Въздишките на Брахими

Картината в Сирия не се променя. Докато се случваха едни от най-кръвопролитните сблъсъци досега, се състояха три отделни международни срещи, за да обсъдят ситуацията в Дамаск.

Всъщност толкова много срещи се осъществиха, че е невъзможно да ги проследим всички до една. Сякаш делегатите обичат да пътуват, да си почиват в хотели из Европа и САЩ, докато хората, които имат нужда от помощта им, се измъчват всеки ден под дъжд от бомби и патрони.

А конференциите нямат резултат, защото всяка страна има своите идеи и визия за бъдещето на Сирия. Единодушието се оказва невъзможно до момента.

Западните страни, заедно със САЩ, изпитват щастие да възхваляват онези, които се борят за демокрация в Сирия, въпреки, че знаят много добре, че тези хора нямат оборудване за тази борба. Те няма да успеят в битките срещу правителствените войски, докато използват импровизирани оръжия.

Както описа ситуацията бунтовник, интервюиран от TIME по повод въоръжаването на опозицията: Понякога пращат оръжия. Но колкото да отвърнем на удара, не и да победим.” С което картината на един дългосрочен конфликт (предполагащ продажба на оръжие) е нарисувана по най-добрия начин.

 Когато западните държави с право заклеймяват ужасите в страната и хората, които ги причиняват, те трябва да знаят, че поемат отговорности и ще имат вина за неизпълнението им.

Отлагането на разрешаване на проблемите позволява на въстанието да се превърне в една пълномащабна гражданска война.

През последните дни пратеникът на ООН и Арабската лига, Лахдар Брахими, заяви, че се нуждае от повече време, за да създаде конкретен план за мир, тъй като е нямал възможността досега да прецени в какво състояние е ситуацията и какво е необходимо в страната. И го каза в момент, когато над 200 000 сирийци са избягали от страната, още 700 000 се очакват до декември, а онези, които са разселени в границите на собствената си държава достигат 4 милиона души!

Това, което Брахими не казва е, че купува време, за да признае, че няма нищо, което може да направи – не и докато не минат изборите в САЩ. Вместо да  се размотава, Брахими трябва да бъде честен и открит.

Докато на политическо и дипломатическо ниво действията са бавни и извършвани без голямо желание, то процентът на убийствата и насилието в Сирия става все по-голям. 30 000 загинали до момента е оптимистичната прогноза, числото, което си позволяваме да приемем. Но според доклади от активисти в самата Сирия, става ясно, че загиналите са повече.

Дори в САЩ Ромни да спечели изборите, няма да стартира нещо, което да му коства подкрепа на електората. Обама пък не е готов за авантюри. Химическото оръжие действаше като коз, но само ако то застраши сигурността на Израел. Дотогава, не е приоритет.

Постоянното безцелно говорене за Сирия носи надежда за анти-правителствените групи в Сирия и параноично дискутиране от страна на привържениците на Асад. Но мантрата, която те пускат постоянно – за външна намеса – не намира израз в реалния свят, където досега Запада прави дори услуга на Асад. И докато се говори за намеса, то тя е наистина факт – едно сирийско пристанище е под контрола на руските войски, а иранския посланик се чувства като у дома в Дамаск. Заради редица държави – Русия, Иран, Катар, Саудитска Арабия, суверенитетът на Сирия е в може би най-жалкото си състояние от независимостта до днес. От международните санкции пък, страдат единствено обикновените хора, които вече трудно намират храна и лекарства.

Междувременно светът е вцепенен от повишаването на смъртността и единственото, което е ясно в конфликта в момента е, че колкото по-продължителен е, толкова повече жертви ще има и онзи, който спечели ще наследи единствено руини.

Прочети цялата новина

Свързани новини: