите си в разумни граници, да реагират на пазарни атаки и в същото време да се опитват да насърчат икономическия растеж. Някои вече си задават въпроса дали си е струвало присъединяването към ЕС, което на пръв поглед обещаваше бъдеще на бързо увеличаване на благосъстоянието. Малцина са на мнение, че присъединяването към блока е било грешка, но като се има предвид, че средното благосъстояние в Румъния е по-малко от половината от средното за блока, е ясно, че очакваните ползи все още не са се материализирали въпреки фондовете на Брюксел. "Фактът, че правителството намали заплатите, е лудост", казва пенсионерът Константин Бадеа пред седалището на правителството в Букурещ, хаотичен град, белязан от проектите на комунистическия диктатор Николае Чаушеску, където някои области все още са без течаща вода или електричество, а има и неасфалтирани пътища. "Малки и бедни страни като нашата нямат същите ползи от членството в Европейския съюз, каквито имат по-големи и по-развита членовете", заявява Бадеа. "Има хора тук, които живеят на една месечна заплата от 150-200 евро." Правителства на ръба Избухналите през януари протести срещу строгите мерки и корупцията свалиха дясноцентристкото правителство, което оряза държавните заплати с една четвърт и вдигна данъка върху продажбите. Заплатите на много работници в частния сектор бяха свалени още повече. Съдбата на правителството в Румъния, втората по бедност страна в ЕС, където средната месечна заплата е 350 евро, е предупреждение и към други поддръжници на строги икономии. Дясноцентристкият чешки кабинет спечели парламентарния вот на доверие миналия месец, осигурявайки си още живот, след като разпадането на управляващата коалиция го доведе до ръба на колапса. Почти със сигурност управляващите ще загубят предсрочните избори. Решението на правителството да вдигне косвените данъци засегна особено хората с по-ниски доходи, включително и пенсионерите. Профсъюзите миналия месец организираха най-голямата демонстрация от края на комунизма, а се планират още. "Заплата ми не е вдигана от няколко години, а всички неща, стават все по-скъпи. Аз разбирам, че има криза, но нещата стават трудно", заяви 49-годишен дърводелец от Прибрам, южно от Прага. "Аз не се интересува дали е Петър или Павел (на власт), но те трябва да направят нещо за икономиката и корупцията." Правителството на Словения, бивша югославска република и член на еврозоната, бе свалено от парламента на фона на вътрешни коалиционни разпри и невъзможност да бъдат осъществени реформи, които да помогнат на страдащата икономика. Словакия, друг член на еврозоната, загуби правителството си по време на разпрата около спасителния план за еврото. Дори Полша, единствената страна в ЕС, която избегна рецесията в последните четири години, има за цел постепенно да увеличи възрастта за пенсиониране и да се намалят някои пенсии. Гняв и разочарование По време на посещението си в Румъния през април, председателят на Съвета на ЕС Херман Ван Ромпой заяви, че румънците са приели строгите икономии с издръжливост, но е имало и "гняв и разочарование". Бившият министър-председател Емил Бок и неговата Демократично либерална партия спасиха Румъния от далеч по-лош пазарен удар. Строгите мерки и поддържането на спасителния план на МВФ задържаха лихвените проценти по дълга си на приемливи равнища и стабилизираха нивото на леята . Това обаче удължи и рецесията и сега политическата нестабилност отново е дестабилирала леята, което е особено болезнено за две трети от кредитополучателите, които са взели заеми в евро. Излязоха много въпроси каква е ползата от затягането на коланите. МВФ казва, че Румъния вече има пространство за облекчаване на строгите икономии, като балансира рязането на разходи с осигуряването на възможност икономиката да расте. Това обаче е малко, за да успокои тези, които понесоха мерките.

Прочети цялата новина

Свързани новини: