Прочитам от време на време в-к “Капитал”, който винаги успява да ме изненада с идеологическата подкованост и тесногръдие на некои от своите дописници. Преди 3-4 седмици се появи приказка за това колко едва ли не опасно било да се използват европейски средства за развитието на страната; мисля че беше пореден балон на учили-недоучили недоразумения от [...]

признавам - до момента не бях чела роман от унгарски автор. с благодарност на издателство Ерго, че издава съвременни унгарски автори на български език. и за баща на мъртвите на Балаж Дьоре. признавам - много е тежък този роман. тежък, но и пречистващ, поетичен, напевен, болезнен, безкраен, жесток, разпъващ, смиряващ, мъдър, ...

Има едно устройство, на което аз лично казвам „мелачка за отпадъци“. Познато още като шредер. Мисля, че повечето от нас имат такъв в офиса, който се храни с хартия.

Този обаче е кухненски шредер, който се монтира под мивката и когато изсипвате хранителните отпадъци в него, ги смила и отвежда някъде из канализацията. Казвам някъде, защото в интерес на истината не съм особено запозната с механизма на тази система, а и мисля, че в България все още не е практика да си мелим боклука. Известно ми е обаче, че при този метод на унищожаване на отпадъци се образуват парникови газове, които от своя страна допринасят за глобалното затопляне.

Според Вишал Агал обаче боклукът може да бъде и от полза. Той е създал устройство, което е нарекъл EVA. EVA е уред, който сам по себе си е една малка инсталация за производство на суровина за биогаз. За разлика от обикновения шредер EVA не се поставя под мивката и не отвежда боклука в канализацията. Този уред се монтира в близост до кухненската мивка или поне се свързва с водопровода. Водата поддържа необходимия вискозитет на налягането в процеса на раздробяване на отпадъците. Получената каша след това може да се използва за производството на биогаз, който пък от своя страна служи за производството на енергия. Има вариант и за ръчно наливане на вода, но така се налага постоянно да следите процеса, което малко или много е досадно. 

Ако хвърлите едно око на EVA, ще забележите колко стилен и полезен уред е за всяко едно домакинство. Особено ако един ден се наложи сами да произвеждаме енергията, от която се нуждаем в ежедневието си.

Вижте повече за проекта.

Снимка: Вишал Агал

Хилари Мантел стана първата жена, спечелила два пъти Наградата за художествена литература Man Booker, както и първият британец изобщо, който печели наградата два пъти. Журито, председателствано от сър Питър Стодърт, я награди за "Brung Up The Bodies" само три години, след като тя спечели наградата за "Вълци".

"Сега може би трябва да се оттегля, за да напиша третата част от поредицата", каза по време на церемонията Мантел, която спечели в оспорвана борба с Дебора Леви, Алисън Мур, Уил Селф, Тан Тван Ен и Джийт Таил. Тя си тръгна от старнинния Гуилдхол в Северен Лондон с награда от 50 хил. паунда., a останалите петима - с утешителни награди от по 2500 паунда.

"Някои ме обвиниха миналата година, че избираме книги, които не могат да се четат на плажа. Сега мога да им кажа, че сме избрали книги, които няма как да пренебрегнете, дори и на плажа", пошегува се секунди преди да произнесе името на победителя главният съдия Стодърт.

Броени дни преди церемонията букмейкърските къщи даваха прогнози 2/1 за награда за Мантел, следвана от Джиит Таил, чиито шансове се равняваха на 10 към 1. Минути преди обявяването на победителя обаче ВВС сочеше като основен фаворит Уил Селф за първата му номинация с "Umbrella".

Строителният бум се превърна в запазена марка за България през годините на прехода. За съжаление, в значителната си част той се състои от абсурдни правни и архитектурни приумици, на пръв поглед невъзможни за реализация и понякога направо опасни начинания, припомнят от „За да остане природа в България“ – Коалиция от неправителствени организации и граждански групи. До този момент практически хората нямаха право да се противопоставят на незаконната постройка, замърсяващата фабрика, шумната дискотека или опасния трафопост, които застрашаваха здравето, а често и живота им.

От средата на октомври 2012 г. обаче ситуацията се променя: всеки гражданин ще може да обжалва строително разрешение или подробен или общ устройствен план, който го ощетява, дори без да е непосредствен съсед.

Коалиция „За да остане природа в България” заведе дело в Комитета за прилагане на Орхуската конвенция на ООН заради ограничения достъп до правосъдие при обжалването на общи и подробни устройствени планове и разрешителни за строеж, одобрени по Закона за устройство на територията (ЗУТ).Благодарение на усилията на „За да остане природа в България“ управляващите следва да приведат националното законодателство и особено Закона за устройство на територията в унисон с международните стандарти за достъп до правосъдие. Така ще се даде възможност на гражданското общество да контролира всеки опит на уязвимите за корупция общински администрации да позволяват застрояване в нарушение на обществения интерес.

Промяната стана възможна с Решение на Комитета по Орхуската конвенция, което обяви основни текстове на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за накърняващи гражданското участие в тези процеси.

В съвсем близкото бъдеще този факт ще се превърне в повратна точка за развитието на урбанистиката, териториално-устройственото планиране и въобще строителния бизнес в България.

Така България се присъедини към отбора на цивилизованите държави, където развитието на градската среда и обликът на ландшафта се прави след широки обществени обсъждания, консенсусни решения и в полза на гражданите. Защото досега българското законодателство беше единственото в Европа, което изрично забранява всякакъв достъп до информация за готвени устройствени планове (ПУП и ОУП) и инвестиционни проекти, които чакат строително разрешение, както и тяхното обжалване.

Историята

В тотално противоречие с правото да живеят в екологосъобразна и безопасна среда досега българските граждани нямаха пълноценна възможност да реагират на строителни нарушения.

Причината е, че Законът за устройство на територията (ЗУТ) съдържа силни ограничения по отношение на обжалваемостта на разрешенията за строеж, които се простират само до съсобственици и някои съседи. Това създава условия за корупция, защото оставя изхода от подобни решения изцяло в ръцете на две потенциално заинтересовани страни: общините и инвеститорите.

През годините, тази порочна практика доведе до редица строителни безумия, като строителство в защитените територии и реализация на опасни за хората проекти като например лифтът за Седемте рилски езера в Национален парк Рила, който е построен върху свлачище.

Абсурдната процедура по отношение на безконтролното издаване на строителни разрешения е един от катализаторите на срива в цените на недвижимите имоти и спукването на имотния и строителния балон, който по своите мащаби са сред най-големите в Европа.

Тъй като липсата на възможност за обжалване на подобни казуси е в нарушение на правата на гражданите, през 2011 г. коалицията от природозащитни организации „За да остане природа в България” се обърна към Комитета на Орхуската конвенция – най-влиятелната институция за защита на гражданските права в областта на екологията. Целта на коалицията беше да се даде възможност на гражданите да заемат активна и пълноценна позиция по отношение на качеството на живот и безопасността им.

Заради драстичните нарушения в българското строителство, Орхуската конвенция зае изключително категорично решение, което има европейска значимост. Именно то ще даде възможност на гражданите да защитават интересите си от строителните предприемачи.

Исканията

Коалиция „За да остане природа в България” ще изпрати искане до президента Росен Плевнелиев за налагане на вето и за връщане за преразглеждане в Народното събрание на определени членове на ЗУТ, които се отнасят до обжалваемостта. Става въпрос за член 215 (6).

Ако това не стане, съдебната система ще се задръсти от граждански дела, които ще спрат голяма част от активните инвестиционни проекти и ще блокират работата на магистратите, предупреждават от коалицията. Това е така, защото в момента строителните планове могат да се обжалват изцяло, което да ги стопира за неопределен период от време. Идеята на експертите от Коалицията е да се даде възможност да бъдат обжалвани само проблемните точки.

Примери:

Ски зона Банско в Национален парк Пирин – заради нарушения на концесионния договор, одобрени от Община Банско, които бяха потвърдени от Министерство на околната среда и водите през 2010 г.

Лифт от хижа Пионерска до хижа Рилски езера в Национален парк Рила – одобрен от Община Сапарева баня без актуална оценка за въздействие върху околната среда и изграден върху свлачище

Общия устройствен план на Община Царево в Природен парк Странджа – одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 2008 г. със сериозни нарушения на европейските директиви за Натура 2000

Общия устройствен план на Община Варна – одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с процедурни нарушения

Ски център Супер Перелик в Родопите – одобрен от Община Смолян без екологична оценка

Камчийски пясъци – проект „Камчия парк“, одобрен от Община Долни чифлик без екологична оценка и предвиден върху нарочно закрита защитена местност

Корал – курортно селище върху бившия къмпинг „Корал“, одобрено от Община Царево с процедурни нарушения

Иракли – курортни селища, одобрени от Община Несебър без оценка за въздействие върху околната среда

По материали от: forthenature  и  wwf.panda.org

За поредна година се организира Blog Action Day. Блогъри от 108 страни пишат в един ден на една тема. Тази година темата е единството – силата на „Ние“. Убеден съм в правотата тази идея. Както наскоро обсъждахме с приятели, много…

Има още →

Ако щете вярвайте, но мнозина могат да потвърдят, че навремето в редакция Международна информация на БТА някои колеги обичахме да се шегуваме ( да не кажа „подиграваме” защото съвсем няма да повярвате, че е било възможно през онези съветски времена ) с клишетата на съветската пропаганда, с които ТАСС ни заливаше. Сред любимите заглавия на подбив между нас беше „Бряцают оружием”. Веднага ставаше ясно, че в текста се заклеймява американския империализъм, който непрекъснато „дрънка оръжие”- защото нямаше как това да се отнася за СССР с всичките му военни паради и демонстрации.
Друго любимо за зевзеците между нас заглавие, което едновременно нищо не значеше, но и беше достатъчно за „разгадаване” на поредната словесна канонада срещу капиталистическите врагове, беше универсалното за всякакви случаи „ Не унимаются”. Това „Не мирясват” ставаше както за германския ревизионизъм, така и за японския реваншизъм или войнолюбието на Южна Корея ( която все провокираше миролюбивия си северен съсед). Но най-вече прилягаше за ненавистните американски проклетници, които просто не се отказваха от вечните си планове да победят непобедимия комунизъм и неговата татковина СССР, кроейки непрекъснато пъклени планове в името на тази неосъществима, но крайно подла американска цел.
Бяхме си измислили игра на думи за познаване на продължението на ключова фраза чрез въпроси и отговори. Например: „ Какво прави американският империализъм”? Следваше светкавичен дружен отговор, понякога в хор: „дрънка оръжие”. И т.н.

Както и да е…Не целя да правя внушения със задна дата, само ми хрумна аналогия с информацията на сайта Kafene.net за това, че от ГЕРБ са но(минирали) отново Румяна Желева, провалила се с гръм и международен трясък на изпита за еврокомисар в Брюксел, но предложена отново за международен партиен пост. Не се отказват!

Явно от ГЕРБ са непоправими. „Не унимаются”- не мирясват и никакви международни подигравки, които се пишат на гърба на България, не могат да ги спрат да дават нови поводи със стари, доказани лица, достойни за този кикот.

„Румяна Желева е номинирана от ГЕРБ за втори мандат като заместник-председател на ЕНП.

Румяна Желева беше избрана на постa с тригодишен мандат през декември 2009 година – само месец преди злополучното изслушване в Европарламента.

Прогнозите бяха, че сега ГЕРБ ще издигне някой от евродепутатите си, а за фаворити бяха сочени Андрей Ковачев и Мария Габриел.

След като стана ясно, че номинацията, подадена в секретариата на ЕНП, е за Румяна Желева, двамата отказаха коментар по темата.

От централата на ЕНП също отказват подробности с аргумент, че процедурата е конфиденциална. Оттам обясниха, че не могат да съобщят общия брой на кандидатите и имената им и, че те ще бъдат обявени на самия конгрес, като в четвъртък предстои делегатите да определят с гласуване 10 нови заместник-председатели, предаде БНР.

Според запознати кандидатите са повече от заместник-председателските места, а за номинацията на Желева е настоял лично председателят на ЕНП Вилфред Мартенс, който неведнъж е давал високи оценки за работата на Желева.

76-годишният Мартенс, който оглавява партията от 1990 година, обяви, че има желание да остане на поста и занапред. Алтернативни кандидатури няма, няма”. Kafene.net

Share on Facebook

За поредна година се организира Blog Action Day. Блогъри от 108 страни пишат в един ден на една тема. Тази година темата е единството – силата на “Ние”. Убеден съм в правотата тази идея. Както наскоро обсъждахме с приятели, много по-добра е екипната работа. Така всеки член на екипа може да допринесе със силните си [...]

Зло(ко)бен коментар към случайни модерно облечени хора от София Стрийт Стайл.

Страхотни ретро аксесоари, изровихме ги от кофите, точно преди едно момче да ги снима.

 

Тигърът още хапе, момченца.

 

Дека ти е колата, бе, Флинстоун?

 

Новата блада на Борис Дали направо ме разтърсва, не мога да продължа да ходя!

 

Не съм на хапове, просто завърших НАТФИЗ!

 

 

Преди да прочетете мрачната истина, която грачи грозна от едно статистическо проучване, бих искал да знаете, че я публикувам с усещането на човек, който съобщава на друго човешко същество за неизлечимата му болест, която може да бъде победена само с радикално лечение.
Българското общество е болно от омраза и то преди всичко тъкмо към слабите, унизените и безпомощните дори. Диагнозата ми се вижда ужасяваща, но трябва да стане известна на болните, ако изобщо искат да се лекуват.
Ето за какво става дума.

Vsekiden.com
„Българите не щат роми в семейството, нито в работата

Най-дискриминирани у нас са старите хора, установи изследване на Евробарометър. Около 58 % от българите проявяват нетърпимост към възрастните, сочат данните. 47 % пък недолюбват хората с увреждания, а 40 на сто са настроени срещу етническите малцинства.
Според експерта от БАН Вяра Ганчева, българите са настроени срещу циганите и не биха приели дете с ромски произход в семейството си. Едва 10% от българите биха поели този риск. 30 на сто пък биха станали добри приятели с ром, а 39% могат да го приемат за съсед, а половината биха склонили да работят с него.
Емигрантите от страните извън Европа също не са сред най-харесваните. 30% биха приели в семейството си например афганистанец или пакистанец, 55% ще се сприятелят с него, 60% ще са доволни да им е съсед.
Изследването изненадващо сочи, че емигрантите от Европа са дискриминирани от нас. Едва половината българи са готови да приемат такъв чужденец в семейството си, 72 на сто биха станали близки приятели с него, а 82% няма да имат нищо против да са съседи или пък колеги.
България е на предпоследно място в ЕС по брой хора, които смятат, че различните етноси обогатяват културния живот – едва 10% са на това мнение. На последно място сме по космополитност – едва 3%, но в същото време сме на първо място в ЕС против многообразието – 27 на сто.”

В тази картинка ми липсва „положителното”, статистиката с обратен знак. А тя сочи, че българите харесват най-много руснаците- толкова много, колкото никой друг в Европа( поне).
Това е преобладаващата координатна ценностна система тук, която обаче, смея да твърдя, съвсем не е плод на някаква естествена селекция, а е грижливо отглеждан феномен на принципа на скачените съдове- отливът от човечността е свързан с прилив на телешки възторг. Откачено е, но е факт.
Докато не се откачим от тази зависимост, няма да изплуваме от блатото на омразата към слабите, различните и немощните и ще продължаваме да се оглеждаме към мощните „покровители”, загнездили се в българските представи като фактор в народната любов от 19-ти век по нашите земи.
Гледам по телевизионните трибуни, включително и днес, нашествието на „националистите” от партии и партийки, които агитират срещу всичко, но никога срещу каквото и да било, свързано с любимите им колониални владетели на България от 20-ти век, доминиращи и днес в икономиката на България чрез диктата на суровинния си внос и отчисленията по веригата, част от които се вливат в пропагандата в полза на чуждата държава.
Голям „патриотизъм” тресе тъкмо онези в България, които нападат яростно западното влияние, „еврейските капитали”, циганите, сексуално различните, турците и всеки, който дръзне да не е съгласен с тази пропаганда. Но срещу съветско-руския колониализъм нито дума не отронват. Напротив: миналата седмица ударният парламентарно представен отряд на тези т.н. националисти стори челобитие на батюшката Путин в Москва, където, макар и в негово отсъствие, вкупом се изсипаха депутатите от „Атака”, за да му честитят рождения ден.
Защо правя тази връзка ли? Защото е не просто очевидна, но е крещяща, самоизтъкваща се дори. Ако не беше така за България щеше да е срамно да се афишира пред света с делегация от робски верни на своята колониална владетелка „патриоти”. Само че освен на индивидуално ниво в интернет, никой не се възмути институционално, че си показахме срамотиите чрез този акт на национално ( прието за нормално) раболепие към дългогодишните господари.

Това е диагнозата на заболяването ни: страдаме от притъпяване на сетивата за онова, кое е унизително за един европейски народ през 21-вия век. Тук обект на омразата са възрастните ( „лошия матрЯл”, според премиера Борисов), циганите, турците или „пришълците”, освен ако не са руснаци. Българските граждани, които правят изключение от това наложено правило, са всъщност нещо като чужденци в собствената си държава и е време да си поискат правата на малцинство, преди да попаднат в червената книга на изчезващия по тези земи вид хора, преследвани от местния еквивалент на черносотниците, които ни налагат руския черносотнически манталитет, преопакован грижливо като български национализъм.

Share on Facebook

Потулваните истини за НРБ

This diagram is licensed under CC BY-NC-SA 3.0. You may copy, distribute, transmit and adapt the work under certain conditions.

Download in PDF format: Sofia Tube Map

 

Dear Sofia Visitor,

This map is a small present for you. It contains only the subway lines and how to get from the airport to the city center and vice-versa – basically the only transportation you will need if you are a tourist. It was inspired by the famous London Tube Map designed by Paul E Garbuttl. It is not an official one. An official, detailed and up-to-date map can be found on the official Urban Mobility Center website.

As a free present, I would really like to have your feedback (as a comment below) and any suggestions how to make it better will be much appreciated.

Have a nice stay in Sofia!

 

И така…

Представете си, че сте чужденец в София. Вероятно ще искате да се придвижите от летището до центъра, до гарата, до местата за шопинг. Естествено, по-добро придвижване от това с метрото няма, но съществуващите карти поне на мен ми изглеждат адски трудни и неразбираеми. Затова използвах дългогодишният опит на Лондон и направих карта с подобни цветове и линии, като някои разяснения и иконки са специално насочени към чужденците. Надявам се, че ви допада. Ако е така, разпространявайте я свободно, съгласно Creative Commons лиценза на блога ни. Мерси!

Сподели тази публикация:

Нееднократно тук сме си говорили за разказването на истории и това не е случайно – продължавам да твърдя, че способността да разказва истории трябва да стои в основната част от длъжностната характеристика на всеки маркетолог. За щастие, не е нужно да имате интуицията и на двамата братя Грим, за да създадете чудесно повествование – в днешно време темата е разглеждана толкова много пъти, че навсякъде можете да намерите описание на основните типове фабули, които се използват.

Според Christopher Booker съществуват точно 7 архетипа на повествованието. С тях може да се опише всеки филм, книга, приказка или (да си дойдем на думата) маркетинг-история. Тук съм описала накратко всеки от тях, като за пример съм дала някои от по-любимите ми не-маркетингови разкази – все пак основно от тях идват добрите идеи:

1. Побеждаване на чудовище: Давид срещу Голиат е класическото изражение на този тип истории, а има още много – било то “Джак и бобеното стъбло” или “Граф Монте Кристо”. Хората симпатизират на героя в неизгодна позиция и са готови да му помогнат, затова и емоцията в този тип истории е силна.
2. Прераждане: от Библията до митовете за бог Ра, това са някои от най-старите разкази в света. Прераждането звучи магически, защото дава надежда за втори шанс и нов живот – нещо, за което всеки е мечтал някога.
3. Приключение на търсенето: това всъщност е един от най-често срещаните архетипи днес – срещаме тази история преразказана във “Властелинът на пръстените”, народни приказки за търсене на жива вода и др. Тези истории са вдъхновяващи, тъй като носят динамика, имат ясна цел и множество препятствия, които държат читателите “на ръба на стола”.
4. Пътуване и завръщане: само една дума – Одисей. Пълният кръг минава през различни ситуации и изгражда характера на героя. Всъщност, май е по-логично да говорим за възходяща (или низходяща) спирала на разказа. Историята е интересна с това, че отново имаме финална точка, която обаче е обогатена от представите на героя за завръщането. Те може да се разминават коренно с действителността и независимо дали това е ясно от повествованието или не, все пак оставаме силно заинтригувани.
5. От просяк до принц: приказна Пепеляшка или малко по-песимистичен вариант на издигането като в “Бел Ами”, еволюцията на децата от канавката до гости на лъскави балове е интересна. Тя впечатлява с обещанието и на бедния читател да му се случи нещо хубаво, а и с интересните човешки промени, които идват с промяната на социалния статус.
6. Трагедия: древните гърци са усвоили депресивните истории до съвършенство, но маркетолозите ги използват доста рядко. Като цяло, личното ми мнение е, че трагедията трябва напълно да изчезне от маркетинговия арсеал, дори и в социалните реклами за редовно поставяне на предпазни колани. Причината е, че зрителите отвръщат глава от проблема, представен негативно, но могат да бъдат спечелени с решение, представено позитивно, от което да бъдат част.
7. Комедия: комедията е чудесен начин да обърнеш внимание на проблем, без да отдалечиш зрителите от него – питайте Шекспир. Комедийният подход често се среща в рекламата, но тук мнението на специалистите е поляризирано – дали наистина смехът подпомага запомнянето или вицът в рекламата отвлича вниманието от марката. Еднозначен отговор няма, затова поне от време на време разсмивайте потребителите – позитивните емоции са важни.

Разбира се, има много други теоретични модели за разказването на истории, но тук сегментирането на мотивите помага да ви хрумне интересна идея, без да навлизаме в твърде много детайли и условности. А каква история да разкаже вашата марка зависи само от вас.

___
 снимка: paulbence

Human Rights Watch: В Сирия се използват касетъчни бомби

Санкциите на ЕС спрямо Беларус остават до октомври 2013 година

REST IN PEACE


Hereby we have to inform you that on Saturday 13th October 2012

Ms.Eng. ANTOANETA GEORGIEVA

Former Mayor of Pernik

Decorated with the FECC Medal of Merits

Host of the 24th FECC International convention 2004


Has passed away after a long painful sickbed. She has done enormous efforts to promote the FECC in Bulgaria and she has offered the FECC organization a fantastic convention in her town in 2004.During the 24th FECC Convention she has arranged a meeting with the President of the Republic Bulgaria in the Presidential Palace. In 2005 she received in Malta the highest FECC Award for Merits.

We wish her family , friends and colleagues strength with dealing with this terrible lost of this sympathetic person. We will remember her during our annual Holy Mass during the forthcoming FECC convention in 2013 in Yambol.



Our sincere condolences

Henry F.M.van der Kroon , president

Dr.David Brandao , senior vice president

Branko Brumen , vice president

Aleksander Cicimov, treasurer

Lars Algell, general secretary




С Ъ Б О Л Е З Н О В А Т Е Л Е Н А Д Р Е С

от Петър Стоянов – президент на РБългария 1997 – 2002 год.



Искам да изразя своята най-искренна мъка от кончината на Антоанета която целия си живот беше пример на човек който отстоява принципите си и се раздаваше за останалите.

Харесвах я много заради нейният прям характер и затова, че никога не остана равнодушна към никого и нищо.

Можеще да се изправи срещу всички и всичко, но за съжаление не можа да победи болестта.

Моите най – дълбоки съболезнования към близки и приятели.

Можем само да се гордеем, че Антоанета Георгиева беше наш приятел и със сигурност ще я носим винаги в сърцата си.

Поклон пред паметта и.

Петър Стоянов – президент на Република България – 1997 – 2002 го.




ДО СЕМЕЙСТВОТО И БЛИЗКИТЕ НА

АНТОАНЕТА ГЕОРГИЕВА



От мое име и от името на Националното ръководство на Съюза на демократичните сили приемете най-искрени съболезнования по повод кончината на Антоанета Георгиева.

Заедно с вас скърбя за тежката загуба на един достоен човек, останал в историята на община Перник като един от неговите кметове, управлявал в трудни години, когато България търси своя път за развитие.

Ще запомним Антоанета Георгиева като човек, отстояващ това, в което вярва и ни показа как със своята всеотдайност и отдаденост може да се защитава синята кауза и демокрация.

Дълбок поклон пред светлата й памет!


Д-Р ЕМИЛ КАБАИВАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СДС

И НИС НА СДС







Поклон пред Антоанета Георгиева от СДС-Перник


След дълго и тежко боледуване днес ни напусна Антоанета Георгиева. Тя
беше кмет на Перник от 2003 до 2007 г. , зам. председател на Общински
съвет-Перник, областен и заместник-областен управител на Перник,
председател на местната структура на СДС.

Тони беше прекрасен човек, приятел, на когото можеш да разчиташ,
политик, който носеше идеите на свободата и демокрацията в голямото си
сърце, харизматичен лидер, увличащ хората след себе си.

Антоанета Георгиева беше идеалист. Тя никога не се примиряваше с
неправдата в лично и професионално отношение. Водеше битки за идеите,
в които вярваше, за каузите, зад които заставаше, за хората, които
обичаше и които представляваше на високите и отговорни позиции, които
заемаше.

Тя си отиде от този свят рано, борейки се с коварната болест, която ни
я отне, но нейната личност ще продължи да сплотява нас, нейните
съмишленици, колеги и приятели от СДС Перник, които имаха честта да я
познават и да работят рамо до рамо с нея. Казано е – „Тези, които
носят светлина на другите, никога не остават на тъмно”. Ето защо ние
никога няма да забравим Антоанета Георгиева – Кметът на Община Перник,
Председателят на Съюза на демократичните сили в Перник, Човекът.

Почивай в мир, Тони!

От екипа и ръководството на СДС Перник


СЪБОЛЕЗНОВАТЕЛЕН АДРЕС


До близките и роднините на инж.Антоанета Георгиева

След дълго и тежко боледуване ни напусна Антоанета Георгиева. Тя беше кмет на Перник от 2003 до 2007 г. , зам. председател на Общински съвет-Перник, областен и заместник-областен управител на Перник, председател на местната структура на СДС.

От този свят си отиде един прекрасен човек, един истински политик когото уважавах не само аз, но и цялата пернишка общественост.

Поклон пред светлата й памет!

Росица Янакиева, кмет на Община Перник

16 октомври е Световният ден за борба с глада

ПИСМО на БХК до всички председатели на районни съдилища и СГС по повод достъпа до трафични данни

Първите 6 книги от популярната детска поредица “Дневникът на един дръндьо” на Джеф Кини ще бъдат издадени в електронен формат от Amulet Books, съобщава The New York Times.

Забавните истории на Гред Хефли ще бъдат достъпни във вариант за електронни четци на 30 октомври, а малко след това, на 13 ноември, ще бъдат последвани от издаването на 7-мата книга за дръндьото - “Diary of a Wimpy Kid: The Third Wheel,” (“Дневникът на един дръндьо: Третото колело”). Тя ще бъде достъпна както с твърда корица, така и като e-book.

Макар първоначално Кини да публикува историите на своя дръндьо онлайн, в сайта funbrain.com през 2004, а хартиените издания са издадени 3 години след това - през 2007, едва през тази година се появяват първите официални електронни книги за дръндьото.

“За мен беше важно да бъда сигурен, че книгите ще изглеждат също толкова добре на екран, както изглеждат и на хартия. Въодушевен съм от начина, по който изглеждат на електронните четци, таблети и други устройства и се надявам феновете да се забавляват с дигиталния формат също толкова много, колкото и с хартиените книги”, коментира Джеф Кини.

По данни на Amulet Books до момента от книгите от поредицата са преведени на 41 езика и се разпространяват 44 държави, а общият брой на издадените екземпляри е повече от 75 мил. в цял свят. По поредицата има създадена и серия от филмови адаптации, последната от които се появи през август тази година.

Прочетете още ревютата за "Дневникът на един дръндьо" 1, 2 и 3 от Вал Стоева.

Тук може да видите и трейлърът на последната филмова адаптация от поредицата:

Продукти за 4 порции:
4 филета Треска или друг вид риба
4с.л. сладка горчица
4с.л. зехтин
4ч.чл. сух тарос /естрагон/
400г Моцарела за пици
1 лимон

Приготяне:
Филетата се подреждат в тава. Всяко едно се маже от двете страни със зехтин и горчица. Рибите се поръсват със сух тарос. Полива се 1/2ч.ч. вода и 2с.л. мазнина. Пекат се на умерена фурна 20- 30 минути. Моцарелата се реже на плочки. С тях се покриват филетата. Пекат се докато сиренето придобие приятен загар. В порция се поднася филе, гарнирано с лимонче.

 

1. В Уикипедия има дискусия за инфлационния данък и облагането на дохода от лихви – изводът е, че налагането на данък върху номиналните лихви, които вече са подядени от инфлацията, всъщност реално облага самите спестявания, а не дохода от тях.

 

"Tax on the inflation tax"

Although not meant by the term "inflation tax", a related effect is the tax on interest and investment "income" when the tax is levied against the nominal interest rate or nominal gains.

For instance, if someone buys a bond with a nominal interest rate of 6% and the rate of inflation is 4%, their "real" interest is 1.92%.

If, however, they are taxed 25% of the 6% interest "income", or 1.5%, this can be thought of as composed of a tax on real income (0.5%) and a tax on inflation (1.0%). The same principle applies to capital "gains" taxes not adjusted for inflation. In any case, this "tax on the inflation tax" is essentially equivalent to a tax on holdings ("wealth tax") equal to the nominal tax rate times the inflation rate (in example above, 25% of 4% inflation equals 1.0%.) This "property tax" can even apply to non-monetary assets as well as money earning interest. Thus, money itself is subject to both the inflation tax and the tax on the inflation tax, while other assets, on which nominal profit or gains taxes are imposed, are subject only to the tax on inflation.

2. Има много литература по въпроса – ето извадка от един по-лек текст на Fed St. Louis Review

Облагането на дохода от лихви без да се отчита инфлационния ефект има много сериозен негативен ефект върху спестяванията и съответно инвестициите в икономиката. 

 

Блогът за икономика 2012

Вече не се пишат такива книги. Романтиката вече е преместена в градска среда, а историческите елементи са сякаш запазени само за припомняне на политическите интриги. А едно време са го правели толкова добре...

Всъщност, излъгах - явно и сега се пише толкова добре за онези чудесно романтични времена около XVI-XVII век и "Угощението на Джон Сатърнал" го доказва. Заради умелото ползване на полуархаични изрази и стилистика, доста ще е трудно да разберете, че Лорънс Норфък е издал книгата в оригинал едва преди месец (поздравления и за българските му издатели да пуснат романа без идея за това дали ще върви добре в чужбина). Като нищо наистина ще го сбъркате с някой от класиците от онова време.

Разказът за живота на Джон Сатърнъл тръгва от неговото детство, когато е изгонен от селото си при идването на поредния религиозен фанатик, тръгнал да гони вещици. Джон губи майка си, но през последните седмици от живота си тя му дава нещо неоценимо като допълнение към дарбата да разпознава всички аромати, които достигнат до носа му. Сатърнъл попада в имението на сър Уилям Фримантъл и там започва своя нов живот. Главният готвач - майстор Сковъл, вижда закономерно у него наследника си и му предава всичко, което е научил в дългия си престой в кухнята.

Разбира се, Джон се влюбва, влюбва се в най-неподходящата девойка и любовта започва да си играе с двамата. Следват срещи с крале, войни, религиозни сблъсъци, политически интриги, кулинарни прелъстявания и още повече кулинарни предизвикателства - защо трябва да ви разказвам подробностите, като съм сигурен, че ще изпитате страхотно удоволствие да ги прочетете сами. А и може да опитате да приготвите някой от описаните в книгата кулинарни шедьоври.

Само ще отбележа, че тук ще намерите малко от "Граф Монте Кристо", малко от "Ямайски марони", малко от "Любов по време на холера", ако щете. Мистика, примесена с романтика и страхотен вкус. Това е "Угощението на Джон Сатърнъл" - угощение за сетивата на всеки придирчив читател.

Какво ще правим днес? Ще ходим в един от най-гъсто населените градове в света – Париж. Иво ще ни направи една сериозна подготовка за френската столица. Приятно четене:

Париж за начинаещи – level 0

Съвети за пътуване

[caption id="" align="aligncenter" width="672"] Чугунен петел върху врата от парижка улица[/caption]

Пътуване

До Париж можете да стигнете по няколко начина – с автотранспорт, влак или самолет. Честно казано, най-добре изберете последното – за по-малко от 3 часа ще преодолеете 2000 км, за които иначе ще ви трябват поне 2 дена път. Самолетните билети не са евтини, но ако резервирате полет по-рано, можете да се надявате на сериозна отстъпка. Има и low-cost компании като Wizz air, но те са за по-опитни туристи, защото при тях има немалко уловки и ограничения. А и ще кацнете на летище Бове - на 85 км от Париж, и трансферът оттам може да ви излезе като време и цена по-солен, отколкото самото пътуване. Най-сигурният начин за начинаещи е да изберете добра туристическа агенция, която ще спести разправиите с билети, резервации, чекирания и най-вече – с лутане из огромното летище „Роаси – Шарл де Гол”. Ако не идвате организирано – търсете бяло-зеления Roissy Bus, който срещу билет от 8,50 евро ще ви стовари до площада на Операта (гледайте на летището за табели Paris-Opera и Roissybus). [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Автобусът Роаси-Операта. На малката снимка – указателна табела за него на летището[/caption]  

Настаняване

Париж е скъп град! По-„народните” хотели стартират с цени от 75-80 евро за нощувка - говорим за 2- или 3-звездни хотели, при това с малко насилени звезди. Като цяло, макар и в центъра, те са малки, с тесни и нерядко доста вехти стаички. Закуската е скромна, а персоналът няма да се скърши да ви угажда. От друга страна, там ще се прибирате само за сън и нямате нужда от кой знае какви удобства – топла вода и удобен матрак са повече от достатъчни. Добре е предварително да проучите в интернет мненията за хотела, който сте си харесали – може да се натъкнете на неочаквани проблеми – много шум отвън, неудобна локация и т.н.  

Транспорт

Париж е малък град! Да, да – не се учудвайте. За парижани всичко извън околовръстното шосе са предградия. Така че самият град заема площ с приблизителни размери 13 на 9 км. Основната част от забележителностите му са в централната част и по протежение на река Сена. Те могат да бъдат обходени и пеш, но все пак понякога е добре да се използва и транспорт (за много парижани това са велосипеди и скутери). [caption id="" align="aligncenter" width="672"] Прословутите парижки общински велосипеди[/caption]     Зачертайте такситата – те са скъпи и няма да стигнете по-бързо. Автобусите не са начесто, но са добри за някои по-специфични маршрути – например из стръмния Монмартър. Билетите за автобус и метро са еднакви и струват 1,70 евро. В автобуса трябва да валидирате билета си на апарат до кабината на шофьора. [caption id="" align="aligncenter" width="475"] Апарат за валидиране на билети в автобуса[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="672"] Типичен вход за парижкото метро – дизайнът им е на Ектор Гимар в стил Ар Нуво[/caption]   Най-удобно е метрото (в хотелите можете да си вземете безплатна карта със схема на линиите). Има 16 линии, които покриват целия град. Не се притеснявайте от шарената плетеница на картата. Маркировката по станциите е добра и ви трябват усилия, за да се изгубите. Самите спирки са на по-малко разстояние една от друга от софийските, така че дори и да изпуснете своята, няма да ходите много пеш. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Парижки метро турникети. На малката снимка – еднократен билет за градския транспорт[/caption]    

Няколко съвета!

Трябва предварително да сте наясно коя точно линия ви трябва (макар и на общи станции те са с различни перони) и в каква посока. При таксуване – пъхате билетчето в отвора, машината го глътва и го вземате метър по-напред, където тя го изплюва отгоре. Важно! – пазете билета си до напускане на метрото, защото на изходите на станциите може да има проверяващи, които да ви го поискат! [caption id="" align="aligncenter" width="644"] Вляво – лост за отваряне на вратите в най-старите модели мотриси. Вдясно – бутон за отваряне в по-новите модели[/caption]       Мотрисите също имат своите особености. Като изключим най-новите модели, които засега са малко, останалите не са с автоматично отварящи се врати. При най-старите трябва да вдигнете нагоре лостче на вратата, за да се отвори, а при по-новите – да натиснете бутон. Освен това при тези влакчета не разчитайте на радиоуредба, така че следете надписите на станциите, за да не изпуснете своята. Линиите освен номер имат и различни цветове, така че по-лесно ще ги следите по картите и по табелите. На станциите трябва да гледате за 3 цвята табели – на белите са изписани линиите с буква M отпред (означение RER е за бързата крайградска железница). Сините с надпис Sortie указват към изходите от станцията, а червените Correspondance – към коридори за връзка с друга линия. [caption id="" align="aligncenter" width="630"] Табела с трите основни указания в метрото – връзка, номер на линията, изход[/caption]       Линиите на RER имат букви пред номера. Влакчетата им не са бяло-зелени като метрото, а бяло-червени. Внимавайте точно коя линия вземате! Например, ако се качите от спирка Халите на линия А2, ще отидете на юг в Боаси, вместо на изток в Дисниленд, закъдето води линия А4. [caption id="" align="aligncenter" width="650"] Табели за метро и RER влакчета в по-големите станции[/caption]  

Забележителности

Париж е забележителен град! Ако смятате да го разгледате за ден-два, да знаете – това е изгубена кауза. Реално са ви нужни поне 6-7 дни, за да му се насладите на спокойствие. Не си поставяйте задача максимум да отметнете колкото се може повече места – по-добре при предварителното планиране ги групирайте, така че всеки ден да можете да разглеждате хем достатъчно от тях, хем да не препускате като на състезание. Например – ако посетите Айфеловата кула, можете през Марсово поле да отидете до Дома на инвалидите и оттам покрай Сена да стигнете до музея Орсе. [caption id="" align="aligncenter" width="630"] Часовникът в музея Орсе[/caption]     Лувърът може да отнеме много време - практически е невъзможно да се види всичко в него само за ден. Затова изберете дали да разгледате подробно няколко зали от интересуващи ви периоди – да речем Античността, или пък да си набележите най-важните експонати за всеки период и да обходите само тях (например – Нике от Самотраки, Венера Милоска, Джокондата, Дьолакроа и т.н.). Вторият подход обикновено се практикува от нашите екскурзоводи и дава една макар и бегла представа за най-доброто в музея. [caption id="" align="aligncenter" width="620"] Нике от Самотраки в Лувъра[/caption]       В задължителната програма би трябвало да са островът Сите и катедралата Нотр Дам, Айфеловата кула, Лувъра, катедралата Сакре Кьор и хълма Монмартр, булеварда Шанз-Елизе и Триумфалната арка, Дома на инвалидите и Пантеона. Но има и други не по-малко интересни места – например на Сите се намира и черквата Сент Шапел с нейните невероятни витражи. Музеят Орсе, приютил изкуството на 19 век, също не е за изпускане. При възможност добавете и Операта,музеят на Роден, Оранжерията, дворците Шайо. [caption id="" align="aligncenter" width="666"] Част от витражите в кралската част от Сент Шапел[/caption]    

Няколко съвета.

Не оставяйте музеите за понеделник! Тогава повечето от тях са затворени (с изключение на музея Гревен)! Ако имате възможност – посетете Нотр Дам в неделя сутрин. Освен че още няма туристи, можете да присъствате и на чудесна църковна служба. Входът е безплатен, но ако искате да се качите на камбанарията или да влезете в криптата – ще трябва да се наредите на нови опашки и да платите за билет. [caption id="" align="aligncenter" width="658"] Меса в Нотр Дам[/caption]       Ранното отиване важи и за Айфеловата кула - ако сте там малко преди отварянето, ще успеете максимум за 30-40 минути да се доберете до касата – не се плашете от опашката, асансьорите са с голям капацитет и тя върви бързо. Можете да се качите на кулата и пеш, но за това също се заплаща а и стълбите са тесни и стръмни – не си струва усилието. Предварително трябва да сте наясно до 2 етаж или върха (sommet) ще се качвате, когато купувате билет – на 2 етаж се слиза от асансьора и се продължава с друг нагоре. Удоволствието да видите Париж от върха ще ви излезе 14 евро. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Айфеловата кула – поглед от 2 етаж[/caption]     Хълмът Монмартр сутрин е сравнително пуст и спокоен – тогава можете да се насладите на тихите улички и магазинчетата с картини и сувенири. [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Уличка в Монмартър[/caption]      

• Музеят Орсе има и гастролиращи изложби, за които се заплаща отделно.
• Музеят на восъчните фигури Гревен е любопитен, но ако сте виждали този на мадам Тюсо, тук само ще си изгубите времето, а и цената е солена.
• За Версай е добре да планирате минимум половин ден – освен двореца и парковете самото предградие също е много красиво.
• Разходката с корабче по Сена е почти задължителна, но ако нямате достатъчно време – може да я пропуснете. Така или иначе повечето неща на брега ще ги видите, докато обикаляте пеш.

[caption id="" align="aligncenter" width="720"] Люксембургските градини, на заден план – двореца, който сега е Сенат на Франция[/caption]     Градините на Париж освен красиви са и идеално място за почивка. При възможност не пропускайте Люксембургските градини – те са ви по път, ако обикаляте из Латинския квартал или посетите Пантеона. Ако вървите откъм Лувъра към площад Конкорд и Шанз Елизе, ще можете да се насладите на градините Тюйлери. [caption id="" align="aligncenter" width="720"] Градините на площад де Вож[/caption]       По-малки, но също много приятни са градините на Пале Роял и на площад Вож, който сам по себе си е сред най-красивите места на града. Пейките в градините са доста спартански – вероятно, за да не спят по тях скитници, но пък има и много столове, на които можете да се настаните удобно до някой от многобройните фонтани. Във всички градини има чугунени чешми с хубава питейна вода – можете без притеснения да пиете и да си наливате от нея.  

Бюджет

Споменах ли, че Париж е скъп град? И да не съм – пак повтарям: никак не е евтино. Добре да го имате пред вид, когато формирате бюджета си. Повечето забележителности са платени и цената им варира от 9 до 20 евро за човек. Хапването навън също не е евтино – сандвичите, макар и големи и вкусни, започват от 3,50 евро, а пък отбиване в бистро може да излезе към 20-30 евро. Не е зле да планирате минимум поне 50 евро дневни на човек - транспорт, храна, входни билети. Разбира се, има и начини да се оптимизират разходите. Например не си купувайте единични билети за метрото – по-добре вземете карнет (сноп от 10 билета). Така вместо 17 евро, плащате само 12,50. За забележителностите е добре да се снабдите с карта Paris Museum Pass. Карта за 4 дни ще ви струва 54 евро, но с нея основните забележителности ще ви излязат поне 2 пъти по-евтино, а и ще си спестите опашките за билети. Имайте предвид, че тя не важи навсякъде – например за музея Гревен, който е частен, ще трябва отделно да платите 22 евро. Вместо бърза храна от щанд купете продукти в някой квартален магазин и си направете сандвичи. За кашкавалеца, шпека и хлебеца, подготвени още от България, не отварям дума – те са ни в кръвта, но пък сериозно могат да редуцират разходите. Впрочем пакет солени бисквити, шоколадови блокчета и бутилка минерална вода са идеален избор за пешеходен преход из Париж. [caption id="" align="aligncenter" width="720"] Парижко заведение рано сутрин[/caption]       Забравете за кафетата по Шанз Елизе – от това клише вече е останала само скъпотията. Можете да се любувате на минувачите и от по-периферни, но не по-малко симпатични заведения – например по някой от Големите булеварди. Ако държите да хапнете в бистро, проверете за менюто на деня – то е с фиксирана невисока цена и като цяло е добро решение. В случай че искате да се насладите на класическа френска кухня и вино – тогава ще ви трябват повечко евро, защото на всичкото отгоре и алкохолът не е евтин. А прословутите кабарета като Мулен Руж, по мое мнение, са си живи мухоловки за туристи – скъпи и с програма, която отдавна трудно ще впечатли MTV поколението. Но ако държите на тях – пригответе си трицифрена сума. [caption id="" align="aligncenter" width="712"] Тротоарът пред входа на „Мулен руж”[/caption]  

Пазар

Париж е сувенири! Но не бързайте с купуването им. И без това щандовете за сувенири са на всяка крачка. По-добре обиколете повечето забележителности и си отбележете цените на дрънкулките, които ви интересуват – понякога те варират в широки граници. Изключение са специфичните за някоя забележителност – например тези от Сент Шапел няма да ги откриете в Дома на инвалидите и т.н. [caption id="" align="aligncenter" width="559"] Магазин на „Луи Вюитон” на Шанз Елизе[/caption]       Същият съвет важи и за пазаруването в магазините – повечето марки ги има и в България, но нашите цени често са 2 пъти по-ниски от парижките. Най-известните „дядовци” на днешните молове – Lafayette и Printemps, са доста скъпи, макар там да може да се открие най-новото на по-известните фирми. Популярна „народна” верига са магазините TATI, а пък любителите на аутлети, ако разполагат с повече време, могат да отидат с RER линия А4 до огромния Val d'Europe в близост до Дисниленд. [caption id="" align="aligncenter" width="720"] Магазините TATI[/caption]     Много привлекателни са парижките безистени. За разлика от софийските те са красиви и добре поддържани. Обикновено са средища за колекционери – можете да откриете магазини за vintage играчки и колекционерски фигурки, стари книги и албуми (с невероятни намаления), антиквариати, стари картички и фотографии, магазини за ръчно направени шоколадови изделия, уютни бистра и т.н. [caption id="" align="aligncenter" width="720"] Типичен парижки безистен[/caption]         Не оставяйте пазара за неделя! Повечето магазини тогава са затворени – изключение правят тези по Шанз Елизе.  

Проблеми

Париж е проблемен!? Честно казано – най-малко главоболия ще ви създават самите парижани. Ако не владеете френски, дори и „туристически” английски ще ви бъде достатъчен за прилична комуникация. [caption id="" align="aligncenter" width="672"] Паркиране парижки стил[/caption]     Градът е осеян с пресечки и пешеходни пътеки, но проблеми с колите не очаквайте. Парижките шофьори са толерантни, за разлика от пешеходците им, които са доста безхаберни. Повече опасности ви дебнат на тротоара, където понякога изскачат малки скутери или велосипедисти. На всяко кръстовище има табели на улиците, така че винаги сте наясно къде точно се намирате. [caption id="" align="aligncenter" width="651"] Да, и това е Париж[/caption]     Иначе обикновено пришълците обикновено са тези, които ще опитват да ви врътнат някой номер. Например пред някои метростанции тъмнокожи люде настойчиво се опитват да продават по-евтини билети на туристите. Други пък се въртят около някоя опашка и предлагат на чакащите да се подпишат под някаква петиция (опсле ес оказва, че подписът струва и 10 евро примерно). Трети пък могат да се опитат да ви спретнат номера с намерения на улицата златен пръстен. Като цяло ние българите знаем наизуст повечето от тези номера, така че има полза да живееш в „интересна” държава.  

За финал

[caption id="" align="aligncenter" width="586"] Уличка на острова Сите[/caption]     Париж е чудесен и многолик град. Ако предварително планирате разходи, маршрути и разчет на времето – очакват ви страхотни мигове. Последен съвет – за да се насладите на автентичния Париж, трябва да кривнете встрани от утъпканите туристически маршрути. Посетете острова Сен Пол с неговите стари сгради, пообиколете тихите улички на Монмартр, позяпайте щандовете на букинистите и антикварите, разходете се из Монпарнас, влезте в някое квартално бистро, дори само за по чаша вино, опитайте пресните макарони на някоя забутана малка пекарна, послушайте безплатно уличните музиканти в някоя градина. Bon voyage! [caption id="" align="aligncenter" width="672"] Вечерно танго пред дворците Шайо[/caption]   Автор: Иво Ников Снимки: авторът   Други разкази свързани с Париж – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)  

 Любослава Русева

 

Седи един българин на пейка пред къщата си, люпи семки и мечтае. Мечтае да емигрира, да си намери работа, да позабогатее, да спести някой лев, да си купи кола, да се прибере тук, да седне на пейка пред къщата си, да люпи семки и да мечтае…

 

Според проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), 14% от българите искат да напуснат страната завинаги, а двойно повече да работят или учат в чужбина. Над 70 процента от родителите биха окуражили децата си да заминат поне за определено време, докато 36 на сто – да останат там окончателно.

Интересното е, че 63% от интервюираните, които мечтаят да се махнат оттук, са на възраст до 29 години. Делът на тези между 30 и 39 години е 40 процента. Всички те, иначе казано, не помнят социализма и са свидетели единствено на т.нар. преход, като във втората група попадат предимно образовани хора в активна възраст, които би трябвало да са постигнали известна реализация.

Процентите изглеждат стряскащо, тъй като на пръв поглед очертават следната картина:

- Критичен брой млади българи не припознават родината си като място, където могат да се чувстват осъществени. Те са недоволни от настоящето и са несигурни в бъдещето. Щом всеки четвърти между 30 и 39 години вижда решение в емиграцията, значи хоризонтите за промяна тук и сега или липсват, или не са достатъчно вдъхновяващи. Родителите са се провалили в опита си да им осигурят свободна среда за развитие, защо тогава да не се пробват някъде другаде?

- Самите родители, които насърчават децата си да емигрират завинаги (също почти всеки четвърти), очевидно осъзнават своя провал. Нещо повече: те публично го признават, съжалявайки за грешката, че „навремето”, „някога”, „бях на твоята възраст”, са пропуснали шанса да избягат. „Не прави същото, не ставай като мен, търси пътища, защото тук няма надежда”, гласи техният грижовен съвет. Run, baby, run!

- На свой ред НЦИОМ, който се издържа от бюджета (по-точно от този на парламента), също прави едно тежко признание. От името на парламентарната република, в чийто образ се е превъплътила българската държава, социологическият център диагностицира обществото ни като болно и провалено. Между държава и граждани, казва той, се е образувала бездна. Понятието република стои като избледнял етикет върху празен буркан, а синонимът му демокрация не е нищо повече от демо версия на народовластието.

Демо версията, както пише в тълковния речник, означава „версия, която не е напълно функционална и/или работи само за определен период от време, след който трябва да закупиш въпросната програма”. Зарибяват те, например, с играта „Растения срещу зомбита”, започваш да се пристрастяваш и… в един момент се появява предупредителен надпис: „Плати еди-колко си, за да продължиш да се забавляваш!”

Нищо не е безплатно, иначе казано, а когато някой умник е измислил модел на живот, който те интригува, трябва да си готов да влезеш в играта, като платиш членски внос и се съобразяваш с нейните правила. За да й се наслаждаваш, длъжен си да обезпечиш финансово цената на решението да я предпочетеш пред игрите, на които си играл досега.

В нашия случай това ще рече, че още не сме открили средствата да придобием програмата „Демокрация” в завършения й вид. В ръцете ни е имитация, прохождане, първообраз, но не и цялостен продукт. И понеже си играем със/във/на него вече 23 години, не е странно, че сме свикнали с тази му непълноценност; решили сме, че вечно ще е така; примирили сме се, че няма какво повече да се случва. Мнозинството от нас още не е открило и никога няма да открие клавиша „отговорност”, нито бутона „съпротива”, защото играта изглежда застопорена. По-лошото – очертава се с предначертан финал.

При такъв прочит на резултатите от проучването изводите наистина звучат твърде печално. Те дори подсещат за едно песимистично есе на писателя-емигрант Георги Марков, озаглавено „Ще изчезне ли българският народ?” Излъчено по радио „Дойче веле” в далечната 1972 г., есето идва като обяснение на българската демографска криза в разгара на уж най-хуманния обществен строй:

„Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден.”

Основният аспект на безсмислицата, твърди Марков, била безперспективността, вторият – разрушението на всички нравствени норми и понятия, довело до това, че „всичко може”. Третият аспект се изразявал в чувството на несигурност – несигурност в работата, несигурност у дома, несигурност в бъдещето.

„Защо тогава да раждам, щом ще създам още един нещастник”, мислели си жените през 70-те. Един познат на писателя дори предрекъл: „След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава!”…

Да ви звучи познато?

Нищо не се е променило от 40 години насам, значи няма да се промени и в следващите 40 години.

Съвсем естествено е тогава да коментираме днешната картина с оплакваческа интонация. Така звучи далеч по-загрижено и граждански отговорно. По този начин можем да изсипем гнева си върху държавата в качеството й на нещо абстрактно, без позоваване на имена и без споменаване на лична отговорност. България пъди младите българи, тук няма надежда за тях – това е най-прекият извод. Който не е съгласен, да вдигне ръка!

Е, аз ще вдигна, защото не само смятам да възразя, но имам нахалството да твърдя, резултатите на НЦИОМ са донякъде… обнадеждаващи.

Днес 20- и 30-годишните нямат базата да сравняват „преди” и „сега”. Те са девствени откъм реалния спомен за реалния социализъм. Не знаят какво е да си лишен от възможности да пътуваш, да избираш, да изказваш мнение, да се противопоставяш. Техните бащи и майки, баби и дядовци, може би са им разказвали колко зле (или добре) се е живяло през социализма, но по-важно е собственото им разбиране, че са част от един голям свят, където спасение дебне отвсякъде.

Те са различни от нас – родените преди 70, 60, 50, че и 40 + години. Научили са нещо изключително важно:

Промяната е следствие от несъгласието. Несъгласието пък произтича от осъзнаването, че не ти харесва да живееш така, както живееш. То е съвсем различно от студа, който се усеща на вегетативно равнище, защото е премислено, претеглено, преценено. Копнежът към свобода е работа на духа и интелекта, на последно място – на тялото. Този, който мечтае да замине, не мечтае да задоволи желанието на тялото си да яде по-качествена храна и, съответно, да получава по-високо заплащане, за да си я осигури. Той е п(р)огледнал към свободата като на ценност, без която тук, а и навсякъде другаде, би могъл единствено да грухти.

Знам, подкарах я кажи-речи по Платон, който смятал, че идеалното общество е външно отражение на хармонично завършената душа, където апетитът и желанието са под контрола на разума. Той дори твърдял, че само философът, прекрачил границите на същинското знание, има правото да управлява.

С годините и вековете обаче целокупното човечество дало много примери в обратната посока. Може би единствено заселването на Америка се дължало на осъзнат избор между глада и комарите по река Хъдзън и оставането в пределите на подтискащото свободната инициатива английско кралство. Затова Америка заслужила прозвището Нов свят – не заради откриването й от Колумб, а защото заселниците открили в нея територия за изява.

В „История на човешките миграции” (на български език енциклопедията е издадена от „Сиела”) съставителят й Ръсел Кинг разказва как тъкмо жилавите оптимисти, мигрирали във всички посоки на планетата, променили драстично света. Заедно с хората, се движели и идеите. Всеки научавал по нещо от другия и така движението и различието формирали модерната култура.

Първата причина за доброволните миграции, обяснява простичко Кинг, е тази, че там, където се намираш, не се чувстваш добре. По-важна обаче е втората – душата ти копнее за нещо повече и си убеден в правото си да го получиш. Това обаче върви и с осъзнатото задължение да докажеш, че го  заслужаваш, т.е. мигрантът вярва в собствените си сили.

Не е ли тогава добра новина желанието на голям брой млади и образовани българи да потърсят възможности навън?

Познавам много хора, които емигрираха от страната, без да я напускат физически. Повечето потърсиха убежище в телевизора, алкохола и „Фейсбук”, като не продължиха да мрънкат, че България няма да се оправи и те никога няма да изявят уникалните си лични качества. „Ето – стотици хиляди вече напуснаха, какви още доказателства да ти давам?” – мрачно ми отвърна един познат, който виси без работа вече седма година, но предпочита да се вайка и черногледства, вместо да се вдигне от стола. В същото време видях, че тези дни написал във „Фейсбук” как в чужбина отивали само „най-отчаяните боклуци и дезертьорите”, пък той щял да си остане, защото бил… патриот.

Тази маса от пасивно недоволстващи представлява далеч по-тревожен симптом какво се случва с българското общество, доколкото обяснява защо атмосферата тук изглежда толкова спарена. На нейния фон дори неграмотните берачи на боровинки из шведските гори заслужават повече уважение, а какво остава за онези, които ще научат чужд език, ще излязат да се конкурират със знания в непозната среда, ще „прихванат” от други култури и, изобщо – ще защитят правото си на свободен избор в свободния свят.

Дезертьори ли?

Младите искат да се махнат оттук, защото се нуждаят от въздух. Отварянето на България, започнало с рухването на тоталитарния режим и продължило с падането на визите и формалното ни присъединяване към Европа, се оказа недостатъчно да проветри тази провинциална зона, „където не вирее никакъв копнеж, никакъв идеализъм, никакъв ентусиазъм” (по Константин Иречек). В дневниците си, водени тук от 1879 до 1884 г., Иречек написал още: „В Европа всичко върви като да вървиш на параход, а тук на платноход. Често по цели месеци седиш в миризливи води между подводни скали и чакаш вятър”…

Не, наистина няма причина младите да седят и да чакат. Те имат пълното право да избягат от нас – едно недружелюбно общество, което си направи една неуютна държава. За разлика от родителите си, вече имат и реалния шанс да загърбят средата, самолишила се, по-точно – самоограбила се, откъм чувство за смисъл, култура, идеи и морални критерии. Тъкмо за да не „изчезне” българският народ, те са длъжни да се движат, да учат, да гледат с широко отворени очи и да „крадат” най-доброто, което им предлага светът.

Хубаво е, че не сме успели да ги заразим със своето примиренчество. Не е хубаво, че енергията им ще си разпилее из безкрайния и интересен свят, докато ние продължаваме да си седим по пейките, да люпим семки и да си мечтаем.

Въпреки това ще извикам:

Run, baby, run!

Сп. „Тема”

Share on Facebook

Казвам се Гергана Кузманова и съм Маркетинг мениджър на хостинг компания ICN.Bg. Завършила съм Информатика във Варна, но … съдбата ме заведе по друг път. Семейна съм (при това щастливо:)) и имам малко дете.

От няколко години подкрепяме училищни състезания и инициативи, като в този списък от състезания са и Националната олимпиада по информационни технологии (НОИТ) в няколко поредни години, Състезанието „Аз Мога“, проведено в гр. Девин, „Покажи на какво си способен“ в гр. Монтана, организирани мероприятия към AIESEC, както и няколко инициативи на Софийски университет и Българска асоциация на мрежовите академии. На всички тези места, където за мое голямо щастие аз присъствам, се сблъсках с истински умните деца на България. Бях очарована от младото поколение и тяхното желание да знаят. Бях очарована и от факта, че все по-малки деца се включват и вземат участие в тези състезания. Един интересен факт е, че те започнаха и да спечелват наградите. Те предлагаха много качествен продукт. Всичко това означаваше, че все по-малки деца се интересуват от IT технологиите.

Всички това ни провокира да стартираме една инициатива, с което да подкрепим българското училище, предоставяйки безвъзмездно хостинг за училищата и учениците. Първоначалната ни идея беше да подкрепим конкретно училищата, а впоследствие решихме, че трябва да подкрепим и самите ученици, тъй като именно те имаха нуждата от нашата помощ. За да насърчим училищата да водят учениците си, ние предложихме безплатен хостинг за всяко училище, което доведе ученик на състезанието. С това искахме да подпомогнем училищния бюджет и да подкрепим учениците, които имат желание да се развиват в тази сфера. Проектът ни пожъна голям успех. Доста училища и ученици се свързаха с нас.

Всяко едно училищно събитие, което подкрепяме, е интересен проект за нас. Именно тези събития ни дават възможността да се срещаме с много будни деца. Аз няма да използвам думите на нашите баби и дядовци – „Ех, какви деца бяхме ние, а какви са сега децата…“, – аз бих казала, че децата са много, много по-заинтересовани и интелигентни от предишните поколения. Бих казала, че се „плаша“ (в добрия смисъл на думата) какво ще бъде след години, когато именно тези деца поемат бизнеса в свои ръце. Има училищни проекти, които са готови да бъдат финансирани и да станат реално действащи системи. Просто е въпрос на няколко години и среща с добрия инвеститор.

Целият екип на хостинг компания ICN.Bg подкрепя инициативата за подпомагане на българското училище. Бихме искали да съкратим пътя на теорията до практиката и затова ще се радваме на всеки ученик, решил да се възползва от безплатния хостинг, който предоставяме за училищни цели. Нашите колеги от отдел Съпорт са също на разположение, за да отговарят на възникналите въпроси на учениците.

Ще се радвам да помогнем на още много български училища и ученици, като предоставим безвъзмездно хостинг услуга за развиване на училищния сайт и ученически проекти. Всеки желаеш може да се свърже с мен на g.kuzmanova@icn.bg или на посочените в сайта ни телефони.

Чуйте и нашия разговор с Гери. А абонатите на нашите Podcast-ове вече са го получили. Ако все още не сте се абонирали за тях, можете да го направите в iTunes или като използвате своето приложение за слушане на podcast-ове.

Подобни статии:

1. Радвам се, че имам честта да съм първият, който ще успее да ви поздрави официално за проекта
2. Бойчо Огнянов: Бизнесът в БГ е много консервативен!

- Какво е най-важното, което трябва да знаят за теб тези, които не те познават ?

 

Несъмнено трябва да внимават, когато става дума за животни – приел съм много силно в сърцето си каузата за защита на животните и от години работя активно по темата. Понякога един неточен коментар в тази насока е достатъчен, за да прекрати отношенията ми с непознат.

 

- Как се запали по социалния маркетинг?

Почти случайно. Като обикновен потребител на Facebook започнах да забелязвам тенденция хората да прекарват все повече време, да се организират по интереси и да стават фенове на любимите си марки и продукти. Създадох една страница за забавление и с времето осъзнах, че ми се отдава комуникацията с другите, умея да намирам интересни неща, които да събират коментари. От странично занимание изведнъж се превърна в страст и, в последствие, в работа.

 

- Каква според теб е разликата между етичното влияние и манипулацията?

Целите и инвестицията. Манипулацията се използва тогава, когато няма качество на продукта, което да можеш да изтъкнеш в кампанията си. Етичното влияние използва логични доводи, обяснения и информация, за да представи характеристиката на рекламираната стока или услуга.

 

- Как един нов „start-up“ може да изгради репутация и доверие с минимален бюджет?

Репутацията несъмнено се гради с времето – нищо не може да помогне така, както доволните клиенти, успешните проекти и личните препоръки. С малък рекламен бюджет можете да привлечете клиенти, но доверието им ще трябва да заслужите с професионално отношение. Обикновено стартиращите фирми очакват, че клиентите ще им простят малки грешки в комуникацията, защото са нови, а това е грешно. Инвестициите винаги са големи, но в началото говорим повече за време и лични контакти, отколкото за пари.

 

- Кои са основните правила за ефективен маркетинг в социалните мрежи?

На първо място – да сте на правилното място. Не е необходимо да присъствате на панаир за тежкотоварни автомобили, ако произвеждате сладкарски изделия, нали? По същия начин трябва да се прецени на коя социална „сцена” е подходящо да представите стоките си – къде са вашите клиенти, какво търсят там, какво можете да им дадете.

Всъщност второто най-важно нещо е да имате какво да кажете. То е по-важно дори от това как го казвате – ако не се случва нищо, нямате нови продукти, клиентите ви са доволни и търсенето покрива напълно производството ви – какво всъщност искате да постигнете в социалните мрежи? Отговорът на този въпрос ще спести и на вас, и на обслужващата ви дигитална агенция много време.

 

- Кой маркетингов похват е бил най-ефективен за теб?

Откровеността. При всяка грешка трябва да се извиниш, а не да обвиниш аудиторията, че я е забелязала. Троловете също се гонят най-добре с истина и спокойно отношение.

 

- Онлайн магазините във Facebook са една нова тенденция, която вече завладява бизнеса. Какви са твоите прогнози и очаквания за развитието на търговията в социалната мрежа?

С всеки изминал ден виждаме, че Facebook прави всичко възможно да навлезе и в този бизнес по-сериозно. С новото приложение за реални подаръци любимата ни социална мрежа се превръща в магазин. В България също се разработиха интересни приложения. Eдно от тях е платформата за създаване на фейсбук магазини Vivid Store, която предлага много интересни опции за развитието на бизнеса във Facebook. Убеден съм, че това ще е много успешно начинание и щом хората свикнат с идеята, ще се отвори много голяма приемственост към пазаруването. И вероятно вече няма да е е-шопинг, а f-шопинг.

 

- Какви са перспективите, които предлага Facebook за бизнеса?

Facebook не може да ви гарантира магическо увеличение на продажбите и печалбите. В социалната мрежа ще намерите клиентите си. Ако имате късмет, ще разберете какво искат и как очакват да го получат от вас. Facebook ще се превръща все повече в смес между информационна среда и customer support – а скоро и в онлайн магазин.

 

- Мислиш ли, че социалната търговия, която навлиза в страната, ще промени навиците на потребители и ще разшири сферата на предлаганите продукти и услуги онлайн?

Ще отнеме време, но със сигурност очаквам хората да се отпуснат и да се доверят на този тип пазаруване.

 

- Какво те вдъхновява и мотивира?

Вдъхновява ме различното и доброто – понякога една усмивка е много по-голям стимул от пари или успех. А мотивацията ми е да дам най-доброто от себе си – за семейството, за приятелите и за клиентите. Винаги гледам в перспектива и дългосрочен план.

 

- Какво ще посъветваш хората, които търсят бизнес развитие в социалната мрежа?

Анализирайте, конкретизирайте, комуникирайте. И преди всичко – действайте.

 

Наистина успехът се нуждае от действия

Подобни статии:

1. Foursquare с нови възможности за бизнеса – Local updates
2. Ален Попович и Борил Богоев в Bulgaria ON AIR

Слуховете за нов по-малък таблет iPad от Apple набират още по-голяма скорост. Вчера AllThingsD съобщи, че официално новият iPad mini ще бъде обявен във вторник, 23 октомври, на подобаващо събитие. Малко по-късно iMore и The Loop също потвърдиха тази възможност. Очаква се Apple да изпратят официалните покани за събитието тази седмица.

Дали е реалност, или е слух, остава да се види, но любопитното е, че ако е истина, то това ще стане дни преди Microsoft да обявят своята нова операционна система Windows 8 и точно преди сезона на коледните празници и подаръци.

За iPad mini се говори от известно време, като дори се очакваше малкият таблет да бъде обявен по време на официалното пускане на iPhone 5. The Wall Street Journal споменават за поръчано производство от 10 милиона iPad mini устройства до края на годината. Очаква се цената, че цената на новия iPad да започва от $299 долара.

Най-вероятно iPad mini да бъде с размер на дисплея 7.85″, по-тънък и по-лек от по-големия си събрат и с малко по-скромни възможности. С пускането на такъв таблет Apple ще се прицелят и към Kindle Fire, Google Nexus 7, както и Nook HD, които са с подобни размери, отлични технически характеристики и са евтини. Очаква се iPad mini да служи основно за гледане на мултимедия онлайн, както и за четене на книги и списания. Apple сигурно ще обновят и iBook, като разширят достъпа до още по-голяма колекция от електронни книги. Не на последно място, устройството се цели и към запалените геймъри.

Снимка: Apple 

Подобни статии:

1. Нов слух за мини iPad през октомври
2. Новите iPhone, iPad mini и iPod nano на 12 септември

Приложенията станаха едно от най-предпочитаните занимания не само за потребители, но и на разработчици. Така магазините за приложения на Google и Apple се напълниха с всевъзможни предложения, които могат да ви забавляват, помагат, предпазват, ориентират и какво ли още не. Проблемът обаче е там, че злонамерени разработчици успяха да замърсят и тези места. Именно това е причината Google да стартират разработване на система, която локализира опасни приложения и предупреждава потребителите.

Разработчиците на Google вече са почнали работа по идеята. Множеството заразени приложения са причината екипът на Google да работи активно върху създаването на подобно решение. Потребителите ще бъдат предупреждавани, преди да свалят всяко едно приложение. Ако в него е засечен вирус или има съмнения за такъв, така ще можем да предпазим своите устройства и лична информация.

Според изследване, появило се в the Inquirer, са засечени над 129 000 съмнителни приложения именно в Google Play. Числото е доста внушително и потребителите наистина имат за какво да се притесняват. Разбира се, не всички приемат ситуацията сериозно. Точно поради тази причина Google Play ще дава възможност за изключване на защитната функция, която със сигурност ще направи магазина по-тромав. Все пак ние препоръчваме да сте внимателни, когато сваляте приложения на своите смартфони, и да четете ревютата под всяко едно от тях.

Снимка: Google Play

Подобни статии:

1. Вземи своята апликация само за 25 цента от Google Play Store
2. Google Play – полезното и забавно Google-ско място

В днешни дни сигурността на децата е едно от най-важните предизвикателства за всеки родител. Опасният свят, в който живеем, излага най-малките и уязвимите на множество рискове и заплахи. Това важи в пълна сила и за мобилния и онлайн живот, който водят нашите деца. Сега обаче родителите могат да контролират как и какво комуникират децата им чрез последния писък в света на приложенията, а именно NQ Family Guardian. Продуктът е предназначен за смартфони с операционна система Android, а цената е около 40 лв., като можете да го тествате за 30 дни безплатно.

NQ Family Guardian е приложение за смартфони, което има за цел да следи активностите на вашето дете през неговия телефон. Информацията, която е на разположение на родителя, е наистина огромна, като тя включва: контакти, свалени приложения, активности, а също така и локализиране на детето. NQ Family Guardian предоставя също така история за интернет активността на най-малките, както и такава на последните местоположения, което може да е изключително полезно.

Колкото и недоволни да бъдат децата, въпреки сигурността, която получават чрез NQ Family Guardian, те няма да могат да изтрият или деактивират апликацията. След като качи приложението на телефона на своето дете, всеки един родител може да го заключи с парола, която само той знае. Така децата няма да могат да я изключат, освен ако наистина нямат доста напреднали познания в тази област. Единственото спасение за децата в момента си остава притежанието на iPhone, което може да им даде глътка въздух в тази посока. Или пък на най-обикновен и не особено умен телефон.

http://www.youtube.com/watch?v=9LbVKWOk8Ao

Снимка: NQ Guardian

Подобни статии:

1. Sony Playstation Mobile идва през есента
2. Facebook предпазва от phishing атаки