Националевропейският ни ментелитет в цифри

Преди да прочетете мрачната истина, която грачи грозна от едно статистическо проучване, бих искал да знаете, че я публикувам с усещането на човек, който съобщава на друго човешко същество за неизлечимата му болест, която може да бъде победена само с радикално лечение.
Българското общество е болно от омраза и то преди всичко тъкмо към слабите, унизените и безпомощните дори. Диагнозата ми се вижда ужасяваща, но трябва да стане известна на болните, ако изобщо искат да се лекуват.
Ето за какво става дума.

Vsekiden.com
„Българите не щат роми в семейството, нито в работата

Най-дискриминирани у нас са старите хора, установи изследване на Евробарометър. Около 58 % от българите проявяват нетърпимост към възрастните, сочат данните. 47 % пък недолюбват хората с увреждания, а 40 на сто са настроени срещу етническите малцинства.
Според експерта от БАН Вяра Ганчева, българите са настроени срещу циганите и не биха приели дете с ромски произход в семейството си. Едва 10% от българите биха поели този риск. 30 на сто пък биха станали добри приятели с ром, а 39% могат да го приемат за съсед, а половината биха склонили да работят с него.
Емигрантите от страните извън Европа също не са сред най-харесваните. 30% биха приели в семейството си например афганистанец или пакистанец, 55% ще се сприятелят с него, 60% ще са доволни да им е съсед.
Изследването изненадващо сочи, че емигрантите от Европа са дискриминирани от нас. Едва половината българи са готови да приемат такъв чужденец в семейството си, 72 на сто биха станали близки приятели с него, а 82% няма да имат нищо против да са съседи или пък колеги.
България е на предпоследно място в ЕС по брой хора, които смятат, че различните етноси обогатяват културния живот – едва 10% са на това мнение. На последно място сме по космополитност – едва 3%, но в същото време сме на първо място в ЕС против многообразието – 27 на сто.”

В тази картинка ми липсва „положителното”, статистиката с обратен знак. А тя сочи, че българите харесват най-много руснаците- толкова много, колкото никой друг в Европа( поне).
Това е преобладаващата координатна ценностна система тук, която обаче, смея да твърдя, съвсем не е плод на някаква естествена селекция, а е грижливо отглеждан феномен на принципа на скачените съдове- отливът от човечността е свързан с прилив на телешки възторг. Откачено е, но е факт.
Докато не се откачим от тази зависимост, няма да изплуваме от блатото на омразата към слабите, различните и немощните и ще продължаваме да се оглеждаме към мощните „покровители”, загнездили се в българските представи като фактор в народната любов от 19-ти век по нашите земи.
Гледам по телевизионните трибуни, включително и днес, нашествието на „националистите” от партии и партийки, които агитират срещу всичко, но никога срещу каквото и да било, свързано с любимите им колониални владетели на България от 20-ти век, доминиращи и днес в икономиката на България чрез диктата на суровинния си внос и отчисленията по веригата, част от които се вливат в пропагандата в полза на чуждата държава.
Голям „патриотизъм” тресе тъкмо онези в България, които нападат яростно западното влияние, „еврейските капитали”, циганите, сексуално различните, турците и всеки, който дръзне да не е съгласен с тази пропаганда. Но срещу съветско-руския колониализъм нито дума не отронват. Напротив: миналата седмица ударният парламентарно представен отряд на тези т.н. националисти стори челобитие на батюшката Путин в Москва, където, макар и в негово отсъствие, вкупом се изсипаха депутатите от „Атака”, за да му честитят рождения ден.
Защо правя тази връзка ли? Защото е не просто очевидна, но е крещяща, самоизтъкваща се дори. Ако не беше така за България щеше да е срамно да се афишира пред света с делегация от робски верни на своята колониална владетелка „патриоти”. Само че освен на индивидуално ниво в интернет, никой не се възмути институционално, че си показахме срамотиите чрез този акт на национално ( прието за нормално) раболепие към дългогодишните господари.

Това е диагнозата на заболяването ни: страдаме от притъпяване на сетивата за онова, кое е унизително за един европейски народ през 21-вия век. Тук обект на омразата са възрастните ( „лошия матрЯл”, според премиера Борисов), циганите, турците или „пришълците”, освен ако не са руснаци. Българските граждани, които правят изключение от това наложено правило, са всъщност нещо като чужденци в собствената си държава и е време да си поискат правата на малцинство, преди да попаднат в червената книга на изчезващия по тези земи вид хора, преследвани от местния еквивалент на черносотниците, които ни налагат руския черносотнически манталитет, преопакован грижливо като български национализъм.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: