Помпането на скачените съдове

Всеки път е така. И всеки път оборваме Ейбрахам Линкълн, който е казал, че можеш да лъжеш всички хора за известно време, можеш да лъжеш част от хората през цялото време, но не можеш да лъжеш всички хора по всяко време. Е, тук и това е възможно. Ако не всички, то поне значителна част от хората. И преди тези избори някой отново се опитва да насити разговора с излишни теми, от които тупкат сърца ни – на националистите от възбуда, на мюсюлманите от страх. Резултатът се вижда отсега – участието и на националисти, и на ДПС в следващия парламент ще е значително.

Как работи схемата ли?

Нека си припомним. Преди изборите през 2005 г. повечето хора не бяха чували за “Атака”. Някои бяха забелязали, че Волен Сидеров води по кожено яке едно телевизионно предаване, други и това не знаеха. Партията му се появи в социологическите проучвания чак месец преди изборите и всички бяха изненадани в нощта, когато “Атака” се озова в парламента. Не всички.

Имах възможността да наблюдавам онези избори от Истанбул. Тогава изселниците ме питаха: “СКАТ влиза ли?” Разказваха ми как Волен Сидеров искал да им отнеме българските паспорти и да затвори джамиите по техните родни места в България. Голяма част от хората там имат сателитни чинии в домовете си и бяха забелязали това, което се заражда, за разлика от много други хора в България. Тогава ДПС получи рекордните към онзи момент над 40 хиляди гласа от Турция. Така работи схемата – националистите стават по-шумни, ДПС печели. И обратното.

На следващите избори запалването на фитила откъм националистите не беше достатъчно и трябваше да бъде нагрят и другият му край – откъм ДПС. Нахалното изказване на Ахмед Доган за инструмента на властта и разпределението на порциите превъзбуди публиката и всички помним каква вълна от анти-Доган и анти-ДПС настроение завладя публичния разговор. Може и да не е справедливо, но в България от анти-ДПС до антитурското говорене крачката е малка.

Точно в онзи момент ГЕРБ обра част от националистическия вот. Като лидер на опозицията Бойко Борисов атакуваше главно символа на тройната коалиция – Доган. От Чикаго посочи “материала, който се явява на избори срещу ГЕРБ” – роми, турци и пенсионери. Малко по-рано пък “възродителният процес” се оказа с правилни цели, но с лоши методи. Отново етническото противопоставяне мобилизира и националистически настроени избиратели, и тези на ДПС. В Турция гласовете за Доган вече бяха над 88 хиляди.

И ако Линкълн беше прав, за предстоящите избори вече не трябва да се подхлъзваме по този сценарий. Дано, ама надали. Картината започва застрашително да се повтаря, дори е още по-ярка. След месеци мълчание ДПС избра да се върне в политическия разговор с темата за изучаването на майчин език в училище. Проектозакон предвижда това да е свободно избираем предмет, а ДПС настоява да бъде задължително избираем предмет. В същото време дойде новината, че организации на изселници са подали в Международния съд в Хага жалба срещу българската държава за геноцид срещу турците. Нали чувате как тупкат сърцата на националистите? Всъщност те не са спирали да тупкат още от дните на измислената новина за “отпадането на Ботев от учебниците”.

А какво става в другия край на фитила? Нищо ново. Цялата държава се занимава с делото срещу 13 души в Пазарджишкия окръжен съд, обвинени в разпалване на религиозна омраза и проповядване на антидемократична идеология. Вече май за всички е ясно, че в случая вероятно има административни нарушения, свързани с финансирането и функционирането на нерегистрирана организация. И че етикетът “радикални ислямисти” няма нищо общо с правото. Делото обаче ще продължи да бъде в новините и е тема за много задълбочено мислене защо мюсюлманите го приемат като дело срещу всички тях.

Вече всички знаем какъв отпечатък ще остави всичко това върху изборите. ДПС ще се представи отново много силно, а националистите ще бъдат сериозна част от българския парламент, ако успеят да се обединят под някаква форма. Възможно е и управляващата партия ГЕРБ да се изкуши за тези гласове и да радикализира в тази посока говоренето си преди изборите. Принципът на скачените съдове е работил безотказно досега, а нищо работещо не се изхвърля, нали?

От тази схема печелят тези, които искат да са на власт, без да правят политика. Защото и националистите, и ДПС не са традиционни изразители на различните възгледи за обществото и икономиката каквито са левите, либералите, десните. При първите има юнашки отказ от разум

Вторите пък, колкото и да обичат да твърдят обратното, все още са си партия на мюсюлманите в България. Повече такива депутати означава по-малко депутати с ясен политически профил, т.е. по-лесно договаряне и по-лесни коалиции.

Но има и още нещо. Всеки, който умишлено експлоатира тази схема, пренебрегва сериозния проблем. Междуетническите отношения в България имат нужда от разговор. Защо част от мюсюлманите пускат дълги бради, кое ги кара да не търсят реализация в светската икономика, защо по стените все още има антитурски надписи, защо недоверието между различните остава високо… Въпросите са много, но отговорите не се крият в лозунги, от които тупкат сърцата. Има нужда от разговор и мислене. Глупости! Айде опитай се с разговор и мисъл да напомпаш скачените съдове преди избори…

написано за в. “Труд”

снимка: Георги Кожухаров, Dnevnik.bg

Прочети цялата новина

Свързани новини: